Представете си, че....

...живеете дълго, много дълго с един човек и една нощ виждате, че този човек отива до банята и..... има опашка и рога. Опашката се влачи, рогата стърчат над косата и той не забелязва как вие го наблюдавате. Оцелявате след първоначалният стрес, а после? Как бихте постъпили после? Все пак с този човек имате толкова много години брачен живот, деца и т.н. А на всичкото отгоре винаги сте имали прекрсани взаимоотношения, никакви изневяри, сериозни скандали, да не говориме за побоища, алкохолизъм и др. подобни. Просто човека не е това, което сте си мислели години наред. А вие сте порядъчен християнин и изведнъж - дяволът в къщата...

====
Не приемайте постановката съвсем буквално.

Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!

Ако той ще се превръща в дявол, то за мен остава само ролята на ангелчето

НЕ-ВЪЗ-МОЖ-НО !!!

Не го приемайте съвсем буквално

след "Адвокат на дявола" сънувах кошмари-разни сценки от книгата...а на теб как ти дойде на ума да напишеш такава тема...понякога се случва близкия да крие в себе си някаква чудовищна тайна...когато тайната излезе наяве/защото смятам, че тайна до "гроб" няма/...даже и дявола да е...може пък просто да му е омръзнало да живее в пъкъла и да иска да се постопли -де да зная-охх ма и ти си един.
Знаеш ли аз наистина си мисля, че човек се ражда добър и ...винаги трябва да се търси и капчицата добрина останала, от друга страна обаче... пък ако си представим капчица роса потъвайки в кална локва- росата изчезва...въобще: Истината е някъде таааам

ако пиша с грешки е заради наложеният МИ свръх дребен шрифт от синът МИ и протестирам

Ще си помисля че май съм прекалила с виното тая вечер.Това ще е ако го пиема на сериозно!

Дяволът никога не е толкова черен...

"Силата на духа е за предпочитане пред красотата на сълзите" /Еврипид/

Да живея с някого дълги, дълги години...
Изобщо не знам какво е това Бракът ми продължи 2 години и половина, но едва ли е това, за което говориш.
Мисля си, че ако живея толкова дълго с някой една сутрин аз ще съм с рогата и опашката

Бих се разочаровала от себе си. Че съм живяла с човек, когото не познавам, въобразявайки си, че го познавам. Бих търсила причината в себе си, вироятно бих си помислила, че съм си въобразила, че ен години е бил ангел, пък той бил дявол. Но всъщност не се ли случва това и в действителност? Живееш с някого години наред и в един момент го поглеждаш с други очи и си казваш: Това наистина ли е той такъв, каккъвто си го мисля? Какво правя аз тук с него, на това място по това време. На мен ми се е случвало. Но това е някакъв вид прозрение само за момент и после пак изпадам (съзнателно?) в умопомрачение. Защото когато не осъзнаваш трагичността на една ситуация си се чувстваш добре, нали?

Човешкият ум гради собствени структури, които понягога се превръщат в бреме. Една конкретна структура се състои от идеи,образи,мнения,заключения,оценки, фантазии и т.н.Така всеки наднича предпазливо от вътрешността на собствената си структура, всеки се стреми да запази целостта на собствената си структура, но едновременно се стреми да намери пролука/дефект в структурите на другите хора.Но в случаите в които има добра воля хората успяват да се издигнат малко над собствените си структури и временно се обединяват като частично ги забравят.Няколко часа по-късно, всеки отново е в собствената си структура..........

Би било жалко ако правим нашата собствена нереалност още по-нереална като гледаме на нашите идеи като на нещо което те не са, като си представяме, че те са постижими цели,крайни оценки, похвални стремежи.Те всъщност са тежък товар.Понякога човек може физически да види това в други хора.Нещастни хора вървят по своите улици от мнения и идеи като че ли се разхождат из собствените си ковчези.Те със сигурност биха били по-щастливи без тези структури.Това е щастието на детството, към което ние понякога отправяме носталгичен поглед. И в някои моменти на просветление човек осъзнава съществуването на подобни структури висящи около собствената му личност, които го затварят във вътрешността си почти във физическия смисъл, чакащи момента когато той ще има куража да поиска собствента си свобода.

Това май не е било кошмар!!! ААААААА!!!!


И аз и ти можеме, но козата...

леле option, голяма красавица тази девойка - да ти е жива и здрава)))

[линк]