МБ 1
6 отговора
627 прегледа
МБ 1
Здравейте,
Покрай смяна на квартира, багаж и т.н. бях си затрил някъде записките за Mont Blanc от по-лани.
При поредното подреждане излязоха и ми се ще да споделя с Вас някои от аклиматизационните излизания по места, които остават малко встрани от обичайните маршрути за българските групи.
Няколко предварителни бележки:
- горещо Ви препоръчвам да ползвате услугите на ОНМ в Шамони (в свободен превод и по функции планинарски офис) - стара къща на няколко етажа. В партерния са офисите на сдружението на гидовете. На горния етаж има информационна служба, където може да се получи най-разнообразна информация както от общ характер - разписания на автобуси, влакове, цени и резервации за хижи, така и чисто планинарска и алпийска - много томове с описания на турове в масива и инф за текущото състояние на маршрути, турове, необходима екипировка, подходи и връщания. Има подробна карта на масива на едната стена и голям макет на долината и масива. Освен това в ОНМ се дава и много точна МТО прогноза. Всичко изброено е безплатно за посетителите. Ако не се лъжа, раб. време8(9)-12;15-18.
- ако можете да си позволите(прибл10Е), ползвайте услугите на т.н.CHALET в Шамони. Това са частни къщи, работещи като хижи. Аз бях в този до лифта Бренва.Чудесна планинарска обстановка цареше в него.Пък и както си бях сам и като двугърба камила с багаж само ми липсваше да нося и бивачни съоръжения
- купете си двете карти за масива м1:25000, продават се навсякъде;
- крайно препоръчително и желателно е да сте с добър планинар приятел(ка), не правете като мен!
А сега по-конкретно.
...Като за пръв път в Шамони и за да се адаптирам постепенно, поемам рано сутринта пеша към Монтанверс.Пътеката е през гората и на няколко пъти пресича трасето на влакчето до там. Постепенно се открива насрещния масив, висок колкото Рила и Пирин и прилича на тях. Заприказвам се със семейство белгийци, поели по същата пътека. Със смях споделят, че най-високия им баир е около 600м, но за сметка на това Алпите са им близо.Чували са , че нашите планини са много красиви, което аз разбира се силно и аргументирано подкрепям. Полека-лека за около 2ч. стигам до Монтанверс(прибл2300). Пътем разглеждам и музея на фауната, подобен на нашия в Ч. Осъм. Но се чудя какво ли е останало от живинките при тази брутална агресия на влакчета, лифтове, влекове, непрекъснато кръжащи горе самолетчета и въртолети.
Наистина голяма тръпка е да видиш за първи път в пейзажа наоколо близките до сърцето на всеки планинар Пти Дрю, Гранд Жорас, Мер де Глас. Влакчето периодично изсипва големи тълпи хора с най-различни интереси. Едни само до ресторанта наблизо, други по околните пътечки до близки обекти, трети с гидове и инструктори до М де Г, четвърти по двойки и тройки забързани към подходите за утрешни изкачвания.
... Поемам по М де Г без точна цел. С цветни празни туби и бидони се дава някаква идея за главната посока на движение по ледника. Човек като повърви почва да си изработва навика подсъзнателно да внимава за снежни мостове, за цепнатини, на някои от които не им се вижда дъното.Много интересни са потоците вода по ледника, които току потънат някъде. Вървиш и виждаш я счупени ски, я прокъсана изгнила раница или ръкавица, я ръждясала котка и се усещаш, че неволно си станал по-внимателен. Наближавам зоната на сераците в горната, стръмна част на ледника. Гледката стяга сърцето - високи, наклонени и нацепени и не се знае кога на някой от тях няма да му скимне да падне. Под тях има купчини ледени парчета. Нещо ме влече към тях - надниквам за малко по-навътре, но да не дърпам повече дявола за опашката. Високо горе вдясно се вижда хижа Requin . Решавам да изляза на склона вдясно и да стигна до нея. Но не е толкова лесно. В тази част ледника е много интересен, леда е дълбоко разяден (защо ли в мен възникват асоциации за много разрушени зъби). Без да дишам пресичам няколко крехки конструкции от ледени парчета. Като пробвам няколлко варианта, трудно пресичам бергщунда и излизам на склона. Той е стръмен - скали и тук там полянки. Внимателно се придвижвам нагоре , има и няколко технични пасажа. На около 50м под хижата излизам на пътеката за нея. От терасата пред хижата се откриват прекрасни гледки към ледника ниско долу, към масива Егюи де Верт, Егюи Такюл и т.н.Почивам си и похапвам. Няколко пъти хижарката ме пита дали ще остана и пак се чудя на акъла си - казах и, че ще бивакувам по-нагоре. Така ме влечеше като за първи път в Алпите да бивакувам навън сред тази дива, красива, респектираща, всяваща страх и радост Природа. Беше вече около 20ч. и бързо стегнах багажа. Един от хората на хижата любезно ме осведоми , че на 100 ина м нагоре имало удобно място за бивак. Достигам го бързо, решавам, че имам още време и продължавам. През деня са слизали отгоре и има добри стъпки. Минавам няколко техн пасажа , на които има оставени парчета въже, а по-нагоре и няколко метра желязна верига. Не чувствам умора и продължавам по стегнати от вечерния хлад пасажи. Заобикалям няколко цепнатини, след тях пътеката завива вдясно между отвесни скални хребети. С всяка крачка мракът става все по-плътен. На челник преодолявам къс техничен пасаж от фирн и лед и малко по-нагоре си търся място за бивак. Вече е пълна тъмница. Устройвам бивака - наоколо ниска стеничка от парчета стегнат сняг, отдолу пелерината, стелката, навличам дрехите, изпразвам раницата и я нахлузвам на краката си. Преди окончателно да се зачохля, приготвям нещо топло на примуса. Природата е благосклонна, няма вятър, студа не щипе, небето е чисто и безлунно По груба преценка съм на около 3400м.
Благодаря на Бог, че съм тук. Нощта е безлунна, но какви звезди по небосклона над мен!!! И тази панорама наоколо, рай , истински планински рай. Спя или само се опитвам, пея си разни неща, току се потупвам и масажирам, защото се чувства хладинка, но поне не е отдолу. На отсрещния хребет проблясват светлинки. Отначало помислих в просъница, че минава самолет, но като се вгледах по-внимателно видях, че не са се свършили лудите(слава Богу). Това бяха светлинки от челници или фенерчета на движещи се хора по насрещния масив. Светвам им и аз да видят, че не са сами. Пожелавам им успех за където са тръгнали или да намерят пътя, ако са се загубили. Обърнат на изток, чакам първите слънчеви лъчи. Колко пъти ми се струваше, че просветлява, но не би. Сигурно съм и подрямвал, защото по едно време беше вече 5ч. и започнах да се приготвям. Похапвам нещо и поемам нагоре. Бързо стигам до стръмен снежен склон към премката на Егюи де План. От валежите предните дни са се свличали малки повърхностни лавинки. Бавно се изкачвам право нагоре и стигам до премката. От там се открива чудна панорама към Егюи де Миди и долината! Малка почивка, след това вдясно по стръмен снежен склон и съм почти на Е де План. От там двама пускаха рапел към мен. Като се разговорихме, се оказаха гид и клиентка . А клиентката – над 60г. видимо, сигурно и френската козметика е прикрила поне още няколко, но накипрена като манекен на фирма за планинарска екипировка. Времето е чудесно, с поглед и мисъл обхождам траверса до Е де Миди. На връхчето от другата страна на превала една след друга се събират свръзки, които идват от Е де Миди. За да се слезе до превала, трябва да се организира рапел. На първите им отнема доста време, слизат и си прибират въжето, вторите започват наново и пак така . Силно се съмнявам даки в тази навалица ще се размина , за да продължа към Е де Миди. Пък и досега бях сам и потопен в планината и някак си не ми се набутва в това гъмжило от хора. Затова тръгвам обратно. Суровата природа изисква постоянна мобилизация по стръмните слизания, с повишено внимание заобикалям цепнатините, котките са на краката, на много места пикела е задължителен. По стари следи виждам как в зависимост от снежна покривка, цепнатини, мостове,пътеката се е променяла. Бързо и силово слизам осигурените пасажи и скоро съм на хижата. Мързеливо се изтягам, размекнат от слънцето и пак пия с очи панорамата наоколо. Поемам надолу към ледника, този път по нормалната пътека, която скоро тръгва по много стръмни скални пасажи, обезопасени с парапети, фиксирани стълби, тук-там железни стъпки и хватки. Въпреки многото помощни средства, а може би тъкмо защото ги има, човек трябва да е още по-внимателен, дори само от факта, че толкова мънички са движещите се ниско долу по ледника човечета и съвсем, ама съвсем не е хубаво да стигнеш много бързо до тях. Най-после слизам на ледника. Обядвам до огромна, дотъркаляла се кой знае от къде морена и пак надолу.
Опашката пред влакчето за надолу е огромна, заобикалям я с досада и поемам пеша. Но пустата ми лакомия да видя колкото се може повече този път ми изигра гаден номер. Реших да сляза по друга пътека. Колкото на качване се движех в гора и прохлада, сега попаднах на сухи, напечени склонове. Жажда, умора, разтриваните цяла зима по баирите обувки пак се опитват да глозгат краката ми, абе неизбежните досадни нещица, но не им се оставям и как да е се дотътрям до приютчето си в Шамони.
memento mori
Покрай смяна на квартира, багаж и т.н. бях си затрил някъде записките за Mont Blanc от по-лани.
При поредното подреждане излязоха и ми се ще да споделя с Вас някои от аклиматизационните излизания по места, които остават малко встрани от обичайните маршрути за българските групи.
Няколко предварителни бележки:
- горещо Ви препоръчвам да ползвате услугите на ОНМ в Шамони (в свободен превод и по функции планинарски офис) - стара къща на няколко етажа. В партерния са офисите на сдружението на гидовете. На горния етаж има информационна служба, където може да се получи най-разнообразна информация както от общ характер - разписания на автобуси, влакове, цени и резервации за хижи, така и чисто планинарска и алпийска - много томове с описания на турове в масива и инф за текущото състояние на маршрути, турове, необходима екипировка, подходи и връщания. Има подробна карта на масива на едната стена и голям макет на долината и масива. Освен това в ОНМ се дава и много точна МТО прогноза. Всичко изброено е безплатно за посетителите. Ако не се лъжа, раб. време8(9)-12;15-18.
- ако можете да си позволите(прибл10Е), ползвайте услугите на т.н.CHALET в Шамони. Това са частни къщи, работещи като хижи. Аз бях в този до лифта Бренва.Чудесна планинарска обстановка цареше в него.Пък и както си бях сам и като двугърба камила с багаж само ми липсваше да нося и бивачни съоръжения
- купете си двете карти за масива м1:25000, продават се навсякъде;
- крайно препоръчително и желателно е да сте с добър планинар приятел(ка), не правете като мен!
А сега по-конкретно.
...Като за пръв път в Шамони и за да се адаптирам постепенно, поемам рано сутринта пеша към Монтанверс.Пътеката е през гората и на няколко пъти пресича трасето на влакчето до там. Постепенно се открива насрещния масив, висок колкото Рила и Пирин и прилича на тях. Заприказвам се със семейство белгийци, поели по същата пътека. Със смях споделят, че най-високия им баир е около 600м, но за сметка на това Алпите са им близо.Чували са , че нашите планини са много красиви, което аз разбира се силно и аргументирано подкрепям. Полека-лека за около 2ч. стигам до Монтанверс(прибл2300). Пътем разглеждам и музея на фауната, подобен на нашия в Ч. Осъм. Но се чудя какво ли е останало от живинките при тази брутална агресия на влакчета, лифтове, влекове, непрекъснато кръжащи горе самолетчета и въртолети.
Наистина голяма тръпка е да видиш за първи път в пейзажа наоколо близките до сърцето на всеки планинар Пти Дрю, Гранд Жорас, Мер де Глас. Влакчето периодично изсипва големи тълпи хора с най-различни интереси. Едни само до ресторанта наблизо, други по околните пътечки до близки обекти, трети с гидове и инструктори до М де Г, четвърти по двойки и тройки забързани към подходите за утрешни изкачвания.
... Поемам по М де Г без точна цел. С цветни празни туби и бидони се дава някаква идея за главната посока на движение по ледника. Човек като повърви почва да си изработва навика подсъзнателно да внимава за снежни мостове, за цепнатини, на някои от които не им се вижда дъното.Много интересни са потоците вода по ледника, които току потънат някъде. Вървиш и виждаш я счупени ски, я прокъсана изгнила раница или ръкавица, я ръждясала котка и се усещаш, че неволно си станал по-внимателен. Наближавам зоната на сераците в горната, стръмна част на ледника. Гледката стяга сърцето - високи, наклонени и нацепени и не се знае кога на някой от тях няма да му скимне да падне. Под тях има купчини ледени парчета. Нещо ме влече към тях - надниквам за малко по-навътре, но да не дърпам повече дявола за опашката. Високо горе вдясно се вижда хижа Requin . Решавам да изляза на склона вдясно и да стигна до нея. Но не е толкова лесно. В тази част ледника е много интересен, леда е дълбоко разяден (защо ли в мен възникват асоциации за много разрушени зъби). Без да дишам пресичам няколко крехки конструкции от ледени парчета. Като пробвам няколлко варианта, трудно пресичам бергщунда и излизам на склона. Той е стръмен - скали и тук там полянки. Внимателно се придвижвам нагоре , има и няколко технични пасажа. На около 50м под хижата излизам на пътеката за нея. От терасата пред хижата се откриват прекрасни гледки към ледника ниско долу, към масива Егюи де Верт, Егюи Такюл и т.н.Почивам си и похапвам. Няколко пъти хижарката ме пита дали ще остана и пак се чудя на акъла си - казах и, че ще бивакувам по-нагоре. Така ме влечеше като за първи път в Алпите да бивакувам навън сред тази дива, красива, респектираща, всяваща страх и радост Природа. Беше вече около 20ч. и бързо стегнах багажа. Един от хората на хижата любезно ме осведоми , че на 100 ина м нагоре имало удобно място за бивак. Достигам го бързо, решавам, че имам още време и продължавам. През деня са слизали отгоре и има добри стъпки. Минавам няколко техн пасажа , на които има оставени парчета въже, а по-нагоре и няколко метра желязна верига. Не чувствам умора и продължавам по стегнати от вечерния хлад пасажи. Заобикалям няколко цепнатини, след тях пътеката завива вдясно между отвесни скални хребети. С всяка крачка мракът става все по-плътен. На челник преодолявам къс техничен пасаж от фирн и лед и малко по-нагоре си търся място за бивак. Вече е пълна тъмница. Устройвам бивака - наоколо ниска стеничка от парчета стегнат сняг, отдолу пелерината, стелката, навличам дрехите, изпразвам раницата и я нахлузвам на краката си. Преди окончателно да се зачохля, приготвям нещо топло на примуса. Природата е благосклонна, няма вятър, студа не щипе, небето е чисто и безлунно По груба преценка съм на около 3400м.
Благодаря на Бог, че съм тук. Нощта е безлунна, но какви звезди по небосклона над мен!!! И тази панорама наоколо, рай , истински планински рай. Спя или само се опитвам, пея си разни неща, току се потупвам и масажирам, защото се чувства хладинка, но поне не е отдолу. На отсрещния хребет проблясват светлинки. Отначало помислих в просъница, че минава самолет, но като се вгледах по-внимателно видях, че не са се свършили лудите(слава Богу). Това бяха светлинки от челници или фенерчета на движещи се хора по насрещния масив. Светвам им и аз да видят, че не са сами. Пожелавам им успех за където са тръгнали или да намерят пътя, ако са се загубили. Обърнат на изток, чакам първите слънчеви лъчи. Колко пъти ми се струваше, че просветлява, но не би. Сигурно съм и подрямвал, защото по едно време беше вече 5ч. и започнах да се приготвям. Похапвам нещо и поемам нагоре. Бързо стигам до стръмен снежен склон към премката на Егюи де План. От валежите предните дни са се свличали малки повърхностни лавинки. Бавно се изкачвам право нагоре и стигам до премката. От там се открива чудна панорама към Егюи де Миди и долината! Малка почивка, след това вдясно по стръмен снежен склон и съм почти на Е де План. От там двама пускаха рапел към мен. Като се разговорихме, се оказаха гид и клиентка . А клиентката – над 60г. видимо, сигурно и френската козметика е прикрила поне още няколко, но накипрена като манекен на фирма за планинарска екипировка. Времето е чудесно, с поглед и мисъл обхождам траверса до Е де Миди. На връхчето от другата страна на превала една след друга се събират свръзки, които идват от Е де Миди. За да се слезе до превала, трябва да се организира рапел. На първите им отнема доста време, слизат и си прибират въжето, вторите започват наново и пак така . Силно се съмнявам даки в тази навалица ще се размина , за да продължа към Е де Миди. Пък и досега бях сам и потопен в планината и някак си не ми се набутва в това гъмжило от хора. Затова тръгвам обратно. Суровата природа изисква постоянна мобилизация по стръмните слизания, с повишено внимание заобикалям цепнатините, котките са на краката, на много места пикела е задължителен. По стари следи виждам как в зависимост от снежна покривка, цепнатини, мостове,пътеката се е променяла. Бързо и силово слизам осигурените пасажи и скоро съм на хижата. Мързеливо се изтягам, размекнат от слънцето и пак пия с очи панорамата наоколо. Поемам надолу към ледника, този път по нормалната пътека, която скоро тръгва по много стръмни скални пасажи, обезопасени с парапети, фиксирани стълби, тук-там железни стъпки и хватки. Въпреки многото помощни средства, а може би тъкмо защото ги има, човек трябва да е още по-внимателен, дори само от факта, че толкова мънички са движещите се ниско долу по ледника човечета и съвсем, ама съвсем не е хубаво да стигнеш много бързо до тях. Най-после слизам на ледника. Обядвам до огромна, дотъркаляла се кой знае от къде морена и пак надолу.
Опашката пред влакчето за надолу е огромна, заобикалям я с досада и поемам пеша. Но пустата ми лакомия да видя колкото се може повече този път ми изигра гаден номер. Реших да сляза по друга пътека. Колкото на качване се движех в гора и прохлада, сега попаднах на сухи, напечени склонове. Жажда, умора, разтриваните цяла зима по баирите обувки пак се опитват да глозгат краката ми, абе неизбежните досадни нещица, но не им се оставям и как да е се дотътрям до приютчето си в Шамони.
memento mori
Re: МБ 1
Браво! Очаквам продължението.
Много ми харесва, че зачестиха пътеписите!
. Освен интересни, са и много полезни за тези, които се запътват натам. Особено за близките дестинации.
Ще трябва май и аз да се напъна.
Планинското притегляне е обратно на земното - не надолу, а нагоре!
Много ми харесва, че зачестиха пътеписите!
. Освен интересни, са и много полезни за тези, които се запътват натам. Особено за близките дестинации.
Ще трябва май и аз да се напъна.
Планинското притегляне е обратно на земното - не надолу, а нагоре!
Re: МБ 1
Извинение за допуснатата техн. грешка: chalet "Brevent ski station" е точното име на "базовия" ми лагер. Сещам се и за още едно от предимствата на това място - плащах само за действително проспаните нощувки, а като излизах без да се прибирам, можех да си оставям на безплатен гардероб там излишните неща.
Преди да тръгна доста висях в Мрежата, намерих важна практическа информация, затова и споделям скромния си опит.
Набирам продължението.
Преди да тръгна доста висях в Мрежата, намерих важна практическа информация, затова и споделям скромния си опит.
Набирам продължението.
Re: МБ 1
Chesno kazano tam si e palna mizeria,plashtash si otdelno dusha, staite sa kato v nashite hizi s mnogo legla, vjarno e che hizarkata darzi chisto , no za malko poveche evro(4-5), v Shamoni moze da se namerjat pansioni s 2 legla i banja.Vse pak si v kurort, a ne na hiza.Tezi sumi tam sa drebna rabota, kolkoto butilka mineralna voda ot 1,5 litra prodavana v dvete hizi predi Monblan.A pak predi i sled kachvaneto na varha ,osobeno sled kachvaneto e po-dobre da se poglezish v po-priatna obstanovka.
Miro
Miro