титли

Искам да попитам какво е необходимо за да се придобият следните титли:
кандидат на медицинските науки
доктор на медицинските науки
ст.н.с.I
ст.н.с.II
асистент
старши асистент
главен асистент
доцент
професор
член кореспондент?
Също и къде мога да прочета повече за тях?

За да придобиеш Ph.D. = доктор на медицинските науки, е необходимо да направиш и защитиш научна дисертация.
Всички други изброени от тебе титли са административни.

Добре, но какво трябва за да се придобият?

четене, писане на статии, по някога връзки.
А също и подходяща позиция.

Bеer? Mоre?
Плацебото

корекция...

Ph.D. е доктор на "философските науки"...сиреч когато направиш проучвания и публикации на строго научна основа в различни области на науката...не само медицина и философия...и на това му се вика да направиш "докторат"...

М.Д. е медикал доктор-завършваш медицина.

н.с. - означава съкръщение от "нищо съществено"
ст.н.с - "също така нищо съществено"

Да, така е, значи доктор на науките, аз съм свикнал да го казвам за себе си и автоматично написах "доктор на медицинските науки"

вие в каква област сте PhD по-конкретно?

Купи си последните в-к Лечител, или Седмичен труд. Там ще разбереш, има статии за мене. Благодаря ти за интереса.

Добре, нещо по-конкретно за всяка една от титлите?
Всяка колко публикации иска? Какво представлява една публикация? Какво представлява доцентура...?

Тука в Германия например си има и PhD i MD(само дето тука му викат Dr.med.) , като и за двете трябва да се прави докторска работа, дисертация и т.н. Не се получава MD веднага след завършване на медицина. А факта, че в България има толкова много научни титли, ме учуди.

По-точно с три-първо трябва да завършиш медицина.После,да започнеш работа като асистент в университетска болница.След като вземеш специалност-4-5 години,ставаш старши асистент.Дотогава трябва да си направил около 10 публикации в български,международни списания или по конгреси.След още 4 години и публикации,Академичният съвет на съответната унив.болница може да благоволи да те направи главен асистент.И да ти повиши заплатата с 30-40лв.От там нагоре-работиш дисертация и ставаш кандидат на медицинските науки -с ранг на доцент,като докато я правиш,трябва да публикуваш статии по проблема,по който работиш ,в престижни списания с висок импакт фактор.И естествено,да си добил много практически опит-защото ще четеш лекции на студенти,ще ги изпитваш и защото низшестоящите доктори ще разчитат на тебе в работата.По-късничко...ще напишеш друг труд,с още по-голяма тежест и ще станеш доктор на мед.науки-професор.Пропуснах да кажа,че последните две титли минават през няколко защити-вътрешна,на работното място,после в университета,после-в София пред ВАК-м-м-м-м -сложно.Плащаш,предполагам на няколко рецензента и т.н.То,виж,живота ти свършил....Има и по-кратък път-аспирантура-изпит по специалността,език,чичо владика или татко-професор в същия институт.От там-кандидатска работа-при горните индикации всичко минава много лесно и т.н.Аз съм само прост главен асистент и последните подробности са ми само на теория.Желая ти успех!Но помисли....струва ли си

извинявайте, но защо поне един път не ми отговорите конкретно?!
непрекъснато усуквате и извъртате и ме препращате да чета "научните статии" и вестници!
много е лесно да напишеш в анонимен клуб - "аз съм завършил еди-кво си и съм доктор на еди-кви си науки"... а после да се измъкваш като мокра връв, когато те попитат конкретно нещо.
не чувствате ли, че така само засилвате подозрителността на хората към вашите твърдения?
какъв е проблема да ми кажете на какви точно науки сте доктор и в коя сфера на науката ви е дисертацията?
ако имате такава, което силно ме съмнява...

Това е у нас.
Иначе не е изобщо така - завършваш медицина, решаваш да правиш PhD, намираш си професор и започваш да работиш - много, денонощно, в същото време се явяваш на лекции и изпити за PhD (на мен ми ги опростиха, защото имах специалност от България; и такива чудеса стават), учиш и прилагаш нови методи, ходиш по конференции, пишеш доклади, подготвяш диапозитиви и т.н. Ако си в Северна Америка не е нужно да публикуваш, за да защитиш; накрая пишеш монография (като нашите дисертации) и се явяваш пред комисия от изпитващи. Правиш кратко изложение на дисертационния си труд и след това заваляват въпросите. След около час си доктор.
В Скандинавия (Швеция и Финландия) трябва да имаш публикации в реномирани международни списания (не Acta Medica); за немедици - 5, а за медици 25% от резултатите могат да бъдат непубликувани. Пишеш дисертация (кратка, малко по-обширна от нашите автореферати) и към нея прикрепяш публикациите си. Задължително дисертацията се пише на английски и се публикува от издателството на Университета, като обикновено се издават към 1,000 броя - раздават се на близки и познати, а останалите се разпращат по световните библиотеки. Даваш труда си на 2-ма рецензенти, които правят корекции и след приключване на този етап защитаваш. Защитата е с опонент, а не с комисия. Не ти, а опонента ти прави разработка на работата и започва да ти задава въпроси по детайлите. Обикновено тази размяна на въпрсо/отговори трае 2-3 часа, като цялата процедура трае около 5-6 часа. След защитата се подават документи във вакултета и оттам ти издават диплом, че си доктор на съотв. наука. Междувпрочем, титлата за медици също е Доктор по Медицина, а не PhD, но в световен мащаб се наричаш PhD, защото е това общоприетото наименование. Като визуален атрибут на голямото ти постижение ти се полага докторска шапка, която е черна за всики доктори, освен за медиците - нашите са зелени. Шапките се правят индивидуално за всеки, като отразяват спецификата на черепа (т.е. моята шапка си е само моя).



MD e американско понятие. Такова не се използва във Великобритания. Там медиците са бакалаври по медицина. За MD неса и чували дори.

Точно в последните в-к Лечител и в-к Седмичен Труд от тази седмица има обширни статии за мене. И снимки има. Там ще разбереш много повече. Иначе пак може да кажеш, че си измислям. Прочети ги и ще разбереш.
Благодаря ти за интереса, още веднъж.

Редактирано от akupunkturist на 14.01.05 16:28

Може ли една корекция - вече не съществува "кандидат на науките" - сега е просто доктор, а бившия "доктор на науките" е доктор по..../съответната специалност/, или както е популярно - "голям доктор". Доктор /бивш кандидат на науките/ не е с ранг на доцент - първото е научна степен, а второто - научно звание, тоест фактът, че си доктор не те прави хабилитирано лице. За да станеш доцент са необходими още научни публикации и участия по конгреси и конференции / а за някои немедицински специалности негласно и хабилитационен труд - нещо като втора дисертация, но не защитена публично, а публикувана някъде/ и те трябва да са налице когато се обяви доцентура по съответната специалност, за която да кандидатстваш. Тъй като тя се обявява публично /в ДВ и в някой всекидневник/ може да се явят няколко кандидата, отговарящи на тези изисквания - дисертация и публикации. Следва процедура - рецензиране от две хабилитирани лица на научната продукция - те се назначават от съответния Научен съвет и по техните рецензии на свое заседание и след гласуване той предлага на ВАК кандидатите, събрали над 50% от гласовете на присъстващите членове на съвета /минимум 50% +1/. Във ВАК се избира докладчик, който представя кандидата въз основа на рецензиите, придружени с протокол удостоверяващ валидността на избора на Научния съвет. Съответно там се гласува и ако се съберат повече от половината гласове се присъжда научната степен доцент. Следват два месеца, през които този избор може да бъде оспорен и ако и това не се случи, се издава документ. С повече късмет цялото начинание отнема към година и половина / тоест тук се включва времето за административно придвижване на нещата и тримесечният срок, който се дава на рецензентите - рядко спазван прочее от тях/. Доколкото ми е известно сега всичко се плаща лично от кандидатстващия, но не мога да се ангажирам с назоваване на сума, докато за защита на дисертация има някакъв шанс част от сумата да се поеме от заведението, в което работи.
С професурата е същото, но там се изисква и нова дисертация - по-голяма и значима от обикновената, естествено и още всякакви публикации, вкл. учебници, както и да си вече доцент.

Абсолютно съм съгласна с тебе-казах,че високите научни степени и звания не са ми много ясни,защото не съм минавала процедурата.А ти,както изглежда,си наясно,вероятно си преминал по този път.Ашколсун!

Да, така е и не е никак невъзможно да се съчетае с останалите неща от живота.
Когато човек сам носи отговорности за друг човек и ако от него не става бизнесмен поради липса на качества, то може да опита да се издигне в йерархията на научните работници като вариант за оцеляване и относителна сигурност на работното място...

Прав си!Амбицираш ме да започна още от днес.Като гледам какви могат да ми станат началници....

И пак да уточним, че става въпрос за България, защото у нас както винаги има огромни бюрократични изисквания, които отнемат ценно време от конкретната работа - ВАК, доктор ПО медицина, доктор НА медицинските науки; отживелици и небивалици колкото искаш. А аз се чувствам пряко засегната, защото след защита извън България не пожелаха директно да ми признаят титлата "доктор по медицина" а искаха да им пиша автореферат НА БЪЛГАРСКИ (щото моят беше на английски) и да минавам през ВАК. За по-лесно не се върнах в България.....