Караниците при игрите...

Имаме едно приятелско семейство с момиченце на 2г,5 м. Моника е на 3г,1м.
Уж много искат да играят двете, а като ги съберем само се карат. Искаме с приятелката ми да си кажем 2 приказки, но не става. Трябва непрекъснато да се опитваме да ги помиряваме. Най вече не могат да се оправят с разпределението на играчките. Винаги играчката в ръцете на другата е по-интересна. Момиченцето на приятелката започва да плаче с крокодилски сълзи при всеки неуспех да се пребори за играчката, а Моника самодоволно бяга из апартамента с въпросната играчка като се плези и прави други маймунджилъци за да ядосва още повече момиченцето. После пък се прави на разсеяна и пита "А, що плаче Катето?" и се опитва да и набута солети в устата за да не плаче....Изобщо цялото гости бива "озвучено" подобаващо:) Майката се чувства притеснена, че детето и плаче, а аз се чувствам задължена да изкопча въпросната играчка от ръцете на Моника за да я дам на момиченцето за да не плаче....Непрекъснато и обяснавам, че тя е по-голяма и трябва да отстъпва, обаче въпреки това даването на играчката става доброволно само в първите 10тина минути. Но играчките се сменят, а както казах винаги тази в ръцете на другото дете е по-интересна, всичко се повтаря отново...и ние майките прекарваме цялото гости в опити да ги помирим и да ги накараме да играят без да се карат. Но не става. Накрая решихме да ги оставим да се оправят сами...но стана още по-лошо - в поредния сблъсък за един скицник Моника удари с него момиченцето по главата! Наказах я в другата стая да постои сама за няколко минути, но бързо я пуснах защото тя риташе вратата и крещеше като за световно. Казах и да се извини на детето, но тя виреше нос и естествено изобщо не се чувстваше виновна за нещо. Накрая склони, прибяга на бърз ход покрай момиченцето изстреля едно "изхммнизвинявхай" под носа си, дойде при мен, ухили се и каза "готово".
Уффф...ясно е, че отново не разбра принципа на добрите обноски, ...но се зачудих как ли се оправят децата в детската градина?....Ясно, че се карат, но какво правят възпитателките? Оставят ги докато се стигне до бой или се занимават с всяко едно да го успокояват или пък увещват да си даде играчката на другото... А наказват ли ги? И ако да, за какво и как? Идея си нямам и наистина ми е много любопитно....

Вие имате ли представа?


Monika 11.12.2001

За всичко съм чувала, че правят забележки и наказват, но никога не съм чула да го правят за играчки. За толкова години не съм разбрала нито от Наталия, нито от Крисо да има разправия за играчки. В ДГ имам предвид. Там играчки има безброй, а и всеки ден моите - а и другите - си мъкнат по нещо свое. Даже редовно Наталия преди казваше "Ох, какво да взема днес. Ако не взема, няма с какво да играем", което е пресилено, разбира се. Като ги приемаха първата година в ДГ събраха пари от нас и купихме тогава 4 детски къта. Никога никой не е споменал, че децата се бутат, бият и не могат да поделят играчките. Та и през ум не ми е минало да ги мисля за играчки в ДГ.

Иначе разправиите за играчки между децата са си нещо нормално. Крисо например е много дащен, сестра му не толкова. Рядко някой ще поиска играчка на Крисо и той няма да я даде с кеф. Аз даже се дразня понякога, защото същото дете, на което той само преди секунда е дал колата си за сто пари, отказва минута по-късно да му даде покемон от яйце да речем. Децата обикновено не дават, а моя е супер благороден. Та с него рядко имам такива дертове. Сестра му е по-разумна в това отношение. От малка успяваше да се измъкне от такива ситуации без особен проблем, та и около нея драми не е имало. Но двамата чат-пат се дърлят за играчки или нещо друго подобно, но при тях с приказка става работата. Иначе просто взимам спорната играчка и я прибирам или изхвърлям. Не търпя разправии за играчки. Изобщо. Скарват се за едно - прибирам го, скарват се за друго - прибирам го, за трето скандал - пак се прибира. И полека-лека се научиха. Снощи се скараха за рисунка, например. Крисо оцветявал, сестра му я хареса и я поиска и той се запъна, защото ми я бил подарил на мен. Успях да ги помиря някак. Тези разправии край нямат по принцип.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...

Моника е на моменти. Например в един момент мойе всичко да даде, а след това да се инати като магаре за нещо с което дори не иска да играе.

Например последните 2 пъти като ги събирахме с това детенце, на тръгване то искаше да вземе някаква играчка. И двата пъти Моника си даде без да и мигне окото едно столче /подарък от свекърва ми :))/ и една кукличка (която дори и беше любима).

Но когато "играят" двете тя просто се забавлява да демомстрира превъзходство. И въпреки, че мога да я убедя няколко пъти да отстъпи, тя изглежда просто се забавлява да дразни детето. Така си мисля защото физиономията и го издава когато бяга победоносно или пък прави разни магарии с които плаши момиченцето. От друга страна изглежда се дразни и от мен. Всъщност в повеето случаи тя не взима играчката от детето, а си намира друга. Но то пък иска да я вземе и Моника в един момент започва да се дразни, че всичко с което вземе да си играе бива "отмъкнато" от мен в името на благородната кауза:) И тогава започва да прави напук и на мен и да не дава нищо....

В същото време много иска да си играе с това момиченце, а и то иска, но като ги съберем става...мамамия:)))


Monika 11.12.2001

Това си е класика в жанра. Да не могат да "мелят" заедно, пък иначе много да се обичат. Крисо е така с детето на брат ми. Уж са си много любими, но като ги съберем заедно и става кошмар.

Ако обаче е както ти казваш - че й взимаш всичко, което поиска другото дете, което всъщност означава, че й взимаш всяка една играчка - какво очакваш? Естествено, че ще има реакция и протест. Не е редно, нито справедливо все да отстъпва тя. Дори възрастен трудно би го приел, какво остава за едно дете. Може би трябва да се обърне внимание и на другото дете. Не може все то да е удовлетворено. Отстъпки се правят и от двете. Иначе никой няма да е доволен. Моника пък със сигурност.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...

Ха моят син е на 1г 7м., а съседчето и то само две седмици им е разликата, същото положение
прибираме се и той ми вика
АЛИ НЯМА, обикаля къщата да го търси и пак АЛИ НАМЯ - тоест Алекс го няма, тичам аз до 4 етаж и обяснявам на съседката че Тоши търси алекс иги събираме когато сме у нас нищо не му се дава на алекс, каквото хване все и на тоши му трябва, и се започва едно дърпане един бой.........
като идем ние у тях същото положение - Тоши гостенин иска това алекс не го дава, пак започват да се дърпат да се бият, яд да го хване човек че ги е събрал;((((
според мен всички са такива

Само протоколно:
Моята хубостница - 4г точно - любимия приятел - 3г и 4м - заедно от бебета, те живеят няколко етажа под нас - е как не ги разделиха тия играчки Заедно са всеки ден, или през ден.......
Той е по-чепатия и нещо не дава, у нас всичко е негово, нашта уж всичко дава, ма на моменти и тя е характер.... Та исках да кажа, че е при по-големите го има това....
ще мине......няма да минат и 10-тина години и ще мене....

хахаха:)))) Успокои ме с десетте години:)

А ти намесваш ли се в спора им, или ги оставяш да се оправят сами?


Monika 11.12.2001

ами мисля следващия път да направя така: Която докопа първа - за нея е, докато и мине мерака, а другото дете ще се мъчим да разсеем с друга играчка. Ако даде доброволно - добре, ако не - не. Играчки има с купища, дори и гостенчето си носи една торба, но те пък не се пипат и си стоят в торбата щото са си нейни :))))))))) ааах....голям са майтап:))))))


Monika 11.12.2001

значи истинате е тази:

Всичко мое е мое, а всичко твое...пак е мое :))))))))))


Monika 11.12.2001

Аз по принцип се опивах да не се намесвам, но младежа е много агресивен и млати здраво, а моето теленце стои и гледа...... и понеже моята любима приятелка се намесва с "Недей така, миличък!" от което "Миличкия" сякаш озверява още повече, аз съм Лошата.....направо се карам подред- и на двамата. Де да знам дали е редно, но си позволявам и на него да повишавам тон, което вероятно не е приятно на майката. Но ми е достатъчно близка, освен това директно съм и казама ,че смятам че подхода към детето и е неправелен и го глезондри твърде много
Тя е съгласна с мен, но и идвало отвътре
Бащата там е много, много строг и така има ужастно разминаване...
Но са ми приятели, обичам си ги, но и се карам на тоя малкия чук


Та това е....
Не знам дали това е начина.....

ами и при нас е малко така май...
В смисъл, че според мен приятелката ми е по-мека от мен. И забележките са подобни на тези които описваш. Но аз за нищо на света не бих си позволила да повишавам тон на детето и, дори както се оказва правя неща, които не бих направила (например да отмъквам насила играчката от ръцете на Моника)...Което май е грешка и мисля следващия път както писах в отговор на Дара да следвам принципа - Който го е взел пръв за него е, докато си поиграе (или докато не пожелае да даде само), а другото дете да го успокояваме заедно и да му търсим друга играчка. Така е по-справедливо. Така де - не бива да се отмъкват нещата на другите докато ги ползват само за да задовилим желанието на друг. Това се случва често, ние самите го правим с децата си, но е оправдано само ако успеем да убедим детето, че то само го иска ("защото така правят по-големите и разумни деца"....ако това е вярно изобщо..:) Само не знам като не иска да бъде успоконо по друг начин това момиченце....Как да кажа на майката "виж кво не е честно така да взимам от моето за да не плаче твоето...а после да плаче моето"

Ще се намесвам само ако Моника отнеме направомерно ...


Monika 11.12.2001

хихихихи
направо така ме разсмя със заключението, незнам явно е така, то нашите мънички немогат даси кажат, вие можете да ми кажете повече с повечко опит сте;)))))
какво да се прави, ще ги пазим да не се изпотрепят и това е, като дойде алекс нали е гостенин вземаме от тоши да му угодим, като отидем у алекс - тоши гостенин дърпат от алекс дават на тоши, всеки гледа да угоди не че някой го забелязва де, те все си мрънкат и се чувстват онеправдани, и в крайна сметка и двамата сърдити
ама са си смешни де, пък като започнат и муцунки да правят......;))))))
пак ме досмеша;))))))))))))))))

При теб това се случва като си на гости само а питаш ли ни нас с двете деца? Добре че при моите разликата е доста голяма и рядко се стига до разправии за играчки, но пак има много шум и недоволство.

Какво да ти кажа - напьлно нормално поведение за тази вьзраст.Виж ако е много кротка и затворена и вьобще не посяга кьм играчките на другите - тогава бих се притеснила.Просто трябва да и обясняваш да отстьпва и да си по строга.Освен това Моника каквато е хубавица и трябва и железен харектер да устоява в бьдеще на многото кавалери.

The wind of God's Grace cannot lift us if we are carrying the load of desires and ego.

Бейб, гледай положително на нещата!
Ако не ме мързеше щях да препиша тук един материал по този повод ама...ме мързи. За това вземи та го прочети сама, не че е кой знае какво ама още една гледна точка за конфликтите между децата. По реповете в момента е последния брой на Бърборино, струва 2 лева. Та по средата има едно приложение...за него ти говоря.
Иначе Бърбориното е сред най-премятаните книжлета у дома. И най-пазените от Сиси.

снимки

:)))
да, наистина колко ли е весело в семейства с деца с малка разлика в момент на "подялба" на играчките:))). То всъщност тогава може би няма мое и твое (или може би има?), ами всичо е "наше"..но все пак, въпрос на разпределението им във времето:)

Мен по-скоро ме притеснява това, че не мога да угодя ни на едното, ни на другото, а все пак ги събираме у нас, другото детенце е на гости, и от гледна точка на възрастните е прието на гостенчето да се угажда...понеже е на гости. И тогава става това, че трябва някакси да обясниш това на своето дете, което...никак, ама никак не иска да го разбере....

Честно, последния път се замислих защо изобщо ги събираме, след като не могат още да играят заедно, но пък те не се срещат с много деца (особено сега) и е хубаво да ги събираме...

В градината кой ще им угажда...нали трябва да се научат да се разбират....Те са 2 и не могат да се помирят, ами като за 32?:))))


Monika 11.12.2001

Бърборино ли? Хм, още утре ще го потърся.:)

Забелязах обаче, че най-добре се разбираха когато се плезиха слюнкохвърчащо една на друга или когато взеха да рисуват най-после на една книжка, която преди това скъсаха за да я поделят:)))

Но само за 15-10 минути. Е, аз не можах едно изречение да кажа, без да мятам уши и очи към двете балансирайки м/у опита да кажа изречението и това да разбера за какво в момента се карат (по-скоро защо плаче пак гостенчето) и дали да се намесвам, или не още. Баси и гостито... Пък мъжете се изнесоха навън да пият бира..... Аааамаха:)


Monika 11.12.2001

Ами аз нямам много впечатления и опит от подобни ситуации. У дома са съвсем различни конфликтите между Сиси и Гого, те си падат по словесните двубои.
Сиси и децата...тя не е много конфликтна. Още като почна да щъка по площадки и градинки започнах да ии набивам в главата, че чужди неща се пипат само с разрешение. То и у дома е така де...не може да пипа всичко. Не, че не се пробва ама и аз не спирам да повтарям едно и също до откат. Не знам странно ли е или не, но с двете деца с които обикновено си играе /приятелки сме трички:-)))/ много рядко има големи конфликти. Ако се сдърпат за нещо, то просто бива взето от някоя от нас и никой не играе с него. Междувременно им е обяснено защо им вземаме играчката, питала съм ги искат ли да я счупя и да дам на всеки по парче, и че ако се карат много ще начупя всички играчки за да има за всички...на една възраст са и действа. Вардят.:-)))
В градините нещата са различни, там територията е неутрална, повечето играчки са 'служебни' а и госпожите са с авторитет за който аз лично мечтая. Личната територия там по трудно страда.

снимки