Самотното цвете

Самотното цвете
(в опит за приближаване на фантазията към реалността)


Някъде във Вселената.
(звучи музика от Междузвездни войни...)

Всичко е подредено като за световно. Пространството, времето, планетите, звездите, съществата.
Цветята също са същества. Безспорен факт. Могат да извършват различни по вид дейности, дори такива свързани с мислене...
На едно отдалечено от нас място, живее едно цвете. Красиво и самотно. (не е цветето на малкия принц. за да няма излишни недоразумения.)
То, както всичко друго, има цел заради която се е появило. Но както много други, като нас, все още не е разбрало каква я тя.
(следва сцена, в която това Цвете показва на публиката, колко е красиво и какви са му възможностите)

Съществуването/животът на Цветето се осмисля от дейностите които то извършва. Различните му нужди определят нормалното съществуване.
Но желанията, зараждащи се понякога в неговите венчелистчета, изпращат едни такива сигнали до стъблото и до коренчетата му...Сигнали, които предизвикват необходимост от по-драстични действия. С 'две' думи - Цветето искаше да се измъкне от постоянното си местонахождение и да се премести на някакво друго място във Вселената.
(Победи природата си! Много популярна реклама. Добре че Цветето не е овца или вълк)

Неведоми са пътищата божии...

Самотното цвете много рядко общуваше с външни фактори. Всички фактори заобикаляха неговата планета. Защо всичко важно се случваше на други места ? Къде ли не, само не и тук ?
Неговите сетива понякога долавяха 'присъствия' ... някои отчетливо, други слабо и размито...
То знаеше че тези 'присъствия' вършат нещо. Много му се искаше също да вземе участие.

Вероятно Самотното цвете ... трябва да намери своите начини да направи каквото иска.

Някакви предложения ?

(звучи леко меланхолична музика...точно обратно на подобаващата за Разкази с неочакван край)

..........
тук авторът наистина иска, Вие да продължите приказката...
защото си помисля...че знае собствения си край за нея/приказката. и не иска да бъде така. иска края на приказката да се промени....

Ха, приятел, това повече прилича на сценарий, не на приказка.
Що не го довършиш ти, пък ние ще го променим щом не ти харесва?


Забелязах, че мнението ти е на 11.01. в 11,11 ч. Тука има нещо важно май.

щом си навит, ще продължим с постановката
па може да успеем да приближим съвсем тази пуста фантазия, достатъчно близо до реалността.

и аз забелязах съвпадението на датата и часа, още в началото.
разбрах само, че е хубаво.
не знам какво точно означава
как мислиш може ли да се каже кое е важното

Кое е важното??? - важното е да си щастлив, важни са нещата които те правят щастлив, важен е живота, защото той дава нещата които могат да те направят щастлив, важен е Този, който дава живота, за да можеш да си щастлив.....

Щастлив=Обичлив=Жизнерадостен=Радостен=.......

Кажи за фантазията, която искаш да приближиш до реалността?

Най-добре е цветето да знае с какво иска да замени местожителството си.
И ако знае - да го направи веднага, по най-краткия път и без да губи време. Мислите размиват съзнанието и ...... могат да продължат до болка.
Знае ли цветето къде иска да отиде или просто така е решило?

Важни са също трудностите, които се опитват да направят важните неща маловажни :)
докато се минава през...тежкото...изскачат на повъхността едни възможности, дето позволяват на всяко същество да намери собствените си желания...

като обясних така заплетено :)...
искам да знам дали ако успея да осъществя фантазиите на Цветето, ... ще ми бъде позволено да сбъдна и моите

едно знам със сигурност - зад това "просто така е решило", се крие причина.
която трябва да намерим...

ще трябва да призова Музите си, че да видим как да продължим нататък

Може би, вероятно. Но ти не каза нищо за твоите фантазии???

Продължи приказката...а също и фантазиите на Цветето.
Мислех че са ви еднакви фантазиите??

...много фантазийно стана

...толкова много искаше да пътува, толкова силно го желаеше, и един ден то полетя. Дали това беше реалност, или само полетът на една мечта? Това остава мистерия...

И така, Цветето летеше и летеше... Видя нови светове и откри нови светове. Изпита непознати до този момент усещания и чувства. Цветето беше щастливо. Всъщност и щастието беше нещо ново за него, но много му харесваше. Цветето беше влюбено! Беше влюбено в живота, в свободата, във всичко наоколо си...




Толкова от мен. Нямам талант, но пък имам вяра. Повярвай и ти!

Climb your favorite apple tree,
Try to catch the sun!

за да разгадаваш мистерии, смятам че талант за писане не е нужен

Вярвам в това

"Навлизане"

Някъде се споменаваше за божиите пътища, които не се знаело какви са и къде водят.
Цветето, обаче било виждало Този от който е излязло всичко.
Наминавал около неговата планета и 'хвърлял по едно око' за да забележи как е положението..
Посещенията оставяли след себе си интересно чувство за топлина и обич. Но също някак тревожното предусещане "нещо трябва да се случи".
То нещо постоянно се случвало.
Започнало да се променя времето, някак на прибежки. Околната действителност придобила формата на абстрактна картина. Появили се други живи същества. С една дума - живот.
Цветето отначало безмълвно наблюдавало.
След това се заинтересувало.
Накрая пристъпило към действие.
Вече не било Самотно.

(До тук с Голямото Чудене. Ненормално е да има живо същество, което да бъде съвсем само. Но това са Божиите проблеми. Нас не ни интересуват.

За нас хората, е много присъщо да смесваме териториите си с тези на Господ. Като че ли сме получили 'лиценз за производство' свише. Че и на производителност го докарваме....

Тук получилото се отклонение се яви вследствие на някои лични пристрастия на автора. И неговите опити да установи взаимовръзките и защо толкова голяма част от усилията на човечеството се превръщат в злокобни събития със смъртоносни последствия)


Цветето се променило.
Станало част от общност. Навлязало в дебрите на общуването. Усещало, че така трябва да бъде.
Вървяло по правилния път, което не било скучно (както някои се опитват да го представят).
Тогава в един определен за целта момент започнали странните състояния на Цветето.
Случвали му се поредици от видения. Картинки, които рисували пред него интересни светове, пълни в живот. Примамващи измерения, близки и далечни, които предлагали свобода за нуждаещите се от това същества....
Цветето разбрало че се е сдобило с Фантазия. Сега предстояло да разбере как да я използва.



някъде сред тези редове...се намира и написаното от the_alchemist...съвсем на место

Един прекрасен момент, така както идват истинските неща... се получи разбирането на Цветето.
Разговаряйки с една суха 'тревичка', довеяна от вятъра, по неговите там непредвидими начини.

(по сценарий тук би трябвало да вземат участие вятъра, и още няколко фактора оказали влияние.
Но остава само музиката като фон, който заглушава останалите в пространството звуци...)

Цветето узна какво трябва да направи. Някъде във Вселената имаше две същества, които се търсеха. Но не можеха да намерят пътя един към друг. Защо - беше въпрос на допълнителни уточнения.
Всички места, които то видя и посети на крилата на Фантазията, всички присъствия, които усети и съществата с които разговаря - се сглобиха в едно.
Това беше неговата мисия. Трябваше да срещне двете същества.
Ставаше дума за Любов.

-
Следват няколко тома, разкриващи възможностите за действие. това - защо Бог поставя непреодолими пречки пред своите творения? знае ли до какво водят? Това - как той самият участва?
как помага и как пречи?
Все въпроси с фундаментален характер.
И накрая как "награждава" успешно справилите се със задачките.
-


Краят на приказката за нашето Цвете.
То успя да събере двете същества, като им уреди среща при себе си. Купонът беше мащабен. Цветето се оказа много добър домакин.
Следва неочакван "обрат". Оказва се, че неговият дом (на Самотното цвете) се намира на Планетата на Цветята.
Където вече му беше позволено да се премести.

авторът има привилегията да знае подробности. той също взе участие в тържеството по случай превръщането на Една Фантазия в реално събитие за всички участници...

Това ли е краят, който автора в началото каза че знае и че иска да промени, защото не му харесва? Как трябва да звучи за да е добре?

...не че разбирам нещо от приказката, но е някак хармонична...и ...малко обречена за Цветето (един доста неясен персонаж)

е краят на тази история. И е точно такъв, какъвто трябва да бъде :)

в началото беше 'обречен', защото тогава вероятностите за развитие на историята бяха няколко. И имаше мрачни и изпълнени с мъка и тъга събития, които водеха до някъде, където не ми харесваше. Затова беше предупреждението в началото.
Но след оказаната ми помощ ... всичко се подреди идеално.
Радвам се за усещането за хармоничност - то сочи, че съм прав.

Искам да кажа нещо, което ми идва така, ...като необходимост да го кажа
Всяко нещо което правим - не е самоцелно.
В смисъл - за мен, написването на тази история си имаше цели (дори няколко) , които са за мен. Но в същото време, щом излиза на бял свят, така да се каже...тази история има значение и за други хора, и за други същества ...може би... за миналото, за бъдещето..
И ако ти не беше намерила нещо за себе си, например, част от смисъла на появяването на Самотното цвете - щеше да се изгуби.
Предполагам и други също трябва да си кажат...
Така и за мен , всичко ще "си струва", и няма да имам чувството че не съм направил нищо .
Самотното цвете е "събирателен образ"
трябва да се ИЗЯСНИ , според който има какво да каже за него ...

Радвам се че за толкова краткия период от 1 седмица нещата са взели такъв категоричен благоприятен обрат за теб.


(Това със събирателните образи е доста сложно за мен, аз съм просто устроена и нямам сетива за такива неща. Предполагам, че наистина по-чувствителни хора ще намерят нещо за себе си... Но най-важното е, че всичко това е помогнало на теб )

1 седмица ?
по моето вътрешно време...ми се струва че са минали хилядолетия
Често ми се случва, заради наситеността на събитията...

за събирателните образи съм съгласен. затова трябва с общи усилия.
ние сме съвсем простичко устроени - сложността идва когато всичко друго се наслои върху нас и ни се налага да погледнем през него
тогава нещата се комплицират


а, и сега се сетих да попитам....защо според теб краят да е обречен за Цветето?
та, то е намерило дома си

Бих ти отговорила, ако знаех за какво говорим. Но вероятно това е твоя изразен стил и няма да го кажеш по по-ясния начин:-))

Онова нещо, което ти влагаш в понятието "Цвете" определено ми убягва.

(просто усещането ми беше за обреченост- да чувстваш Вселени и да си говориш с Бог, и ...накрая пак у дома. Горкото цвете, всеки накрая си отива у дома, и без да притежава неговата чувствителност.
Всичко това за мисия да събере двама души?....Цветето-посредник?)

Кое е това "всичко друго", което се наслоява върху нас? Защо като сме просто устроени не говорим ясно и не вършим нещата просто, а ги усложняваме?



..И аз забравих да попитам- фантазиите на Цветето ти ли сбъдна? А твоите?

отиваме..и твърде към същността

Защо не вършим нещата простичко?
сигурно не можем да го правим.
предполагам че ни е заложено в момента в който излезем от самите себе си - да търсим разнообразието и да го правим .
това е моето обяснение.
като казваме НИЕ - имаме предвид същностите си, нали?
Ако можеше сами да бъдем някъде във Вселената и да се мотаеме безцелно, и просто да правим - нямаше да е нужно да имаме тяло, душа, сърце, разум, съзнание, вътрешен глас ...и т.н всички останали атрибути. с тях "усложняваме" всичко. :)
А освен това- да не забравяме и външния свят. Той също иска своето от нашето присъствие в него.
Това достатъчно ли е, в опит да обясня

а сега от друга гледна точка. имаше времена когато и аз обичах простичките неща - казвам направо. това е "моята кола"... това са "моите пари" ... ако искаш ела !
сещаш ли се, които са тези които се навиват на такава ясна и точна постановка?

За едно съм сигурен, че нещата не са еднозначни. Зад всяко нещо което искаш да разбереш - със сигурност се крият още 10

Какво за тебе е Цветето?

книгата на Джак Керуак (ако не греша) "По пътя", където един от героите беше открил в себе си, не знам колко десетки личности :))

понеже се знам, в различни светлини какъв съм, мога да кажа какво е Цветето за мен в няколко аспекта

в определени моменти - това съм аз, когато съм търсил, опитвал, помагал на тези които съм срещал, докато открия какво съм :)

в други моменти - Цветето, олицетворява всички онези неща (от най-малките до най-големите) и хора, които са ми помогнали за да се срещна със съществото което съм търсил...

като трето - Цветето, може да бъде подарък от мен, за всеки който би могъл да го използва, така че да намери това което търси...