какво се случва

какво се случва, когато един от партньорите сподели на другия, че трети човек се чувства привлечен от него, че го "ухажва", "сваля" или както там се нарича тоя процес на омайване, благодарение на който се стига до пределната близост?
1.прави го, за да породи ревност и да докаже, че е желан?
2.прави го, за да докаже такава близост и доверие, че може да споделя абсолютно всичко?
3.прави го от нетактичност и/или глупост

Отговор 3.прави го от нетактичност и/или глупост

"Силата на духа е за предпочитане пред красотата на сълзите" /Еврипид/

Дори и да го прави поради 2., поражда у партньора си 1.
Каквито и да са мотивите такова споделяне е нетактично и глупаво нараняване на партньора.

мотивите са: ама какво толкова, ти да не мислеше, че живея под похлупак, то е естествено, а на теб не ти ли се случва, освен това нищо няма след като ти казвам, щото аз ако искаааах? и малка гавра: виж само какъв sms получих, не е ли адски тъпо да се излага така и да пише за няква любов?

спирам се на т.1 и т.3-като т.3 е комбинация между нетактичност и глупост

ако пиша с грешки е заради наложеният МИ свръх дребен шрифт от синът МИ и протестирам

ужас... наистина понякога не мога да се начудя на простотията...наистина ли вярват,че с такова "бодене"на очите си вдигат "акциите"

ако пиша с грешки е заради наложеният МИ свръх дребен шрифт от синът МИ и протестирам

най-тъпото е, че аз се поддадох на провокацията и казах: да, случва ми се, но никога няма да се фукам с това. всъщност сега се чудя кой е по-глупавия... и анализът не е в моя ползапък и като се замисля, може би си го заслужавам

не притеснявай, значи и аз съм глупава...,но е нормално да кажеш или изкажеш подобно мнение..., но пробвай в прав текст -кажи, че не ти е приятно да ти се натрапват тези неща, нормално е в даден момент от живота всеки да е леко нападнат от "ухажор/ка" - въпросът е,че винаги може да се излезе от ситуацията- стига да няма патологичен случай насреща си-е тогава вече става сложно и смешно

ако пиша с грешки е заради наложеният МИ свръх дребен шрифт от синът МИ и протестирам

А какво е пределната близост за теб?

Ами как беше? Ъъъ... Близо. По-близо. Най-близо. На един к** место.

Не мога. Аз просто не съм вълшебник.
Можеш. Говори... и се слей с думите си!!!

еее може да няма предвид чак толколва "пределна близост"!

За мен лично пределната близост е когато ако пуснеш капка вода между двама души тя да не може да мине между двамата и да и се наложи да се стече отстрани за да падне. В сравнение с това един кур место си е направо огромна дистанция.

Не мога. Аз просто не съм вълшебник.
Можеш. Говори... и се слей с думите си!!!

За мен пределната близост е малко преди да са стигнали до физическата консумация на връзката, тогава когато са стигнали до близост на душите и са констатирали, че са сродни такива! Много по-страшно е да ти изневерят с ума, а физическата изневяра може никога да не научиш за нея!

Ако си достатъчно чувствителен към някои излъчвания можеш да разбереш кога жена ти ти е изневерила физически и без да я питаш. Стига наистина да искаш да знаеш това.
Що се отнася до душата... някак не ми се говори в момента за нея. Сложно е да ти обяснявам защо, но наистина не ми се говори. Може би утре? Съгласна ли си? Конкретно за душата имам предвид.

Не мога. Аз просто не съм вълшебник.
Можеш. Говори... и се слей с думите си!!!

Жените, особено когато обичаме сме повече от сенситивни. Усещаме нещата много преди да са се случили, поне с мен е така. Този театър го играх преди вече доста за мен години, не толкова много, но просто усещам ги доста далечни... с артист достоен за Оскар за мъжко лицемерие. Виновни няма, всеки взема нещо от което има нужда. Макар че успях за доста дълъг период от време да го превърна в моногамен и скучен (от негова гледна точка) тип. Да, несходство в характерите, мисля, че това определение пасваше най-много на отношенията ни и... въпреки разделите, събиранията и всичките отрицателни, негативни и жестоки на моменти емоции... не можеше да ми се насити. В един момент душите ни се разделиха, но телата не искаха. Изневерявахме не един на друг, а на себе си със себе си. Агонията е неописуема, затворен в нещо като клетка от безумие! Мразиш и същевременно силно желаеш. Подсъзнателно целия ти организъм се бунтува, отхвърля го, но съзнанието надделява. Странно, но факт! Той сложи края, връзката беше пагубна и за двама ни. Още когато започна за мен, пък и за него беше ясно, че край ще има поради ред други фактори. Аз само на 19 почти 20 год., атрактивна за мъжката част от света, флиртуваща и търсеща нови емоции и съзряваща като млада жена. Той улегна, търсещ неща които не можех да му дам. Всеки взе за себе си достатъчно от другия. Егоистично, но факт! Хващаше ме, когато се чувствах привлечена от друг! Усещах го, когато за да си избие комплексите (липсата на моята среда, образованието ми, дори постиженията за крехката ми възраст) си правеше онова в което беше наистина добър... После усещах, че не е щастлив и горд от това, защото разбираше, че независимо от всичко пак има нужда от мене. В един момент обаче аз имах нужда от нещо друго, и както казваше един приятел „не е важното с кого ще си легнеш, важното е след това да има някой с когото да си кажеш нещо...” Установих, че нямаше какво да си кажем. Сега, от позицията ми в сегашно време, не разбирам защо беше нужна цялата болка и страдание, което си причинихме. Защо не бях по-сила от обикновените плътски желания и за малко да се размина със себе си и истинското ми щастие! Отнесох се, мисълта ми беше, че едно е да усетиш нещо, друго е да се направиш, че не го виждаш. Ако държиш на някого истински, ще видиш, колкото и мъчително, и трудно да е за тебе! Любовта и секса са две различни неща, за жалост аз веднъж ги обърках!

не се упреквай, не съжалявай за миналото и най вече не се самосъжалявай!
Била си просто много млада...
Това, което си преживяла с описания мъж е нормален етап от израстването на всяка жена .
И по-точно - границата, при която момичето се превръща в жена - започва да прави разлика между секс и любов...
А ако я бива по природа - постепенно обогатява скалата между тези две състояния с поне 5-6 нюанса. И продължава да прави разлика между тях, научавайки се с годините цени всички поотделно.

И не е вярно че:.. не разбирам защо беше нужна цялата болка и страдание, което си причинихме...

Разбираш.
И знаеш, че просто така си си платила за урока.

Както и той за своя.

Qui scribit, bis legit.

Може би мисълта ми бе малко хаотична, не съжалявам за това, през което минах, платих цената, която трябваше и се научих да ценя истинските неща. Сигурно въобще нямаше да мога да оценя съпруга си, колко прекрасен и достоен човек е, ако нямах базата за сравнение. Нямаше и да разбера, какво е да намираш разлика в привидно еднаквите неща!

iska da pochnesh da mu obrashtash malko poveche vnimanie

Бих допълнила, дори и да го прави поради 2 или 1, начина по който иска постигне тези резултати си е чиста проба 3.