Има време...

Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето.
Време за обичане, и време за мразене...
(Еклесиаст, Глава 3



Не, няма време за обичане.
Животът – кратък като миг – не стига за това...
Тогава,
може би,
най-простичко
обичай ме,
води ме в теменужена гора.
Не в четири стени –
навън обичай ме,
сред шум и глъч,
в ефира на нощта...
Рисувай с пръсти силуета ми,
хвани ме нежно за ръка
и боси нека тичаме! –
безкрайно пътешествие в ума...
Не всеки ден,
понякога обичай ме,
в най-тъмен храм накрай света,
свещ в мен за миг да лумне,
преди завинаги
да приютя във мен
нощта.

и все пак има време за обичане...

87i