Тема*
23 отговора
311 прегледа
Тема*
Зад пердето на Брадър шоуто
България вече не е същата! Чудото стана пред очите на милиони! Инкубаторът на "Big Brother" излюпи победител, ангели слизат от небето над Нова телевизия и свирят на фанфари! 200 000 лева са това, не е шега работа! Цяла седмица вестниците падат в краката на новия идол, а той се нуждае като римски император от човек, който да пътува с него в триумфалната колесница и да му шепне на ухото "Помни, че си смъртен!".
Когато след 89-а идеологията отстъпи място на парите, сметнахме, че това просто е завръщане към реалностите. А то било само началото на едно голямо "риалити-шоу"! Видяхме каква е силата на пара`та! За нея хората са готови да ядат червеи и хлебарки, гледали сме това в други телевизионни шоупрограми. Пара`та неудържимо преобрази нашите градове и ги украси с мутробарок. Тя напълни страниците на таблоидите с реклами за публични домове. Твърде буквално приехме, че всичко се продава. В книгите на англичанина Самюел Пийпс пише, че ако някой от прислугата в замъка се държи неприлично край трапезата на лорда и вземе, че изпусне газове, веднага бива напляскан и уволнен от работа. А у нас го показват по телевизията и той става национален обект на възхищение! Разбирате ли защо Алеко е писал, че ни трябват преди всичко идеали? Защото идеалите трябва да управляват пара`та, а не тя да ги замести!
Дали да приемем, че героите от "Биг Брадър" са екстракт от нацията? Все пак, явявали са се на тежък кастинг и са подбирани от психолози? Не бързайте с изводите! Една машина за пари ги сложи като неизвестни яйчица под прожекторите си и от топлината се излюпиха дразнещи мутанти. Те подскачат, пърдят, говорят на диалект, сношават се пред камерите, трошат чаши и ходят на смесени двойки в клозета.
По-интересни са ми онези в тъмното, зад прожекторите, зад камерите, зад лъскавите бюра в офисите. Такива хора народът е нарекъл "пердета", днес ги виждаме навсякъде - в политиката, в държавните институции, в съда и полицията, защо да ги няма в шоубизнеса, който е измислен, по думите на американския авангарден художник Анди Уорхол, за да даде на всекиго неговите петнайсет минути популярност?! Да, но "пердето" може да е шарена подробност от пейзажа, а не да го затуля!
Какво ни чака сега, когато се освободихме макар и временно от всенародната грижа кой ще спечели наградата на "Биг Брадър"? Предстои ни, например, рано отпадналата Стойка да тръгне на логопед и да преодолее диалекта си, а после да води собствено предаване по някоя телевизия, да се изказва за това накъде да се развива България, да интервюира премиери и президенти, после да влезе в редовете на еди-коя си партия, а защо не един прекрасен ден да седне и в парламента, бай бабо да не ни е уроки! Всъщност, то да е само Стойка! Ами Здравко, ами Зара, ами Найден? Ами героите от следващите "Брадър"-и? Който си пада по риалити-шоута, има чудната възможност цял живот да живее в такова!
Кръстьо КРЪСТЕВ
---------------------------------
Е това много ми хареса от последния Стършел -толкова , че чак ми иде да си го татуирам...
Всичко което ме убива ми е неудобно...
България вече не е същата! Чудото стана пред очите на милиони! Инкубаторът на "Big Brother" излюпи победител, ангели слизат от небето над Нова телевизия и свирят на фанфари! 200 000 лева са това, не е шега работа! Цяла седмица вестниците падат в краката на новия идол, а той се нуждае като римски император от човек, който да пътува с него в триумфалната колесница и да му шепне на ухото "Помни, че си смъртен!".
Когато след 89-а идеологията отстъпи място на парите, сметнахме, че това просто е завръщане към реалностите. А то било само началото на едно голямо "риалити-шоу"! Видяхме каква е силата на пара`та! За нея хората са готови да ядат червеи и хлебарки, гледали сме това в други телевизионни шоупрограми. Пара`та неудържимо преобрази нашите градове и ги украси с мутробарок. Тя напълни страниците на таблоидите с реклами за публични домове. Твърде буквално приехме, че всичко се продава. В книгите на англичанина Самюел Пийпс пише, че ако някой от прислугата в замъка се държи неприлично край трапезата на лорда и вземе, че изпусне газове, веднага бива напляскан и уволнен от работа. А у нас го показват по телевизията и той става национален обект на възхищение! Разбирате ли защо Алеко е писал, че ни трябват преди всичко идеали? Защото идеалите трябва да управляват пара`та, а не тя да ги замести!
Дали да приемем, че героите от "Биг Брадър" са екстракт от нацията? Все пак, явявали са се на тежък кастинг и са подбирани от психолози? Не бързайте с изводите! Една машина за пари ги сложи като неизвестни яйчица под прожекторите си и от топлината се излюпиха дразнещи мутанти. Те подскачат, пърдят, говорят на диалект, сношават се пред камерите, трошат чаши и ходят на смесени двойки в клозета.
По-интересни са ми онези в тъмното, зад прожекторите, зад камерите, зад лъскавите бюра в офисите. Такива хора народът е нарекъл "пердета", днес ги виждаме навсякъде - в политиката, в държавните институции, в съда и полицията, защо да ги няма в шоубизнеса, който е измислен, по думите на американския авангарден художник Анди Уорхол, за да даде на всекиго неговите петнайсет минути популярност?! Да, но "пердето" може да е шарена подробност от пейзажа, а не да го затуля!
Какво ни чака сега, когато се освободихме макар и временно от всенародната грижа кой ще спечели наградата на "Биг Брадър"? Предстои ни, например, рано отпадналата Стойка да тръгне на логопед и да преодолее диалекта си, а после да води собствено предаване по някоя телевизия, да се изказва за това накъде да се развива България, да интервюира премиери и президенти, после да влезе в редовете на еди-коя си партия, а защо не един прекрасен ден да седне и в парламента, бай бабо да не ни е уроки! Всъщност, то да е само Стойка! Ами Здравко, ами Зара, ами Найден? Ами героите от следващите "Брадър"-и? Който си пада по риалити-шоута, има чудната възможност цял живот да живее в такова!
Кръстьо КРЪСТЕВ
---------------------------------
Е това много ми хареса от последния Стършел -толкова , че чак ми иде да си го татуирам...
Всичко което ме убива ми е неудобно...
Re: Тема*
Без съмнение Кръстев е прав. За жалост простотията на свободния свят върви в комплект с материалния комфорт. И няма как, първото е основен източник на второто. И някой ако реши да ме опровергае, нека сметне колко есемеса от по 1 лв. са изпратени за гласуване в шоуто и то не за някаква заветна кауза, а за да може уважаемият гражданин на гледа на живо как някой по цял ден си чопли носа.
Език кости няма - кости троши!
Език кости няма - кости троши!
Абе, Кръстев...
....честно ще ти призная, не мога да ти разбера проблема и някакси, немога да ти съчувствам, даже и до кенефа не ми се ходи след като те прочетох почти до средата. Повече не мога, ще ме прощаваш, прекалено си ми тъп. Всъщност, решил съм да чета и едновременно с това да ти отговарям, така ще успея да прочета повече. Та, ето некои съображения:
Така, това ми беше изложението. Ето ти изводите ми:
Да не ти пука, пич. Шоуто го е имало преди теб, ще го има и след теб. Разбирам, че е трябвало да напишеш нещо, за да си заслужиш кинтите. Нищо лошо, деца трябва да храниш. Абе, мързи ме да пиша. Ти си знаеш.
Така, това ми беше изложението. Ето ти изводите ми:
Да не ти пука, пич. Шоуто го е имало преди теб, ще го има и след теб. Разбирам, че е трябвало да напишеш нещо, за да си заслужиш кинтите. Нищо лошо, деца трябва да храниш. Абе, мързи ме да пиша. Ти си знаеш.
в отговор на няkakъв oт фopyмa
#6
Re: Абе, някъв
НМФП!
това не беше дълго и се надявам да си го разбрал.
съжалявам, ако нещо... просто ми плащат.
нали деца и аз храня.
ти сега нещо оплакваш ли се...
това не беше дълго и се надявам да си го разбрал.
съжалявам, ако нещо... просто ми плащат.
нали деца и аз храня.
ти сега нещо оплакваш ли се...
Редактирано от !Soley на
Re: Тема*
'nqkakyw ot foruma' tuka neshto e tolkowa umen , che ne moje sam da se ponasq...
az naprotiw, i zatowa moje bi smqtam, che ima kakwo da se zachudish po fenomena
ta, kato sme si zarazprawqli shto e napechatano po westnicite, na mene mnogo mi haresa analyza w capital
eto go na, kato link i kato text:
[линк]
Вig Brother - рамката, която победи картината
Или как българинът преживя възможността да бъде важен не заради усилие и постижение, а просто заради това, което си е
Ивайло ДИЧЕВ
За първи път попаднах на Big Brother по един немски канал. Удивително ми се видя как телевизията произвежда събитие от чистото нищо. Камери, реклама, анализи на психолози и астролози, концентрирани около безинтересни хора, които правят някакви съвсем всекидневни неща. В един прочут роман/филм от 70-те години, Being There, смятан за вестител на постмодерната епоха, полудебилен градинар случайно се озовава в рамката на медийното внимание и постепенно става президент, без да прави нищо друго, освен да „бъде там“. Така натуралните немски младежи станаха звезди, без да са извършили нищо забележително, и почнаха да издават касети с любими моменти от шоуто като балканеца Злати, който си реже космите на гърдите в банята. Оттогава съм гледал далеч по-безумни предавания, но Big Brother си остана за мен нулевата степен на телевизията и в този смисъл подбужда към философстване.
Машината за управление на погледа
е станала толкова мощна, че всичко, което попадне на мушката и, почва да блести. Навремето Калигула също е гиздил своя кон Инциатус със скъпоценни камъни, пурпурни одежди и мраморни конюшни, канил го на официални вечери и все пак не е успявал да го направи сенатор. Въпросът е, казват ви експертите, в това колко пари си готов да похарчиш за проекта си. Най-силната реклама е да привлечеш клиенти и инвеститори, т.е. да се окажеш във вихрушка от пари. На мястото на добрата стара критика днес имаме топ листи и ако по някаква причина кажеш, че въпреки рекордните бюджети „Титаник“ или „Хари Потър“ са боза, ще помислят, че си враг на разпространителите или някакъв застаряващ неудачник.
Рекордният бюджет позволи на спин-докторите да продадат г-н Буш дори на безработния от Охайо. Замислете се как след първоначално стъписване и насмешки почнахме да се заслушваме в политическите позиции на различни натурални лелки, които царят вкара в парламента. Просто гледаме там, където ни сочат. Или вземете глобализацията на кретенизма в жанра people, където интересът на милионите ви кара да се интересувате и вие. Само аз ли няма да знам как е минал абортът на Джулия Робертс (примерно), ще седнем утре с колеги и няма да имам мнение...
Big Brother е
Симптом на радикалното обръщане -
рамката е подчинила погледа, рамката предшества нещото, което гледаме. Това почва през XIX век, когато се институционализират галерии, експозиции, музеи, а възгледите на хората наместо в църквата почват да се формират от илюстрованата преса. В масовия човек се създава условен рефлекс да очаква интересни и важни неща да възникват в определените за това места, т.е. щом има рамка, значи това вътре трябва да е картина. И за тези, които не са разбрали, дадаистът Дюшан ще направи обръщането видимо, като постави в центъра на културната рамка някакви всекидневни предмети, без всякаква художествена намеса, например писоар (Fountaine, 1917). Какво правим, когато за изкуство ни показват нещо, което откровено заявява, че не е изкуство? Впрочем Джон де Мол (авторът на Big Brother) не си блъска главата в ироничните апории на модернизма; той просто ни показва, че при достатъчно добра инвестиция всеки кон може да стане сенатор и да възвърне милиони.
Един такъв свят на тоталната позитивност, в който на критическа позиция май останаха само ислямските фундаменталисти. Интелектуалци у нас наричат хора, които владеят патриотичното клише; неправителствени организации са онези, които помагат на партията и правителството да провеждат глобалната генерална линия; политиците подобно на всеки уважаващ себе си прах за пране се озовават около всяка място, където са насочени камери. Дори поколенческият бунт като тези около 68-а и 89-а няма как да се случи, защото игрите, лотариите, риалити шоутата за различните таргет групи са програмирани така, че да не се засичат. Или ако цитираме един познавач на капитализма като Мечо Пух: колкото повече вали, толкова повече вали.
Защо все пак българската публика гледа Big Brother, та в определени дни предаването чак надмина Слави Трифонов, който впрочем в началото се употребяваше риторически като единица мярка за простотия, а сега изглежда почти Шекспир? В шоуто на Слави има специализирани умения, добри музиканти, остроумни сценаристи, понякога там гостуват интересни събеседници. Номерът на Big Brother е, че там няма абсолютно нищо, това е самата безформеност на реалното - едни тела съзерцават други тела.
Представете си
Светът на средния младеж от затихващ български град
където връстниците заминават, няма перспектива и важните неща са в отвъдното на Холивуд. Той не блести с нищо, дразни се от твърде сложните мнения на другите, може би тайно завижда на успеха им. И въпреки това иска да бъде харесван. В огледалото на Big Brother той преживява възможността да бъде важен не заради усилие и постижение, а ей така, заради това, което е. Пие кафе, както там пият кафе, попипва се, както те се попипват. Нулевата степен на тв те разтоварва от чувството на вина - бъди такъв, какъвто си, най-автентичният печели, с други думи, този, който полага най-малкото усилие и ни натоварва най-малко. Вижте само абсурда на скандиращите фенове вън: давай, бъди себе си, давай, не прави нищо!
Огледалната идентификация има и едно педагогическо измерение: въпросът е кои ще са тези, които ще станат „емблема на нацията“, „от какъв младеж има нужда България“, „какъв трябва да е българинът на бъдещето“, „на кого ще подражаваме“ (това са буквални цитати). Когато работата се погледне в такава една призма на патриотичния бюфет с кристалните вазички, става ясна и нетърпимостта към диалектите (не се дразнят, че тия хора не четат, не играят, не разговарят, дразни ги миекият говор!). Отначало емблемите само спортуваха, после настана фазата на лежането и пухтенето по диваните, накрая дойдоха разговорите на морално-етични теми. По Живково време имаше една серия - „Семейство Калинкови“, която така инсценираше всекидневието и предизвикваше спорове в добрите семейства: сега тя трябва ли да се разведе, щом той пие? И валяха писма на зрителите. Днес състезателният момент на SMS-ите свежда психологията и разбирането до чисто безсловесно състезание - аз съм за тоя, убивам оня. Да се чудим ли, че тия деца просто не могат да говорят и когато отворят уста, звучи главно бибипкането, заместващо мръсните думи?
Подборът на участниците сам по себе си е
Главният педагогически жест:
една трета бяха емигранти, решили да се завърнат в родината; не съвсем млади, защото нашият младеж малко късно излиза от детството и никога не скъсва със семейството; много американски в жестовете, прякорите (Doc, Ned...), обърнатите каскети, възклицанията Yes! и Wow!. Впрочем много положителен момент беше включването на турци в групата - то направи повече за укрепване на прехвалената българска толерантност от всякакви рамкови конвенции. Видя се, че тези хора не ходят с ятагани между зъбите или фереджета. Е, чак циганин нямаше как да се появи, но да не бъдем максималисти.
Каква радост, когато възбудените от ексхибиционистичната ситуация морски свинчета влязоха в хетеро-, хомо- и автоеротични взаимоотношения! Колко сълзи (дори при мъжете), колко обрати, напивания, една клинична лудост. И всичко беше някак по-реално, защото се снима, монтира, повтаря, анализира. Одумването на реалните ни съседи рискува да избледнее в сравнението с реалити одумването поради превъзходството на медийната машина над човешкия поглед. Така днес звукозаписната техника ни е създала стандарт за качество на звука, което надвишава реалното - отиваме на концерт и сме разочаровани, че не е така, както в слушалките. Бодрияр нарече това хиперреалност, симулация, която изглежда по-истинска от истината. Така изфабрикуваните звезди ще трябва да продължат играта, да бъдат ексцентрични, да изживяват драми, за да захранват превърнатата в индустрия клюка (не видях ли Тихомир и будоарната лъвица Венета Райкова да се представят за гаджета?). Докато рамката не се насочи към други тела, други всекидневия.
Съмнявахте ли се, че ще
Победи най-средният нашенец - Здравко
Мъжкарче, готово да понабие жената, но иначе грижовен, готви, бори се шумно с хормоните си. А че беше „вързан“ (в реално време) - това си е вече общочовешкото. Впрочем, откъдето да погледнеш, приморският хазяин си е една добра емблема за страна, където хотелиерство и ресторантьорство са главният хоризонт на нацията. „Идва ми да кажа нещо умно, но не мога“, каза той, задавен от вълнение. Много пари, много вълнение.
И за любителите изследователи учени имаше тръпка. Помнехте ли как безсловесно се свалят младежите на тази възраст - това побутване, мучене, „Айде ма...“. Учудихте ли се, че основното културно деление у нас е на ергени и моми? Забелязахте ли в какъв ред отпадат участниците - първо агресивните, сексуално активните, отклоняващите се. Първа си отиде Мариела, която сама придърпа младежа в леглото си, остана Зара, която, както му е редът, се отдаде от съжаление и романтика. Едно такова усредняване, нормализиране, приспиване около нулевата точка.
Защото по начало телевизията заглажда ръбовете, както реката изглажда камъните, заравнява понякога леко и мозъчни гънки.
az naprotiw, i zatowa moje bi smqtam, che ima kakwo da se zachudish po fenomena
ta, kato sme si zarazprawqli shto e napechatano po westnicite, na mene mnogo mi haresa analyza w capital
eto go na, kato link i kato text:
[линк]
Вig Brother - рамката, която победи картината
Или как българинът преживя възможността да бъде важен не заради усилие и постижение, а просто заради това, което си е
Ивайло ДИЧЕВ
За първи път попаднах на Big Brother по един немски канал. Удивително ми се видя как телевизията произвежда събитие от чистото нищо. Камери, реклама, анализи на психолози и астролози, концентрирани около безинтересни хора, които правят някакви съвсем всекидневни неща. В един прочут роман/филм от 70-те години, Being There, смятан за вестител на постмодерната епоха, полудебилен градинар случайно се озовава в рамката на медийното внимание и постепенно става президент, без да прави нищо друго, освен да „бъде там“. Така натуралните немски младежи станаха звезди, без да са извършили нищо забележително, и почнаха да издават касети с любими моменти от шоуто като балканеца Злати, който си реже космите на гърдите в банята. Оттогава съм гледал далеч по-безумни предавания, но Big Brother си остана за мен нулевата степен на телевизията и в този смисъл подбужда към философстване.
Машината за управление на погледа
е станала толкова мощна, че всичко, което попадне на мушката и, почва да блести. Навремето Калигула също е гиздил своя кон Инциатус със скъпоценни камъни, пурпурни одежди и мраморни конюшни, канил го на официални вечери и все пак не е успявал да го направи сенатор. Въпросът е, казват ви експертите, в това колко пари си готов да похарчиш за проекта си. Най-силната реклама е да привлечеш клиенти и инвеститори, т.е. да се окажеш във вихрушка от пари. На мястото на добрата стара критика днес имаме топ листи и ако по някаква причина кажеш, че въпреки рекордните бюджети „Титаник“ или „Хари Потър“ са боза, ще помислят, че си враг на разпространителите или някакъв застаряващ неудачник.
Рекордният бюджет позволи на спин-докторите да продадат г-н Буш дори на безработния от Охайо. Замислете се как след първоначално стъписване и насмешки почнахме да се заслушваме в политическите позиции на различни натурални лелки, които царят вкара в парламента. Просто гледаме там, където ни сочат. Или вземете глобализацията на кретенизма в жанра people, където интересът на милионите ви кара да се интересувате и вие. Само аз ли няма да знам как е минал абортът на Джулия Робертс (примерно), ще седнем утре с колеги и няма да имам мнение...
Big Brother е
Симптом на радикалното обръщане -
рамката е подчинила погледа, рамката предшества нещото, което гледаме. Това почва през XIX век, когато се институционализират галерии, експозиции, музеи, а възгледите на хората наместо в църквата почват да се формират от илюстрованата преса. В масовия човек се създава условен рефлекс да очаква интересни и важни неща да възникват в определените за това места, т.е. щом има рамка, значи това вътре трябва да е картина. И за тези, които не са разбрали, дадаистът Дюшан ще направи обръщането видимо, като постави в центъра на културната рамка някакви всекидневни предмети, без всякаква художествена намеса, например писоар (Fountaine, 1917). Какво правим, когато за изкуство ни показват нещо, което откровено заявява, че не е изкуство? Впрочем Джон де Мол (авторът на Big Brother) не си блъска главата в ироничните апории на модернизма; той просто ни показва, че при достатъчно добра инвестиция всеки кон може да стане сенатор и да възвърне милиони.
Един такъв свят на тоталната позитивност, в който на критическа позиция май останаха само ислямските фундаменталисти. Интелектуалци у нас наричат хора, които владеят патриотичното клише; неправителствени организации са онези, които помагат на партията и правителството да провеждат глобалната генерална линия; политиците подобно на всеки уважаващ себе си прах за пране се озовават около всяка място, където са насочени камери. Дори поколенческият бунт като тези около 68-а и 89-а няма как да се случи, защото игрите, лотариите, риалити шоутата за различните таргет групи са програмирани така, че да не се засичат. Или ако цитираме един познавач на капитализма като Мечо Пух: колкото повече вали, толкова повече вали.
Защо все пак българската публика гледа Big Brother, та в определени дни предаването чак надмина Слави Трифонов, който впрочем в началото се употребяваше риторически като единица мярка за простотия, а сега изглежда почти Шекспир? В шоуто на Слави има специализирани умения, добри музиканти, остроумни сценаристи, понякога там гостуват интересни събеседници. Номерът на Big Brother е, че там няма абсолютно нищо, това е самата безформеност на реалното - едни тела съзерцават други тела.
Представете си
Светът на средния младеж от затихващ български град
където връстниците заминават, няма перспектива и важните неща са в отвъдното на Холивуд. Той не блести с нищо, дразни се от твърде сложните мнения на другите, може би тайно завижда на успеха им. И въпреки това иска да бъде харесван. В огледалото на Big Brother той преживява възможността да бъде важен не заради усилие и постижение, а ей така, заради това, което е. Пие кафе, както там пият кафе, попипва се, както те се попипват. Нулевата степен на тв те разтоварва от чувството на вина - бъди такъв, какъвто си, най-автентичният печели, с други думи, този, който полага най-малкото усилие и ни натоварва най-малко. Вижте само абсурда на скандиращите фенове вън: давай, бъди себе си, давай, не прави нищо!
Огледалната идентификация има и едно педагогическо измерение: въпросът е кои ще са тези, които ще станат „емблема на нацията“, „от какъв младеж има нужда България“, „какъв трябва да е българинът на бъдещето“, „на кого ще подражаваме“ (това са буквални цитати). Когато работата се погледне в такава една призма на патриотичния бюфет с кристалните вазички, става ясна и нетърпимостта към диалектите (не се дразнят, че тия хора не четат, не играят, не разговарят, дразни ги миекият говор!). Отначало емблемите само спортуваха, после настана фазата на лежането и пухтенето по диваните, накрая дойдоха разговорите на морално-етични теми. По Живково време имаше една серия - „Семейство Калинкови“, която така инсценираше всекидневието и предизвикваше спорове в добрите семейства: сега тя трябва ли да се разведе, щом той пие? И валяха писма на зрителите. Днес състезателният момент на SMS-ите свежда психологията и разбирането до чисто безсловесно състезание - аз съм за тоя, убивам оня. Да се чудим ли, че тия деца просто не могат да говорят и когато отворят уста, звучи главно бибипкането, заместващо мръсните думи?
Подборът на участниците сам по себе си е
Главният педагогически жест:
една трета бяха емигранти, решили да се завърнат в родината; не съвсем млади, защото нашият младеж малко късно излиза от детството и никога не скъсва със семейството; много американски в жестовете, прякорите (Doc, Ned...), обърнатите каскети, възклицанията Yes! и Wow!. Впрочем много положителен момент беше включването на турци в групата - то направи повече за укрепване на прехвалената българска толерантност от всякакви рамкови конвенции. Видя се, че тези хора не ходят с ятагани между зъбите или фереджета. Е, чак циганин нямаше как да се появи, но да не бъдем максималисти.
Каква радост, когато възбудените от ексхибиционистичната ситуация морски свинчета влязоха в хетеро-, хомо- и автоеротични взаимоотношения! Колко сълзи (дори при мъжете), колко обрати, напивания, една клинична лудост. И всичко беше някак по-реално, защото се снима, монтира, повтаря, анализира. Одумването на реалните ни съседи рискува да избледнее в сравнението с реалити одумването поради превъзходството на медийната машина над човешкия поглед. Така днес звукозаписната техника ни е създала стандарт за качество на звука, което надвишава реалното - отиваме на концерт и сме разочаровани, че не е така, както в слушалките. Бодрияр нарече това хиперреалност, симулация, която изглежда по-истинска от истината. Така изфабрикуваните звезди ще трябва да продължат играта, да бъдат ексцентрични, да изживяват драми, за да захранват превърнатата в индустрия клюка (не видях ли Тихомир и будоарната лъвица Венета Райкова да се представят за гаджета?). Докато рамката не се насочи към други тела, други всекидневия.
Съмнявахте ли се, че ще
Победи най-средният нашенец - Здравко
Мъжкарче, готово да понабие жената, но иначе грижовен, готви, бори се шумно с хормоните си. А че беше „вързан“ (в реално време) - това си е вече общочовешкото. Впрочем, откъдето да погледнеш, приморският хазяин си е една добра емблема за страна, където хотелиерство и ресторантьорство са главният хоризонт на нацията. „Идва ми да кажа нещо умно, но не мога“, каза той, задавен от вълнение. Много пари, много вълнение.
И за любителите изследователи учени имаше тръпка. Помнехте ли как безсловесно се свалят младежите на тази възраст - това побутване, мучене, „Айде ма...“. Учудихте ли се, че основното културно деление у нас е на ергени и моми? Забелязахте ли в какъв ред отпадат участниците - първо агресивните, сексуално активните, отклоняващите се. Първа си отиде Мариела, която сама придърпа младежа в леглото си, остана Зара, която, както му е редът, се отдаде от съжаление и романтика. Едно такова усредняване, нормализиране, приспиване около нулевата точка.
Защото по начало телевизията заглажда ръбовете, както реката изглажда камъните, заравнява понякога леко и мозъчни гънки.
Re: Тема*
В отговор на:"Не си я татуирай, че много текст, къде ще го побереш?!
"
На чужд гръб и сто букви са малко ...
В отговор на:"съжалих, че никога не съм гледала биг брадър.
иначе щях да имам мнение. със сигурност.
"
Аз съжалявам , че гледах насила няколко излъчвания , сега имам мнение , но предпочитам да нямах...
В отговор на:"Без съмнение Кръстев е прав. За жалост простотията на свободния свят върви в комплект с материалния комфорт. И няма как, първото е основен източник на второто. И някой ако реши да ме опровергае, нека сметне колко есемеса от по 1 лв. са изпратени за гласуване в шоуто и то не за някаква заветна кауза, а за да може уважаемият гражданин на гледа на живо как някой по цял ден си чопли носа.
"
Само на финалното гласуване бяха около 900 000 SMS-a ...
В отговор на:"със сигурност идеята за бг пръднята е взаимствана от американска такава, та не може да няма такова нещо.
"
Доколкото помня шоуто е Холандско , прави се в цял свят ... мисля , че има и в Бряг на Слоновата кост ...
В отговор на:"....честно ще ти призная, не мога да ти разбера проблема и някакси, немога да ти съчувствам"
Аз обаче мога , съжалявам те , че неможеш да четеш дълги текстове , един такъв като тебе наскоро ме пита дали няма на видеокасета "Робинзон Крузо" и "Дядо Горийо"... незнаех какво да му отговоря , може би че очите са не само за гледане а и за четене , както и , че пишката служи не само за да шибаш ...
Всичко което ме убива ми е неудобно...
Re: Абе, някъв
Първичното яйце е по първо от кокошката и обратно , кокошката ако има язвена болест да не се накисва ... причината също е по първа от последствието ... както и от следствието , но ако има секундант е с крачка по-напред ...
Всичко което ме убива ми е неудобно...
Всичко което ме убива ми е неудобно...
Re: Тема*
abe i na mene ne sa mi prisyrce takiwa dumi, obiknoweno gi goworqt hora, koito sa NESHTOlozi, t.e. ne sa obiknoweni pederasti..., ama syglasi se - "celewa grupa" pyk e staromodno, poqwilo se maj w rechnika na partiiniq cadre...
kakto i da e, poneje za moderen chowek se baram - cheta, i kato cheta se diwq kakwi resourci otnema i shto industriq zahranwa cqloto towa otrazqwane, analyzirane i prochee razduwane...s nostalgiq mislq za kwartalnite kliuki i kliukari: majstori-zanaqtchii bqha te, a proizwedeniqta im naiwni, ama shediowri, a sega - horata ne znaqt kakwo stawa u sysedite im, ama znaqt koga sere nqkakyw/nqkakwa si tam, i ne samo znaqt, ami imat i analyza posle...tyj she e to...
kakto i da e, poneje za moderen chowek se baram - cheta, i kato cheta se diwq kakwi resourci otnema i shto industriq zahranwa cqloto towa otrazqwane, analyzirane i prochee razduwane...s nostalgiq mislq za kwartalnite kliuki i kliukari: majstori-zanaqtchii bqha te, a proizwedeniqta im naiwni, ama shediowri, a sega - horata ne znaqt kakwo stawa u sysedite im, ama znaqt koga sere nqkakyw/nqkakwa si tam, i ne samo znaqt, ami imat i analyza posle...tyj she e to...
Re: Грешиш!
Сега разбрах кой открадна цигарито на Алиджам и кабелите/камерите на Бай Брадър.
Искам на следващото предаване да има представители на съседните нам държави:
турчин - по възможност обрязан
гъркина - по възможност по -финна
македонец - по възможност българин
румънка - по възможност да не е циганка
китаец от жк.Надежда - по възможност истински
циганин от Сливен - по възможност да знае български
и някой, който живее в Черно Море - може Нептун
Е това е перфектния ББ!