Думи които...

Нещо много оригинално, полусмешно и полусериозно имаше и в характера, и в самата фигура на Люцкана, тъй добре позната на мало и на голямо. Тоя кротък и простодушен човек можеше да има само едно настроение: някаква възторжена мечтателност, някакво тихо и самодоволно блаженство, за което сякаш нямаше никакви видими причини. Тая безгрижна и безобидна душа на птичка божия, която нито жене, нито сее, а се задоволява само с хубавото слънце и въздуха, който диша - беше определила и самата му професия. Но Люцкан продаваше цветя само през пролетта и лятото. В града нямаше никъде топъл цветарник и през зимата не без скръб и без мъка той трябваше да сменя занятието си с друго, не тъй почтено и красиво: продаваше семки, фъстъци и лешници. Малко усърдие влагаше той в тая работа и всеки път свършваше със загуба, защото, човек с меко и нежно сърце, не можеше да устоява на молбите на младите момичета, даваше им повече, отколкото трябваше, и тъй се разоряваше.

Йордан Йовков, Последна радост, ІІ глава

Туй нещо изучава ли се днес ? По мое време не се изучаваше.

Иначе си е съвършен образец за нещо просто и съвършено.

"Видях падаща звезда. Пожелах си всичко. Пожелах си теб."

(Валери Петров?)

Остаряваме рано, момчета
(още на двадесет)
ставаме по-твърди,
губим любимите си,
не опазваме приятелите си,
те се превръщат
просто в минувачи
А дните отлитат,
отминават дните.
И всеки от тях - като стон,
като беда,
объркване
в душа,
пълна с неизразходени сили,
като горчив упрек
за отминали съмнения
за нежност неотдадена.
И сякаш трябва тревожно
назад да се обърнеш,
да се гмурнеш в пръстена
на най-любимите ръце.
Но пак ни повеждат пътища, пътища
И пак заминава
единственият приятел.
А животът е кратък
и изненадващо тя слага равносметката
и с душата си ще разберем,
че по нашата кратка пътека
са минали край нас искрени,
верни приятели.

(автор - Ю. Е.).

Самота

Отиде си рибарят...
Тръгнаха си птиците -
от слънцето обжарени, летяха във редица...
Дъгата пи от лентата сребриста -
оставена след оговореното сякаш бягство...
Шипките за утеха продават червени мъниста
и ме приемат в бодливото братство.

Отиде си рибарят...
Отидоха си птиците...
Оставиха ми спомен за криле.
Горчи сълза в зениците,
а в шепите мирише на море...

Отиде си рибарят...
Отидоха си птиците...
Оставиха ми тишина -
от ничие присъствие неопетнена...
Как дълго плака във дъжда
една любов несподелена!

/Владимир Сугарев - 1989/

Когато си влюбен, това е временна лудост. Разлюлява те като земетресение и след това заглъхва. A когато заглъхне трябва да вземеш решение. Трябва да разбереш дали корените ви са се оплели така, че е немислимо да живеете един без друг. Защото това е любовта. Любовта не е бездиханност. Не е възбуда. Не е желание да се любите всяка секунда от деня. Не да лежиш буден по цяла нощ, представяйки си, че той целува всяка част от тялото ти. Не, не се изчервявай. Истината ти говоря. Това е само началото на любовта, което ни помата да сме сигурни в нея. Самата любов е това, което остава когато влюбването премине. Не звучи много вълнуващо, нали? Но е истина. Можеш ли да си представиш?!

Луиз де Барниерес, Мандолината на Капитан Корели
Благодарности на Smara

Какво мога да кажа за 25 годишно момиче, което е мъртво?
Че беше красива и брилянтна?
Че обичаше Моцарт и Бах?
Бийтълс?
И мен...


Love Story

Това е от един филм, в който цялото действие се развива в едно денонощие. И през цялото време двамата герои си говорят. От всичко интересно и дълбокомислено, което си казват обаче най-голямо впечатление ми направи може би най-обикновеното:


Когато одеве спомена как след няколко години двойките се намразват защото предвиждат реакциите си или се уморяват от маниерите си... Мисля, че при мен е обратното. Мисля, че наистина мога да се влюбя когато знам всичко за някого. Начинът, по който ще си среши косата, коя риза ще облече този ден, коя история ще разкаже при определена ситуация. Сигурна съм, че тогава ще разбера, че наистина съм влюбена.

Преди изгрева (Before Sunrise)

Да, мисля, че при мен също важи до голяма степен този механизъм. Не че познаването на някого до такава степен е причина да се влюбя, но когато така или иначе съм, тези предвидими неша не дразнят, а са приятни.

Хубав филм е. Нали знаеш че има и продължение?
казва се Before Sunset ([линк] )

Stone please explain why your silence makes more noise than thunder

Не знаех че има продължение, благодаря :-)))

Ми да ти кажа знам - гледах продължението преди този и разбрах изобщо че е било продължение едва преди два дни

Да си призная "Преди залеза" по ми хареса.

Това е пролога на Красавицата и Звяра. Винаги, когато чуя последното изречение, ме побиват тръпки...


Имало едно време в една далечна страна млад принц, който живеел в бляскав замък. Въпреки че имал всичко, което си пожелаел, принцът бил разглезен, егоистичен и груб. Но една зимна вечер на вратата му почукала възрастна просякиня и му предложила една роза в замяна на подслон от щипещия студ. Отвратен от окаяния й вид, принцът се присмял над дара и отпъдил старицата. Тя го предупредила да не съди по външния вид, защото красотата се крие вътре в човека. И когато той отново я отблъснал, грозотата на старицата се стопила и се появила красива вълшебница. Принцът опитал да се извини, но било твърде късно, защото тя била разбрала, че няма любов в сърцето му. За наказание го превърнала в ужасяващ звяр и омагьосала замъка и всички, които живеели в него. Потресен от отвратителния си вид, Звярът се усамотил в обежището си заедно с едно вълшебно огледало - единствения му прозорец към света. Розата, която получил, също била омагьосана и щяла да цъфти докато той навърши 21 години. Ако се научел да обича и спечелел любовта на някоя девойка преди да е паднало последното листенце, магията щяла да се развали. Ако ли не, бил обречен да остане звяр завинаги. С годините той изпаднал в отчаяние и изгубил всяка надежда.
Че кой ли би могъл да се научи да обича... звяр?

Ами намира се кой да обикне звяра и го обича точно защото е звяр и не му дава шанс да се превърне отново в красив принц... това е по-страшната версия на приказката.

В оригинал това изречение е малко по-различно:

for who could ever learn to love... a beast?

Буквално преведено "защото кой ли би могъл да се научи да обича... звяр?"
Има лека, но съществена разлика. Реших обаче, че другият превод звучи по-добре на български.

Отивай си!

За да угася догарящите свещи
на романтичния ми порив...
Дали съм вече скучен?

Отивай си!

Ще свършат цигарите...
Кой ще забива фасове във раковината,
небрежно пусната на пода?

Отивай си!

За да не видиш,как със мокри шепи
ще захлупя часовника,
звънящ във седем...

Гледай "Фантомът от операта". Там това за човека и звяра е казано(и показано) много добре.

Отдавна съм си приготвил паричките за Фантомът

Моля те, не искай повече
не искай нищо ти от мен.
Бъди щастлив, животът е красив
и аз ще бъда някой ден.
********

Кой е написал тези думи?

Интернет е, нощ, звезди, луна
но без обич закъде сме ние...

По - добре да не ти казвам че всичко ще се развали