Колко продължава...
37 отговора
1589 прегледа
Колко продължава...
"сляпата неделя"?
Колко продължава еуфоричния период, в който сте готови да извършите всякакви "геройства" от любов/страст?
След колко време проглеждате и разбирате, че принцесата/принца всъщност е жаба?
Колко дни/седмици са достатъчни, за да се изпари желанието за секс с някого, който "не вдява" за какво иде реч?
Колко време е нужно, за да се излекувате от несподелена любоффффффф?
Колко продължава еуфоричния период, в който сте готови да извършите всякакви "геройства" от любов/страст?
След колко време проглеждате и разбирате, че принцесата/принца всъщност е жаба?
Колко дни/седмици са достатъчни, за да се изпари желанието за секс с някого, който "не вдява" за какво иде реч?
Колко време е нужно, за да се излекувате от несподелена любоффффффф?
нищо подобно,
като те праснат с парният чук ходиш като изоглавен и просиш съдействие и съмишленици.
Окопитването идва късно, но вече е късно. Но това не е пернишка трагедия в два акта, напротив, още един актив в автобиографията.
Окопитването идва късно, но вече е късно. Но това не е пернишка трагедия в два акта, напротив, още един актив в автобиографията.
Re: Колко продължава...
Колкото толкова
Няма сляпа неделя при мен .... А жаба всяка може да стане само за минутки ако не ме кефи или ми лази по нервите .
Щом не вдява за секс много и здраве . Да не е само една жена на света
Щом не вдява за секс много и здраве . Да не е само една жена на света
Re: Колко продължава...
Няколко неотценени жертви от моя страна продължава 
. После обаче нещата се обръщат
....в което по принцип няма смисъл но винаги се случва

Sigo en la carretera buscandote
al final del camino te encontrare:
acelerе
Sigo en la carretera buscandote
al final del camino te encontrare:
acelerе
Re: нищо подобно,
От което всъщност губиш само ти...
Sigo en la carretera buscandote
al final del camino te encontrare:
acelerе
Sigo en la carretera buscandote
al final del camino te encontrare:
acelerе
Re: Колко продължава...
хм, много интересна тема, която ме вълнува жестоко в момента
та така...мен ме държи вече почти година
и не знам още колко ще продължи. даже започнах да се плаша от себе си, явно проявявам някакъв скрит мазохизъм спрямо себе си....знам ли....но във всеки случай любопитно ми е колко още ще издържа
а сега ако добавя и че въпросният "вдява" и също има желание но....има някакви задръжки непонятни за мен.....ох, историята е много оплетена и .....
отивам за кафе
хвани ме.....ако можеш
та така...мен ме държи вече почти година
а сега ако добавя и че въпросният "вдява" и също има желание но....има някакви задръжки непонятни за мен.....ох, историята е много оплетена и .....
отивам за кафе
хвани ме.....ако можеш
Re: Колко продължава...
времето е променливо, с чести превалявания от сълзи
и зависи от гьола в който живее жабока


Re: Колко продължава...
Ми времето силно варира в зависимост от това колко точно е сляпа неделята, колко “ослепителен” е обектът, дали разполагаш със “защитни очила” и, преди всичко, до каква степен е взаимно “заслепяването”.
Зависи и от много индивидуални характеристики на всички участващи. Лично за мен взаимността е най-силният генератор на енергия, поддържаща огъня – така че степента на взаимност е право пропорционална на продължителността на “сляпата неделя”. Ловните инстинкти при мен са доста слабо развити – и липсата на взаимност силно ме обезсърчава и демотивира. Затова при най-малкия намек за несподеленост, лесно се отказвам и губя интерес. Но за някои хора е обратното – липсата на взаимност ги нахъсва за “борба”. Та зависи ти от кой тип си.
А времето на излекуване също зависи от много неща – колко силен ти е “имунитетът”, наличието/липсата на други неща, към които да насочиш вниманието си (включително алтернативни обекти на желание), моментното ти състояние… И преди всичко – колко дълбоко са ти влезли под кожата… Някои любови, независимо колко интензивни са изглеждали, се изпаряват така мигновено от паметта ти, че чак ти става леко обидно.:) Докато други са почти неизлечими…. поне доколкото завинаги оставят някаква следа… Всичко това обаче се установява постфактум обикновено...
Зависи и от много индивидуални характеристики на всички участващи. Лично за мен взаимността е най-силният генератор на енергия, поддържаща огъня – така че степента на взаимност е право пропорционална на продължителността на “сляпата неделя”. Ловните инстинкти при мен са доста слабо развити – и липсата на взаимност силно ме обезсърчава и демотивира. Затова при най-малкия намек за несподеленост, лесно се отказвам и губя интерес. Но за някои хора е обратното – липсата на взаимност ги нахъсва за “борба”. Та зависи ти от кой тип си.
А времето на излекуване също зависи от много неща – колко силен ти е “имунитетът”, наличието/липсата на други неща, към които да насочиш вниманието си (включително алтернативни обекти на желание), моментното ти състояние… И преди всичко – колко дълбоко са ти влезли под кожата… Някои любови, независимо колко интензивни са изглеждали, се изпаряват така мигновено от паметта ти, че чак ти става леко обидно.:) Докато други са почти неизлечими…. поне доколкото завинаги оставят някаква следа… Всичко това обаче се установява постфактум обикновено...
Re: Колко продължава...
Зависи от момента на ослепяването :)
Ако ослепея в понеделник - естествено, че най-дълго ще продължи..
Същото важи и за еуфорията - при мен.
Иначе не ми се е случвало все още поне да не подозирам за жабата у другия. Мокрите следи по пода винаги навяват определена доза размисли.
Желанието си е мое - или го има, или го няма. И не съм забелязала да се влияе съществено от вдяваемостта на другарчето. Както причините да се появи, така и причините да изчезне трябва да са си дълбоко мои вътрешни, за да са истински. Иначе може да си играем на всякакви игрички 'тука има - тука нЕма', но това не прави нещата по същество.
А времето... всеки път е различно. Понякога часове по-късно не помня никого и нищо. А понякога ми трябват години бавно и систематично унищожаване на всички файлове, че да има ефект... и все се оказва, че в регистъра следите остават... мамка му..
Макар че с несподелената любов на мен ми е доста по-лесно, отколкото с другия вид, полу-споделената...
За бившите или добро, или нищо. За мен - нищо..
Ако ослепея в понеделник - естествено, че най-дълго ще продължи..
Иначе не ми се е случвало все още поне да не подозирам за жабата у другия. Мокрите следи по пода винаги навяват определена доза размисли.
Желанието си е мое - или го има, или го няма. И не съм забелязала да се влияе съществено от вдяваемостта на другарчето. Както причините да се появи, така и причините да изчезне трябва да са си дълбоко мои вътрешни, за да са истински. Иначе може да си играем на всякакви игрички 'тука има - тука нЕма', но това не прави нещата по същество.
А времето... всеки път е различно. Понякога часове по-късно не помня никого и нищо. А понякога ми трябват години бавно и систематично унищожаване на всички файлове, че да има ефект... и все се оказва, че в регистъра следите остават... мамка му..
Макар че с несподелената любов на мен ми е доста по-лесно, отколкото с другия вид, полу-споделената...
За бившите или добро, или нищо. За мен - нищо..
Re: Колко продължава...
za purvata mi trqbvashe 5 godini :)
sega e meseci :)
ne iskam da stava dni:) vse pak :)
_____________________________________
[линк]
sega e meseci :)
ne iskam da stava dni:) vse pak :)
_____________________________________
[линк]
Re: Колко продължава...
Аз съм виновен, не се уточнявам и често хората не ме разбират. По мои наблюдения може да продължи 10 години - имах предвид сляпата неделя. Сигурно може и повече.
INRI
INRI
Re: Колко продължава...
Обикновенно в понеделник ми минава.
Всяко чудо за три дни.
Понеже съм мъж с бъдеще, харесвам жени с опит...
Понеже съм мъж с бъдеще, харесвам жени с опит...