Раздяла

Здравейте. Чета ви от доста време, но сега както гледам ще се присъединявам към вас. Взели сме решение да се разделим временно. Да си помисли всеки, да вземе решение за себе си.Имаме момченце на 10год. Та исках да ви попитам някой преживявал ли е такова чудо като временна раздяла? Или временните неща са най-постоянни?

Аха, същата беше и нашата постановка. ама с усложнено условие - оказа се че идеята не е да остане сам и да помисли и размисли, а просто да е с нея без притеснения. та така. има ли трети, пиши я бегала тая работа. ако ли не, знам ли, може и да има смислен резултат. тоест неповлиян.
успех ти пожелавам от все сърце. криво седнете и право мислете, че инак - лошо

Много ти благодаря че ми отговори. Явно съм имала нужда да поговаря. При нас не мисля че ситуацията е такава - няма трети. Има проблеми и разминаване в усещанията. Толкова ли е лошо след това? Не ме стресирай, че и без това съм достатъчно шашната. Страхотно ме травмира мисълта, че след 10-20г. съвместен живот някой може да те прежали за една седмица. И това при положение че не е имало чести разправии. Не е ли нормално при дълъг общ живот хората все пак да се разминават в някои неща? Но това не се ли изглажда с разговори, а не да води до раздели?

ами няма отговор. всеки приема нещата различно. ако се зачетеш тук по-дълго и ще видиш колко са различни наистина хората. някои могат много да търпят, да преглътнат, да понесат. други - никак. от там е разликата най-вече. поне така си мисля.
питаш дали е толкова лошо, ами зависи. аз мога само за себе си да говоря. и дори и моя отговор не е еднозначен. имало е моменти когато съм се радвал че така стана, когато съм искала да несъм го срещала, да не съм го познавала. тогава ми е било по-добре. но има и други, доста повече май, когато ми е идвало да избия всички наред само и само да си върна загубеното.
имала съм периоди когато бях напълно убедена, че чувствата ми са умрели, че не го обичам, че не го искам. и след това всичко връхлита обратно с още по-голяма сила.
не знам, за мен ключовия момент е в това, че веднъж има ли раздяла, била тя и временна, после вече има нещо скъсано. винаги има едно на ум, винаги знаеш че всеки момент можеш да си хванеш шапката и дим. а това действа различно на различните хора. на мен поне, това ми пречи да положа всички усилия. и мисля че подобно действаше и на другата страна но не смея да твърдя.
не знам какво да ти кажа. сили, търпение и успех ти пожелавам.

Благодаря ти Надявам се тези абсурдни, разкъсващи чувства при всични нас да траят по-кратко.

Нормално е да имате разногласия. Както и е нормално да ги изглаждате без особенни проблеми. Ако няма трети във вашите отношения, трябва да седнете и като разумни хора да си говорите и да вземате решенията си заедно.

Аз съм съгласен, че след няколко години любовта не е вече такава, но тогава идва обичта и доверието, които са също толкова важни чувства за съществуването на една връзка. Късмет.

А защо взехте това решение? Не можеше ли да седнете и да приказвате? Ако с думи не можете да се разберете, какво ще помогне една временна раздяла? Поне аз винаги бих я възприела като първа крачка към окончателната или развода...

"Силата на духа е за предпочитане пред красотата на сълзите" /Еврипид/

Ами говорихме си. И това решихме. Аз лично още се плаша от мисълта, че това е всъщност окончателна раздяла. Но всъщност това е идеята - всеки да прецени доколко изпитва привързаност и доколко страх, навик, рутина.

Мен лично започва да ме притеснава това за което говориш - непостоянността на усещанията. Ако след временната раздяла решим да се съберем отново, но това се окаже под давление на един от тези моменти за които говориш в които ти се иска на всяка цена да си върнеш загубеното - тогава какво? Или обратно - решиш да приемеш раздялата. Но и това решение може да се дължи на факта,че в дадения момент се чувстваш по-уверен,по-силен и т.н. Как да съм сигурна че ще взема правилното решение когато чувствата и настроенията на стресирания човек явно са силно променливи? Още по тежък ми се струва този избор и от гледна точка на отговорността към детето.

Благодаря ти. Надявам се че всичко ще се разреши с позитивни решения и добра развръзка. Но за съжаление в този момент разговорите не помагат.

ами не знам. за нас определено мога да кажа, че половината простотии ги сътворихме именно под влияние на моменти емоции и поради нежелание да разкрием истинските си усещания по въпроса. и така другия придобива грешна представа, в следствие на което подава и той грешни сигнали и реакции, първият си мисли "ето, наистина няма смисъл" и в крайна сметка двамата "заедно и единодушно" решават, че трябва дасе разделят, а всъщност и двамата умират да са заедно, но не с аси го казали.
това са само някои от подводните камъни. и никой не може да ти каже кои са всичките. явно за такова нещо човек трябва да е пределно искрен и със себе си и с другия, за да няма недоразумения.
все пак, аз ти говоря от личния си опит, а той е от една страна недостатъчен, от друга, хм, доста странен според някои хора. така че не се хващай за моите преживявания, при вас можеда е съвсем различно. във всеки случай, от сегашната си позиция, вече смятам, че една "ВРЕМЕННА РАЗДЯЛА" е просто началото на края. за съжаление.

И с право се плашиш...
За колко време решихте да се разделите? Защото ако не е уточнено може да се окаже твърде удобно...не за теб, уви

"Силата на духа е за предпочитане пред красотата на сълзите" /Еврипид/

Именно. Проблемите трябва да се решават съвместно. Идеята за временната раздяла е негова, нали? Според мен, нищо добро няма да излезе от това.