връзки

здравейте,

признавам, че тази тема е вдъхновена от темата на borealiss от адам & адам. мисля, че може и в нашия клуб да се получи интересна и конструктивна дискусия.

и така. какво според вас е нужно, за да се изгради една хубава и трайна връзка? какво е нужно за влюбването да прерасне във взаимна и силна любов?

i've got static in my head, the reflected sound of everything...

Доверие и уважение

Доверие.

Уважение и доверие са дотук. Напълно съгласна съм, но доверието върви ръка за ръка с отговорността, иначе доверието е мисия невъзможна.
мисля, че има нужда и от известна доза жертвоготовност, в такъв смисъл, че трябва да си способен да правиш компромис с някои (нямам предвид обезличаване) от твоите разбирания, които не съвпадат с разбиранията на другия.
та изобщо forget about the ego-thing.
а когато всички тези неща (плюс още някои, които тепърва ще се постват) са налице и са взаимни - the miracle happens.

sound.vision.soul

според мен е нужно дълбоко приятелство, което, разбира се, върви ръка за ръка с доверието и уважението. които, от своя страна, отхвърлят ревността.

такова приятелство, което всъщност се среща адски рядко и заради което нямаш против да жертваш едно или друго нещо, да направиш компромис. всъщност, това с компромисите е фино нещо и според мен не бива да се прекалява с тях, за да не се стигне до обезличаване. по-скоро това, което наричаме компромис, е един вид научаване как да бъдеш с другия и да запазиш себе си в същото време, без да се разтвориш в цялото нещо и да се изгубиш. научаване как да бъдеш по-добър. за себе си и съответно за другия човек. а не е просто "компромис".

разбира се, такова приятелство освен че се среща рядко, не преминава в любов винаги. ако преминаваше, досега да съм имала няколко прекрасни любови с мои приятели. ;)

малко хора предразполагат за такова приятелство, отвъд очевидното привличане на други нива. но мисля, че е много нужно, за да не си останем само с влюбването, което идва и заминава за няколко месеца.

i've got static in my head, the reflected sound of everything...

За мен лично границата между преминаването на влюбването в обичане е доста тънка. При обичта започват да недостигат страст и сексуално привличане, което е пагубно за взаимния интерес. Даже "обич" свързвам с родителите, приятелите и изобщо с хора, с които нямам секс. Прекалено дългата връзка с някого най-често прави подобен преход. Естествено е, че за да не се разпадне трябва по времето на благоприятния период да са създадени "крепежни елементи" като по-рано описаните доверие и Уважение. Бих прибавила: повече хубави спомени (общи), общи приятели и интереси. Или интерес към другия.
От време на време нуждата да живееш с романтика и по-интересно кара обичащите се да правят криви в поведението си, да пакостят или да проблясват спомени от "влюбения период", което води до изменения в ритъма на връзката и може отново обичта да се превърне във влюбване. За малко. И когато на обичащите се им бъде припомнено колко е хубаво да си влюбен, те все по често търсят повод да са такива.


П.П. Ей сега схванах каква лекцийка е станала, брей!

да обичам насила, без любов да има
да обичам с тревога - този път не мога

свивам си цигарка, сумтя малко, и си мисля, че си права. но според мен говорим за леко различни неща. според мен има разлика между обич и любов. аз обичам приятелите си, майка си, сестра си, кучетата си, но не мога да сравня (а и не искам) това, което изпитвам към тях, с това в което смятам, че влюбването може да прерасне (това с т ли е или не, чудя се).

говорех за това как толкова често едно стихийно и прекрасно влюбване се разбива с гръм и трясък само след няколко месеца и не е могло да прерасне в любов. защото не е имало достатъчно доверие в себе си или другия; имало е страх, треперене, примерно.

а иначе съм съгласна. ако имаш късмета да си получил шанс за такова дълбоко приятелство, заедно с привличането, трябва да полагаш усилия за това да продължи да ги има. да си креативен и изобщо, да си правиш връзката интересна и цветна.



i've got static in my head, the reflected sound of everything...

got it:)

-> какво е нужно за влюбването да прерасне във взаимна и силна любов?

Време, доста време... И търпение...

Евала за вдъхновението К., но според мен си се изпреварила с едно стъпало, а именно:
"Колко от вас са успели да създадат връзка, извън обектите подходящи за **ане ? "

Или пак да си говорим ... как бихме искали да е ?

Там, където е бръкнала природата и медицината е безсилна!

сизи, не питам кой каква връзка е имал, а изобщо как мисли по въпроса. всеки си носи провалите с него, но не мисля, че те са определящи. ти как мислиш?

i've got static in my head, the reflected sound of everything...

Аз мислех за йерархията, т.е.: "създаване - отговорност", а не за "провал". А кой как мисли

... псевдоинтелектуалщина в общи линии. Но звучи красиво.

Там, където е бръкнала природата и медицината е безсилна!

псевдоинтелектуалщината и размисълът/стремежът към нещо хубаво са различни неща, струва ми се.

i've got static in my head, the reflected sound of everything...

..чета едно книжле в момента ще взема да го цитирам. кое е книжлето съм убедена, че ще се сетите и сами. Але-хоп.;)


"Любовта е там, където я срещнеш. Глупаво е да я търсиш. Понякога дори мисля, че често тя е ужасна.
Бих искал хората, за които условно се предполага, че се обичат, да си припомнят следните думи, когато се счепкат: "Моля, по-малко любов и повече добро отношение."

***

"Цяло щастие е, че хората се нуждаят от всички роднини, които могат да намерят, и при възможност да даряват и да получават не непременно любов, а просто добро отношение."

И все пак, авторът е Кърт Вонегът

sound.vision.soul

... то думичките са различните възрастови групи са различни и носят противоположен знак /понякога/: от моята позиция твоето запитване звучи като псевдоинтелектуалщина, а от позицията на някой на 22г. примерно това ще е велика тема за размисъл и за стремеж към възвишеност.

Там, където е бръкнала природата и медицината е безсилна!

На мен пък си ми звучи съвсем конструктивно...

И какво общо има интелектуалщината с разсъжденията за връзките? Да не говорим за Жулиен Сорел в момента?

Сори, че се намесвам, сизи. Ама това ми звучи като разликата между циника и романтика. Не е важна възрастта, за да останем трайно наранени. Нали времето било лек за всичко.

Прегръдки, сизи.

Конструктивно, защото започва с К. или ? Конструктивността предполага по-малко думи, защото изграждането на дадена връзка е нещо интимно и не се говори много. А там, където вграждаш Душа и Сянка ведно, не търпи размисли в сферата на Умозрителното.

p.s. И аз обичам да пиша в червено и черно :)

Там, където е бръкнала природата и медицината е безсилна!

... Мъник, но ние тук наистина говорим само за Съзиждане ... Разлики и прилики се търсят само в думите ... Останалото е само в Прегръдка за теб :)

Там, където е бръкнала природата и медицината е безсилна!

падаща звезда...флуиди...взаимно желание...обич...търпение...