Сериозна тема!

Не знам дали тук изобщо има някой, който наистина злоупотребява с наркотици (канабиса не се брои). Четах някои от темите и ми се струва, че тук повечето са разни скучаещи хора, които искат да се правят на интересни. Например едно момиченце в една от темите обяснява как взима хем хероин, хем кокаин, хем антидепресанти, хем трева, хем пие всеки ден, та чак и кале диша... е това звучи меко казано несериозно!
Ако все пак тук има някой, който наистина има проблем с наркотиците, то редно е да знае, че има само едно-единствено решение - веднага да отиде до областния психодиспансер (за там вече не се иска направление от личен лекар). За София адреса е: ул. Екзарх Йосиф 59 (голяма сива сграда). Познавам някои от специалистите работещи там и ви ги препоръчвам горещо! За другите градове не знам адреси, но от най-близката до вас поликлиника ще ви дадат!
При наркотиците няма такова нещо като "взаимопомощ", няма "само-лечение". Не се залъгвайте с глупости! Необходима е квалифицирана медицинска помощ, която само професионалист психиатър специалист в областта на наркоманиите може да ви даде! Не ходете сами в комуни. Нека от диспансера ви насочат към такава комуна, която е на отчет към Министерство на Здравеопазването. Има такива комуни, но в тях се постъпва само след детоксикация в лечебното заведение!
А на тия, които идват тук само за да говорят глупости искам да каже, че е супер комплексарско да се шегуваш с нещастието на хората!

You'd better run from the Devil's gun!

На времето имаше един такъв виц:
- Какво трябва да прави съветският солдат при ядрена заплаха?
- Естествено, не да се залъгва с глупости, а да се увие в бял чаршаф и да тръгне към гробището, за да улесни разчистването на труповете.

Предимства: не се иска направление от личен лекар.

... Можете да използвате МЕТА ЕЗИК...

е ти пък сега!

сериозно: има хора, включително и от четящите и пишещите тук, които наистина се борят. нека не ги отчайваме, демотивираме и деморализираме.
познавам лично двама отказали се, на които при това, ако не ми бяха казали, че едно време са се друсали, изобщо не им личи.

my soul swims gently in her pool

Що ш са обиждаме ся???Първо никъде не съм писала че вземам кокаин!!!Второ в момента не съм херо-зависима.Употребявам рядко.Нещо като спряла съм..Хапове пия всеки ден щот ми ги предписва доктор-Психиятър.Няма как да не ги пия!!!Алкохол пия всеки ден щот съм алкохоличка(млада)
Кое от това ти звучи невъзможно и фантастично???
Не съм дошла тук да цивря за помощ.Просто тук не е мястото където мога да я получа.Това е интернет, Буратино никой наркоман в спешна нужда няма да седне да пише на компа че умира от кризи!!!!!! Не се ебавам с нещастието на хората защото знам какво е и съжалявам че тъй го разбираш.

Болката е най-добрият учител

Мислех, че е било ясно - бъзиках се с рекламата на психодиспансера, не с идеята за отказване*. Което е само и единствено в главата на отказващия се, даже не в главата, а в съзнанието.

А всичко останало - доктори, комуни, хапове и други чикии са само като патериците за куция - може да му помагат да ходи, но самите те не могат да проходят вместо него. И не трябва да се забравя, че винаги има друг вариант - някой да му каже "хвърли патериците, стани и ходи" и той да го направи.

Или да не чака някой да му каже какво да прави, или да си го каже сам, а за това не трябват лекари. Ама от тях няма да го чуеш, нали трябва да смучкат от нещастни родители и да им обясняват колко бавен и скъп процес е отказването.

Така че ще продължавам да се гавря с рекламите на секти, трудови концлагери, бензодиазепини, синтетични опиоиди и всичката подобна жмел, която се сипе тука, влошава отношението сигнал/шум и ни разсейва от сериозните теми за фракталната същност на транцеденталната реалност и природата на чистата светлина.

-------
* и моите познати спряха отдавна, ама им останаха доста белези - зъбите си ги направиха с протези и металокерамика; дупките по вените зарастват, но тези в душата - остават.

... Можете да използвате МЕТА ЕЗИК...

да, до голяма степен си прав.

и все пак, някои хора не са настроени точно като мен или теб.

за различно настроени хора различни неща помагат - труд, религия, хапове... (изброявам в градация към най-вредното).

и все пак, колкото и опасности да носи едно нещо само по себе си, ако то ти помага да се откачиш от стафа, си струва да се опита.

не живеем в най-идеалния възможен свят и животът ни винаги е избор на по-малкото зло.

а чистата фрактална същност на Вселената може да се наблюдава само в отделни моменти - и слава богу, че не е непрекъснато, защото иначе няма да можем да се мобилизираме да отидем и до кенефа.

my soul swims gently in her pool

Като споменахте фрактали ей тая книга е чудесно четиво по темата (в момента я чета). Глиги, едно време дето предложи модела с фракталната карта на всичкото - туй нещо евентуално може да ти помогне да рафинираш идеите си. И пича, дето я е писал обяснява чудесно, като ползва максимално пестеливо математика (един вид те въвежда човешки в идеите, а не предполага, че си завършил математика). Жалко, че и тукашните университетски преподаватели (поне тия, дето съм виждал) не са такива пичове :(

Егати пауъра

то медала има и друга страна... ако имаш готина работа и добра заплата и зарежеш всичко това дори и за година-две, за да ходиш по психодиспансери, комуни и т.н. заведения.

Какво става после, когато "те излекуват" ми е интересно.
Как наваксваш пропуснатите години, какво обясняваш по интервютата за странното прекъсване в трудовия си стаж и т.н. И откъде, аджеба, ще намериш парите за цялата тази галимация с лечението, ако не бачкаш?
Това при условие, че си с изключително силна воля и мотивация и финансовите затруднения, както и факта, че вече си аут от бранша си няма да те накарат да теглиш една майна на всичко и да се върнеш към старите навици.

Питам си... интересува ме тоя аспект на нещата, ама ме мързи да пускам отделна тема за това.


Ти имаш ли?

ами предполагам, че хората, които имат готина работа и добра заплата, трудно биха могли да ги задържат, докато са на хероин. и в един момент се налага или да напуснат готината работа, или да направят едно прекъсване и да се излекуват.
във всеки случай, здравето - и физическото, и психическото - е по-важно отколкото някакви си работа и мангизи и си струва човек дори да ги жертва, за да се изчисти.

пък за това какво ще обясняваш по интервютата: много е жалко, че спрямо бившите наркомани има такива предразсъдъци. ако аз бях работодател, не бих се поколебал да наема излекувал се наркозависим, стига другите му качества да ми харесват. и няма да се налага нищо да ме лъже и да крие от мен.

но това последното вече е проблем на цялото общество, а не на тези, които се лекуват.

my soul swims gently in her pool

Не мога да разбера откъде идва тази митологема (дори и у хора, иначе не страдащи от предразсъдъци), че хероинът е някаква рафинирана квинтесенция на вселенското зло...
Всъщност той си е дрога като всички останали и зависимият от хероин може да се справя със служебните си задължения не по-зле от зависимият от никотин, а дори и по-добре, защото не му се налага да прекъсва толкова често извършваните действия. (Но от друга страна честите и кратки почивки за по цигара са по-разтоварващи и дори водят до увеличаване на КПД в някои случаи.)

Проблемите на хероиноманите са в същината си социални и всъщност много хора (в глобален мащаб) употребяват хероин без да имат запуснатия вид на изпаднали типове от гетото. Да го кажем по друг начин - дневната доза хероин в България струва по-малко от вечеря в приличен ресторант и ако някой може да си позволи последното без да посяга на чужда собственост, но предпочита първото, не виждам причина да променя ритъма си на живот. Що се отнася до увеличаването на дозата - то също е поредната митология, виж например потребителите на опиати с медицинска цел, които никога не увеличават дозата над нужното за успокоение на болката; а си имат зависимост, няма спор.

А здравните проблеми, свързани с тази зависимост, са по-скоро резултат от самия начин на употреба, ниската хигиена, примесите в уличния хероин, непълноценното хранене, липсата на витамини (както се получава и при алкохолиците) и т.н., а не толкова от ефектите на самата дрога.

Ако бях работодател, не бих се поколебал да наема и употребяващ хероиноман, естествено ако положеният труд съответства на финансовите му нужди, което всъщност важи и за не-наркомана.
Естествено пипне ли стоката или оборота - изхвърча, но това в крайна сметка няма нищо общо с употребата и важи в еднаква степен и за неупотребяващия каквито и да е дроги работник.
Всъщност това ме навежда на една много интересна идея, така че благодаря за подсещането, поклон и наздраве!

... Можете да използвате МЕТА ЕЗИК...

не съм особено убеден, че всичките проблеми на хероиновата зависимост са социални и хигиенни. да си представим идеалния вариант: богат човек, който няма нужда да бачка или краде, за да изкарва пари за дрогата, и се друса редовно с доста чист, качествен и мощен хероин, като го поема в добри хигиенни условия със стерилни инструменти. мислиш ли, че здравето и животът му няма да бъдат застрашени?

естествено, хероинът е вещество като всяко друго, но проблемът са нашите тела. ние сме просто човешки същества, уязвими и смъртни, и възможностите ни да се справяме с отровите, които поемаме, не са безгранични.

а можеш ли да споделиш интересната си идея, ако не е тайна?

(наздраве и от мен, btw)

my soul swims gently in her pool

Може би тези случаи са изключения, но точно изключенията ме интересуват.


Ти имаш ли?

Един пич ми беше оприличил начина на живот на хероинозависимия с този на диабетика. И понеже години наред съм живяла с инсулинозависим, не ми беше трудно да си го представя: сутрин и вечер се боцкаш, за да живееш, прекарваш голяма част от свободното си време в търсене на качествен материал, като тръгнеш на път се запасяваш, защото поне веднъж ти се е случвало да колабираш на улицата, не си работоспособен, ако си пропуснал дозата си.

Смени едното вещество с другото и ще получиш аналогична картинка... но в идеалния случай. Защото за притежание на инсулин няма да излежиш остатъка от живота си в затвора.

Ок, ясно е, че в единия случай си болен, а в другия - сам си си виновен.

Просто е напълно възможно да искаш да прекараш остатъка от живота си максимално близко до идеята ти за нормален начин на живот... примерно не по-малко нормален от този на диабетика в тежка фаза, който също знае, че го очакват усложнения и че едва ли ще доживее до 90 години в перфектно здраве. Но не се изолира в най-плодотворните си години на майната си и не ги прекарва в разговори с психиатри, религиозни фанатици и безсмислени форми на труд.

Та се чудех - защо не и така?


Ти имаш ли?

1. Застрашени от какво? Не че ми се спори...
2. Дозата прави отровата, както и лекарството. Само ме мързи да се сетя кой ги беше казал тия лафове.
3. Не може естествено, но ще се чуе КМДВ.

... Можете да използвате МЕТА ЕЗИК...

е точно това исках да кажа, ама не знаех точния пример

... Можете да използвате МЕТА ЕЗИК...

Не мисля, че е точно така. Първо при някои диабетици те са си също толкова виновни, колкото и хероиноманите. И в двата случая, няма абсолютно никакво значение кой е виновен и кой не- болни са.

Проблемите на хероинът спрямо инсулина са, че хероинът има огромно влияние върху психиката и второ, невъзможно е да дозираш уличния хероин. Ако можеш да си го пречистваш, може да успееш да го дозираш коректно, но пък докога ще имаш възможност да го дозираш? С неговия ефект на привикване, което води до увеличаване на дозата, ако не искаш да изгубиш всико, трябва да дозираш по друг начин. Ще го взимаш като лекарство, ако искаш да не изгубиш социалния си живот, което автоматично те вкарва в друго "измерение" на наркоманията- пътят към лечението. Започнеш ли да контролираш количеството, спрамо качеството (с други думи небезизвестния "удар")- тогава си на пътя на лечението.

Много е рано за такива "философски" теми, но се надявам да съм го написала достатъчно ясно. Да, хероиноманите и диабетиците имат остра нужда от едно вещество, но докато едното е животоспасяващо без да влияе на психиката, то без другото може да се живее, но пък то те контролира почти изцяло.

There's no place like 127.0.0.1

точно това смятам и аз.

може би от самото начало поставих проблема ггрешно.

освен в нашите тела, които не носят на отрова, проблем съществува и в нашата психика, воля, възприятия...

не мисля, че хероинът се отразява благотворно върху тях и че човек би могъл да води пълноценен живот на него.

my soul swims gently in her pool

от привикването не следва увеличаване на дозата, виж по-горе

как определяш кое влияе на физиката и кое на психиката? Строго погледнато, всички вещества влияят само фърху физиката, а всички идеи - само върху психиката; практиката обаче сочи, че всичко е взаимовързано.

А както казва Дъглас Адамс: Всички неща във Вселената са взаимосвързани, но някои са по-взаимосвързани от други.

Сещай се специално как е за човешката физика и психика.

... Можете да използвате МЕТА ЕЗИК...

В отговор на:

---

от привикването не следва увеличаване на дозата, виж по-горе

---

Ако искаш да получиш същия ефект, определено трябва да увеличаваш дозата- tolerance (привикване). Бензодиазипините имат същия ефект.

В отговор на:

---

как определяш кое влияе на физиката и кое на психиката?

---

Ами много е просто, хероинът например, минава много лесно мозъчната бариера и действа на мястото на хормони, които определят психическото ни състояние. Ако на това не може да се каже "влияние върху психиката", не знам на кое може . Един аспирин няма такъв ефект, а и той е химическо вещество . По принцип, мозъчната бариера е доста сериозна преграда.

Инъче психиката е свързана с физиката, но мисля че се хващаш само за думи, просто за заяждането. Нищо лошо, ама няма смисъл.

There's no place like 127.0.0.1

5-тте принципа на psychoactive management (не мога да му намеря адекватен превод, нещо като "да си имаш вземане-даване с психоактивни вещества и да регулираш този процес"):
1. когато смяташ да консумираш, обмисляй внимателно целите си и дали те не биха могли да се постигнат без консумиране (въздържание);
2. когато консумираш, консумирай толкова малко, колкото е необходимо, а не толкова повече, колкото е възможно (съхранение);
3. обсъждай желаните ефекти с другите (последици);
4. обсъждай страничните ефекти с другите (контекст);
5.имай доброто желание да включиш сред тези други и хора, които не консумират (обективност)

дискутирането във форум покрива то4ки 3,4 и 5 и сзвсем не е безполезно занимание