Много off, sorry

Сигурно си спомняте, че неотдавна бях пуснала една тема за сестра си.

Е, оня ден изцяло си показа рогата.

Другия месец ще си ходи в Бг и преди бяхме говорили да вземе детето със себе си, за да я видят татко и майка. После се отказах, понеже мислех, че няма да имам пари за билета. В последния момент обаче се оказа, че имам и й казах. Тя категорично отказа да вземе детето с нея, за да "си нямала проблеми". Аз, много разочарована, се обадих на татко да му кажа какво се разиграва тука, защото искаше много да види внучката си (за две седмици).

Той се обадил на нея да я пита защо, тя няма основателна причина (освен егоизъм и злоба). Нахвърли се върху мен, как не ме било срам и т.н. да притеснявам татко за такива неща.

Е, на мен ми кипна и й казах всичко в очите: че докато имаше нужда от мен, ми лиза гъза (с извинение), а откакто се уреди, ни обърна гръб. Че много ми е мъчно, че се държи така с детето (от вратата, като й каже детето здравей, всеки ден й вика: млъкни, че отивам да лягам. Сериозно - ВСЕКИ ДЕН).

И други неща се изказаха и след 2 дни тя се изнесе.
Върха на сладоледа беше, че дойде при мен да ме пита дали ще мога да се справя сама с наема. Че ако не съм можела, щяло да й тежи на съвестта, хахахаахахах! Аз само й казах: ТИ НЯМАШ СЪВЕСТ. И това беше.

После ми дава адреси и телефони, да съм ходела да я виждам на новата квартира... Как ли пък не.

Та... исках да споделя това с вас.
Съжалявам, че спамирам клуба.

Наистина е тъжно, но явно е писано така да се получава. Ох ами искрено ти съчувствам, защото съм свидетелка и на по-лоши отношения между братя и сестри
Аз пък примерно не се разбирам особено с родителите си и особено с майка си, но пък малката ми сестричка обожавам повече от всичко на света. И страшно много се подкрепяме, обичаме и защитаваме една друга пред всеки
Е, явно в живота си има равновесие някакво - не може всичко да е черно или бяло На теб желая успех и да се ядосваш по-малко

и аз имам подобни проблеми с моята сестра.. жалкото е, че ще се сети за теб, но когато изпадне в трудна ситуация, не дай си боже, след време. Тогава ще ти реве на главата, пък ти, понеже сте сестри и в името на семейството, ще склониш!

тъпа история, и аз много се дразня, но така е.. много хора просто не искат да погледнат себе си

*не бъди толкова глупав да подкрепяш конкуренцията*

Виж, не знам каква е била предишната тема, нито знам в подробности какви са проблемите между теб и сестра ти, и все пак може би точно ти би трябвало да се опитваш да я разбираш по някакъв по-специфичен начин.

Аз също се карам доста с брат ми, а дори не живеем заедно. Виждаме се много рядко, веднъж на 2-3 месеца. Обичаме се само ако се видим за 1-2 дена, на третия обикновено започват препирните, че дори и сериозни караници.
Самата аз съм стигала до там да кажа, че повече няма да стъпя у нас и ако не бяха нашите (те живеят заедно) сигурно не бих се върнала с месеци.
Хей, брат ми, на Нова Година ме е гонил от дома на родителите ми, да си ходя в моето жилище (имам отделен апартамент, но като си ходя на Видин си спя в бащината къща :)))) и там да си правя купона (тогава бях поканила приятели у нас). Бях готова да вдигна всички манджи и да пренасоча купона към необзаведеното (тогава) мое жилище. Целият вход ни чу как се караме, бащата вдигна кръвно и за малко да получи пристъп. И всичко това, заради проблема кой ще пусне прахосмукачката (аз не можех, защото приготвях вечеря и други нещица за масата).
И това не е единичен случай (а и е в по-лека форма на препирня от гледна точка на самия проблем), но ми беше болно, а говедото му с говедо после стоя с нас на купона до сутринта.

Понякога напрежението в ежедневието ни, ни кара да се държим лошо с другите и особено с най-близките, защото може би очакваме точно те да ни разбират най-добре и по някакъв начин да ни прощават. Не знам чие е детето - твое или нейно, но и в двата случая сестра ти може би си има своя основателна причина да не го вземе със себе си, когато си идва. Опитай се и ти да я разбереш. Вярно, че родителите ви искат да видят това дете, но вие не сте в БГ и това променя нещата донякъде. В БГ има хора, които не виждат внуците си с години, нищо, че са на разстояние само от по 300-500 км.

В крайна сметка, накрая на цялата ваша кавга се забелязват проблясъци. Тя не е прекъснала връзката си с теб окончателно. В един момент (изнасяйки се) може дори и това да е имала предвид. Опитвай се да я разбираш и да не обръщаш внимание на такива спорове и проблеми.
Аз съм решила отношенията с брат си по този начин. Виждаме се рядко, гледам да не се карам с него (макър че той ми трие сол на главата понякога) и продължавам да си го обичам. Първо, защото ми е брат, защото си има и своите хубави страни, защото имам много хубави спомени и защото помага с присъствието си на родителите ни - нещо, което аз в момента не мога да направя. Мога да ги подпомагам финансово, но само това, а то не винаги е достатъчно.

Сигурна съм, че и ти пазиш в себе си много неща, заради които да прощаваш на сестра си.
И се надявам това да е само спонтанен гняв.

До скоро смятах че само между сестри е възможно такова развитие... Оказа се обаче че е възможно и между братя - когато са умело манипулирани от жените си!!!

Брат, брата не храни, но тежко и горко, който го няма.

Ще видиш сега, като как ще ви се изгладят взаимоотношенията полека

Бах мааа му ! Свинска работа !!!
Да не сте в щатите или канада ? Или още по далеч ?
Такива като нея сами си оцапват пътеките а после реват когато закъсат .
Майната и ! А хлапето го дръж далече от такива лели .

Хей, привет!

С моята сестра съвсем не искам да имам общо. Тя е някаква смесица от агресия, злоба, заядливост, безкрайно мрънкане, упреци, и пр. Никой не може да я изтрае. Когато я посрещам, обикновено от летището започваме да се караме, какви ти 1-2 дни. Радвам се, че е далеч оттук и дано не се случи да я виждам често.

На сестра ти прав й път, какво толкова се косиш, детето ти е по-важно.

ноу проблем! на човек му олеква като сподели...