МОЛЯ! СПЕШНО!

Здравейте, пак съм аз и пак съм с проблеми...
Приятелят ми е в пайонното, с изглед да стои там до другата седмица...
А е абстинентен...
А сега накъде?
Майка му вчера му е дала един субститол, надявам се до днес още да го държи.
А после?
Трябват му някакви хапчета за облекчаване на кризата, а няма как да вкарам такива. Там им дават янкакви си диазепами, но той ги пие с опаковки...
Да не говорим, че аз имам достъп единствено до ривотрил, а няма да му помогне - пие по 6-7 минимум по три пъти дневно.
От къде да му намеря хапчета?
И как да ги вкарам?
Техните тотално са вдигнали ръце от него - да влиза в затвора - какво? Точно ще си реши проблемите с друсането, а и те ще си стъпят на краката за година - две...
А не схващат, че той прави всичко това само и само, за да не изнася от вкъщи.
Или не помнят годините преди това, когато годишно са били с 15 000 лева назад?
какво да правя?
И как да се справя с такива животни като неговите родители...
Много е лесно да вдигнеш ръце и да кажеш, че няма смисъл, че всичко е както преди и няма да се оправи, преди да си опитал всичко.
Много е ласно да кажеш - а, аз тези неща съм ги гледала с години, няма оправяне, единственото решение е да влезе в комуна или в затвора.
ЗА БОГА, РОДИТЕЛИ!
Какви ги вършите????
Някои хора имат нужда от вашата подкрепа...

...........

Преди да е станало толкова късно, че да не можем да плачем...

...........

Lay your hands, your healing hands... Upon my flesh, my sinful flesh...

Медикамнти да внесеш.....ти какво...искаш да седиш при него в ареста ли????
Виж сега,първо кажи къде е твоя човек точно.Една седмица в ареста на райинното е малко несериозно.В много малко районни има условия да стои човек там една седмица.Не са пригодени за това.Но има и направени.
Преди полицията рискуваше не осигурява лекар на хора,дето имат нужда от помощ,но от доста години вече не смеят да го правят.Последствията са лоши и полицията си го знае.
Друг е въпроса дали ще тръгне някой да вика лекари за наркоман.И дали лекаря ще идва всеки път като го повикат.Все пак виж какво мисли управата на районното по въпроса.

Логиката е проста-наркоман или не,крадеца си е крадец и мястото му е в затвора.Това,че е наркоман,според сега действащите закони у нас няма значение,както и няма значение в каква програма и къде е влкючен.Принцип,който аз лично подкрепям съвсем еднозначно.Крадеца е преди всичко крадец,а след това наркоман.Преди да е крадец,обаче,е човек.И като такъв има право на медицинска помощ,ако се нуждае от нея.И полицейските власти са длъжни да я осигуряват.Проблемът е,че наркоманите са на ръба на режима и често ги оставят така-ако оцелее,оцелее,ако не-значи така е трябвало.Подхода не е правилен,но не пречи да е широко разпространен.И не чакай доктора да се занимава с него,ако състоянието му не заплашва живота му.Има и ентусиасти,дето се ззанимават,но са рядко явление.

А относно смисъла...ами това и друг път е говорено и тук,и на други места...насила на никого не можеш да помогнеш.И по тая причина често наистина няма смисъл.Въпрос на избор и стечение на обстоятелствата.И преди се е случвало.

"А относно смисъла...ами това и друг път е говорено и тук,и на други места...насила на никого не можеш да помогнеш."
А когато някой те моли за тази помощ?
И ти правиш всичко възможно, рискувайки взаимоотношенията си със семейството си, приятелите си, рискуваш да загубиш една година в образованието си... И то не защото се правиш на нечий спасител, а защото го обичаш... И искрено вярваш в това, което ви свързва.
А от другата страна - какво?
Прекалено лесно е да обвиняваш някого за нещо.
ДА, НАРКОМАН Е.
ДА, ЩЕ ЛЕЖИ В ЗАТВОРА.
Но каквото е зависело и зависи от мен, аз го правя.
Спирам да говоря, тук няма да намеря разбиране. Не срещам такова и навън.

Lay your hands, your healing hands... Upon my flesh, my sinful flesh...

не ти ли хрумва, че кризата е последния му проблем?
И че тепърва го чакат далеч по-големи гадости?

"Но каквото е зависело и зависи от мен, аз го правя."

Виж... "разбирането" е мисловен процес, не само емоционален. От позиция на емоциите много добре те разбирам, на мен също ми се е случвало да правя всичко, което зависи от мен за някой друг. Всичко, което аз съм си представяла, че е правилно.
От позиция на логиката - явно ти правиш нещо погрешно.
Иначе нямаше да се стигне до ситуацията приятелят ти да го грози опасността да прекара ен на брой години в затвора.

Така или иначе си се примирила с ролята на пасивен наблюдател. Просто продължи да наблюдаваш и се постарай да завършиш образованието си и т.н.
Нещо, което поне изцяло зависи от теб.

Абе не ти се карам, нито се заяждам.
Просто... тя лодката потъва, ти се косиш, че пътниците ще си намокрят обувките.
Ще я преживее тази седмица приятеля ти, не бой се.


Ти имаш ли?

Добре, в криза си.
Всичко те боли, изнервен си...
Защото принципно даваш по 50 или 60 лева дневно за хероин.
Издивяваш и леко буташ някой полицай (напълно възможно, нали?), после това е представено като опит за бягство или използване на сила срещу някой. Ти си бит, но полицаите са прави.
Особено, ако ти си сам, а те са 5-6.
Иди после да разправяш, че имаш кризи.
А аз исках просто по някакъв начин на вкарам субститол. Защото последният път, когато майка му е опитала (с говорене с полицаи, с рецептата за лекарството и т.н.), не е станало.
Да, кризата може и да е последният му проблем, но след като аз мога да му помогна за разрешаването му, по какъвто и да е начин, поне бих опитала.
Но може и да сте прави и на мен да не ми пука, да съм се примирила, да съм пасивен наблюдател или просто поредния глупак, които се опитва да направи нещо. Не мислете, че искам да го друсам с хапчета. Ако исках, щях да вкарам хероин в районното... Не е трудно.
Аз искам просто да му се дадат шибаните субститоли.
Както и да е.
Така или иначе ще си избие абстиненцията.
Въпросът е в това, че можеше да е много по лесно.
Повече не намирам смисъл да говоря.

Lay your hands, your healing hands... Upon my flesh, my sinful flesh...

разбирам те...и не знам защо са тези назидания, като че ли любимият ти не е сред банда малоумници, като че ли нещо друго освен низвергнатите ти чувства има в момента значение, когато не можеш да направиш елементарното , и зъл дух да ми се отваря с неговото еднозначно отношение - след като медицинската помощ е бутафория като всичко останало. при мисълта, че всяко мангизлийско леке би се измъкнало като от киносалон от подобна ситуация, ме вбесява. не разбираш ли, че в бутафорните постановки трябва именно да ти е по-трудно, иначе как ще вземем приза.

Е, малко е късно - днес го осъдиха на 2,5 години.
Право.
Какво общо има правото с хората?
Обектът х е извършил деянието у, за което трябва да лежи n години в затвора.
Не ме допуснаха до съдебната зала, майка му беше спокойна и сякаш не я засягаше много-много.
Две години и половина. Ако е на по-лек режим и работи, може да излезе след около година и осем-девет месеца.
Но тогава ще е на 26...
Едно е да влезеш в затвора на 18, почти нищо не губиш и можеш да се адаптираш много по-лесно след като излезеш...
А сега?
Господи, това са 2,5 години...


Lay your hands, your healing hands... Upon my flesh, my sinful flesh...

1. Познавайте си правата. Арестът означава ограничаване правото на придвижване. Ограничаването на каквито и да е други права, особено на правото на медицинска помощ, е на практика протвоконституционно и е много добър повод да се обжалва арестът, процесът и присъдата. За целта има едни такива работи дето се викат адвокати и верно зимат по доста, но все пак по-малко от дилърите. Както казва един познат: "Не се притеснявайте да съдите държавата, това е единственият начин да я накараме да работи по-добре." А едноседмичен престой в РАЙОННО е директно за информиране на съответните органи на ЕС.

2. От хероинова абстиненция никой не е умрял. Обратното можеш даго чуеш от дилъри, мутри, политици, лекари, журналисти и аптекари. Не им вярвай - общото между тях е, че от този мит извличат печалби.

3. В затвора проблемът с друсането на се решава, а даже напротив - хероинът там е още повече.

4. Няма по-важни и по-маловажни години от живота на човек.

Между другото, къде става това, т.е. в кой град?

... Можете да използвате МЕТА ЕЗИК...

Това за "другата седмица" излезе постановка от страна на родителите му. Разбрах за неговото задържане на другия ден вечерта и то случайно, въпреки, че говорих с майка му и тя спокойно ми обясни, че го няма и е "излязъл сутринта". Да не говорим за това, че за делото разбрах в четвъртък вечерта, при положение, че то се гледа в петък на обяд.
Тея хора упорито се опитват да отдалечат хората, които му оказват каквато и да е подкрепа.
А до последно нямаха адвокат, защото СЛЕДОВАТЕЛКАТА ИМ КАЗАЛА ТАКА.
И затова им се ядосвам...
Агххх...
ще избия цялото семейство...
А това за друсането в затвора - кажи го на родителите му. Абсолютно убедени са, че там ще се ЛЕКУВА и когато излезе след n брой години, проблемът ще е РЕШЕН.
Наех адвокат и смятам да обжалвам.
Когато родителите вдигат ръце е по-добре някой друг да поеме решаването на проблемите.

Lay your hands, your healing hands... Upon my flesh, my sinful flesh...

че ми е изпържен мозъкът, но...
ЗАБРАВИХ.
Пловдив.
"Вие гледахте 2378 епизод на българския сериен филм..."

Lay your hands, your healing hands... Upon my flesh, my sinful flesh...

За какво изобщо сте намесвали родителите в цялата тази история не разбрах?!

Така, както започна, ми прозвуча все едно говориш за непълнолетното си гадже - "родителите това, родителите онова, как може родителите да са такива животни..."

Ами щом е на 23 и нещо, от какъв зор намесвате родителите в цялата тази история?! Той е пълнолетен, те не носят отговорност за него и нямат право да се месят. Никакво право.

Добре си се сетила да наемеш адвокат, ама трябваше с това да започнете - двамата с приятеля ти, не родителите му.

Те са ясни - сама споменаваш с колко кинти са назад. Може да са на мнение, че са плащали достатъчно... честно казано не виждам каква помощ можете да очаквате от тях и с какви очи ще я искате.
Но ако го обясниш всичко това на адвоката си, може и да има някакво правно основание за преразглеждане на делото, не знам.

И за какво всъщност го осъждат? За притежание на наркотици?


Ти имаш ли?

5. Човешкият дух затворите не го ловят.

Иначе казано - няма неподходящо място да си решиш проблема с друсането, стига да искаш.
Насила няма да ти го вкарат херото във вените, дори и в затвора (нищо че лесно се намира).
Ако така или иначе се налага да загубиш 1-2 години от живота си, поне се постарай да извлечеш някаква полза от това.

Сори, ако звучи малко жестоко, ама... сещаш се защо, предполагам :)


Ти имаш ли?

Hell, любов моя ненагледна, родителите така или иначе винаги могат да бъдат пречка, стига те да го пожелаят.
Родители са, разбирам ги, но да вдигнат ръце... Е, брат, това не може да ми го поере изпържената главица.
А за парите, с които са били назад - подчертавам БИЛИ - това е стара история. Защото не могат да се оплачат, че той по какъвто и да е начин откакто се продруса пак е изнесъл и един лев от тях...
Взаимоотношенията в едно семейство не винаги могат да бъдат изцяло ясни на страничен човек.
На моменти и аз не ги разбирам...
Просто се дразня на това как обричат някой, вдигат ръце от него и заявяват:
"Аз тоя филм съм го гледала".
То се е видяло, че на родителите му не може да се разчита, то това е ясно.
Аз ще действам сама, доклокото мога, въпреки, че те се стараят да ме държат възможно най-далече от това.
Та така...
И сега какво?
Осъзнаваш, че имаш време. Адски много време, за една стотна от което преди си мечтал.
Можеш да се шляеш, можеш да четеш, да рисуваш или просто да бездействаш... А после си казваш: "За какво е всичко това?"
Мисля да приключим темата, а аз да действам по въпроса.

Lay your hands, your healing hands... Upon my flesh, my sinful flesh...

съд до дупка - не пропускай да съдиш и родителите освен всичките следователи, куки и държавата като цяло.

... Можете да използвате МЕТА ЕЗИК...

Винаги има някакъв шанс... включително и за това, което казва Глиги.
Ако има слабо място в процедурата по задържането му или осъждането му - използвай го при обжалването и т.н.

Просто не бързай да погребваш тези 2 или по-малко даже години, ако нищо не се получи с обжалването. По времето на баща ми 3 години е била казармата... с условия почти като в сегашните затвори.
Не е чак толкова страшно, колкото ти изглежда в момента.

А иначе... може целият ти живот да премине привидно нормално и безметежно и накрая да се запиташ: "За какво беше всичко това?"
Не знам кое е по-лошо.


Ти имаш ли?

Изреченията, които започват с
"по времето на баща ми е било така ..."
нерядко завършват с
"... да бъде пребит с камъни / изгорен на кладата / ..."

в тази връзка:

It only takes 20 years for a liberal to become a conservative without changing a single idea. In an evolving universe, who stands still moves backwards.
R.A. Wilson

но наистина в затвора не е чак толкова страшно (ясно че има извращения, но то и "на свобода" ги има... сещам се за държавната администрация)

ако даваха да си прекараш кабелен нет сигурно много хора биха предпочели да са там, вместо да ходят на работа :))) представи си: квартира, храна и кабел - какво му трябва на човека?
Да де, ясно е - "наркотици"... Дали не може да си внесеш бурканите с мицел? Или поне една салвийка... Може пък да уговориш познати да ти носят баница с гъби примерно?

Ако зарибим достатъчно народ можем да скапем системата отвътре, просто няма да има кой да им работи и да им купува мерцедеси на политиците :)))

... Можете да използвате МЕТА ЕЗИК...

само дето свободата има много измерения, нали се сещаш.

Примерно моите любими приятели - млади хора, които с много усилия са си извоювали една степен на свобода в повече - да си живеят самостоятелно на квартира, в която са си купили там всичко необходимо малко по малко, от заплата на заплата... до момента, в който им изнасят всичко от къщата, включително и скъсаните маратонки. И е ясно кои са - едни познати на целия вход наркоманчета... иначе не лоши момчета, предполагам са били на зор, в абстиненция. Ама защо приятелите ми е трябвало да платят сметката, а?
Още не могат да си стъпят както трябва на крака след обира - вече 2 години.
От време на време, когато кротко и мирно си пафкаме у тях и погледа ми попадне върху празното място на нещо липсващо, се сдухвам зверски. Защото знам какво значи да изкарваш не по 60 - по 40 лв на ден и по-голямата част от тях да отиват за сметки, наеми и всякакви такива не носещи никакво - нито душевно, нито физическо удоволствие простотии. Освен едно единствено - кефа да си независим... да си въобразяваш, че си независим.

И за още едно познато момиче се сещам. Някак си е много шибано да си на 20-тина години и да те пребият заради някакви мизерни 5-6 лв, които мъкнеш в чантата си. И то не обичайните цигани, които като ги видим вечер по тъмното все пак заставаме в повишена бойна готовност... ами едно съвсем прилично изглеждащо, добре облечено момче, което възпитано ти прави път, преди да започне да те рита.

Някой е отнел нечия свобода - тази да се чувства самостоятелен, или пък да върви спокойно по улиците, или пък да си заключи нормално 2 пъти къщата, без да я опасва с вериги и стоманени врати като в затвор.
Този някой може да е много готин тип, може да си има основателна причина и със сигурност не е гаджето на нашата девойка тук... само дето по някакъв начин е задействал причинно-следствения кръговрат.

Т.е. за действията на някой преди теб плащаш ти, ако те хванат.
А за да те гонят си има някаква причина - в кръговрата си.
(това, което повечето хорица дори и не подозират е, че всички сме в кръговрата)


Ти имаш ли?

Колкото и невероятно да звучи,наистина има случаи на хора,дето са престоявали в районните по седмица.
После са съдили държавата за това,ама...има такива случаи.

Жалко е наистина...
винаги като чуя такъв случай, накрая се замислям за макроикономическата гледна точка:
Значи пичовете си бачкат, изкарват си и си обзавеждат къщата примерно за 1000 лева. Идват двама стафъри, изнасят всичко и го продават за 100 лева в заложна къща. Със стоте лева си купуват хероин, който всъщност струва (производствени и транспортни разходи) 1 лев. Заложната къща продава компютъра и телевизора за 800 лева. От цялата врътка рекапитулацията е такава:
* 1 лв. си разпределят афганистанските фермери и шофьорите на тирове.
* 799 лв. си разпределят мутрите от заложната къща и мутрите с хероина, които може да са и едни и същи; всъщност се разпределят по веригата дилър-снабдител-мутри-митници и политици, сещай се кой прибира най-много :)
* 200 лева спестява тоя, що си пазрува от заложна къща
* нашите хора са назад с 1000 лв.

Значи ако борсата е идеалния начин за създаване на национален продукт от нищото, то описаната система е перфектна за унищожаването на продукт. (Не е просто преразпределяне, най-малкото защото се губи емоционалната стойност на откраднатото)
Може би е прав Стивън Хокинг, като казва, че законите на физиката трябва да важат и за човешките общества и ентропията винаги нараства и в тях.

Винаги съв си мислел дали не може да се прескочи веригата с мутрите и вместо да ти обират къщата, диреткно да те измуфтят за примерно 1,50 лева (по производствени разходи) и всички да са доволни? Естествено, без ония по веригата мутри-политици-куки-мутри-митничари-мутри-дилъри и т.н. :)))

Ето аз примерно пари за дрога не съм отказал на никой муфтаджия - било то за ракия, цигари или хероин, без значение дали към този момент съм бил потребител на даденото вещество. Отказвал съм да дам пари за: спешно пътуване до провинцията, заплащане на наем, картички с икони и т.н., в крайна сметка на тия със спешното пътуване зора им и много по-малък, отколкото на някой абстинентен. Тъпото е, че и абстинентния си има своите предразсъдъци и си мисли, че не мога да му влезна в положението и се опитва да ме лъже.

Та, в крайна сметка, колко хубаво би било, ако забравим предразсъдъците и седнем да си поговорим като хора.

... Можете да използвате МЕТА ЕЗИК...

ама ти как си представяш, че някой ще ти каже "брато, дай за една ракийка, че умирам", или "абстинентен съм...", те си имат евфеминистичен регистър, доста беден, наистина, но той не цели заблуда, и винаги се иска за хляб, път, болници и т.н., редки са случаите, когато се разчита на голото откровение, което използват по-интелигентните според мен. същото важи и за обирите. първо зависи какъв човек си, после влиза фактора "друса". поне тези, които аз познавам, не биха го направили, и някак си съм абсолютно сигурна в това, да не се впускам в характеристики, но винаги има хора, които запазват моралните си и не знам какви още норми непокътнати, въпреки раздробената си психика/физика.