RAK?!

Chuvstvoto e ujasno.. da stoish pred niakoi i da go gledash v ochite, kazvaiki, che ne e bolen, kogato toi kaje, che neshto ne e kakto triabva. 2 dni sled tova veche da znaesh rezultata - RAK.. i otnovo da go gledash v ochite i da tursish dumi. Ne za da mu kajesh - ne.. prosto da se opitash da namerish neshto smisleno, neshto hubavo, koeto da mu kajesh.. neshto, koeto da donese usmivka... Toi vse oshte ne znae, no vse niakoga shte razbere (v blizkite niakolko dni). Togava kak se promeniat niuansite v kartinata, kakvo ima znachenie i kakvo ne, izobshto koe kakva stoinost ima??? Kakvo ima smisul? Kakvo shte mu kaja utre :(? Che go obicham? Che shte jivee? Da kaja, che tova ne vinagi e krai? Rak na 22...? Moje li niakoi da mi kaje, ima li spravedlivost v tozi sviat? :(((

Няма справедливост ... права си, едва ли мога да те успокоя но кажи поне за какъв рак става въпрос- може да се окаже че има какво оптимистично да се каже. От рак до рак е голяма разликата- това не е смъртна присъда.

На 22, 32, 52, все едно е. Не търси справедливост, а начини дасе пребориш с отчаянието. Има излекувани от рак. Лично познавам такива. Има и починали- за жалост хиляди пъти повече. Задачата на тези, които са около болните е да ги убедят, че ще бъдат от този миниатюрен кръг хора, които оцеляват.Когато нещата станат наистина безнадеждни, трябва де се помогне на човека да си отиде спокойно. Всичко това с отчаяние не става.

Heh, ne ochakvah tolkova burz otgovor..

Krai ne e, tepurva se zapochva borbata.. no tova, koeto me plashi e, che sedim v edna i sushta staia i se chuvstvam prozrachna. Vse edno me niama.. kak da govoria s nego, ako izolira celia sviat? I izobshto kakvo da mu kaja? Nanikude sum.. poslednoto, koeto se sluchi beshe neshto podobno na karane, no dosta po-tiho i po-bolezneno. "Ne me razbirash, optimizma ti idva ot tova, che ne si ti, a az.. be vuobshte mnogo e lesno da kajesh, che sum dobre, nali?" i podobni.. Ujasno e chuvstvoto, che nishto ne mojesh da napravish. Moje bi s vremeto (sled kato mu kajat) shte svikne s diagnozata i shte se izpravi pak na krakata si.. moje bi vse niakoga shte subere sili da se bori s tova.. ne znam. Znam samo, che tova, koeto mislish ima znachenie i to ogromno.. i pri vsichki polojenia toia negativizum niama da mu pomogne :(( Otchaianie ne e - ujas i strah.. Vse se nadiavam, che tuk niakak si po-dobro lechenie ima (he.. Schweiz..), che e dobre organizirano vsichko, che medicinata e napred...

Abe... Bog da ni e napomosht! ;(

Не познавам, човекът, за когото става дума, а и психолог не съм, но ми се струва нормално да мине през различни фази на реакция. Въпросът е да не заседне в дълбоко самосъжаление или отчаяние. Защо не опитате да намерите подобна група за взаимопомощ? В крайна сметка, на хора със сериозни заболявания им се налага в един момент да приемат истината и да решат какво да правят. До колкото зная от приятели, посещаването на такава група може наистина да е от полза.

баща ми беше на 54.
един хубав зимен ден получи мирисова халюционация. миришеше му на нефтозавод и едновременно с това му прилошаваше. това започна често да се повтаря. отиде на невролог. откриха му гигантски мозъчен тумор. цялата половина на мозъка му бе обхваната от тумора, подобен на канадското знаме. в правителствена, където го оперираха нямаха подобен случай до тогава. тумора се е развивал с години, по повърхността му нямаше живи клетки, които да се изследват. лъгахме го че е лек инсулт, че ще се оправи. след това като се разбра, че ще се наложи операция му казахме че има тумор, но че е доброкачествен и че ще се оправи, че операцията е била успешна. но не беше. нямаше никакъв начин да се отсрани. започна се годината, която ще помня като най-ужасната в живота ми. годината в която той агонизираше и почина, в която започна да ми побелява косата /бях на 19/, годината която сплоти семейството ни, заради грижите към него. той в началото ни вярваше, давахме му кортикостероиди, които в му подобряваха състоянието донякъде. после започнаха затрудненията в говора, пареза в единя крак, после дезориентация (не осъзнаваше кое е тоалетна, кое е дневна), после кома след кома, хранене с тръба, ослепяване, и накрая неговото избавление.
смъртта.
не проронихме и сълза при раздялата.
вече го бяхме правили много пъти.
остана в спомените ни.
и оживява в сънищата.

мисля си след всичко това, че сме направили добре, като сме му поддържали илюзиите за живот и че сме направили всичко възможно да крепим го крепим до край, въпреки мъките, които изживяваше.

той беше дълбока, нравствена личност.
чувствителен, добър човек.

бяхме с него през цялото време, не го оставяхме сам.
събирхаме приятелите му от време на време.
нищо, че не можеше да раговаря с тях.
поне ги разбираше.
интелигентни хора, но и те трудно намираха начин да общуват с него по този начин.

много боли, ужасно боли...

направи живота му, докато е възможен красив,
обсипи го с нежност и внимание
вдъхвай му надежда

ще придобиеш сила
накрая и на теб ще ти мине
бавно и полека
ще изгрее нова светлина
когато сълзите пресъхнат

първи дисп. 1887г
следва 1993 г раждане на дете с онк. заб. и операция
1995-1996 втора дисп.
2002 г трета дисп. и спешна операция
и ето сега сме 2005 г : основно работа периодично с психолог и ясно съзнание какво искаме . Дори бих казала че притеснението на близките по-скоро ни разстройва и травмира и отклонява .
Тъгата е най-лошото лекарство.

пълен живот!

прекрасна, ужасна - все тая ... резултатът е съсипващ ...

E, veche ne jiveem zaedno. Moje bi taka e po-dobre.. Kato se vidim govorim za hiliada drugi neshta, izlizame.. Mislia, che sme sviknali niakak si s misulta za raka i edin vid izbiagvame temata, no tia vupreki tova si e edna ? za men.. Pak se hvashtam, che kato hodia da go vijdam weekendite go gledam kak spi, kak se budi sutrin s fizionomiata "pak li stana vreme da pochvam denia?!" i mi se sviva dushata, kato si dam smetka kolko sa si promenili znavchenieto dreboliite :(

Jivota produljava - az viarvam, che moje da se napravi neshto. Niama i da mu oburna grub - sled vreme i dvamata shte sme po-spokoini i moje bi otnovo shte se vurna vkushti.. Nadiavam se tuk da sa po-napred s medicinata ot Bulgaria, da namerim tochnoto lechenie i s volia i mnogo grija da go preborim.

Blagodaria vi za napisanoto, oceniavam go visoko

Цялата тази дискусия е много тягостна. Професията ми е такава , че съм се срещала с такива хора често , още преди 25 години, когато ракът не беше ежедневие.
От четири години работя допълнително с билкови продукти , които са със сертификат от Министерство на Здравето и са насочени към заболяването Рак.
Много добри резултати, разбира се в зависимост от стадия в който се включват , но при всички има облекчаване на състоянието.
Проф. Черноземски също има резултати с тези продукти и не само той , а и много други лекари.

Mojesh li da mi dadesh po-podrobna informacia po temata? Kude mogat da se nameriat sredstvata, za koito govorish i neobhodima li e konsultacia s lekar (ne sme v Bulgaria i sreshtata s lekar tam bi bila malko slojna za organizirane..) Poznati li sa tezi metodi v Germania - Shveicaria - Francia?

Blagodaria ti predvaritelno! :)