LPT

Здр.,
мога ли да дръпна 1 до 1,5 mA ток при логическа 1-ца от изходите на принтерския порт, без да го повредя? Ако не, как да реализирам управление на тиристор искащ 1 mA на гейта си посредством принтерския порт. Дайте предложение за драйверна схема?

Виж темата за Светлинна сигнализация към LPT на 2-ра или 3-та страница, там се обсъждаха подобни неща.

Mixy

Подобен ток не е проблем за порта, друг е въпроса, че обикновенно тиристорите искат повечко. Има и един друг момент с изключването му.

Аз мислех да ползвам КТ206/600, защото такива ми се намират доста.
Изправям напрежението с грец-схема(за да не съм на полупериод и да свети по-слабо лампата) и подавам плюса на анода му през лампа и затварям захранването през катода му в минуса на грец-а. Гейта през резистор 560 ома да речем(и през амперметър) го захранвам от плюса, лампата свети и меря ток-а = 1 mA(0,9 дори). Като разкача гейта лампата угасва. Проблем с гасенето не виждам. Там може да има реле, напр., което в никой случай не е добър вариант, но може да има и оптрон.
Но сега се сещам, че това съм го правил при захранващо 40 V(крушка 36 V/60W), а не 220, така че при 220V може би тока през гейта да е по-голям.
Между другото, някои знае ли нещо за оптосимистор МОС3063, който може да реши кардинално проблема с управлението на мощни консуматори през порт-а? Някакви схеми на свързване? А някакви аналози на МОС3041 на българския пазар?

Пииииирфектно е ако искаш да си игориш ПЦ-то. Тия неща се правят с галванично разделяне (това първо) и освен това измерването не ти е коректно.

......
А в 33 - распяли, но не сильно.
.......

колко според теб е управляващия ток тогава?

Ами токова колкото е в даден по каталозите. Не ми се рови в момента за да търся честно казано. А измерването ти е некоректно понеже мериш с някакъв уред някаква ефективна стойност (при променливо напрежение на УЕ) , която един господ я знае колко е. Но обикновенно токът на един средномощен тиристор е в рамките на 5-50 мА. Е, има и с по-малък ток. Обикновенно , колкото е по-малка мощността на тиристора, толкова по-малък е и токът на включване.

......
А в 33 - распяли, но не сильно.
.......

Най-лесно може да стане с РИД реле. Първо няколко от изходите на принтерския порт през токоограничаващи резистори десетина ома зареждат един електролитен кондензатор 22 или 33 микрофарада с логическа единица, след това друг от изходите включва РИД релето с логическа нула. Успоредно на релето трябва да има диодче. Идеята е първоначалния ток да се получи от заредения електролит, а удържащия ток да е от изходите. Не е много ефективно - три изхода за едно РИД реле, ама пък от друга страна не е необходимо допълнително захранване. Може да се управляват и повече реленца при условие, че се включва само по едно и има достатъчно време да се зареди електролита. С контактите е лесно да се управлява тиристора - между анода и управляващия електрод през токоограничаващ резистор. По-добре ако е семистор.

В Комет ги има.Струват стотинки.А в [линк] ще си потърсиш описание.Има вътре много схеми.

s edin tranzistor swyrzan w shema klu4 predi tiristora nqma li da e naj -lesno ?