търсач

ФАКТИТЕ:
научно доказано е, че материята съществува поне в 11 измерения, като се предполага, че всъщност са безброй. смята се, че вселената "трепти" като струна. имаме сетива само за част от тези трептения, имаме сетива само за 4 измерения. доказано е, че по-голямата част от материята е в състояние, за което нямаме сетива - т. нар. "черна материя", която е "извън" нашите сетива - не може да се вкуси, да се чуе, да се види, нито да се помирише или пипне, но факт е, че съществува, понеже съставлява около 70% от масата на вселената.
вселената е единство. цялото нейно съдържание е едно цяло. атомите, които ни изграждат преди това са били в плодородната почва, преди това са изграждали облаци космически газ, били са част от звезди. след като телата ни се разпаднат, нашите съставни части отново ще се върнат в почвата, а някой ден - пак ще са част от звезди и планети, ще изграждат друг живот. и така - вечно, защото самото време съществува само в изкривените ни представи за света. във вселената няма време - има само материя.

ДОГАДКИТЕ:
какво е съзнанието? част от нас. може би едно от измеренията на нашата материя. т.е - съзнанието ни е във всяка една наша частица. носи го всяка една наша клетка. просто защото съзнание и материя са различните измерения на едно и също нещо. като ези и тура на монетата (само че монета с безброй страни). тогава излиза, че всяка частица от заобикалящия ни свят носи съзнание. но нямаме сетива за него. ние сме просто едно характерно ступване на материя с характерно за нас съзнание. просто една флуктуация на материята-съзнание. след като телата ни се разпаднат материята ни продължава да съществува, само че в различна форма. нашите атоми се разпръскват, групират, образуват различни конфигурации. същото става със съзнанието - не се губи, просто се "влива" обратно в цялото, от което така или иначе сме част, независимо как го наричаме - живот или смърт.
може би наистина се "връщаме при Бог". при условие, че наричаме Бог онова измерение на материята. по този начин бог е Цялото миросдание, но той е и извън него. цялостта пробожда съществуванието ни като лъч. ние сме част от цялото и цялото е част от нас. и няма значение как живееш - просто следваш кармата си. но има и значение как живееш - за да следваш кармата си. ето - дзен коан. наука и религия търсят едно и също. пътищата са различни...

във всяка песъчинка - по една вселена

Hey, the dude,

Толкова крайно материалистичен подход като твоя, не бях виждал отдавна. Голяма заблуда брат! Не може да се тълкува и разяснява всичко с материята. Ние сме преди всичко духовни същества, облечени в тяло [материя], но последното, нито е първично, нито е крайно. Все едно да обясняваш за живота на космонавт , чрез скафандъра му... Твърде нелепо е !!! Извинявай, ако съм те засегнал.

явно не си чел внимателно. опитвам да обясня, че човек съществува на много нива едновременно и материалното е само едно от тях. но всички те заедно са едно цяло, неотделими едно от друго. не както космонавта и скафандъра. искам да кажа, че всяка частица материя има непонятни и неосезаеми измерения, един вид - носи определен заряд от енергия, наречи я дух. определено групиране на материята съответства на духовно натрупване. "съответства" не е точна дума, понеже в същност те са различните лица на едно и също нещо. не съм съгласен и с това, че видиш ли не всичко се обяснявало с материята и ние сме преди всичко духовни същества. ние просто сме такива, каквито сме - материя и дух, дух и материя. нашият дух, такъв какъвто е е невъзможен без точно този набор от материя. понеже както телата, така и духът ни са частици от цялото. когато телата ни се върнат при цялото, духът ни също ще го направи, ще смени формата си и ще се влее в общото. за мен е грешка да се смята, че тяло и дух са две отделни неща - това искам да кажа. ти (твоята същност) не си едно малко човече, което седи в машината - тяло (или скафандър, ако искаш) и управлява. след смъртта ти душата ти няма да си остане такава, каквато е в момента, един вид да избяга някъде другаде, да се "всели" някъде. не. същността ти ще се разлее наоколо, не защото е следствие или функция на материята, а просто защото двете са едно и също нещо. comprende?

Мисля, че много добре те разбрах, каквото имаше в предвид. Само че не съм изобщо съгласен с теб. Така щото след смъртта душата не се разсейва и слива с цялото, тя не умира, нито деградира както тялото, а продължава да съществува в други измерения и твоето съзнание също! Схващам ти мисълта че и тялото и душата са различен вид материя, с много различни вибрации. Именно тази огромна разлика в трептенето им като енергийна субстанция ги прави коренно различни. Не може да се разглеждат като едно и също нещо, въпреки че са заедно, едно в друго, докато си жив. Не желая да споря. Въпреки, че сме на тотално различни мнения и схващания, уважавам твоите разбирания и смятам да приключа спора. Очаквам други адекватни мнения по въпроса. Всичко добро от мен!