Случвало ли Ви се е....

да прехвърлите без да искате отрицателните си чувства към някой възрастен и към детето му?
Не зная какво ми става напоследък. Зная много добре, че детето не е виновно за поведението на родителите си, че никой не си избира родителите.....
Лошото е, че става дума за много близко семейство /роднинско/. Вече не понасям простотиите им и отношението им към моето дете. Старая се да ги търпя от добро възпитание, но низките чувства напират в мен и се плаша, че започвам да ги пренасям и върху дъщеря им. Вчера се похвалиха, че чакат второ бебе и това вече ме довърши. Като ги познавам, това означава, че моето дете ще бъде "изхвърлено зад борда". Не мога да се зарадвам на този нов невинен живот.
Моля дайте съвет

и при нас е така
само че аз не им обръщам внимание, все едно не ги познавам тези хора, близки са ни, роднини, но се виждаме рядко до 3 пъти годишно, живееш си живота с твоето семейство и не обръщай внимание, е какво като иззхвърлят твоето дете зад борда, да не би ти да престанеш да го обичаш - не, не е така, нито пък можеш да ги накараш да го обичат така че не се ядосвай напразно излишно е и определено не помага;))))

Не разбрах само какво отношение имат те към твоето дете и ако е отрицателно, защо изобщо се виждате?

Be yourself
no matter
what
they say...

А какво имаш впредвид с "моето дете ще бъде "изхвърлено зад борда""? Това важно ли е за теб? Зависима ли си от тях? В смисъл- ако тези хора не са ти приятни и не се разбираш с тях би трябвало да ти е все тая какво ще означава твоето дете за тях. Важното е ти да не си изхвърлиш детето "зад борда", а за останалото (как да си контролираш чувствата) май не мога да дам съвет, защото е доста индивидуално. Няма ли възможност да се виждате по-рядко и да избягвате контактите с тях?

Възможно най-близките роднини са. Съжалявам, но не искам да влизам в подробности - цяла одисея е. Озлобявам се само като си спомня какво сме преживели с тях.

Това смятам да направя - контактите на възможния минимум и да си обичам детето повече /ако въобще може да го обичам повече от колкото сега/

Разбирам те. Лично аз не се виждам от доста време точно с възможно най-близките си роднини и така си спестявам изключително силни изживявания, които не са ми по вкуса. Направо си живея живота както се казва:) Така че честите контакти с хора, които ти действат зле, не са задължителни за мен.

Преди и аз се озлобявах на моменти като теб, а сега си мисля и ми е чак смешно защо съм се връзвала

Be yourself
no matter
what
they say...

Само да вметна - в моя случай и дума не става за недобро отношение към моето дете, а просто за неразбирателство между възрастните. Ако има и лошо отношение към детето, няма да имам и колебания дали да виждам някого или не.

Be yourself
no matter
what
they say...

Ako става дума за сестра или брат и отношението им както и на родителите ти към детето ти е нещо което се случва често. Но това не трябва да те притеснява.Живей си живота, макар че е адски дразнещо :(
Аз лично съм имала подобно отношение от страна на сестра ми към мен и затова почнах да не обръщам внимание. Пък в крайна сметка идва един ден в който "каквото почукало, такова се обадило".

Освен лека-полека да намалите контактите с това семейство.
Няма смисъл да се терзаеш и да се срещаш с хора, които са ти неприятни.

Незнам защо трябва да задължаваш детето си някой да се държи лошо към него. Ти имаш право на избор, а то - не. Защо така?
Не можеш ли да им направиш забележка, ако е толкова наложащо да се виждате?
И какво общо има второто им дете с твоето и защо пък ти трябва да си "увеличаваш" любовта? Обичай си детето и не позволявай на НИКОГО да го мачка!