общение

Инересно ми е, как успяват някои хора, след като са стигнали до развод, след това да продължат да поддържат помежду си добри приятелски отношения?Що за приятели са, щом не са могли да направят компромиси и да не се стига до развод.И какво е това приятелство после!

Ние не сме приятели - само се преструваме

Наистина ли не е възможно и единственият изход е преструването?

Компромисите – за мен те са „скрит пазарлък” – ето, аз направих компромис за това, сега трябва и той/тя да направи компромис за онова.... и точно това е сигнала, че нещо в отношенията не е наред.
След раздялата да останете приятели това според мен не е преструвка, а истинска обич. Когато човек обича или не обича някого не зависи от него, това са чувства които идват и си отиват независимо дали искаме или не. Когато обичаме някого, ние трябва да имаме уважение и разбиране за неговите предпочитания и чувства, затова и трябва да позволим на другия да поеме по своя/друг път. И в случаите, в които другия има нужда от помощ, да се отзовем, при това напълно безкористно, а не защото се надяваме да обърнем чувствата към себе си. А това не е ли точно хубавото чисто приятелство?!

... nothing is as bad as it seems ....

Добре е казано,но е трудно изпълнимо по дяволите.
Успяваме да се държим така когато излезем заедно с децата
всичко е толкова чудесно,не се караме за нищо,разбираме се с
една дума.
После тя си тръгва,аз оставам сам и се чудя защо трябва да е така.
Караме се много зверски по телефона когато си е решила да не пусне децата при мен и се заяжда за глупости.
Абе идиотска работа с две думи

Ето ни нас. Правим се на приятели. А, само аз си знам, че като се видим, след това ми е нервно по два-три месеца.

vapros na kultura

То е нещо като с бившите гаджета. С времето разногласията се наместват и остава само тръпчивия вкус от тях. Да се виждаш с някого за 1-2 часа не е като да живееш с него. А като ги няма отрицателните емоции, породени от ежедневното общуване, що да не си запазите добрите отношения.

Има голяма разлика между "добри" и "приятелски" отношения, въпреки че ти ги казваш на един дух.

Лично аз останах в добри отношения с бившата по две главни причини - хем не съм кавгаджия по природа, хем сина ми живя с нея около година и нещо след развода и знаех че след всяка кавга тя ще си го изкара на него.

Не че нямаше причини за кавги, но винаги казвах - нали вече сме разведени, я да се успокоим и да продължим този разговор утре, други ден, след една седмица и т.н.

Дали това е приятелство...едва ли, просто коректни отношения.

...I DID IT MY WAY!! REGRETS, I HAD A FEW...

защо не?

между брака и приятелството има разлика.

Благодаря за мненията. Ето, че от общуването човек може да открие различната гледна точка за всеки проблем. Да, ще заменя в случая думата приятелство с добри отношения, но и това е трудно, след прекъсването на една една голяма и дълга любов вследствие на обида.

Всичко си зависи от хората.

Едва ли е само обидата причината да свърши голямата и дълга любов. Ако любовта е действително голяма и силна обидата може да се преодолее.

Обидата едва ли е единствена причина за раздяла, да, но може би тъкмо обидата е това, което пречи на нормалните приятелски отношения... а тя може да е дори съвсем неосъзната! Да не си даваш сметка от какво си обиден! И може би ако се осъзнае и от ДВЕТЕ страни... нещата потръгват? Знам ли... Аз след две години и половина (развод по взаимно съгласие, външно мирни отношения) си давам сметка, че НЕ мога да поддържам с него приятелски отношения - не бих ги нарекла и добри тия отношения. Нездравословно ми е дори да го виждам или да говоря по телефона с него - затова съм намалила до абсолютния минимум и тези контакти. Децата като искат, да си контактуват с него и той с тях - не се меся там. Но аз - не, благодаря! Винаги, когато се видя с него, разигравам грандиозни театри на уж прекрасни отношения, обаче леле! какво си мисля за него! - направо ме е срам! А може би продължавам да съм му обидена до кръв? Трябва да си помисля по този въпрос и току виж взема да я преодолея най-после тая толкова чистосърдечна ненавист! Всъщност много ми се иска да я преодолея и търся начини... но ето, темата за обидата, която стаяваме, може би ще ми помогне...

Желанията ни трябва да са леки като перце...

Остава горчивия вкус от обидата, аз лично бих запазила "добри отношения" ,но отношенията биха могли да бъдат двустранни. При мен не се получи, а на глупачка не приличам и така едно безразличие върши чудесна работа.Силата е в безразличието на нея се покланя светът!

Ами, ако обидата е заради предателство? А срещу лъжи може ли да се предлагат добри отношения?

Трябва да мине време,времето заглажда остротите при сблъсъците ..... и погледнато от друга позиция може да има и "добри отношения"Аз преживях не само предателство, лъжи и други по-сериозни сблъсъци касаещи и децата ми, раната заздравява, но остават белезите и те с нас по-всяко време, те ни напомнят за ужасите които сме преживяли и това напомняне ни движи напред!!!

Приятелството бива всякакво - имаме приятели, които много обичаме да срещаме, но и такива, с които от години не сме се виждали - и въпреки това приятелството си остава. Имаме приятели, с които общуваме си леко и за всичко се разбираме, но и такива, с които често можем да се скараме - и въпреки това приятелството си остава.

Приятелството задоволява нужди - за всекиго са те различни и тъй като е обществено приемливо да имаме повече от един приятел, а и животът бързо ни научава, че ексклузивност в тези отношения рядко може да просъществува - затова и по-лесно и сравнително безболезнено се преминава през различните фази на развитие на приятелските отношения в детство, юношество или зрелост.

Приятелството задоволява само някои конкретни нужди - в него няма чак толкова силно навлизане в лична територия, няма толкова голямо съобразяване/настройване с другия, колкото е в партньорството. Ако едно приятелство се развие в любовна връзка - то тук се извършва преход - към общо пространство, към известна ексклузивност в отношенията и т.н.

При разпад на любовната връзка - все пак е възможно да се запази приятелството, но само ако
а) то е съществувало
б) разделянето на пространствата и чупенето на ексклузивността на отношенията не нанесат рани.

Твърде рядко е според мен това да се случи, защото колкото по-голяма е била любовта, колкото партньорите са били по-близки с общи мечти и планове, със свързващи ги неща и т.н. - толкова по-болезнено протича след това раздялата и винаги има дисбаланс в причините за нея.

Вероятно, след като изминалото време заглади непосредствените болки, затихне съперничеството и/или взаимна някаква зависимост - тогава може да съществуват и да се развиват отношения, дори е възможно и приятелство да възникне. Но е малко вероятно - ако няма неща, които да сближават. Та така - не е задължително да си приятел с човека, с който си се разделил - би било хубаво да е така, но не следва да е норма.

Относно въпроса може ли приятелството да предотврати раздялата - не. Приятелството е фактор за започване на връзка - то е сближаващ ни агент. Причините за раздяла, по принцип, нямат нищо общо с приятелството, затова и то не може да я предотврати.

Приятелството задоволява едни нужди, любовната връзка - други. Прекрасно се допълват, но не се заменят. Приятелите се обичат, но любимите още се и любят.

__Уеб сайт на разведените__
~~~ Per aspera ad astra! ~~~

след като вече сте разделени лъжите вече нямат никакво значение....

играл ли си като дете с механични играчки... от тези с пружинките?
Навиваш ключето и държиш ръчичките на зайчето с барабанчето за да не мърдат... Колкото по-дълго навиваш, толкова по-дълго ще трака по барабанчето после.

Понякога по подобен начин се развиват и човешките взаимоотношения... и ако си бил в позицията на зайчето, няма да можеш да спреш да биеш барабана, докато не ти се отпусне пружинката.


Ти имаш ли?