24

Добре де, не може ли човек да помечтае малкооооооооо .......

Оооооо, да! Да ... да ... да ... даааааа ...

Ти май не си чел цялата приказка Тя е била съпруга все пак ... Приказките ги е разказвала чак на разсъмване ...

Оооооо, да! Да ... да ... да ... даааааа ...

гаден де.

Аз пък останах с впечатлението че тя си ти

Ако искаш, приеми го и така. Аз още не съм задълбала чак толкова

Оооооо, да! Да ... да ... да ... даааааа ...

То това всичкото хубаво, ама не изпълни условието на задачата- да остане незабравимо. Ще се размие в многото подобни преди и след случката такива изживявания.
Когато всичко е еднакво, то става незначително и забравимо

Изкачете Мусала. Имате време някъде към късния следобед да сте горе, на върха.
Скърцащ сняг, студена белота, тесни пътеки, той те подкрепя, подава ти ръка...нежността е само в очите (ръцете са в ръкавици:-))..после там, горе..все едно на покрива на света, усещането е неописуемо...дори и да няма звезди...
После топла хижа, камина с жив огън...умората се разтваря...отпущане, горещ чай с коняк ...приятни разговори...много нежност за специалния човек...И когато много ви се прииска да се гушнете....следва - "лека нощ" в общата туристическа спалня......и никакъв секс. Никакъв.
На сутринта .......планината е просто искряща... Погледни в очите му и ще видиш желанието. Своето превърни в нежност, залей го с нея...доведи я до границата на страстта, но не я прекрачвай...пийте чай или кафе....

след кафето имате време да слезете долу до обяд...

Той никога няма да ги забрави тези 24 часа... И ти също.

И то много!
Може да има и други варианти също без секс, който могат да направят тези 24 часа незабравими. Секса ще остави спомен само за един хубав ден с хубав секс, но ще заличи усещането за споделено щастие.

Знаеш ли ... имам една приятелка ... работим заедно. Днес ни е тежък ден и тя е кълбо нерви. И в един момент аз открих това, което си написал. И я помолих да спре за малко с досадните списъци и да дойде да го прочете.
Тя го прочете и се усмихна.

Благодаря ти

Оооооо, да! Да ... да ... да ... даааааа ...

Аз разполагам с кола, вътре има много силна музика, и скоро трябва да преодолея мързела си и да ида до Пловдив. Ти само сготви, питиетата са от мен

Как да го разбирам това?
Аз в живота си имам много пълноценни преживявания с Дами.

Това че имам негативно отношение към латентните женски хора е съвсем отделен въпрос, върху който по добре не си прави генерални изводи за мен.

Много просто. Постингът му очевадно напомня темата ти за мозъчния мензис, в която ти ми падна в очите. Не заради отношението си към "латентните женски хора"(как звучи само, интересно какво ли пък ще значи, имайки предвид, че латентен е скрит, непроявен). А заради склонността ти да си правиш свободни съчинения, да не приемаш мнения, различни от твоето и да обиждаш злобно. Оттогава не чета темите ти.

Оооооо, да! Да ... да ... да ... даааааа ...

аз също обичам да си прекарвам времето, по начина, който си описала ти, така че , не е нужно да стоиш у вас разплакана и да оптиваш от двулитровата бутилка бира, а просто ми се обади

Нещо преживяно ще ти разкажа...Остави плановете,така или наче нищо не върви по планПък и без план беше незабравимо.Толкова често се увличаме да планираме и организираме всичко,че проспускаме момента.
Е,видяхме се,но не знаехме как да реагирам-.нито прегръдка,нито целувка,набутахме се в една кръчма и пиейки, само се гледаме , на никой не му се искаше да наруши тишината.Същевремнно знаехме,че времето лети и имаме стотици въпроси,блъскащи в гърдите.
Той ми гледаше ръцете,като че ли ще ги извая в склуптура,после очите,като че ли ще ги рисува.После хвърчахме с невероятна скорост по пътищата и се смеехме като деца,които не знаят,че някога ще станат възрастни...После лежахме един до друг и чакахме да изгрее слънцето

понякога специалните ресторанти не са екстра :)
само и двамата се чувстват като на тръни :)
Като ми е хубаво с някой няма значение къде ще ходим :)
и кво ще пием :)
говорим си вървим и времето е спряло :))
особено лятото :))

_____________________________________
[линк]

Ако трябва да е незабравимо, не е задължително заниманията да са такива. Ако можеш да си/й/му го направиш такова, значи няма проблем :) Не е нужно да се разхождаш чак до Пловдив или да се катериш по Витоша като пещерняк. Щом времето е ограничено, то по-добре да отсъстват подобен род, губещи много време, спортни изпълнения ;). Един чудесен вариант - може просто да си направите една шоколадова торта (да си направите, не да я купите - така се убива идеята), да изпиете порядъчно количество алкохол(според вкусовете), хапвайки нещо леко, след като преди това сте гледали някой филм на Уди Алан в някое малко кино. После може цяла нощ да правите секс, правейки пози от 1 до 55 от Кама Сутра и обещавайки си, че следващия път ще пробвате и останалите от номер 56 натам.. А в почивките си хапвате торта и си говорите за каквото ви душа иска. Теми като - "Ужасът на ислиямският сепаратизъм пое своя поход от Ирак към Европа", "Биг Брадър - нова религия или тотална деградация?", "Защо майка ми все ми говори, че ни ти е чиста работата?", "А ти мислиш ли да си уголемиш циците някой ден?" и още много други, не се препоръчват. :)

still know, that I don't know; who knows the price of everything but the value of nothing?....

Да и това е начин! :)
Ще кашля месеци, ще му се обели кожата на изгорялото, освен това ще бъде изпълнен с разочарование от напразните очаквания, с които си го заредила :)

Всяко силно рязко и неочаквано преживяване ще направи денят незабравим.
Но разбира се по-добрият вариант е да го подготвиш за тази изненада няколко дни преди това. Примерно един месец преди това си чатите и правите виртуален или телефонен секс (телефонна любов, както пее Васко Кеца).
Трябва непременно да го убедиш да пробва някаква тантра на въздържанието (физическото), защото така удоволствието ще бъде по-голямо (а под въздържание имам в предвид освен колежката му, жена му, така и порно, секс телефони и адреналинките по телевизията).
След като дойде го водиш по всички стриптииз клубове, като не пропускаш като истинска жена да се заглеждаш по мацките на дансинга повече от мъжете наоколо. Ти естествено си облечена в дрехи с общо количество плат на една носна кърпичка. Пречиш му да те стиска за задника и да те целува, та дори да те държи за ръце. Отлагаш прибирането непрестанно и го влачиш от бар на бар до 3-4 през нощта. През цялото време му обясняваш колко е секси, как те възбужда и как си се подмокрила. Отивате до вас, ти си търсиш ключовете бавно в чантата в сумрака на коридора на блока. Той се опитва да ти налита, а ти хитро се измъкваш с хилеж така както само вие жените можете. След това отваряш вратата, обърщаш се към него и му заявяваш:
Вариант едно: Имаш херпес на всички дупки
Вариант две: В месечен цикъл си, и мразиш кървавите чаршафи (защото някой казват, че най-доброто решение за болките по време на цикъл било един оргазъм)
Вариант три: Решила си, че въздържанието ще заздрави връзката ви и ще ви донесе нещо, което Той до сега никога не е имал – проява на душевност (в смисъл емоционалност, ама с тази дума съществува риска в този момент, ако той се разреве от ужас, да се прецакаш)
При все случаи считаш, че вечерта е била незабравима („вълшебна”) за теб, благодариш му и го целуваш нежно по устата. След това казваш, че трябва да си лягаш и хлопваш вратата. Ще бъде незабравимо и за него. И то точно защото няма секс :)

И ние точно така. Даже имам СЪВСЕМ пресен случай. Преди малко си го изпратих. Значи... снощи дойде към 6.30, имах банкет от работата и той трябваше да гледа детето. Завари ме чисто гола да си суша косата. Хайде, отцепихме 30 минути. След банкета, пак секс. Сутринта изпратих детето на училище и цяла сутрин секс, спане и малко ядене. Прибрах детето от училище, тя малко настинала, поиска веднага да спи. Сложих я и хайде пак горе - секс, спане, секс, спане, секс... Докато си замине. Детето още не се е събудило... утре май няма да ходи на училище, имаше температура одеве...

Та... по принцип, като имаме 24 часа, гледам да ги оползотворим главно за секс и спане, понеже не се знае следващия пък кога ще ни съвпаднат почивните дни.

дето има една приказка - като невидели

still know, that I don't know; who knows the price of everything but the value of nothing?....