Борса

* *
Ти, който бягаше до вчера в мълчанието на нощта, сега безмилостно трепериш от пристъпи на самота.
Сега не можеш да избягаш. Каквото даде, си го взе.
И гръб безпомощно подлагаш на всеки срещнат като псе.
Една ръка сега ти стига.
Но я си припомни кога самият ти до вчера вдигна и даде някому ръка?
Ти беше здрав, ти бе наясно със себе си и със света.
Сега безсмислено брадясваш сред нетърпима самота.
С това животът ще приключи.
Но дотогава някой ден поне иди купи си куче да го нахраниш и научиш как лапа да ти подаде.
Г.Борисов

Хич не ми хареса!

Онзи ден ме отвлякоха в кварталната кръчма
Срещнах един екземпляр, пълен с вицове
Попитах го за нов виц. Каза ми: България
И мин хич не ми хареса

тази самота, ако надживеем половинките си. Дори и да пукнем...поне ще осигурим храна на кучето за един месец.

Не можеш да избягаш...от себе си!

се в кръг, всичко се повтаря.. повтаря...

къде ми е кокъла

Кво ви стана бе хора? Какво е това сълзливо настроение? За кого плачем днес? Стихотворението си го бива - брутална реалност - какво да се прави.... Ама чак пък да лягаме да умираме ли? Аре стига! Аз оцелявам вече цял месец без компютър и хич не ми пука! Щото явно - мога и без него...Лошо няма. Човек трябва да се научи да оцелява.
А това се постига най-добре като смениш диоптрите - така или виждаш всичко размазано - или не виждаш по далече от носа си.
Аре - стига сте плакали. Коя беше днешната песен?