Поезия

На прощаване в 1868 г.

Не плачи, майко, не тъжи,
че станах ази хайдутин,
хайдутин, майко, бунтовник,
та тебе клета оставих
за първо чедо да жалиш!
Но кълни, майко, проклинай
таз турска черна прокуда,
дето нас млади пропъди
по тази тежка чужбина -
да ходим да се скитаме
немили, клети, недраги!
Аз зная, майко, мил съм ти,
че може млад да загина,
ах, утре като премина
през тиха бяла Дунава!
Но кажи какво да правя,
кат си ме, майко, родила
със сърце мъжко, юнашко,
та сърце, майко, не трае
да гледа турчин, че бесней
над бащино ми огнище:
там, дето аз съм пораснал
и първо мляко засукал,
там, дето либе хубаво
черни си очи вдигнеше
и с онази тиха усмивка
в скръбно ги сърце впиеше,
там дето баща и братя
черни чернеят за мене!...
Ах, мале - майко юнашка!
Прости ме и веч прощавай!
Аз вече пушка нарамих
и на глас тичам народен
срещу врагът си безверни.
Там аз за мило, за драго,
за теб, за баща, за братя,
за него ще се заловя,
пък... каквото сабя покаже
и честта, майко, юнашка!
А ти, 'га чуеш, майнольо,
че куршум пропей над село
и момци вече наскачат,
ти излез, майко - питай ги,
де ти е чедо остало?
Ако ти кажат, че азе
паднал съм с куршум пронизан,
и тогаз, майко, не плачи,
нито пък слушай хората,
дето ще кажат за мене
"Нехранимайка излезе", -
но иди, майко, у дома
и с сърце сичко разкажи
на мойте братя невръстни,
да помнят и те да знаят,
че и те брат са имали,
но брат им падна, загина,
затуй, че клетник не трая
пред турци глава да скланя,
сюрмашко тегло да гледа!
Кажи им, майко, да помнят,
да помнят, мене да търсят:
бяло ми месо по скали,
по скали и по орляци,
черни ми кърви в земята,
земята, майко, черната!
Дано ми найдат пушката,
пушката, майко, сабята,
и дето срещнат душманин
със куршум да го поздравят,
а пък със сабя помилват...
Ако ли, майко, не можеш
от милост и туй да сториш,
то 'га се сберат момите
пред нази, майко, на хоро
и дойдат мойте връстници
и скръбно либе с другарки,
ти излез, майко, послушай
със мойте братя невръстни
моята песен юнашка -
защо и как съм загинал
и какви думи издумал
пред смъртта си и пред дружина...
Тъжно щеш, майко, да гледаш
и на туй хоро весело,
и като срещнеш погледът
на мойто либе хубаво,
дълбоко ще ми въздъхнат
две сърца мили за мене -
нейното, майко, и твойто!
И две щат сълзи да капнат
на стари гърди и млади...
Но туй щат братя да видят
и кога, майко, пораснат,
като брата си ще станат -
силно да любят и мразят...
Ако ли, мале, майноле,
жив и здрав стигна до село,
жив и здрав с байряк във ръка,
под байряк лични юнаци,
напети в дрехи войнишки,
с левове златни на чело,
с иглянки пушки на рамо
и с саби-змии на кръстът,
о, тогаз, майко юнашка!
О, либе мило, хубаво!
Берете цветя в градина,
късайте бръшлян и здравец,
плетете венци и китки
да кичим глави и пушки!
И тогаз с венец и китка
ти, майко, ела при мене,
ела ме, майко прегърни
и в красно чело целуни -
красно, с две думи заветни:
свобода и смърт юнашка!
А аз ще либе прегърна
с кървава ръка през рамо,
да чуй то сърце юнашко,
как тупа сърце, играе;
плачът му да спра с целувка,
сълзи му с уста да глътна...
Пък тогаз... майко, прощавай!
Ти, либе, не ме забравяй!
Дружина тръгва, отива,
пътят е страшен, но славен:
аз може млад да загина...
Но... стига ми тая награда -
да каже нявга народът:
умря сиромах за правда,
за правда и за свобода...


Христо Ботев

Stihotvorenie na Botev, kakto vsi4ki znaem e strahotno!!!
Samo deto ne razbrah zamisala ti +++............

Да стане традиция и да се публикуват хубави стихотворения!

4udesna ideq!Eto ne6to i ot men..........


Братчетата на Гаврош

Ти целия скован от злоба си,
о шумен и разблуден град,
и твойте електрични глобуси
всуе тъй празнично блестят!

Че всяка вечер теменужена
ти виждаш бедните деца
и обидата незаслужена
по изнурените лица.

Съдбата рано ги излъгала,
живота сграбчил ги отвред
и ето ги: стоят на ъгъла,
с прихлупен до очи каскет.

Какво им даваш от разкоша си
ти - толкоз щедър към едни,
а към бездомните Гаврошовци
жесток от ранни младини?

Пред твоите витрини блескави
накуп застават често те
и колко скръб в очите трескави,
и колко мъка се чете!

Но тръгват си те пак одрипани,
с въздишки плахи на уста,
а тез витрини са обсипани
с безброй жадувани неща...

Ти целия скован от злоба си,
о шумен и разблуден град,
и твойте електрични глобуси
всуе тъй празнично блестят!

- Как се нарича самураи, който е направил грешка при сепукото(харакирито)?
- Мюсюлманин!

Коко, май си си сбъркал ника, би трябвало да е куку. И хайде без видиотени изцепки , моля.

Esse quam videri ignotum per ignotius in aeternum.
Bvlgari

Много смешен виц, хаха.
Дали да се смеем или да плачем за това колко голям идиот си.
Още е рано за изборите, за да си показваш злобата.
Иди се обеси, куку.

Тъпоооо, тъпо.

И ето,Че старият век се изправя,
поема по веЧният път.
Аналите тежките порти разтварят
и всмукват го тихо,без шум.
Стотина години изтиЧат ни бавно,
но бързо,а просто така.
Лица и събития сменят се плавно,
Земята остава Земя.
Открития идват,меЧти побеждават
и нови декори блестят.
Страни се развиват,а други остават
да Чакат на Чер кръстопът.
Съдбата си следват,надежди лелеят,
сънуват,Че буйно горят,
а всъщност във свойто проклятие тлеят
и мъЧат да стигнат светът.
Подритвани,смъмряни тътрят напреде
от глад изтънели нозе,
а минало славно главата си сведе
над просещи залък ръце.
Велики царе се обръщат във гроба,
неистово стискат оЧи,
да виждат не искат,да Чуват не могат
как срамно камшикът плющи,
със който Светът и Европа показват
на меЧката ново хоро
и своите теории мъдро доказват -
"Това е за ваше добро"
Пристигат пакети със помощи щедри,
по-пъстри от Чудна дъга.
Съдържат съЧувствия искрени,ведри,
и розови куп оЧила.
Култура,просвета,"Амин"им кажете,
отдавна душа те берат.
И гордост и Чест на Часа забравете,
достойнство и дух нека мрат.
От днеска нататък ще казваме ние
кое е полезно за вас.
Във роля ня уЧени просяци вие
не знаЧите нищо за нас.
Но горе главите,щастливи сияйте,
отива си ера една,
а може и вие със нея,но знайте -
за нас не е Чак пък беда.
Че тегне над вас географска прокоба
и още милиони злини -
Чия е вината,съдбата на роба
не сменя се лесно уви.
А ние едно пък да помниме само -
макар и със Черна съдба,
хиляда и триста години България
горя и димя,но живя!