Отказване от биба

Калина вече е на две и много добре знае, че е време да хвърлим бибата, но минута след като сама я е хвърлила с ядно "Маш бибо" я взима и я лапа настървено. Заспиването е продължително и болезнено, тъй че няма начин да й се доспи до припадък и без биба, така че...Просто не знам Сега заспива към 23-23:30 пък без биба представям си...Нощем често се буди и докато не се намери проклетото чудо не заспива.
Ако някой знае как става тази работа нека сподели. Сигурна съм, че доста мами се вълнуват от този въпрос.
Ако някой ден пак имам бебе никога няма да му дам биба

Дидини

Пробвала ли си да скриеш бибата? Скриваш я и не я даваш.
Чувала съм и други трикове - опаковате я като подарък и я "изпращате" на някое бедно бебе.
Другото е да започнеш да я режеш по малко, все едно някое мишле я е изяло. Като отрежеш два-три пъти, може да й стане неудобна за цокане и да се откаже.
Подхвърлям идеи.
При Оги отказването беше постепенно - започнах да крия бибата за по няколко часа през деня, после му я давах само за следобедния и нощния сън, после остана само за нощния и след няколко нощи я махнах изцяло.
Успех!

Бяхме на същото дередже когато Вики беше колкото Калина бая толкова се отчаяла по едно време,че си мислих,че и в училище ще ходи с нея,един ден в яслата обаче лелите и съобщили,че бибата е хвърлена в реката ,отива при друго бебче и ей така от раз я отказа не се е сърдила не се е тръшкала,а положението наистина беше сериозно.А тя не се ли изживява като голяма как ,защото за Вики беше и сега е обида да и кажеш ,че е малка или бебе,това също много добре работи за отказване от бебешки навици.

Вики-9 04 2002г.

И аз се бях отчаяла, даже на 1г и 2-3 месеца бях пробвала насила да я откажа - никакъв ефект. Рева до припадък и така и не заспа. На 1г и 6 месеца по някаква случайност забрави да си я поиска като лягаше. Аз само това и чаках и не я дадох. На следващата вечер се сети за нея, и когато почна да ме пита къде й е бибата да й я дам, аз вдигах рамене учудено, че нямам идея за какво ми говори, и тя се умори да ми обяснява и заспа.
Може би трябва да изчакаш сгоден момент да забрави да си я поиска, или да й ангажираш вниманието с друго преди заспиване, така че да се залиса и да я забрави ...

[линк]

През декември Митака тръгна на ясла и беше нон-стоп с бибата. Нощем се будеше по 2-3 пъти да пие мляко. Направо се бях отчаяла. На Нова година бяхме извън къщи и в 19 вечерта установихме, че сме си взели млякото ,но няма шише. Реших, че сега е подходящия момент да го откажем. Тук бях чела, че се постъпвало като с наркотик-скриваш бибата или шишето и за два дни минавало. Бях се подготвила за голям рев, но мина сравнително лесно. След десетина дни лелите в яслата ме посъветваха да махнем и бибата. Притеснявах се, че е голям стрес (махане на млякото, тръгване на ясла след три седмици прекъсване). Обаче Митака търси бибата и накрая каза, че Дядо Коледа му я взел. Тогава махнах коледните украси и той явно свърза двете неща . И ние доразвихме идеята - как Дядо Коледа му се зарадвал, че е толкова пораснал и му взел бибата да я даде на някое бебе, което си няма и т.н. Отново мина сравнително безболезнено-явно си е бил готов да се откаже. За заспиването е ок, но на яслата много се изморяват.
Можеш и ти да опиташ по-нататък. Не те съветвам да е в този момент, защото може да започне да си лапа пръстите. Майка ми е била противник на бибите и съм си смукала пръстите до училищна възраст. Колкото повече ми се караха, толкова повече се инатех. Резултата беше криви зъби и комплекс. Тъй че на Митака му наврях бибата от родилното. Все пак не съм виждала дете на 4-5 г. с биберон.
Можеш да пробваш да й говориш как вече е голяма, да я хвалиш, когато се справи с нещо. Така постепенно ще узрее за идеята. А когато дойде момента, махаш бибата окончателно и обявяваш, че я няма. Не те съветвам да казваш, че е сте я дали на дете, което познава, защото така едно познато дете намрази съседчето си (бяха му казали, че са му дали биберона на въпросното съседче) и бая време го гледа на кръв.

Az puk sum vizdala dete na 5, a moze bi i poveche godini s shishe i biba. V israel i v Germania. Uzasno e! No roditelite sa vinovni, zashtoto go pravjat za sobstveno udobstvo, bez da misljat, che deteto im trjabva da porasne ot fazata na sukalcheto.
Golemijat mi sin se otkaza ot bibkata kato beshe na 10 m. Prednite zubki pochnaha da niknat i bibata precheshe. Toj neprekusnato ja hvurljashe na zemjata ili na ulicata. V edim moment se okaza, che v kushti njama ni edna biba. Beshe pochiven den, magazinite zatvoreni. Plach, cjala nosht, neukrotim. Na drugija den kupihme nova bibka, no ne kato nashata, a ortopedichna ( kato nashata bulgarska bibka prosto ne se prodavashe) Toj ne ja haresa, hvurli ja i pak rev... Oshte dve noshti. Posle se primiri i se otkaza. V jaslata se opitvaha pak da mu probutvat bibka, uz da go uspokojavat kato reve, ama toj - ne!
Malkijat mi sin e na poveche ot 2 g i sram, ne sram, oshte sme z bibka. Zabeljazala sum obache, che kato ne ja vizda pred ochite si ne se seshta za neja. Javno, che shte se rabotim z nomera na "skrit predmet".

Явно при всяко дете си е различно-като всичко При нас - загубихме си бибата за пореден път и аз се запънах, че няма пак да търся (много беше специфична и бая зор виждах, докато намеря същата...) Та човечето се беше уморило доста и заспа без проблем, на следващата нощ също, но на третата ни се видя тесничко у нас.................. В последствие се оказа, че са зъби, но тогава се проклинах за тая моя "прищявка"..... За протокола - Ян е бил на 1г. и 3м. тогава...... Доколкото схващам проблема е в майките, а не в бебетата - те свикват с всичко, въпросът е - до колко здрави са нервите на майката...... Е, аз реших, че така ме устройва, с други е по друг начин.........
Поздрави и успех!

Бибероните не бива да бъдат в устата на детето след като то е навършило една година.
Не знам какви мерки и борби ще предприемате, но те са изключително вредни за зъбите на детето. Както разбира се и палците в устата. Изобщо, от всичко което то си навира в устата след една година, трябва да правите и невъзможното да го отучите от тия вредни навици.
И според мен е най-добре да се избягва изобщо привикване към биберон. Особено пък на две години- после ще се чудите как да му изправите зъбите и какви брекети да му сложите.
Едно смучене на пръсти няколко дни или съответно на биберон, може да доведе до изменения в челюстта, да деформация на зъбите и после нищо не ги връща обратно.
Така че- лично моето мнение е никакви биберони и залъгалки. Все ще се намерят други начини да се приспива бебето.

Доста си крайна.
Изкривяването в голяма степен е и генетично обусловено.
Аз съм си смукала двата пръста - показалец и среден до около 3 годишна възраст. Наистина, предните ми съби са били малко изкривени навън, но сами са се върнали в правилното положение. Не съм носила шини, нито са ми правили нещо за възстановяване на правилната захапка.
Сама съм се отказала от смученето.
От биберон пак е по-лесно отказването, но от смукане на пръсти...

И ние се отказахме на 2 г. И то по много интересен начин - какво ли не бях пробвала, но беше един рев до небето и явно моментът не й беше дошъл. Та един ден гледаме за пореден път нейни записи от камерата, където имаше и един епизод, когато съм я снимала докато спи /тя изплюваше бибата щом заспи/ - без биба! Реших да й обърна внимание как там тя спи без биба и взе че подейства. Вечерта каза без биба, после малко си поплака, но бързо заспа и на сутринта 100 пъти я похвалих как е спала без нея и че вече е голяма. Беше ного доволна. От тогава сме без биберон, но заспиването е доста по-бавно, защото много приказва, ама .... това да е.


Габи - 21.10.2002 г.

Ама вашите деца всичко разбират. Аз ако се опитам да обяснявам нищо няма да излезе
Борис смуче биберон отдавана само като спи. Понякога докато спи я изплюва, ама без биба не ще да заспи изобщо

Аз не мога да помогна с личен опит, понеже Давид се отказа от биберона абсолютно сам, на 10 месеца, без рев и депресии. Обаче мои дружки се сблъскваха с този проблем и използваха какви ли не ишерети. Най-успешни май са тези, които и Теди е описала, ако не се лъжа - рязане на биба, разкази за бебето на съседите, при което тя трябва да отиде, топене в сок от грейпфрут /?!/; една дори го мажеше с люто, но това ми се струва доста маргинално :))) Често се използва и варианта "реви, но биба няма да получиш" - приятелката ми го приложи и при двете си деца. Вярно, че заспиваха посреднощ, подути от плач, но накрая мирясаха. Успех ти желая!

Аз да ви кажа как се отказахме...Резнахме я отпред на кръстче, и тя омекна, и вече ефектът от смукането не е никакъв, защото се получава всъщност тръбичка с два отвора...За всеки случай, разбира се си бях купила и една резервна, чисто нова, но не се наложи да я използваме! И до ден днешен си стои чисто нова...За следващото бебенце Дълго време Калоян заспиваше като си я нанизваше на пръстта, явно получаваше някакво вътрешно успокоение!

Наистина е много крайно мнението ти.
Габи до 2 г. заспиваше с биберон и зъбките й са иделни. Не казвам, че не може да се случи и да са криви, ама насилственото отказване, при всички случаи, ми се струва по-вредно за психиката на малкото човече, отколкото евентуалното /но не задължително/ изкривяване. Това смукане им е навик и по този начин се успокояват. Аз лично съм пробвала много пъти да махна биберона, но при неистовия рев и то в продължение на повече от половин час, решавах че е по добре мъничето да е спокойно отколкото някакъв навик с бибата, за който после си дойде момента...


Габи - 21.10.2002 г.

Е, Бо е по-малък от Габи, нали? Наистина, че и аз й се чудя на нещата, за които ми говори и от всичко й разбира главата, ама честно не съм полагала никакъв труд за това. Явно се развиват по различен начин. И той ще почне и тогава няма начин, с който да му затвориш устата, повярвай!
А на моменти така ми се иска малко тишина.

П.П. Снощи например ме попита откъде минавала кръвта и дали и татко й имал кръв... Представяш ли си?
Съжалявам за отклонението от темата.


Габи - 21.10.2002 г.

Ами Борис е на 1г. и почти 8 месеца, ама ми се струва, че не разбира всичко което му говора, пък той дори и думички не казва, само бръщолеви нечленоразделно.

Крайността ми идва не от стремеж да засегна някого, а от желанието ми да се предпазят децата (и родителите:)) от излишни неприятности:).

Генетично обусловените изкривявания са ясни, че няма как да им повлияем. Дали са повече обаче това не бих могла да кажа най-малкото защото нямам подобна статистика.
Факт е обаче, че и бибероните и смученето на пръстите води до по-големи или по-малки изкривявания и че поне моето мнение е, че трябва да бъде направено всичко възможно да бъдат избегнати.
Зъбите ти са се върнали, защото все пак си се отказала овреме:). Аз не твърдя, че като си смучеш два дни пръстите или биберонът, ще доведе до непоправими последствия, просто това са вредни навици.
А и не става дума за това да си даваме единични примери:). За мен винаги е било проблем това, че хората обичат често на базата на опита си с един-двама-десет души, да правят генерални изводи. Това че на теб ти се е оправил проблема примерно, не означава, че на друг ще му се оправи. Има си тенденции, статистики и др. подобни, които показват определена зависимост. Е, аз я позасилих в крайност ;).
И ако смученето на пръсти е нещо, с което евентуално въпреки родителските желания, се сблъскваме, то биберонът е напълно в нашите възможности да не го внасяме в живота на детето.
Разбира се, отчитам факта, че отглеждането на дете ми предстои тепърва, така че можете спокойно да кажете, че нямам опит, а пък приказвам, но го правя защото знам какви са най-често резултатите. Да не говорим за ужасния навик да се топи биберонът в мед, преди да се даде на детето. Това на мен ми изправя косата като знам какви последствия има, да не говорим за зъболекарите как се ужасяват.

До някъде съм съгласна с теб, но понякога дилемата е биберон или пръсти, защото ако не дадеш на детето да смуче биба, то ще потърси друг заместник, който е най-често пръстчето.
Бибата можеш да я изхвърлиш в кофата, детето ще се тръшка известно време и ще престане, но пръстчето...
Както не може да се слага под общ знаменател причините за изкривяванията, така не могат да се слагат и всички деца. Не всяко дете може да бъде пинудено да не смуче нито биба нито пръстче.
Не отричам, че смученето е вреден навик в никакъв случай и колкото по-рано бъде отказан, толкова по-добре, но понякога наистина няма начин да предпазиш новородено от него.

Исках само да ви благодаря! Прочетох всички мнения подробно и от понеделник започваме с опитите. Отговарям чак сега, защото имах проблеми с nick-а и май ще го сменям. Още веднъж ви благодаря! Вече не съм толкова паникьосана

Дидини

Аз, вдъхновена от тази тема (и след нахокването от зъболекарката ни, че Цоко още е с биба - 1 г. и 8 м.), реших да пробвам също махане на биба.
Та да похваля Цоко, той е най-доброто дете на света, не тормози мама и тате за нищо. Още щом се върнахме с татко му от зъболекар му взех бибата и я резнах на кръст, обаче това нямаше никакъв ефект, продължи да си я цока без да му направи впечатление. Затова, като не гледаше пак я взех и направо й клъцнах връхчето с ножицата. Цоко безкрайно се учуди какво е станало с бибата му и защо не може да се смуче, а аз цял ден (и вечер) после разправях като развален грамофон как мишенцето му я е гризнало и "ах, това лошо мишенце, какво направило с бибата?!?", и размахвахме двамата заканително пръст към ъглите, където то се крие и викахме заплашително "аааа!". Бях се подготвила за три нощи рев, както съм чела, обаче Цок вечерта помрънка, помрънка пък си заспа без бибата. През нощта се събужда на два пъти да я търси, аз му я бях оставила до главата и го гледах как я взимаше и като видеше, че не става я мяташе далече "на мишенцето да си я гризе" (така правехме през деня). Вече трети ден е без биба, без рев, без нищо, тя бибата се мота наоколо, не съм му я взимала, той само пита от време навреме за нея и пак обяснявам как мишенцето я е гризнало. На татко му много му е жал, че съм го била лъжела, ама е за добро :))) То и на мен ми е жал като го гледам как си я държи и си я гледа, и отвреме навреме размахва пръстчето и се кара на мишенцето - "аааа!"... милото детенце :( Аз мислех да му я оставя докато се роди бебето, че тогава нали се връщали към бибероните и бебешките навици, пък и да се успокоява с нея, обаче до тогава има време, пък и на бебето няма веднага да му напъхам биба, а чак като почне да опитва да си смуче пръстчетата.. което прави поне още четири месеца, верно ще вземе да му се деформира челюстта, както каза зъболекарката...
Ох, много дълго стана :)