За помощта от бабите:)

Здравейте
изправена съм пред голяма дилема и искам да се допитам до вас..
Живот и здраве като се роди нашия мъник и майка ми ще дойде вкъщи да помага.Аз много съм навита и таткото няма нищо против,ще остане колкото реши,ако мога да се спрвям сама след месец ще си ходи ако ни е нужна по дълго ще остане
Проблема е че трябва вечер да спи в хола и се притеснявам няма ли това да пречи на досегашния ни живот.Ние не сме живяли с някой друг досега и незнам как "ще я изтърпим"
През деня докато сме аз,тя и бебо няма проблем ние се разбираме чудесно ,но вечер когато и таткото се прибере и иска да си останем сами или да си легне да гледа телевизия..?Става сложно
Разкажете как беше при вас,мъжете как издържаха този период на толкова промени и присъствието на БАБА в къщата изнервяше ли обстановката?

Ами няма проблем да си легне и да гледа ТВ, но не бива да забравя че "временно" това е стаята на бабата и че тя като всеки нормален човек ще има нужда от лично пространство както и да остане сама....Честно да ти кажа не знам как се оправя човек в такава ситуация.....Но не му мисли от сега, вероятно тогава сегашните ти проблеми ще ти се струват маловажни, пък и от недоспиване едва ли ще ви е до телевизия....

ние си нямахме баба на помощ

баба ми идваше по едно време да пере и глади пелени за първото ни бебе, но тя идваше само за следобяда. после като почнах да ставам и забраних да идва, че тя в най-големите жеги пътуваше и се притеснявах

Сигурно няма да ти помогна много, но когато се орди бебка, нашия татко съвсем тактично ми каза, че е ще прави всичко и ще ми помага във всичко, но да си останем тримата в тези първи дни на съвместния ни живот с бебка. Не искаше никой да идва и "да помага"....Аз също не се чувствах комфортно, но той наистина правеше толкова много неща, че чак ми беше неудобно....После започна постепенно от време на време да идва майка ми, но всичко си е съвсем нормално, разбират се много добре, то си зависи от хората. А при нас може би важна роля играе факта, че съпруга ми и майка ми не говорят един език:-) Но след първите два -три дни всичко си идва по местата и ежедневието те понася. Няма да ти прави такова впечатление, че сте малко повече от мама, тати и бебо?бебка:-)
Желая ти възможно най-лесно раждане:-)

Със сигурност ще получиш порой от мнения по въпроса.
Ние сме свикнали да живеем сами, имаме и 8 годишен син. След раждането преди няколко месеца се чувствах все едно аз помагам на бабите, не те на нас. Въпросът с хола го приемах направо лично - не ми беше приятно да стоя все в спалнята с бебето, защото имаме човек на гостни.
Всяка от двете баби остана по две седмици при нас. Струваше ни кански усилия да ги убедим без да сме груби, че нямаме нужда от помощ. Най ме беше яд, че с първото ми дете мъжът ми нямаше възможност да е край нас, но сега, спокойно можеше да прекарва по няколко часа на ден в къщи, а му се налагаше заради бабите да излиза рано и да се прибира късно
Дано не ме разбереш грешно - в много добри отношения сме с родителите си, но явно сме си изградили лично пространство и си го пазим яко.

Това изобщо не го мисли. Радвай се, че майка ти е склонна да дойде да помага, а когато таткото се прибере и "иска да останете сами", просто ще забележи, че временно това е невъзможно

Все пак става въпрос за кратък период от време, а и бебето в началото ще ви попромени вечерните навици, така че съм сиугрна, че и двамата ще се радвате, че имате малко помощ от майка ти.

А дали мъжът ще се изнервя, не знам. Моят не се изнервя лесно, зависи твоят какъв тип е....

Be yourself
no matter
what
they say...

нашия татко се радваше даже
майка ми ни беше на гости към 2 месеца ,ама спеше в стаята с голямата.беше ми от голяма полза ,тя с бебето не се занимаваше ,а с домакинството и водеше каката на училище.
а щом сте навити и двамата ще изтърпите този временен дискомфорт

При нас нещата стояха точно така.Майка ми дойде да ми помага първия мвсвц...представи си цял месец,но не мога и да си представя как щях да се оправя без нея.Наистина много ми помагаше,не само с бебето ами направо си вършеше и цялата къщна работа.
Разбира се,неудобно е.Спеше в хола,понякога с мене в спалнята защото е близо до детската стая и си сменяхме дежурствата.Мъжът ми помагаше,но често го оставяхме да си почине без да го ангажираме с нищо.
Да,писва и се получават дразги и недоволства,ама го преживяхме...нишо лошо чак толкова не се случи и след като си замина майка ми всичко си влезна в ритъм.Когато му се събереше множко той просто се обличаше и излизаше да се разведри.Не можехме да му се сърдим

Не се притеснявай,всичко ще е наред,но не се лишавай от помощта на майка си-ще ти е мнооооого нужна и мъжът ти ще го разбере и всичко ще мине гладко.
От мен всичко най най хубаво.Леко раждане и здраво и хубаво бебче.
Успех

И ние с Гери и татето ни си живеем сами, но когато дойде "баба"-та става просто по-весело, но не и натрапчиво. И майка ми , и т.нар. ми "свекърва" са готини хора и мога само да науча неща от тях, понякога ми внасят спокойствие, понякога радост, но винаги са добре дошли и определено никой не се притеснява от другия - случвало се е и тримата да се излегнем някак си на дивана /аз гушната в половинчето си/ и да си гледаме ТВ Не виждам как и защо някой би могъл да пречи на другия....все пак това си е индивидуално и не може да се даде еднозначен отговор...при всеки предполагам е различно...лично за себе си се радвам,че е така при нас


[Гери /Гергана - 27.10.04/]

Каквото и да ти напишем ние, всичко си зависи в крайна сметка от ваште отношения. Майка ти ви прави огромна услуга, естествено е да има и място където да спи и ако иска и да се усамоти - вече си зависи от нея и от вас дали ще се чуствате некомфортно, сконфузено, изнервено и т.н. от тази ситуация.

Майка ми дойде при раждането на Анна за 6 седмици, уговорили сме се да дойде и сега. Помагаше ни най-вече в домакинството, а за бебето се грижехме ние. Е, сега ще помага и за Анна, защото тя е във възраст изискваща непрекъснато почти внимание. Когато дойде първия път спеше в бебешката спалня, защото и без това Анна беше в нашта спалня в началото, ако това е вариант при вас - помислете. Сега, пак няма да й се наложи да спи в хола, но в крайна сметка, ако това е единствения вариант. Пак повтарям зависи от отношенията ви. В старата ни къща например, свекър ми и свекърва ми отказваха да спят (тактично, но все пак очевидно) в спалнята на Анна, която освобождавахме за тях, защото там леглото за гости било много ниско. Спяха в хола защото там имахме разпъващ се диван, което за мен лично беше неудобно, защото от него се минаваше към кухнята, а особено като беше малко бебето се налагаше да се ходи в кухнята и нощно време за разни неща, абе изобщо чуствах се изолирана в собствената си къща, плюс това те въпреки мойте намеци си държаха и багажа в хола, а не в спалнята, искаха да си лягат рано и т.н. Но това винаги е ставало за не повече от 2-3 вечери, така че се трае. Виж, за майка ми знам, че дори и да трябва да спи в хола, по-скоро на мен ще ми се наложи да й обяснявам че няма нищо неудобно и да я карам да си отстоява личното пространство, защото тя просто е такъв тип човек и винаги се притеснява да не досади, да не навреди и т.н.
Може би един разговор предварително би спомогнал много за избягване на излишно напрежение.

Анна 07/09/2002

Много ви благодаря, отговорите ви как всичко ще се нареди много ме успокояват.
Може би малко ме е страх от всички промени които предстоят,а не че ще имаме проблем с това кой къде ще спи.

С майка ми живеем в един град, но първата седмица тя оставаше да спи вкъщи, докато се възстановя. Така че нямахме много време да си омръзнем . Сега, когато таткото пътува в командировка през делничните дни, тя идва да спи вкъщи (понеже сме на ТЕЦ), а когато той си дойде петък, тя си тръгва. По принцип майка ми разбира от половин дума и е много тактичен човек. Винаги съм давала за пример, че като идва вкъщи предварително звъни по телефона (е, не оставайте с впечатлението, че съм някакъв звяр ) за разлика от свекърва ми, която живее дори в друг град, но когато й скимне цъфва на вратата
Мисля си, че първия месец ще се изтърколи покрай грижите за новия човек и няма да има време да си омръзнете

Желая ти леко раждане и едно много хубаво и здраво бебче

Моите родители дойдоха когато бебето ни беше на 2 месеца. Не исках да дойдат веднага след раждането защото като ги знам какви паники са понякога. И на нас си ни беше много добре. Бебчо беше много спокоен само на цокане и спане. Имах много свободно време. Наслаждавахме му се с татко му до насита. После пристигнаха баба и дядо и пак беше хубаво. Те добре че не ми се месят. Нямаше и какво да ми помагат защото пералнята пере, бебко цокаше карма и т.н. Но беше хубаво защото така се почувства и тяхната огромна радост и съответно нашата ставаше все по голяма. За мен имаше повече работа когато пристигнаха защото си е все пак ангажимент какво сте се наготви,искат рано да си лягат, пречи им телевизора и др. дребни неща. После тръгнах на училище и майка ми пое бебето изцяло. Безкрайно съм и благодарна. Но докато си бях в къщи честно казано нямах нужда от помощ.На малките бебета не им трябва много. Виж сега имам нужда от помощ защото сме вече на 2 години. И при второ бебе може би на всяка цена заради баткото.

При нас бабата беше свекърва ми и не спеше у нас.
На втория ден се отказах от помощта й и всико си беше ОК.
Какво значи "ако мога да се справям сама"?
Колкото повече помощ, толкова по-сложно ще ти се вижда да останеш сама.
За мен правилното решение е помощ от таткото.
Най-важно е да ти пазарува, за да не се налага да се чудиш с бебето ли да ходиш за хляб, или на кого да го оставиш.

При нас нямаше проблем. Моя мъж по цял ден е на работа и като се прибере хич не му беше до телевизия-хапваше и си лягахме. Не се е изнервял от бабата, аз бях изнервената от деня. На моменти изпитвах нужда да строша нещо. Определено ,стигнах до извода, че ми е по-добре самичка да си изгладя ,изпера и сготвя, отколкото някой друг да ми се мотай в краката ...ама то така стана, че сега живеем И с баба И с дядо . С мъжа ми нямаме тая възможност да се усамотяваме често, но се преживява


Живко-18.09.03.

Еееееееей, блазе ви...
Моята майка девет месеца повтаряше, че "само да ми се роди внучето, баба така ще си го гледа!", а накрая - "ми аз, мамо, днес май няма да мога да дойда..." :)))
Вече една година даяним сами с таткото, накрая си взехме гледачка - при жива, здрава и БЕЗРАБОТНА баба

Инак, около самото раждане се получи едно стълпотворение от баби, лели и т.н рода у нас, но изкараха само 4 дни - с благоверния ми ги натирихме, щото само се тълпяха на талази, без особен коефициент на полезност.
Свекърва ми е от друг град, цяло злато е жената, но идва сравнително рядко. Тогава и ние сме трима в две стаи, но някак не се усещат проблеми - тя тактично излиза през деня с детето и ни оставя малко лично пространство. Вечер се веселим дружно и така...

Важно е още от първите дни какъв режим ще им определите на "гледачите". Пък и, честно да ти кажа, няма кой-знае какво за помагане. Поне на мен така ми се стори, хем родих със секцио и имах лек двигателен недоимък :)

Да родиш леко едно усмихнато човече!

моят мъж беше категоричен, че ще се справи сам с всичко. бях го предупредила, че сигурно няма да мога да ставам много-много първите 2 седмици (така и стана), че ще прави всичко сам, но той каза, че няма проблеми. и наистина успя! взе си месец и половина отпуска, вършеше цялата домакинска работа, занимаваше се с бебо (аз имах сили само да кърмя и да вися нон-стоп в банята с хилядите ми мазила и процедури), пазаруваше, докато бебо спи и дори успяваше да ми сготви нещо вкусно...как успяваше, не знам...но той си е такъв - страшно работлив, организиран и мил...много съм му благодарна за всичко!
откакто той тръгна на работа майка ми идва отвреме-навреме и ми помага, но най-големия и незаменим помощник си остава мъжа ми!
тъй че смятам бабите за напълно излишни, когато мъжа има възможност и желание да помага!

Аз живея с моите родители непрекъснато. Ако не бяха те незнам как щях да се справя. Работата ми е такава, че не дава много възможност за откъсване от професията и благодарение на тях аз се справям и с кариера и да бъда мама.
Разбира се живеем в голяма къща. Всеки си има стая, телевизор и лично пространство
Имаме общ хол, в който никой не е принуден да спи и там само се храним. Майка ми е поела цялото домакинство. Аз не съм се притеснявала, че трябва да отида някъде или да направя нещо и няма кой да го гледа. Дори за минута Ели не е била сама.
Има някои недостатъци, но предимствата са повече
Всичко зависи от двете страни
Аз мразя домакинската работа и ми е все едно кой и как ще я върши, така че за мен мама е добре дошла. Пък и с нея сме страшно привързани и ако не я виждам много ще ми липсва.
Те имат самостоятелен апартамент, но никой от четиримата не иска да се разделяме....

Обаче едно златно правило - тежи ли нещо - говори. Не таи в себе си, защото стават скандали...

Хей Роси - Ниама ли да се ражда човечето вече?????
Как си пиши няколко думи???

Радвай се,че има кой да ти помага миличка,ще имаш нужда и ще усетиш колко е хубаво.И не се притеснявай,нали в крайна сметка това си е твоята мама и спокойно можеш да си предявяваш претенциите пред нея без да ти се обиди или да те намрази.Успех!