срамно,

недопустимо, невъзможно, необичайно, невъобразимо ли е да очакваш морална/не някаква друга, а най-обикновенна човешка, приятелска/ подкрепа от тези, които мислиш/казвали са ти, въобразявал си си/, че те обичат?

и не говоря за това да си предлагат рамото за да го напояваш всеки ден
и да те питат
какво става, оправяш ли се? жив ли си още? мърдаш ли? и пр.
или да ти казват
няма страшно! и по-лошо можеше да бъде! знаеш ли аз... и пр.

говоря за това да ти покажат, че живота е същия, че те са същите онези, които когато си бил добре са били плътно до теб, че това, което се е случило не е променило отношението им към теб, че това, че ти имаш затруднения не ги плаши/какво ли плаши хората в такива моменти?/

само питам, ама и отговори очаквам

dream

....нямам мнение по въпроса знаешли защо?.....защото като чуя тази думичка приятел, приятелка, приятелска подкрепа бррррр бягам надалеко...всъщност избягала съм отдавна от нея и знаеш ли оттогава се чувствам много добре дори отлично колкото и да не ти се вярва.....

Връзката поставя в зависимост

добре де,
кажи ми тогава защо бягаш надалеко ?
може да ми светне и на мен и аз да се почувствам много добре дори отлично
знаеш ли, доста си ми интересна/в най-добрия смисъл на думата/,
не мога да вникна по никакъв начин в житейската ти философия, нито да си представя наина ти на живот
да не би да искаш да ми кажеш, че приятел, приятелка, приятелска подкрепа не съществува?

dream

Очакваш нещо, което е съвсем ествествено според твоят житейски мироглед. Но хората имат съвсем различен. Според мене това е причината. Лошото е не, че хората по различному разсъждаваме, а че повечето се преструват и афишират еднаквост на мирогледите. При критична ситуация, когато трябва да се избира дали е по-важно "оставеното добро впечатление" или личният комфорт тези неща излизат на яве.

Аз се опитвам да приема, че хората са различни и в никакъв случай не са това, което показват. За сега не успявам. Може би ти ще успееш...?

Хайде, Сън, усмихни се и се зарадвай на хубавият сняг! Не ти ли се струва, че всичко е чисто? Не хаби тези мигове!

Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!

Никакво огъване.

Тегли една майна, пийни една две бири, и продължавай здраво напред.

Бъдете добри!!!

не е срамно, нито недопустимо.
човешко е:)

но, ако позволиш - мога да предположа.
ако знаеш точно какво се крие зад тая "подкрепа" която искаш, сигурно ще разбереш защо не я получаваш винаги когато я искаш.
вероятно - искаш повече, отколкото могат да ти дадат твоите "приятели", дори се досещам защо става така ...

и още едно нещо - другите няма как да ти покажат че живота е същия, нито че отношението им е същото - просто защото нещата са се променили....

най-вероятно - ти също си се променила

пожелавам ти приятен ден !

Trendi,
аз си се усмихвам,
и снега ме радва много,
излязох рано-рано, още нямаше много хора,
тихо, меко, спокойно, чисто
не се сещах за проблемите си, напротив
изпълваше ме тихо щастие
като се прибрах обаче не знам защо се сетих, че преди да ми се случат случки имаше хора с които можех да споделя това щастие и ми домъчня,
че сега тези хора се крият, бягат /сигурно като Майчето, но тя още не ми е казала защо бяга/

защо? ей това ми е въпроса
пак повтарям
знам, че никой освен мен не може да оправи живота ми, нито може да ми помогне,
за това и аз такава помощ и подкрепа не търся
търся хора за споделяне на кратките щастливи мигове
и как да не допусна, че това са тези, които са се наричали мои приятели защото те най-добре биха го усетили и разбрали

Като детска картинка, сред снежни ресни,
като сън, като нещо, което
другояче не може да се обясни
освен с милост дошла от небето -

тънконого, кафявичко, с млади рога,
ето, скочи и вече го няма!
Ала нещо във мен се обажда сега:
а да беше видяно от двама!

То се знае, така е. Но може и сам.
Виж как светят тунелите бели!
И най-сетне въпросното щястие там,
за което си мислим, не е ли

и то скок на сръндаче: дорде разбереш,
дорде кажеш за миг да почака,
пак останал си сам пред завоя във скреж
със пращенето леко в шубрака

това е от В. Петров и по-хубаво не може да бъде казано
подарявам ви го на всички в тази бяла сутрин

dream

е не може ли вместо бири един чай с ром примерно
майни не ми се теглят, приятели са ми, обичам ги,
въпреки че може да изглежда, че ги заслужават,
а че продължавам напред 2 мнения няма,
аз ако можех да се върна назаааад, ехеее, колко грешки щях да оправя и да направя други, може би по-големи

благодаря ти и на теб

dream

аз мисля, че споменах какво очаквам,
после го доизясних и в отговорите си към другите,
аз даже не искам някаква специална помощ и подкрепа

при положение, че това, което ми се е случило тях не ги засяга лично,
аз в отношението си, нито в поведението си към тях промяна не намирам
даже бих казала, че изобщо поведението ми не се е променило за външни наблюдатели
и ако не бях споделила, нямаше и да разберат моите приятели какво ми се случва
може би това не биваше да правя

колко повече искам от това да бъдат такива каквито са били?

в случая ме карат да се чувствам като прокажена,
а това, което ми се е случило повярвай ми не е заразно

dream

Това е най - хубавият аспект на истинското приятелство, именно обичта, моралната подкрепа, приятелската прегръдка - както щеш го наречи...И съвсем не е срамно.Аз затова много харесвам руснаците, те са едни много сърдечни алкохолета, хи - хи, "душа - човек" има една приказка...ние сме по - затворени, защото сме по - недоверчиви.Аз самата, като същество много чувствително и обичливо , ужасно се дразня на студеняци, които парадират с някаква стерилна сдържаност, когато могат просто да се усмихнат и да изстискат от себе си малко живец...
Та така...
С обич от мен!

video meliora proboque, deteriora sequor

да, така мисля и аз
само не искам да си мисля, че сега тези стерилно сдържаните
никога не са ми били приятели
освен всичко, и разбити илюзии ще ми дойдат в повече
тук неминуемо се сещам за диалога м/у Малкия принц и Лисицата
- Можеш да разбереш само нещата, които си опитомил - каза лисицата. - Хората вече нямат време да разбират нищо. Купуват от търговците напълно готови неща. Но тъй като няма търговци на приятели, хората вече нямат приятели. Ако искаш приятел, опитоми ме!
и
- Сбогом... - каза той.
- Сбогом - каза лисицата. - Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.
- Същественото е невидимо за очите - повтори малкият принц, за да го запомни.
- Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна.
- Времето, което съм изгубил за моята роза... - каза малкият принц, за да го запомни.
- Хората са забравили тази истина - рече лисицата. - Но ти не трябва да я забравяш. Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил. Ти си отговорен за твоята роза...
- Аз съм отговорен за моята роза... - повтори малкият принц, за да го запомни.

колко е странно,
това, което очакваш от тези, които обичаш и мислиш, че те обичат да го получаваш от непознати
не го разбирам

благодаря ти

dream

[линк]

Тука можеш да си четеш Малкият принц на воля

Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!

не

Oro vs. Безcънна, cамo днеc

Търсиш там където ги няма тези неща.
Как иначе ще спреш да търсиш напразно, ако не се разочароваш и те боли, или предпочеташ вечно да търсиш?
Никой човек не ти е приятел или враг-те са твои Учители.
Това трябва да е вътрешното ти състояние...докато изучаваш подходящите външи поведения различни за всеки индивидуален случай.
Никой тук не може да ти даде отговор за индивидуалния случай с теб/ защото няма необходимата информация и изживяните ти мисли и чувства/ и не очаквай такъв отговор както го задаваш.
А иначе аз ти казах мнението си.
Във всеки човек има всичко ти се учиш да предизвикваш изявата на това което ти е нужно, ако не си успяла не си слушала внимателно Учителя, кога какво е искал да ти каже, приеми че този път си неуспяла и опитай отново, не може да не може!
Единствено само така приятелството е наистина приятелство, разминатите очаквания и разочарования не са приятелство, нищо не са.
Има приятелство но то е в нас, не у другите!
С приятелски поздрав.

Ще се радвам, ако оцениш глупостта на всичко казано, но само на всичкото.

Човек винаги е сам. Сам идва и сам си отива.

хубoвoтo е че пътьoм cи приказва c пътниците

загубих cи cкуката

За мен има само пътуване по пътища, които имат сърце. По всеки път, който има сърце. По него аз пътувам и единственото предизвикателство, което си струва е да измина неговата пълна дължина. Там аз пътувам и гледам, гледам, останал без дъх.

Ще се радвам, ако оцениш глупостта на всичко казано, но само на всичкото.

Пътник = пешехoдец, чoвек вoзещ cе на трамвай, кoраб, платнoхoдка, железница, cамoлет, cкей бoрд, дафинoф лиcт пo Рoпатамo........

загубих cи cкуката

Джони Уокързамаян

Ще се радвам, ако оцениш глупостта на всичко казано, но само на всичкото.

Kемел
Oбувки за 1000 мили:)

изхвърлянетo е oчевиднo