Първия шамар!

Поиска да ми вземе телефона, аз го скрих зад гърба си и докато се усетя 4-те й зъба вече се впиваха с невероятна сила и злоба в носа ми. Инстиктивно вдигнах ръка и тя изплющя като светкавица по нежната детска бузка. Сега още ревем и двете.
Лошото е, че на моменти когато е ядосана, че не става на волята й започва да хапе каквото й попадне, а ако не попадне нищо друго започва да си хапе ръцете зверски и остават следи от зъби.
Не разбирам от къде е тази агресия у този крехък детски характер. Та тя у само на 11 месеца и половина. Нормално ли е?
Аз самата не знам как да реагирам в такива моменти, как да се държа? Как да й говоря? Да говоря ли изобщо? Сега тя заби поглед в телевизора, а аз седнах сърдита на компютъра и не й обръщам внимание. Тя едва ли помни шамара и всичко останало, но на мен носът ми гори като огън.
Срам ме е!

Елфче, докато те четох се чудих да се смея ли или да плача (щото си го имам в къщи същото) Само добре, че не се сеща често да хапе. Явно сега е момента да се "доказва" с характер. Голямо изпитание си е за нашите нервички. Не се черви, на всеки му е идвал подобен момент (при мене даже много често, еле с каката....)От скоро време (да чукна на дърво) поне с нея почнах да се поразбирам и шамарите определено намаляха. Мале някой ще рече "Тая си претрепва децата".
Търпение му е майката. Въоръжи се от сега за следващите 3-4 години още - това като за начало
И определено приказка му е майката. Друг е въпроса дали те чуват ама....

Хапят много на тази възраст, което наистина е неприятно:( Просто разминава с времето, едва ли има сигурен начин да се отучи детето за 1 ден да хапе. Габи шамари не е ял и до днес, но затова пък веднъж се наложи не особено нежно да го дръпна, след като беше захапал детето на едни приятели по ръката. И съм го пляскала по ръчичката, когато иска да бърка в контакта, нищо че бяха обезопасени. Аз също се страхувах каква е тази агресия, но ето сега детето ми порасна и е от сравнително кротките момченца, така че няма такава закономерност изглежда.

Be yourself
no matter
what
they say...

И на мен ми се е случвало да му врътна по някой шамар
И то през лицето, а си бях обещала, че през лицето НЕ!
И мен ме е срам, ако това ще те успокои. Опитвам се да се сдържам, но понякога не успявам.

Ох, няма да ме разбере и да й говоря. А не знам дали да говоря, да я пляскам леко или какво!?

Днес не можах да се въздържа изобщо. Беше импулсивно, като защитна реакция.

Габи на колко е? Явно е нещо нормално на тяхната възраст, но проблема при мен е, че не знам как да реагирам правилно.

Хайде и аз да си кажа, да не се мислиш за толкова лоша...
Аз го первам през лицето, като ми изкрещи, опитвайки се да се наложи... Ама след като кажа "НЕ!" над 10 пъти, просто не ми издръжат нервичките... И ние сме хора, нали така, да не сме от желязо...

Добре де, на тази възраст разбират ли от думата НЕ? Борис как реагира като му се скараш с НЕ?

Разбират те, най-добре разбират. Но не пропускат възможността да "пробват" пак дали пък този път няма да мине номерът

Разбира, абсолютно сигурна съм! Само че настоява да стане неговото и ми пищи в лицето...
Освен това ме проверява - пипа неща, които знае, че са "забранени" и наблюдава как ще реагирам.
Държи се така от 2-3 месеца все пак, имай предвид, че може да ти е малка още Мария. Въпреки че те момчетата нали са по-бавноразвиващи се..

Ох, явно свърши блаженното време когато можехме да си говорим и да си правим всичко пред бебето.
Ма сега като я погледнах - ми тя вече не е бебе.

Е, Габи е голям вече, на 4 е, но много беше яростен и агресивен от годинката докъм две и нещо. И аз трудно го озаптявах. И хапеше като за световно. Аз когато ме е наранявал наистина, понякога спирах да му говоря. Грижа се за него, върша каквото трябва, не се карам, но не му и говоря. Не ми се е налагало да мълча дълго. Веднага се усещаше, не само се усещаше, ами от малък се умилкваше да се извини. Всичко си усещат, но постепенно се научават да се държат по-човешки според мен, време им трябва... Знам ли и аз кой подход е правилен - за всяко дете и всяка майка е различен предполагам!

Be yourself
no matter
what
they say...

Исками се да те успокоя че това ще премине но май не е така,може би когато станат по- големи и когато започнат да разбират едва тогава.Когато Боби беше на 1,3год правеше същите номера с изключение на това че той не се хапеше като не станеше на неговото ами си скубеше косата.След месец два престана да прави такива неща не се скубеше не се тръшкаше от инат не хапеше и тъкмо се зарадвах че тази агресия е преминала и е само лош спомен когато съвсем наскоро започна пак.Боби е вече на почти две годинки и агресията се появи отново.Когато не стане на неговото започва да се тръшка като луд по земята и да пищи с цяло гърло та чак преграква понякога.След като види че няма да стане на неговото взема първото нещо което е близо до него било играчка или гърнето и го мерва накъдето му видят очите а недай боже да съм наблизо аз или татито отнасяме по някой шамар и то доста силен.Карам му се обяснява по хиляди пъти че така не се прави но през едното му ухо влиза през другото излиза той си знае неговото.
Незнам явно тази агресия е при всички деца и ще дойде един момент във който ще изчезне но явно ще мине доста време.
А за шамара не се обвинявай и не се срамувай от това, както каза по-горе една мама все пак имаме нерви и те не са от желязо.
Дано премине тази агресия по бързо желая ви го от сърце.

Никола хапеше зверски на тази възраст. Не само като е ядосан, ами и просто така - за кеф. Ходех се непрестанно със синини по рамената, а като проходи - и по краката. Пробвах какво ли не - да му казвам "не"; да му обяснявам, че боли; да се правя, че плача; да го пляскам (вкл няколко пъти по лицето); дори веднъж го ухапах Нямаше особен ефект. Този период отмина от само себе си като стана на годинка и 2-3 месеца. Просто спря да хапе. От тогава ме е хапал само веднъж, от радост, като се върнах вкъщи след раждането. Ръцете продължава да си хапе от време на време, понякога хапе доста настървено и предмети.
Същата работа беше и със скубането. То обаче не мина от само себе си и след като пробвах всичко, на годинка и 2-3 месеца почнах да го наказвам в другата стая (за 30-40 сек), което временно реши проблема. Като се роди сестра му обаче отново почна да скубе, макар и значително по-рядко...
Бе с една дума, явно всички дечица трупат агресия - то като се замислиш не е лесно все някой друг да ти определя какво да правиш Явно обаче в някакъв момент узряват и намират по-приемливи начини да се справят с агресията... Или поне се надявам да е така.

Радвам се, че повдигаш темата. Трудно е да признаеш такова нещо след мами, които поне на първо четене са като от книгите - мили, спокойни, никога не избухват, а това бой....как може само дори да си го помислиш?!? Е, аз не съм от тях. Маги съм я плесвала до сега два пъти по дупето - като ми счупи очилата (да не обяснявам колко пъти съм казвала, че не трябва да се пипат) и като изсипа пълна кофа с вода и сапун върху паркета в спалнята. Не се гордея особено със себе си, но .... не съм най-спокойния човек на света. Изтървах си нервите! Позволявам и почти всичко, но и държа на някои правила, за да има мир у дома. Тя е спокойна и много мила. Агресия за сега не показва, но опитва да се налага с крясъци и тръшкане, но умерено.
Не мисля, че може да се даде някаква формула. Ясно, е че не трябва да се бият децата. Но вярвам и, че трябва да им се поставят някакви рамки на нормално поведение. Средствата - зависи от децата и от майката. При някои просто не става с друго освен с бой. (Хайде мамите-"пацифистки" да ме изядат!) Простете, но не намирам за нормално детето ми да ме хапе до кръв или да ме замерва с ножове, защото не съм му позволила да изяде на кучето акото или да набие съседчето.
Мога само да те успокоя, че не си единствения човек, на който му "избиват чивииите", а относно угризенията - станалото станало.
Като Маги започне да крещи и да се тръшка за нещо, я оставям, казвам и да си крещи колкото иска и като се успокои да дойде при мен. Действа. Покряка, покряка и спре. Е, понякога и аз и виквам , и тогава спира на мига, но е срамно и гадно. Старая се да не го правя.
Здрави нерви ти желая!

Няма да мога да ти помогна, но знам какво ти е.
Когато бяхме малки, брат ми така правеше.
Постигаше всичко, което пожелае...най-лошото е, че от зъбите му страдах аз...
Майка ми..не си пестеше шамарите, но повече се опитваше да говори с него. Не си спомням какво му е говорила, но сега знам, че постига всичко ама всичко с приказки. Такъв адвокат е станал, че нямам думи просто..
Наистина ще трябва да се въоръжиш с търпение, колкото и лесно да звучи отстрани...Само ти си знаеш какво ти е...

Успех!!!

Ами аз от сестрата на съпруга ми подочух, че имат такъв период на ядове. И племенника е бил същия. Но пък нейният модел на възпитание не ми харесва, защото те уж все дебели книги четат и прилагат разни неща от сорта на - думичката НЕ да не се споменава пред детето, защото щяло да почне да си прави каквото си иска. Ми хубаво, не я споменаваха, ама то пак си прави каквото си иска. Следователно според мен този модел просто не работи. Въпроса е, че не знам да и се усмихна ли, да я плесна ли, да не й обръщам внимание ли?
Сигурна съм, че ще премине, разбира се, но дотогава? Не искам да постъпвам по начин, който ще я провокира в едно последвало бъдеще време да прави точно нещата които не трябва и то само защото аз не съм знаела как да се държа спрямо нея в началото.
Уф.

Аз точно за това се чудя, за наказанията. От кога започват да разбират и тези методи да имат ефект? Не искам и да си помислям шамарите да играят всеки ден, просто този беше импулсивен, в момент на реакция от самозащита.
По себе си съдя, чи един от най-трайно постигащите резултати при възпитанието метод е на лишаването и наказанието. Родителите ми никога не са ме били. Но пък толкова съм наказвана и лишавана по скоро от любими неща, че изобщо не се е стигало до том да си и помислят да ми вдигнат ръка.
При Мария за сега лишаването няма да проработи, защото на 11 месеца тя едва ли осъзнава ценността на нещата около нея. Тя след минути вече ми правеше "Дзак" от леглото.
Що се отнася до наказанието си спомням един разказ на баба ми от едно време как наказала татко и братовчед му в мазето. Затворили ги в мазета на къщата в която израстнах, а то мазе е голямо и се намира под цалата къща. Те ревали като магарета, ревали и по едно време се кротнали. Баба си рекла след 20 минути ще ида да ги пусна. Ама понеже децата утихнали нещо и тя се улисала в работа и ги забравила. След час, че и горница се плеснала по челото и като отворила мазето - какво да види! Нашите юнаци като намерили кофата в коята баба преди няколко часа била сварила картофи за прасето и белили, яли - белили, яли и накрая заспали облегнати един на друг сгушени на топло.
Та идеята ми да разкажа всичко това е, че за тях наказанието се е превърнало в един момент в невероятно интересно приключение в стил Том Сойер.
О-ооох, не знам. Всеки ми казваше преди да родя - ако знаеш колко тредно се става майка!
Прави бяха хората!

Благодаря ти за пожеланието!
Аз съм далеч от мисълта, че съм перфектен родител. И няма да повярвам на никой който го твърди за себе си, какъвто и ще вид да си дава.
Според мен да бъдем добри родители се учим постоянно и няма време което да определя къде е границата на това.