МСД?

За абстиненцията - последното, което опитахме с моя приятел е MS OD или нещо такова, по-различно е от MSD-то, маха ти кризите, действа 24 часа и уж няма проблеми...
Първо се започва с 2 х 120, което на ден прави по 7,20 за хапчета - нещо нищожно в сравнение с тея 60 лева, дето се дават за материал...
После се преминава на 1 х 200 - цената е около 5 лева.
Не знам, според мен си заслужава.
Какви са вашите наблюдения?

Здравей Je_suis_saint_Esprit ! Aз от 02.2004г до 08.2004г пиех Субститол /MS OD/ или нещо такова, но в програма към НЦН за периода от 6 месеца. Като програмата беше експериментална В началото се започва с 2 х 120 мг и по-късно дозата се увеличава до 800 мг на ден / това са 4 таб х 200мг/ и така 6 месеца. Преди да започна тази терапия бях на метадон и чесно казано за отказване от херото СУБСТИТОЛА е добра възможност, но на мен лично повече ми допада да си копувам метадон. След като свършиха тези 6 месеца продължих да си пия метадона но естествено дозата която ми бе нужна беше доста по-висока от преди терапията със СУБСТИТОЛ. А и ако си решила да се отказваш от стафа и то със Субститол трябва да знаеш,че нищо няма да стане ако го взимаш само за кризите. Приемът на всички подържащи медикаменти от групата за да има ефект трябва да е по- продължително време, като в началото дозата се увеличава до постигане на състояние на комфорт при лекуващият се и след това започваш да намаляваш дозата постепенно, докато един ден няма да ти е нужно нищо за да се чувстваш добре. Много, много успех с отказването на тези лайнаци. AKO ти е нужно повече инфо за Субститола може да ми пишеш бележка.

Субститола не е за мен - от доста време не пипам нищо , а за моя приятел... Докато чакаме да го включат в метадоновата програма.
Изписа го психиатър, той определя дозите, за сега уж помага... Някак си.
Но психическите кризи са ужасни...
Както винаги...
Все пак говорим за човек, който друса от 6-7 години, като най-дългата му ремисия е 7 месеца.
Интересувам се от вашите наблюдения...
Лечението е нещо адски крехко и всяка една подкрепа е от голямо значение. Трудно е, когато не я срещаш от близки...

......

...but is too late tonight... dead inside, alone forever...

......

Избеснях!!!
Напоследък всичко удря на камък!
Продължава да друса, като е намалил броя на пакетите...
А семейтвата ни не помагат - влизат в ролята на спасители и на адски загрижени само и само да оправдаят поведението си спрямо него.
Толкова ли е трудно да получиш подкрепа?
А като не я получиш - накъде?
Знаете какви мисли и чувства, които бръмчат, ръмжат и скимтят из главата ти в такива моменти...
И до какво може да доведе това...

А сега накъде?