тия дни

забелязах, че темата за годините доста се спряга из клубовете, кой на колко е, за кой клуб е, в другия пък се търсят хора на определена възраст и капака, значи беше снощи когато един приятел, който тия дни ще навърши 30, каза че времето ни било минало и живота станал сив и еднообразен и все едно е настъпил края на света, та ме накара да се замисля всъщност това, че си на определени години или това че си запазил духа си млад е важното за да се забавлаваш. та ви питам тези от вас, които скоро ще направят 30 и тези които скоро са ги подминали, как го възприемете и на колко всъщност се чувствате?

Наближават 30-те при мен. На колко се чувствам... може би на 25.
Как лети времето, нали.

ндааааааааа, но това не значи, че времето ти е отминало, нали?

Мога да те уверя, че момчетата и момичетата от "30-40" могат да се веселят много по-добре от тукашните И го правят. В същото време бачкат здраво... отново за разлика от "20-30"



И.Ш.

това не е отговор на въпроса ми, аз питах ти като стана на 30 променили се с нещо или дори не си се замислил за това.

Нямам предвид това.

По-скоро не



И.Ш.

начинът на мислене е много много различен при един човек на 20, на 25 и на 30

и все пак всичко се движи в някакви граници, ако си повърхностен на 20, ще си повърхностен и на 30 и на 100 години. може би обаче ако си повърхностен колкото повече са годинките, толкова по малко интересни неща намираш в интернет и това обяснява защо в 30-40 и 40-50 е доста по весело отколкото тук, където вече повечето са се изпоизебали и изпонамразили и стоят на нокти, тръни и прочее.

все пак ще кажа няколко думи в защита на ранните 20-30 - че сред поколението, което не си спомня особено ясно чавдарските връзки и така и не стигна до пионерските, има хора, каквито не се срещат в нито едно друго поколение, хора без почва под краката си, които обаче не са пропаднали в пропастта на "новото време", не са се примирили със света такъв какъвто е, а продължават всячески се опитват да летят.


така че да не обобщаваме прекалено :) хора разни

знам.

почнах скоро 30
ела ме виж - не излизам от клубовете:-)

Кой както си го направи и каквито хора са му наоколо...
Не казвам, че се чуствам на еди-колко си, а правя това което ми се прави
строго необвързан, все по-необременен:-)

Не означава обаче, че съм и безотгооворен...
Пълен с идеи, и търся време за реализацията им...
Човек не трябва да се оставя,..това мисля..

кажи някоя идея

Този твой приятел най-вероятно и на 19 се е чувствал зле, защото си е мислел, че след 20 хората стават скучни и не се забавляват. Според мен зависи изцяло от човека. Има хора, които на 50 се забавляват по-добре от други на 25. Важното е да правиш това, което ти носи радост и удовлетворение, за да се чувстваш ДОБРЕ, независимо от възрастта и независимо от хорското мнение. Всяка възраст има предимства и недостатъци, но има очарование. Лично аз понякога се чувствам на 5, друг път на 55...Когато се забавлявам е ЧУДЕСНО и не мисля за възрастта

Ами аз съм на 50 делено на 2 плюс едно Не съм първа младост ,няма го онова кьорпе дето бях на 22-24 години. Сега вече натежах и ме мързи да мисля Ама няма дя се предавам я поне докато не завърша мисията на живота си. За целта първо трябва да разбера каква е мисията ми
Иначе за това на колко се чувствам -понякога кипя от енергия като на 22 ,друг път съм по зле и от дядо на пенсия.

И да обобщя не ме е страх от напредването на възраста а от това дали ще направя нещо значимо до края на дните си.

какво значение има колко пъти си обиколил Слънцето?
кофти е, че като завърти малко по-бързичко и ти се размаже фокуса, та ти се види живота сив и еднообразен:)
тогава затворяш очи и да пищиш от ужас 'спрете ЗемятаааАА-искам да сляза")
аз чукнах 30те преди месец, но не се чувствам различно.Същата лигла съм си. Неудобно ми става като ме попитат на колко години съм, щото трябва да излъжа ))
та по въпрос ти - не е важно на колко години си, а да съумееш да си запазиш живеца въпреки , че понякога може да те шляпне "камшика на живота" (последното го чух в един филм и мноо ми хареса :)) не е шамар, а камшик, т.е. може, иначе погледнато, да го приемеш на игра с въженце :))

пътувания, бизнес...?