През бурята

От: Александър Обретенов


Имаше страшно гадна буря. Дъждът преминаваше в сняг, вървиш и вятърът духа срещу тебе сякаш напук. Почваш да се ядосваш, все едно има значение. Много важно, скапана буря. Потекоха ми сълзи от вятъра, приличам на плачеща икона – дъжд, вятър и бодро ходещи 65 килограма кокали. Вярно съм станал живи мощи, щом немощни баби с бастуни ходят като амфибии и не им пука от бурята.

Както и да е. Отивам на парти. Домъквам се най-накрая. Цунки, прегръдки, пищене – домакинята е екзалтирана все едно е получила три оргазма накуп. Като я гледам, може и да е получила. Може и повече от три.

Някой ми натика чаша с пиене. Да де, кво да ми дадат – гювеч няма да е. Купонът е над средната класа. Шик апартамент, тълпа истерични гости от педал до деца на заможни родители (не, че и те не може да са педали) и аз - оцелелият след бурята. Каква млада буйна под 25-годишна кръв. И аз съм малък. Малък съм и нямам бръчки. Едно чукване с домакинята, наздраве, мляскане. Може пак да е получила оргазъм.

Засичам приятели. Прекрасно, все пак познавам някого. Повечето на купона имат отегчени физиономии. Все едно някой им е изсмъркал дрогата. Ясно откъде са оргазмите на домакинята.

Някакво педалче се присламчи към мене. Купонът бил тъп, гостите били посредствени. Колко злонамерено. Може да се е ядосал, щото никой не му е пуснал. Отказът на сексуални услуги може да доведе до неподозирани последици. Може от злоба да забие вибратора си в далака ми. Може и другаде да го забие. Я да се махна.

Идеята на купона е събиране на хора, дето са се върнали от странство. Повечето учат в чужбина. Българският експорт се върнал да види дупката, от която е изпълзял.

Говоря си със сосна мадама. Учи в колеж до Лондон. Тати е мастит бизнесмен. Тя има мастит задник. Голям праз. Има псевдолондонско произношение с лек диалектен примес от ямболско. Потресена е от музиката и българските модерни изпълнители. Тука не слушате ли нормална музика. “Вие”. Отрепките български. “Тя” понеже е живяла една година в Лондон и вече е “Друга”. Харесвала била “грубо черно”. Ще кажа на Нина Николина, която звучеше в момента, че трябва да почне да пее “грубо черно”.

Дебелогъзата се чупи. Следващ екземпляр. Красив младеж. Учи в Гърция. От 4-5 години живее там с мама, татко и родата. Заваля български. Ефектът е поразителен. И той за музиката. Българската музика е толкова “отегчителна и точен признак на бедното ви изгризано общество”. Цитирам. Решавам да посъветвам Нина да се застреля и след това Галя и балет Сатен да я изгризат.

Към нас се присъединява ситно накъдрена руса мадама. И тя за музиката. Ега си. Била изостанала, като всичко в България. Ето тя била с последен писък прическа – в Европа хората ходели накъдрени, а в България ходели с прави коси, такава простащина. Добре бе, пудел.

Блондираният гоблен не спира. “Ох, тези вашите къщи са толкова просташки. Човек не може да си намери шик къща”. Кои “наши” къщи ма, селянко от Перник, дето си расла в панелка и си копала въглища. Сега “нашите” къщи, разбираш ли, са й грозни. Питам тихичко тя от колко време е в чужбина. “Ми от две години.“

Две години и тя вече не е от тоя свят. Пази боже сляпо да прогледа.

Дойде домакинята и ме измъкна. Мис Оргазъм на помощ. Далече съм от мисълта, че всички българи навън са такива. Но фактът, че има и такива си е еба си стряскащото. Сега кой ще носи фланелките, а пардон тишъртките, с надпис “Proud to be Bulgarian”. Ми няма кой. Освен Ники да намъкне една докато се прави на комуникационен Хари Потър. Поне е свикнал. С тениската де. И с Хари Потър.

Моткам се из купона. Говоря си с приятели. Тези, дето са тука и се справят добре. И аз се справям добре. Даже много добре. Шефе, вдигни ми заплатата, все пак. Айде бе.

Тръгвам да си ходя. Минавам покрай Оргазма да си я цункам. Пътьом виждам Задника, Пудела и Ромееца да си говорят. Заслушвам се. Отиват на диско. И къде, я се сетете. Ми на чалга клуб. А така, бе. Машшала. Cultural Diversity.

Бурята навън продължава. Ще си ходя с моите си приятели през “нашата” си буря. Българската буря.


Източник.

Не можеш да избягаш...от себе си!

Обикни тишината

познавам такива типажи в оригинал .

действително е невероятно как се забравя българския за година-две... може би това е най-лесно забравящия се език.....

Когато поживееш навън няколко години и се върнеш, тогава ще приказваш!

Няма нищо по хубаво от лошото време!

Ще си ходя с моите си приятели през “нашата” си буря. Българската буря.



Това искам - това и правя! Плужеците да си търсят род и родина!

Не можеш да избягаш...от себе си!

Имам си аверче аз едно...за десет гонини нестига, че не забрави езика, ами научи и съпругата си(чужденка) да говори Български.

Не можеш да избягаш...от себе си!

Да де, сигурно си прекарва половината време там, иначе нъц! Той и моя говори, ма да не съм го учила аз!

И ти говориш като те гледам..Бе не ги разбираш тия работи, а не ми се обяснявА! Като се логна и ме домързява!

Няма нищо по хубаво от лошото време!

Хм. Ubi bene ibi patria.


Обикни тишината

Вярно, че от децата на парвенютата, дето обраха и разпродадоха България, не може да се очаква особена култура и родолюбие.
Обаче далеч не всички българи, учещи или работещи в чужбина са с протекции и не всички са надути комплексари! Странно но за няколкото години, прекарани в станство, не срещнах нито един нашенец, "забравил" български, и не чух нито веднъж "Те, в България...". /Вярно, че не съм била из "Ивропа", ами в далеч по-трудна социална и езикова реалност, но все пак в чужбина.../ Тук има много нашенци и никой не е забравил родния език - той просто НЕ СЕ ЗАБРАВЯ!!! Познавам българи, които са живели в чужбина по повече от 20 години, и говорят без никакъв акцент!
Идиотското е, че свестни хора, завършили с много труд и безсънни нощи престижни университети, завръщайки се в България, попадат под един знаменател с парвенютата и биват посрещнати с типична злоба и завист. Отношението на нашата непътувала общестеност към тях не се различава от отношението на БоЕВ към описаните тук парвенюта. Няколко от моите приятели мечтаеха най-сетне да завършат и да се върнат в У ДОМА, но още в първите седмици след завръщането си, установиха, че са гледани накриво, злонамерени слухове са плъпнали по техен адрес, а знанията и уменията, които са придобили с толкова труд в чужбина, и които биха могли да бъдат полезни в родните условия, не интересуват никого. И някои от тези хора отново кандидатстваха за чужбина и си намериха работа там.

Като не си била, що приказваш!

Няма нищо по хубаво от лошото време!

Далече съм от мисълта, че всички българи навън са такива. Но фактът, че има и такива си е еба си стряскащото. - цитат

Странниче, прочети го пак! На мен ми прозвуча като "Криво разбраната цивилизация"-2
Иначе и аз подкрепям поведението на главния герой - каквото повикало, такова се обадило.

Не можеш да избягаш...от себе си!

Хубаво разказче!!!

Аз пък та ди разкажа друго.

Пък моят най-добър приятел (генералски син, апропо), човек, с когото си знаем и кътните зъбки от деца, от около 10 години живее във Велико Търново. В София го чака апартамент, вила... мъ той ни ще. Не е проговорил на местния говор, но пък всички са му свикнали да говори "софийски". Там е родината му, семейството му, прителите. С редки изключения.

И когато му ходим на гости (той в С-я почти не идва), ами-и-ии страшно е.... после ти трябват поне няколко месеца, за да се върнеш на Земята. Буря не, ами...БУРЯ!!!

Mein Gott, du bist ja kaum zu ertragen! Gehe lieber schlafen!

Няма нищо по хубаво от лошото време!

Тоя номер с диалекта ми е ясен, достатъчни са ми две думи по телефона и веднага включвам. Мисля си, че нещата са по-дълбоки...евалата на Силви Вартан.

Не можеш да избягаш...от себе си!

Я ела тука бре битълс! Гълтай две/три хапчета мента глог и валериана - за успокоение на нервата и бързо в кревата.

Не можеш да избягаш...от себе си!

Hip, Hip, Hurra...

Сега или малко по късно!!!


Ще ти говоря за любоооовввввв...

не се нервирай де, поживяла съм и доста съм видяла.....знам как е

харесвам БГ бурята

като казах за забравянето на езика, нямах предвид че ние сме го забравили, има хора по европата които на 2-рия месец почват да говорят на български с акцент....и такива ми се идваше да ги ударя с нещо много тежко ....

ахам, и на мен така, "Пази Боже сляпо да прогледа" .....

и ние обичаме българската буря и вървим срещу вятъра... друго си е, адреналин от всякъде