я да ви видя

Кой от вас драги читатели вярва в натрупването на кармата и защо?
Наскоро в една друга тема се стигна до малко разногласие. Един човек смята, че когато човек се намеси в събитията умишлено и без много да му влизат в работата , той влияе на всичко това по-скоро отрицателно. Една част от мен приема твърдението, но друга една доста брутално го отрича...
Та по-точния въпрос е-ако човек има талант и желанието да помага кога точно трябва да го прави..или думата трябва е излишна и всичко е до личностен избор?

мълчанието убива част от нас
[image] [линк][/image]

не вярвам в натрупването на карма.

вярвам, че има някаква посока на обучение, която е заложена от Духа за останалите аспекти и когато тази посока не бъде спазена, обучението се забавя, а понякога отлага за неопределено време. Което води до затворен кръг понякога и може би до разкъсване на връзката с Духа.

под "Дух" визирам най висшият ни съзнаващ аспект, който е разделен по някакъв начин от цялото.

Vzimash edna chasha palna sas studena voda, dokato q darjish v rakata si shte useshtash tejestta i, shte useshtash studa, shte useshtash vlagata, glatkostta izobshto vsichko svarzao s chashata, eto tova e karma. Ako iskash mojesh da q izxvarlish, ako iskash mojesh da q izpiesh, tova nqma da promeni xarakteristikite na chashata nito pak shte promeni tvoqta vatreshna sashtnost. Nikoi ot nikade nqma da te sadi che si xvarlil chasha voda ili si q ispil, niko ne te gleda, nikoi ne ti vodi smetka za nishto. Ako ne piesh voda shte umresh ot jajda, shte e kofti, nqkoi moje da kaje losha karma, az shte ostana bez komentar.

Trqbva ili netrqbva da se pomaga ? Vapros na lichen izbor e, tova nqma da uvelichi bankovata ti smetka, nito shte q namali, nqma da poluchavash bonus karma krediti, tova ne biznes, tova ne targoviq.

I moje bi tova, koeto te izmachva vsashtnost ne "Trqbva li?", a "Moje li naistina da se pomaga?" Dali naistina postapkata ti shte pomogne, vmesto da navredi, v momenta zatova pitash, vatreshno veche si reshil dilemata "trqbva ili ne" ne tq te izmachva, veche imash otgovora v sebe si, no vtoriq vapros ostava bez otgovor, i toi e vsashtnost, koeto te razdvoqva.

Общо взето мнението ти е баланс между : "Всеки сам си кове съдбата" и "Предначертан път все пак има". Идеята не е лоша, имайки впредвид колко грижи можеш да натрупаш, ако задълбаеш в някоя от крайностите.
а защо е разделен въпросният Дух?

мълчанието убива част от нас
[image] [линк][/image]

Взимам въпросната чаша. Дали да си задам въпроса какво прави тя тук и кой ми я е напълнил? Не? Значи я взимам и се чудя дали да пия. Ако не съм толкова жаден ще потърся нещо за хапване...пържени картофи може би..току виж съм ожаднял.
Ми така де-в една стара книжка главния герой-кимерииски варварин казваше, че взима от живота, каквото последният му разрешава да се вземе, така че философиите по темата са излишни. Завиждам ти за свободната съвест Неф! Аз не бих приел чашата за своя , защото мога да я взема и задържа. Някак твърде наготово ми идва.
Прав си и за другото-може да се помага , но често се изразходва много енергия. Ако имаш в излишък и се чудиш какво да я правиш-върши нещо..няма значение какво идеята е да и се дава насока.
Глупаво е да се ограничаваме , но непрекъснато го правим..иначе..не знам какво иначе

мълчанието убива част от нас
[image] [линк][/image]

(нека този текст се възприема като най-голямата усмивка, която може да побере едно човешко лице )

не четох какво казват другите:) в такъв период съм
та значи за кармата... знаеш ли къде е пресечната точка между лична съдба и съдбата на другите? това непрекъснато се променя и зависи от дълбочината на собственото ти ПРИСЪСТВИЕ. колкото по-надълбоко си в себе си, толкова повече ПРОСТРАНСТВО обвземаш и това си ТИ. а карма върви ръка за ръка с дхарма - отговорността ти към цялото. обикновено ако си стигнал до етапа да знаеш КАК да преработиш своята карма (нека не се бърка с четенето на книжки, опитването веднъж седмично след работа на някоя техника и след това обсъждането с приятели какво си направил) ще знаеш и КАКВО да преработиш.
Карма е енергия, която си интегрирал в себе си (преживял, допуснал, пожелал). Изгражда различни пластове, които ако тръгнеш да обхождаш с вниманието си, съдържат сякаш цял свят. Единственият реален начин според мен е да се насочиш в себе си и когато трябва да направиш нещо ще имаш и ресурса, и знанието, и виждането на причинно следствените връзки, и изхода какво ще стане след като го преработиш. всичко останало е игра на картинки (визуализации, които се наслагват върху оригиналните карма структури, и ако работиш върху друг човек много стабилно те свързват с него с резултат да преживяваш неговата карма.) карма се преработва единствено в празнотата.
***

From the highest peak to the deepest valey

"карма се преработва единствено в празнотата. "
поклон пред Дхарма

сега се присетих, че бях писал нещо за карма отдавна. карма е способността да правим промени и задължението да ги живеем :)
карма

From the highest peak to the deepest valey

Така де, но дали тя е валидна за всички, както някои природни сили, или е само въпрос на вяра, а?

мълчанието убива част от нас

добре си направил сайтчето, Ездачо..Прятно за окото, навежда до някой мисли ако човек има желанието да ги прочете...Но ако не отнесеш малко критика от мен, би било лицемерие
И така-темите, които засягаш са както споменах-доста интересни, но има и присъствие на софистика в почти всяко изречение. Как очакваш средноинтелигентния четец , да стигне до края на идеята ти след като трябва да мисли съсредоточено върху всяка дума? Виж, Дъглас Адамс е решил този проблем, като вкарва един вид забавни простотии, за да не ангажира много четящия. Ако идеята е да отсееш интелигентните люде от не-чак-толкова-просветлените критиката ми се анулира
Друго питане-тези идеи гравитиращи около Махатхама не допускат ли някакъв вид морална деградация...На мен лично Инг&Ян са ми адски удобни и ясни..и не само на мен. Идеята да се стремим към концентрирането на светлината в нас е красива , но и доста ни ограничава...
Дотук спирам с упадъчните си въпроси. Още не съм достатъчно ерудиран, за да бъда ясен в приказките си, надявам се не приемаш мнението ми за някакъв вид нападка-желая ти всичко най-хубаво а с другото също ще се справиш.

мълчанието убива част от нас

мерси,
ако има желание този, който чете ще стигне и отвъд думите. а според мен има и достатъчно енергия, която прави достъпно всичко написано там :)
махатма е недуална енергия, пък и аз не съм се стремил да сложа всичко, което съществува, а това, което на мен ми харесва и се интересувам. както казах преди време честотата на сърдене ми се измерва в геологически периоди, т.е. е доста нарядко, така че не се притеснявай

From the highest peak to the deepest valey

не е въпрос на вяра, закона за карма (наричан още закон за хармонията е валиден за всички, независимо от приемането, отхвърлянето, информираността и тн. бтв това, което съм писал на сайта ми за карма се отнася до някои нива на карма :) по-ниските, но пък 90% от хората изживяват само тях

From the highest peak to the deepest valey

То желанието е едно нещо, а мързелът съвсем друго:) или са две лица на едно и също нещо? Така и така си се занимавал със сайта, поработи малко върху по-лесното му асимилиране, няма да сбъркаш! А впрочем какво значи Шамбала? Не ми отговаряй, ще си го намеря някъде там, където е:)

мълчанието убива част от нас

шамбала е просветлена материя:)

From the highest peak to the deepest valey

въпросният Дух е разделен, защото не може да съществува в цялата си истинска и пълна същност на тази пространствено/времева плоскост, затова се учи да управлява материята чрез една доста самостоятелна "мислеща" машина, която се нарича аз, има осъзнаване и е доста автономна, даже понякога прекалено

с други думи Духът съществува в друг тип пространство, което се подчинява на своите физични закони. връзката на Духа с това пространство става чрез душата и тялото естествено има вероятно още много работи и май няма голям смисъл/полза да се класифицират по подобен начин нещата.

всичко има смисъл.
ако имаш вътрешна необходимост да мислиш, мисли, ако имаш необходимост да чувстваш, чувствай. единствено апатията не е оправдана. има един много силен аспект в егото на хората, духовен аскетизъм. който твърди през цялото време, че не трябва да се прави нищо, а това неправене на нищо е след като си положил страшно много усилия и си е само за даден етап. последният.

From the highest peak to the deepest valey

да го кажем така - имал съм потребност да класифицирам нещата по такъв начин и да давам подобни обяснения.

но в момента нито имам време, нито нужда, нито излишна енергия, за да създавам толкова умствени конструкти, колкото съм си правил винаги. така че описвам предимно стари свои възгледи и вярвания, които не са много подходящи за сегашната ми нагласа, но просто няма нови.

уважавам това, че си стигнал до Ошо, будизма и прочее, но нали знаеш, че и това ще отмине (ако продължиш да се развиваш) и когато отмине, идеята да се прави всичко, за което има "вътрешна необходимост" ще се превърне просто в поредната чужда идея, която е била част от мисленето ти, но не е била теб в истинската ти същност :)

защото т.нар. "вътрешна потребност" съвсем не е една и съща винаги и не идва от един и същ източник....

такач че нека продължим да си говорим, но голяма полза/смисъл от това няма... има полза от целенасочени, фокусирани действия на всички нива, а тук си чешем езиците и тва е ок, стига разбира се човек да не го приеме твърде насериозно...

аз не си чеша езика, а другото само аз мога да зная кога и как ще отмине

From the highest peak to the deepest valey