В беда съм...

Предстои ми развод...обожавам сина си...как да го оставя на майка му?Същевременно не ми се правят циркове.
Някой може ли да даде съвет?
В понеделник тя иска да се видим с нейната адвокатка, да сме подписвали споразумение. Знам, че е тъпо, но аз засега нямам адвокат.
Извинете за хаотичното представяне, но и в главата мислите ми са така "подредени" :(
Доскоро!

Никой няма втори шанс да направи първо впечатление

прочети споразумението, разисквайте спорните точки, ако има такива и отложи подписването за друг ден.
Първите сблъсаци с тези неща са достатъчно шашкащи... можеш с това да се обосновеш.

Аз подписах всичко, което поискаха от мен още на първата среща и сега даже и спомен нямам какво точно съм разписала... копие също не получих.
Да, проблеми вече година и половина не съм имала (а и адвоката е общ приятел все пак), но просто не се прави така :)


Ти имаш ли?

Най-важните точки са:
- упражняване на родителски права и режим на личен контакт с детето. Често се случва, адвоката на едната страна да твърди, че можеш да виждаш и вземаш детето само 1 пъти месечно, което не е вярно. В споразумението може да бъде уговорено дори, че детето ще приспива в дома на бащата всяка събота и неделя от месеца, като бащата ще го взема в 9:00 сутринта в събота, детето ще приспи в дома му събота срещу неделя и ще върне детето при майката в 19:00 часа в неделя. Имаш право и на един месец през лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск, а може да се уговори и че примерно за коледните празници и/или зимната ваканция детето също ще бъде при тебе;
- семейното жилище се предоставя на родителя, който упражнява родителските права;
- размера на дължимата издръжка – обичайния размер е между 30 и 80 лв., но ако имаш финансова възможност може да уговорите и издръжка в по-голям размер. Все пак смешно е да се твърди, че дете може да се гледа дори и със 150 лв.
- общото имущество – как смятате да го поделите;
- банкови сметки;
- търговски дружества и дялове в тях;
- предприятие на ЕТ;
- ще си дължите ли издръжка по между си след прекратяване на брака (това за съпрузите, макар и рядко се случват и такива неща0;)
- какво фамилно име ще носи съпругата след прекратяване на брака;
- как ще се поемат направените по делото разноски.
Споразумението може да включва и допълнително точки, но това зависи от личните ви отношения.

Късмет и успех!

Както направих аз. За да вземеш детето при теб, трябва да доказваш, че майката е по-черна от дявола.

За съжаление, така е в България. В съда никой няма да ти обърне никакво внимание. И да плачеш, и да крещиш- все тая.

--

Ееех, едно време какво време имаше, сега дойде време - няма време!

Точно за това е добре да се запазят взаимоотношения на толерантност и разбирателство, като интелигентни, културни и възпитани хора:

Майката да съзнава, че за самото дете е по-добре да има контакт с баща си, още повече, че е момче.
Да е спокойна, когато го дава на баща му, да няма конкуренция между родителите, което би довело до разглезване на детето. И двамата трябва да са наясно, че ако се правят опити да се очерни другия, това само би объркало детето, защото то обича и двамата. Но това се изключва още от условието, че двамата се разбират като интелигентни хора. Детето трябва да чувствува, че родителите му, макар и да не живеят заедно, се уважават като хора.
Бащата все пак трябва да умее да полага грижи извън воденето по сладкарници и луна парк, да знае кога как да го облече, как да усети, че е тръгнало да се разболява, което на всеки може да се случи. Ако върне болно дете, ще подкопае доверието на майката. Тя пък от своя страна не би трябвало да се впряга от едно ожулено коляно.

Ако са запазени нормални отношения, сигурно лесно ще се разберете по основни принципи във възпитанието, за да не се разминавате. Не е хубаво единият да разваля това, което другият е съградил с труд и нерви.


SunnyRay

детето ТРЯБВА да остане при майката! ЗАЩО ?

Ти, вероятно, си отскоро тук. Този въпрос сме го умували доста. Защо НЕ може бащата да вземе детето?

Та, нали майката може да си роди друго дете, а бащата - не може. Нали половете са равни, нали искате равнопоставеност във всички сфери на живота???

Е, ще ми кажеш, че майчиното чувство туй било, онуй било.

А, бащиното чувство?

Е, не за това става въпрос. Остави я толерантността. Нея или я има, или я няма. Не се преподава в училище.

--

Ееех, едно време какво време имаше, сега дойде време - няма време!

Не искам да те плаша, но хич няма да ти е леко. На мен ми се случи преди около 15 години и още има "изненади" разни. И аз чак сега виждам клуба и темата / случайно/ препратка от едно мнени е и т.н. Сега да ти напиша важното:
1. никакви емоции, ама НИКАКВИ!
2. непременно се посъветвай с добър адвокат, каквото и да ти струва това. /ще печелиш в бъдеще от тази опция/
3. опитай се да не "увяхваш бавно".
Дано съм ти била полезна. Чао.

никой не твърди, че не може.

Но ако ще слагаме знак за равенство - вие, мъжете, сте привилегировани от природата. За една година една жена може да роди максимум 1 дете. Един мъж може да направи толкова деца, колкото жени съумее да убеди да забременеят от него. Теоретично - и повече от 365.
Ти можеш да станеш татко и на 80 години (т.е. на теория имаш 40 години за бащинство), а аз имам всичко на всичко още 10 години, ако и да съм по-млада от теб. Онази 67 годишна румънка е чудо на съвременната медицина... не се брои :)

Ето, не говорим за чувства, а само за чисто биологични ограничения. Едва ли съда взима тези неща под внимание, просто защото отвори темата за равенството ти ги споменавам :)

Традицията да се оставят децата при майката идва от близкото минало (няма и 100 години), когато жените не са ходили на работа. И от онези страни, в които неработещите жени - домакини са съществена част от общия брой. Някак си нелогично звучи човека, който е издържал семейството (и евентуално ще издържа новото си семейство + старото) да напусне работа и да остане край кухнята и децата, а бившата му жена на стари години да тръгне тепърва да си търси работа и да му плаща издръжка.
Е традициите и законите са нещото, което най-бавно се променя... стига си мрънкал :)


Ти имаш ли?

аз не бих нарекла това точно мрънкане, но си мисля, че ако можем да помогнем с нещо на човека и щом вече ни е минало през главите - защо да не го направим? а за древните закачки мъж-жена - всички си знаем. иначе и мъжете и жените си носим кръста, нали?

Искам да споделя нещо свързано с темата ти.
Нашето дете го гледам аз. По ред причини. Като начало, таткото просто се изнесе първоначално, детето беше много малко, изобщо не ставаше и дума къде са остане то. Стана, каквото стана, нещата с времето се промениха, но детето си остана при мен. многократно сме водили обаче разговори от типа
- Щом ти пречи детето аз ще го взема и ще го гледам.
- А кой ще го гледа докато си на работа?
- Ще наема жена да го гледа.
- Значи ще го гледа чужд човек, но да не е при мен?
- Да.

Това, естествено, в доста афектирано състояние се говори, но пък ето малко причини. поне при нас, той работи много. ама наистина много. За него би било абсурд да се справи с водене и прибиране от градина, с домакинските задължения които изисква едно дете. все пак то не може да яде вечно по ресторанти или каквото се намери в хладилника. дрехите му изискват точно толкова подръжка колокото и ризите и костюмите на възрастен мъж, ако не и повече понякога. Човек, който прекарва две трети от деня си с телефон залепен на ухото, не може да отдаде така пълно вниманието си на едно малко дете. и т.н. и т.н. Просто в случая става дума за съвсем практични неща. От друга страна, моята работа е с точно работно време, щом изляза от офиса и забравям за нея, не ме ангажира по никакъв начин повече. цялото ми внимание и време може да бъде отдадено на детето. а едно малко дете изисква много, както сигурно знаеш.
май се увлякох в приказки, но просто помисли и за практичната страна на нещата. не знам какви са твоите възможности, не казвам нищо за твоя случай, просто трябва и това да се погледне като аргумент. наистина мислете къде и как детето ще се чувства най-добре. в случая твоите и на майката чувства трябва малко да останат на заден план. ясно е че и двамата обожавате детето си. затова помислете за него. разберете се за начина на виждане, никой не е казал че това дето пише в съдебното решение е закон Божий. това го приемете само като насока, препоръка. Разумни хора могат да нагласят нещата всякак. Едно телефонно обаждане дали е удобно и си виждаш детето или го взимаш за ден-два. няма нищо трудно в това.
Хайде, успех ти пожелавам, макар и сега да те боли от всичко, нещата могат и да се наредят.

Поздрави и казвай какво е развитието.

ами той човека правилно се е ориентирал, не виждам с какво повече може да му се помогне (освен ако не се окаже, че някой от нас е съдията, който ще гледа делото).

1. Да не прави циркове.
Първо и най-важно условие, до което стига сам още от първия си постинг тук.


Ти имаш ли?

И такаааааа... състоя се среща с адвокат.
Не знам какво да кажа... плаче ми се! Това е положението в РБ, НЯМА татко, който да може да вземе детето си, независимо от ситуацията!
Знам правилата, всеки, който пише тук, е невинен за семейното си положение...знам, но...и аз съм неВИНОВЕН.
Усещате ли безсилието ми? Не знам как да изкажа колко много ме боли, без да обвинявам конкретно.
Знаете ли какво ми се иска най-много? Да се завия през глава и да забравя за всички проблеми! Дали ще помогне?

Никой няма втори шанс да направи първо впечатление

Здраво ли ти е детето? Нека да е здраво!

Ще те боли и не само тая болка ще изпиташ в живота. И други ще имаш. Но и хубаво си имал и пак ще имаш. Сигурно е. Животът е такъв - ту нагоре, ту надолу се движиш. Сега ще се пренастройваш. Някак - както можеш. И все пак не се отпускай и не си зарязвай отговорностите, каквито си ги имаш.

Няма да ти помогне забравата на проблемите... Само решаването им има смисъл. Ако са проблеми истински разбира се. Щото туй, че детето ти няма да е с теб не е проблем. Проблем ще е ако е болно, проблем ще е ако не се развива добре, проблем ще е ако не можеш да посрещаш отговорностите си. Сега ще ти е неудобно. Ще се устройваш пак отново. Възможно е за дълго време да нямаш стабилен и предвидим личен живот. Но това не е проблем - проблем ще е ако се предадеш. Сега имаш пред себе си предизвикателство - да срещнеш промяната, да преминеш през бурята, да направиш нужното, да бъдеш, какъвто искаш - при това да се харесаш...

Та виж кои са ти проблемите и си ги решавай. Не само можеш, ами трябва и поради това, и ще успееш. Стискам ти палци! Късмет, спокойствие и мъдрост ти желая в този тежък период.

Ето едно хубаво стихотворение за такава ситуация...

Ако - Радиард Киплинг

Ако изчакваш, без да се отчайваш:
наклеветен - не сееш клевети;
или намразен-злоба не спотайваш;
но ни премъдър, ни пресвят си ти;

Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещнеш Краха-зъл предател-
еднакво със Триумфа-стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка - и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв-и почнеш нов градеж;

Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани -
и изхабени- да ти служат пак ,
и крачиш само с Волята останал,
която им повтаря: "Влезте в крак!"

Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца - своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж:
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой - ще бъдеш Мъж!

__Уеб сайт на разведените__
~~~ Per aspera ad astra! ~~~

Здравей,
Въобще не се завивай през глава. Това няма да те доведе до никъде. И аз така направих, когато ми се случи. Близо година бях блокирала ИСТИНСКИТЕ контакти, замених ги с какво да е съществуване - грешка. А живота си продължава ...... така, че намери сили и излез извън рамките, в които сам си се поставил. Според мен това, което ще излекува болката ти е навън - в живия живот. Не знам дали ме разбираш добре. Дано.

Не знам сега, но предо 20 години съдът присъди и двете деца на мен - таткото.
Истина е, че става много трудно без плюене и доказване на морално пропадане, но стават някои грешки от недооглеждане или високо самочувствие, а адвокатът ти трябва да е много добър е тази област.
Аз самият не вярвах, че ще ги спечеля, но стана...
С това искам да ти кажа, че никога нищо не е сигурно.
Независимо от изхода обаче, детето е твое и винаги бъди негов баща. Дръж се като такъв, много е важно.

Мдаааааааа, така е, и аз съм убеден в това.
Снощните ми лигаво-сантиментални думички бяха умело провокирани от определено количество вино в комбинация с най-прекрасните сини сирена на света
Но, от друга страна, въпросът ми си стои: как, по дяволите, да си взема детето?
А! И друго...напоследък все по-често се питам...дали ще бъда добър татко, ако всичко зависи САМО от мен? Щото в сегашната ситуация претендирам да съм ПРЕКРАСЕН татко...но после, с цялата отговорност? Дали ще мога да съм същият? М?

Никой няма втори шанс да направи първо впечатление

значи ще си добър татко и после, споко ;))
Естествено, че ситуацията се променя, когато всичко зависи само от теб.

Впрочем колко е голямо хлапето ти?
Ако е под 10 години може би наистина ще е по-разумно формално да живее при майка си, но в замяна на това да се разбереш приятелски с жена си за свободен режим на виждане... без тъпните "събота-неделя и 2 седмици в годината". Самата тя след първите няколко месеца сигурно няма да има нищо против да ти го оставя, когато иска да излиза някъде.
То като се замислиш... и сега основно вечер и в почивните дни имаш повече време за детето, нали?


Ти имаш ли?

Абсолютно си права, така е, но някакси не мога да приема идеята, че вечер ще го видя за малко, и после ще се налага да се изпарявам. Няма да мога да дишам, разбираш ли?
А иначе колко славно си изкарваме уикендитееееее...
Ще видим, но при всички положения да си говоря тук ми носи някакво спокойствие...ще видим, ще видим...

Никой няма втори шанс да направи първо впечатление