Спомените

Пазите ли ги или ги преодолявате?Носят ли ви усещания и има ли нещо ценно в тях?Привидна ли е стойността им и лъжовни ли са топлите чувства, които навяват?:)

Mystic§ are deep inside going deeper an deeper in§ide me

Зависи от спомените... Ако са хубави, си ги кътам старателно и понякога ги изваждам и разглеждам като стар албум. Просто, защото ми носят усмивки. И лека тъга, защото все пак са нещо отминало.

Ако са неприятни... опитвам се да ги изтикам някъде надълбоооко в съзнанието си. Не че гадовете не изскачат сами и нежелани доста често, но...

Ти как се отнасяш с твоите?

Спомените както могат да бъдат нещо чудесно, така могат и да разрушават, някои спомени трябва да се пазят като нещо много скъпоценно, но други трябва да бъдат преодолявани и надскачани, защото могат да променят разбиранията и светоусещането на човека .. така чадо мое ги виждам аз нещата!

Mystic§ are deep inside going deeper an deeper in§ide me

Ако говорим за много лоши спомени, то вече съм склонна да ги нарека травми. От там насетне, нещата стават по-сложни и си отива работата към потърсване на помощ от специалисти.

С някои е трудно човек да се справи сам.

така е, дано не се стига до там ! Но винаги пази един хубав спомен настрани, за да те грее във такива моменти на отчаяние както казваш:)

Mystic§ are deep inside going deeper an deeper in§ide me

Хаха, ще си пазя! Нооо, държа и на един-два лоши, за да ме успокояват и носят надежда, че и по-кофти моменти съм преживявала.

това е чудесен трик, виж не се бях сещал за този обратен ефект чадо!
Хм, а защо само Аз и Ти водим диалог? Ние ли сме най- просветени тук?:!

Mystic§ are deep inside going deeper an deeper in§ide me

пазя си ги, дори и старите... човек не може да избяга от тях
ако са болезнени.... болката бавно отминава
ако са хубави.... хубавото също отминава
кофти но нищо в този живот не е случайно, нали

Ела....

Странна работа Бях забравила думата спомен. Като се повтори няколко пъти - изведнъж става безсмислена, както всяка друга на който и да е език. Мнооого отдавна отдавах значение на т.нар. спомени. Сега нямам такива, защото се идентифицирам с това, което става с мене в момента, ако по някаква причина някой /или аз/ ми напомни нещо - имам чувството, че участничката в спомена не съм аз - дори и да става дума за преди няколко дни.

Каждому, каждому в лучшее верится
Катиться, катиться голубой вагон

Не просветени, отче. Заинтересувани от темата.


П.П. Пиша ти така, защото иначе не ми излизат отговорите нещо...

Нямам спомени, една тухла ми падна на главата и... кой съм аз.

Ако случайно после помня нещо - отричам!

Заболя ме главата от вас

Пазя и хубавите и не чак толкова хубавите спомени. Понякога ги оставям да ме радват или натъжават, но все по-често ги оставям да ме учат.
Преди дни се издирихме с един мъж-спомен и цяла седмица висяхме на кю-то и преживявахме годините, през които се познаваме, обичали сме се и сме се старали да се преструваме, че другият не е съществувал.
Сега за себе си знам, че него винаги го е имало в живота ми и винаги ще го има - за добро или за зло. Но не ми е необходим. Живота и без него ще е хубав, което е малко тъжно, защото аз наистина го обичах някога.


Оффффффффф, що ли приказвам тЪквиз тъжности?

Учудващо е колко много неща помни човек. И да не ги пазим, спомените остават някъде там в подсъзнанието. В най-неочакваните моменти се сещаме за отдавна забравени неща. А всеки спомен носи своето настроение и когато случайно отново се сетим за това забравено време, частично изживяваме старите емоции. :)