Омраза

Щом се сетя за един човек (всъщност са двама) и изпитвам омраза, която се нажежава колкокото повече мисля за тях, и се превръща в ненавист. Започвам да се паля и получавам сърцебиене и почервенявам дори от яд, иска ми се да псувам и наранявам... Мисля, че това изтощава много силите ми. Не искам да мразя, как да се справя с чувствата си?

единият човек случайно да е от противоположния пол, а другия от същия пол като теб? :))

неслучайно е така

а неслучайно двамата в момента да се намират в близки интимни отношения?

не може вечно да отгатваш числата от тототототото

а не отгатвам, имах хипотеза, ама явно не се потвърждава

във всеки случай все още смятам, че си бил влюбен в човека от противоположния пол (жена), а другия също е намесен по някакъв начин.

е, колко числа познах?

мммм, по-малко от половината все пак, ще помагаш ли или ще играем на "отгатни картинката"?

добре, ще помагам. смятам, че човек може да изпитва истинска омраза само тогава когато е изпитвал много много силна любов.

до тук как е? на прав път ли съм? :) да продължавам ли?

ами хич не мисля, че си на прав път

е щом не съм, значи не съм, какво да се прави...

вариант 1: закачи си на стената снимките им и ги цели със стрелички когато се сетиш. попадение в очите 50 точки; в челото 40т.; в сърцето 30т. ит.н.
вариант 2: купи си боксова круша и ръкавици и окачи снимките им на нея. нататък знаеш кво да правиш.
вариант 3: когато ги видиш заяждай се с тях и си изкарвай омразата. все пак е по-добре на тях да си го изкарваш, отколкото на други хора, което неминуемо би се случило ако си подтискаш чувствата.
вариант 4: кажи им, че ги мразиш и ги питай кво да правиш...
вариант 5: разкарай ги от живота си.
вариант 6: стани им приятел и ги използвай за кошче за душевни отпадъци т.е. оплаквай им се за всичко, което се сетиш, колкото по-безсмислено, толкова по-добре. никой не издържа дълго на такава атака.
вариант 7: (малко по-сериозно) омразата трябва да е провокирана от нещо. намери начин как да промениш това нещо.

омразата може да се преодолее чрез любов.. и обратното ти за да мразиш наистина някой си..би трябвадо да си го обичал силно...омразата е проява на наранимостта която си преживал, и все пак за да мразиш даден човек би трябвало и да имаш причина, ако искаш сподели...защо кое и как те е подтикнало към омразата която изпитваш...???

За да мразиш някого трябва да си очаквал нещо от него, да си чакал, да си искал, да си имал намерението, че нещо трябва да се случи, нещо трябва да се получи от тая работа.

А в случая при така нареченото влюбване очакванията са огромни, наисатина направо огромни. При сяко влюбване за малко или много време смяташ, "че това е човекът", демек "принцът/принцесата" пристигнаха и сега ще сме щастливи, те трябва да ни направят щастливи, досега бяхме не съвсем все нещо ни липсваше и сега трябва да си наваксаме "Той/Тя" трябва да ни осигури това... Очакванията наистина са големи и се създават, когато си много силно привлечен от другия... и задължително пропадат... Просто щастието никога няма да дойде отвън, това е гарантирано. Затова очакванията пропадат и се заместват с обвиненията, съзнателни или подсъзнателни. Омразата всъщност е просто "винене" на някого за нещо, и да поради това тя винаги има мотив, винаги има причина. Не, омразата не е прост "отсъствие на любов", не отсъствието на любов означава липса на каквато и да било близост, неутралност, "липса на отношение" , липса на контакт, на допирни точки. Омразата е едно извращение , една криво разбрана отговорност, чисто и просто едни излъгани надежди. Ако осъзнаеш защо и в какво "виниш" човека, когото мразиш, конфликтът ще изчезне.

абе че си прав ,прав си ,ама няма нищо лошо в красивия мит за принцесата и принца .... такива неща се случват ,макар и рядко.
идеята ми е че се случват ,просто защото всичко се случва ...тоест че всичко е възможно не за друго.

Ама вие не разбрахте ли, че не става дума за любов, а за човек, който ме е наранил много и безпричинно. Като не е останал само това си деяние, а то е повлякло доста други събития, в които участва и още един човек.

Съжалявам, но основното ни занимание в клуба не е да си съчувстваме един на друг, може би е станало някакво объркване.

Някой те бил наранил много, чудесно, трогателно, обаче имам един въпрос ти кво правеше около него ? Защо си била там? Защо си се навъртала наоколо, аналогично защо си му позволила той (въпросният човек) да се навърта около теб ? Щом си разрешила, щом си преиала това, не можеш да имаш никакви претенции повече. Приела си присъствуето му, а това означава и всичко, което той би/ би могъл да стори. Човек е такъв какъвто е, не можеш да изискваш от него някакво конкретно примерно поведение, което да напасва със собствената ти идея по въпроса. Наранил те е, хубаво, било е по твое желание, не много осъзнато но пак по твое. Допускайки един човек до себе си ти автоматично приемаш и всичко, което той би сторил, не можеш да поставяш условия, сега това трябва да прави онова не трябва...

Сега каква компенсация искаш ? Някой си те наранил, това не е справедливо, ти си реагирала съвсем добродетелно, написала си тема в един клуб за да те научат "как да не мразиш", съвсем благородно, съвсем по човешки, айде сега да слиза Господ Всемогъщи и да сложи Вселаната в краката ти за компенсация... та да можеш освен всичко друго и да размажеш с токчето си оня гадняр... Така би било справедливо ? Това е едно доста извратено схващане за справедливост, и уви по нищо то несъответства с Реалността, ще си останеш самичка със злобата си и жаждата за отмъщение... алтернативата е просто да се опомниш, да схванеш случилото се... способна ли си на това ?

Ххххха!!!
Съжалявам, че сбърках клуба, достопочтенний, поправям си грешката веднагически.