Душ след раждане? Кога?

Става дума за нормалното раждане. Помня, че като родих се чувствах (и бях) бая мръсна, обаче не знам дали може веднага да се взима душ. Помня, бършех се непрекъснато, като някоя неврастеничка с мокри кърпи... Това понеже нямаше топла вода в банята в болницата, та не ми е бил належащ тоя въпрос, за да го задам на някоя акушерка, може ли или не може веднага да се изкъпя. Даваха ни сутрин йод, разреден с вода да се подмиваме, обаче хич не помня изплаквахме ли се след това или не... не помня и йодени петна по нощницата си, та може и да сме се доизмивали криво ляво с хладка вода.
Та кажете, ако може и, надявам се, ако има топла вода този път, да се поизмия преди да ми връчат новото бебе :)

Ако нямаш епизиотомия и раждането е минало нормално, сигурно можеш, но не бих рискувала със съвсем топла вода - по-скоро с хладка.

Подкрепям Копче, в момента в който къпането ти е физически възможно. Поне аз не съм чула за противопоказания.
Дано да няма проблеми с топлата вода и ти с ходенето, а и да се забавиш с ден например, бебо няма да те върне :-))))

снимки

аз нямах сили и се изкъпах, по скоро заплакнах чак след 10-ина часа . и доста освежаващо ми дойде в първия миг и после едва се довлякъх до стаята

Спокойно си се кьпи и след епизиотомия, разкьсване и т.н.
Само да имаш желания- много по-добре ще се почувстваш.
След епизиотомия препорьчват хубаво да се подушаваш, даже сьс сешоар било най-ефикасно и по-бьрзо зараствало всичко.
За това препорьчват на родилките да си носят сешоар в болницата, че не се знае дали няма да им направят епизиотомия.
Само не се кьпи с много топла вода да не ти стане лошо, по добре е с по-хладка.

Оги се роди сутринта, вечерта си взех душ сама. Предупредих момичето, с което бяхме в една стая, че отивам в банята... ако не се върна до 15-тина минути, да дойде да ме извлече

На мен ми бяха казали да не хуквам веднага към банята, а да почакам 10тина часа, за да не ми прилошее или да получа кръвоизлив. Аз родих късно вечерта, качиха ме в стаята и заспах веднага - душ си взех сутринта.

Взимах си душ през пет минути.По време на контракциите вкъщи,преди да тръгнем към болницата и веднага след като родих.Даже медицинските сестри настояваха да се изкъпя преди да си тръгна.Като се прибрах/изписаха ни след 5 часа/-пак под душа.Действа много облекчаващо и тонизиращо,след това ще си починеш по пълноценно.Но да,не използвай много топла вода-на мен ми стана лошо и я поразхладих.Няма проблем,не се притеснявай.

На мен самите акушерките ми казаха да ида да се изкъпя, когато ме преместиха в стаята, т.е. около 2 часа след раждането. В баните обаче беше почти тъмно и не ми се предприемаше проучване посред нощ къде е душа, къде са закачалките и т.н., та изчаках до сутринта - около 6 часа след раждането. Това беше втория път, имах няколко шевчета.
Първия път бях разпрана открай докрай и след пълна упойка, от която излязох към 16 часа, изкъпах се на другата сутрин преди визитацията.
Не мисля, че има някакви проблеми с къпането.

Всички вече са го казали - веднага, когато си готова, но не с много топла вода - наистина е страхотно тонизиращо....... А за сушоара (или както там се пише) - според мен е адски болезнено и не пробвай А водата с йод е достатъчно разредена, за да не оставя петна - аз поне не съм се плакнала от нея, а нямах петна по нощницата
Кога е събитието? Успех и поздрави на Цоко Е, и на тумбичката - братче или сестричка ще си има "баткото"?

Аз се изкъпах има няма 10 мин след раждането. Гушках бебо мръсен на голите си гърди докато му направият всичките проверки и като казаха че е ОК, казаха да бягам да се чипам бързо докато набоцкат бебо и аз си скочих от леглото, чипах се и пак ми лепнах голото бебе на голото коремче :))) Вързаха ни после с едно одеало да си станем кенгуро и мама.

Еееех, Деска, как ми се иска и на мен да раждам така естествено и после също всичко да продължи както природата го е измислила, ама на, цяла нощ не съм спала ами съм мислила и съм се ядосвала, че пак ще трябва да раждам в тая тъпа държава, в която не стига, че набутват на всички родилки подред окситоцин без винаги да е нужно, та ги скапват от болка, не стига, че те карат да раждаш легнала (ходи напъвай ефективно в тая поза, и после що да не ти скочи някой доктор на корема да ти потроши ребрата, понеже не напъваш като хората), не те обезболяват освен ако не се молиш няколко часа и накрая не "склониш" да им платиш (или пък ако не си се разбрала да платиш, предварително), ами после ти взимат бебето, та се не вижда, нито ти го дават веднага на гърда, нито пък ти го оставят после да го кърмиш (трябвало да си починеш 6 часа първо), ами го хранят с адаптираните им млека в бебешкото отделение, а и после като ти го дадат да го кърмиш ти носят и шише с "допълнително", да не говорим за водата, за която ме хокаха що не съм му я била давала и сакън да не съм го хранела нощем и изобщо го кърмех под страх, че ще дойде някоя акушерка и ще ми се кара що го кърмя извън часовете, като е казала да се кърми само в 7, 10, 13, 16, 19 и 22 часа.. Ходи им обяснявай колко е важно веднага да засуче (не само за него, но и за мен и всички там хормони, матки и плаценти) и да не му се дава нищо с биберон. Дреме им, ходи си ти с гърди твърди като буци, щото няма кой да ги изсуче, ако пък изобщо не ти дойде кърма като хората от липсата на бебе, лошо няма - шишето е насреща. Да добавим и как къпеха бебетата и после ги повиваха мокри, дупетата им като на маймунчета още от първия ден ставаха, че и преповиванката става само 4 пъти в денонощието, нека си седи посрано горкото и да му се подсече дупето. Като извикам някой да го преобуе пак извън "часа за преповиване", че нямаше и топла вода да го измия, инак и сама да го преобувах, то не бяха сърденици и караници, не беше чудо, като пък го преобуех сама криво ляво с избърсванки - що съм им се месела в работата...
И нищо не мога да направя, просто съм им в ръцете. Ако се направя на "многознайка", ще ми "дадат те да се разбера" и веднага ще ме "сложат на мястото ми". Дааам, ще си изтърпя още едно подобно раждане и престой в болницата като пич и ще викам ура само да излезем живи и здрави оттам, та да си гледам бебето както аз си знам.

Вярно е това което пишеш само пропусна за задължителната епизотомия....
как пък тука по малко от 5% от жените им се налага.... от климата ще да е , едва ли е от акушерките които тука не ги мързи да правят масаж на пиринеума.....

Е, аз поне знам как се сяда на дупе след окситоцин завършил с форцепс и как се сяда след нормалко раждане на по-голямо бебе, без да са те докоснали (всъщност излъгах - пипаха ме да ме разстриват преди да излезе главичката...ама нищо такова като да те бъркат когато те боли на всеки 5 минути да мерят разкритие, да те натискат и т.н. ..а за какво ли и те бъркат? то като че ли по бързо ще тръгне бебто да излиза...а то като тръгне да излиза от 2 метра се вижда.
когато раждах Арти мъжа ми беше с мене и ми казваше как главичката се показва на контракцията и после се прибира и пак така и пак така... никой не ми каза напъвай или да ме натисне....чакаха си и се шегуваха с мене че е русо бебето :)
майак ми също беше с мен....знаеш ли какво каза на баща ми като се прибрахме всички след няколко часа? "незнаех че раждането е такава магия.Но едно сега знам - тъпите Африканци знаят повече за него от изучените докторя в БГ..... "

И мисля че е права. Мъчно ми е за това което става в БГ...че дори и в частните нови клиники няма хора които биха възприели това.

Една акушерка ми викаше когато раждах първия и си син - какво викаш ма- да не сме те оставили да раждаш в сеното!"
Е, сега знам, че в сеното без БГ болниците не се ражда с такава болка, унижение и страх.
защото за мен клизмите, бъркането, натискането, окситоцина, епизотомиите за щяло и нещяло, вкоренения страх на българката от раждането си е унижение. но трябваше да родя "Аборигенски" на другия край на света да го разбера.
Е, пак ако раждам, пак тука ще го направя. заради самия факт че тук раждането е наистина магия която трябва да се изживее. Заради самия факт , че тукашните акушерки ме подготвиха да родя без упойки и без да изпитам болка въпреки предишното ми раздане с окситоцин и форцепс.
Дай Боже да се намери доктор който в Бг да реши да тръгне по този път....

а и да сте се замисляли, че навремето бабите са раждали по 6-7 деца, никой не ги е шиел (щото не се е налагало) и всяка от тях след 2-3 дена си е тръгвала с пеленачето на нивата. А з на 4тия ден след раждането направих 10км преход през планината. Имах и енергията и желанието. Като родих големия си син - на 4тия ден бях парцал. - неможех да ходя - камо ли в планината да ходя....друг въпрос че бях още в родилното и ми предстоеше кюртаж щотот с традиционната за Бг инджекция за падане на плацентата пустата плацента не пада като хората.... да бях само аз- всички момичета от стаята ми минаха от там. После ни обогатяваха млякото с прилична доза антибиотици (та после да се чудим какви ли не алергии чи имат децата)

Много дълго стана и много поучително и зловещо.... увлякох се. Ама имам ПМС и някакъв луд стрес че искам пак бебе и че ме е страх да не изкървя и абортирам пак

imam vuprosce kum desi i medusa - v koi bolnitsi ste razjdali?
Kato vi cheta mneniata i mi se izpravia kosata...... mnogo mi se iska da rodia v bolnitsa, v koiato niama da otdeliat deteto ot mene i v koiato shte se chuvstvam bial chovek v pulniat smisul na dumite! Ne smiatam, che dopulnitelnoto plashtane e garantsia za kachestvo - lekaria ili ima dusha, ili niama - ako shtesh 10 000 lv mu dai pak niama da ia ima.....

В коя Болница е тази прелестна картинка?

[линк]

Раждах в Окръжна болница. Ама то навсякъде е едно и също, да не говорим пък че в много от болниците бебетата само ги носят на три часа и пак ги взимат. В Окръжна бебетата стоят при майките, ама чак след 6 часа, преди това нито ти го дават да засуче, нито нищо, всички ходеха с болезнени гърди като камъни, пълни с кърма, пък не знаят как да я махнат, няма кой да я суче, няма кой да покаже как поне да се изцеди, а акушерките тъпчат дечицата с адаптирано мляко в бебешкото отделение, както и в другите болници де. А на мен Цоко ми го дадоха чак след 2 дена с много молби, ходих сто пъти да си го искам, щот не трябвало да го кърмя, че се давел, само вода му давали. Представям си що се е давел, като видях шишетата с вода - някакви стъклени бурканчета с прастари каучукови биберони - дупките им толкова широки, че и на мен да ми дадат да пия от тях и аз ще се задавя, като обърнех шишето и водата течеше на струя... Е, като си го взех си зацока като пич и изобщо не се е давил, само дето си стоя горкото в непознатия свят без мама и храна цели два дни и половина, много ми беше жал, ама какво мога да направя? Като си помисля как в цивилизованите държави ти го дават веднага на корема само и само да се намали колкото е възможно повече стреса и травмата от раждането в мъничката му главица... Като ходех да го видя поне, само викаха по мен що съм ставала от леглото, можело да припадна в бебешкото отделение (???) и прочие глупости. Много неприятни и груби бяха бебешките акушерки.
Иначе какво да кажа, уж свестни лекари, млади, как може в другите държави да се ражда по един начин пък тук по съвсем друг, противоречащ на всякаква логика? Не учат ли една и съща медицина и от едни и същи учебници, няма ли за тях, интернет, медицински списания, да се поинтересуват как се развива медицината, незнам... То да беше още комунизъм, та да каже човек, че сме изолирани откъм информация, а то...

Айде като съм почнала, да кажа и как 10 часа вих от болки заради окситоцина, беше една непрекъсната контракция, незнам за какви паузи между контракциите говорите :) и се молех да ми сложат упойка. То човек на улицата да видиш паднал да вика, ше му помогнеш, а на мен само една акушерка ми викаше "Оооо, чакай да видиш как ше те заболи после, още не е почнало". Добре че идваше една добричка санитарка, само тя ми беше утеха :) Накрая се "смилиха" над мен и ми казаха, че ще трябва да я платя за да ми сложат упойка. Ама това след 10 часа виене и молене. Дойде д-р Мълчанова (мамицата й) с едни голееееми благи очи, ше си кажеш ето го ангела от небето, дошъл да ме спаси. "Сложи" ми епидурална упойка, от която не направих никаква разлика в положението с болката (изобщо не се замислих, че не е възможно да продължава да боли, ако имам епидурална, все пак някои жени раждат даже секцио с епидурална), а след време се усетих и защо, ама тогава не направих веднага връзката, толкова не бях на себе си - като започна да се приготвя да слага и на съседната родилка епидурална, взе да прави знаци зад гърба й, на акушерката, която трябваше да отвори ампулата - да не я отваря, та само да симулира слагане. Обаче акушерката пък се направи, че не я вижда (евала) и отвори ампулата, а онази се ядоса, щеше да я убие с поглед, както си гледаше до одеве с големите влажни добри очи и викаше "миличка това, миличка онова", ама я сложи, какво да прави. Късмет имаше женицата, не гъкна повече от болка след това. Още правеше знаци на акушерката колко била дебела (родилката) и изобщо ми идваше да хвана някоя стъклена банка и да й я фрасна в тъпата тиква . Аз чак след като излязох от болницата се усетих, че не ми е сложила епидурална, а само се е направила, ама късно, пък и какво да направя, то аз си изтърпях болката, след дъжд качулка. Иначе не я беше срам да идва по три пъти всеки ден в стаята ми да ме пита нося ли й 50-те долара, които й дължа за упойката, чак ме караже да се чувствам неудобно, че нямам пари в себе си, а аз глупачката накрая взех та й ги дадох, пусто късно се усетих за измамата.

Иначе Елито, не ми е известна болница в България, в която да не отделят бебето от мен след като го родя и изобщо да направят всички неща около раждането и следродилния период, както ми се иска. Ако имаше такава, веднага щях да се затичам натам като зараждам, но за съжаление такава няма. Много ме е яд, но нищо не мога да направя. И да платиш на някого, лекарите са си самонадеяни и няма да позволят да им кажеш какво да правят.

В БГ раждах преди почти 8 години. Тогава нямаше ВИП стаи, нямаше епидурални и т.н.
А малкия го родих в Кейп Таун - в "нормална" болница, с доФтор на смяна. пристигнах там 10тина минути преди да родя, тръгнах си след 4-5 часа. така че много не видях , но определено изтървах раждането си във вода което бях запланувала Ама аз бях тръгнала не да раждам ами за плажа, та по трасето малко позакъснях за болницата

пропуснах да кажа, че се чувствах бял човек като раждах - нали живея в Африка



Мама ми каза-" леле - ти отиде чак в Африка да родиш като бял човек"

mai ima nujda ot edin posting koi kakvi oplakvania i dobri otzivi ima ot bolnitsite.......
da ti priznaia - rabotia v turisticheska agentsia i pravixme mnogo konferentsii s uchastie na lekari... v rezultat - za 5 godini sum hodila na lekar 3 puti....... izpitvax ujas da otida, sled kato gi gledax po konferentsiite kakvo predstavliavat
sus sigurnost ima i mnogo svestni lekari, no kak da gi otkriem?!