Четене преди първи клас

Синът ми тази есен ще бъде ученик,но не може все още да чете.Това е така,защото той самият не иска да се научи.Въобще няма никакъв интерес към научаването на нещо.Дай му само да си играе,рисува,оцветява.Въобще не ми се мисли как ще я караме в първи клас?
Моля ви даите ми съвет какво да правя и какви подходи да използвам?

На възрастта на сина ти бях разплакала майка си, защото (дори и тръгнала в първи клас) не желаех да се науча да чета и да пиша. От инат. Смятах го за излишно.
Спокойно, никой не е останал неграмотен. Дори и аз.

Ми първи клас по последни данни е точно, за да се научат децата да четат и пишат. Учителките им са достатъчно добре подготвени, а и като попаднат децата в обстановката на съревнование нещата се променят.

Не виждам защо трябва да знае да чете преди да е ученик?!

There's no place like 127.0.0.1

не се притеснявай

аз можех да чета гладко преди първи клас, а големите ми деца сричаха - и на мен са ми чели много и аз на тях съм чела много...

трик няма освен четене

ако ТВ-то е основен източник на забавление, четенето остава на заден план и можеш да погледнеш как четат деца в пети и в 11 клас, на които четенето не им е сред личните удоволствия... Отговорът е - еднакво.

Два изпитани номера - майка ми ми четеше много, въпреки че можех и сама, сама обаче ме домързяваше да чета дълго... в един момент, в първи клас, стигнахме до Тримата мускетари... тя ми прочете първите глави... Докато стана страшно интересно. И каза, че тая книга я знае наизуст и не й се чете повече... Е, познай дали не я изядох с кориците сама...

На моите зайци тоя номер не подейства. Но те останаха на 7 и на 8 далеч от България с една-единствена хартиена книга на български - Късчета от пъзела на Еди Шварц... Да видиш четене самостоятелно - хем вече им я бях прочела, просто от носталгия се нахвърлиха... После им дочетох томовете Винету... И вече към края отказвах понякога. Предлагах да им пусна разпечатка на главата за вечерта и да си я четат сами. Навиват се и сега Билбо Бегинс си го четат сами. Синът ми чете по глава на вечер, а дъщеря ми по глава за ден и нещо моткане. Но четат за себе си и с удоволствие... Вечер си четат и един на друг... Чувам сделки от типа на "ти събери боклуците от пода и сортирай борапите, а аз през това време ще ти почета на глас"


В училище ще го научат да чете - технически. Никой учител не пита - можете ли да четете - давайте тогава, да избързаме. Не е така, съобразена е програмата с тези, които не могат и те са повечето. Щеу има да четат отделни букви и да ги свързват в с рички... мо-му-ма-ме... В първи клас ще се научи и да чете с 45 думи на минута в края на годината, и да пише ръкописно, и да сричкува и да пренася, и кога се пише ьо и кога йо.... Но няма да го приучат да чете - за себе си, да чете активно, да харесва четенето и да се интересува от книги, това си е твоя задача. И в тоя ред на мисли, като казваш, че му е досадно и не иска да се занимава - вие вкъщи четете ли? Вижда ли ви с книга? Щото доста подражават. Ако родителите ми се забавляват по друг начин, а мен ме карат да чета... Бих се почувствала мината и бих проявила упорство да се получа по-адекватна задача.

Хайде и тук да те питам нещо - кажи ми, моля те, какво да направя, че да не ми се приспива така зверски започна ли да чета на глас? То не са прозявки, то не е чудо... Иначе, моите си книги си ги чета без проблем, нооо ... отворя ли на приказки - ей така права мога да заспя. Според теб, би ли могло по някакъв начин да е на психологична основа?

Ралица, 20.Х.02г.

И на мене ми се доспива напоследък, ако чета по-детски текстове, направо заспивам... на малкия примерно разказвам приказките до средата и откъртвам преди него... Големите вече са на доста по-интересни неща, и пак се случва да ме хване скуката, спасението е, че на тях им чета по-скоро с внимание да е изразително, спирам да обяснявам правопис, да питамм как биха написали това или онова... реалии, такива неща, тоест повече като допълнителна рабоа, отколкото като наливане на текст... Всъщност от списъка със задължителните според мене детско-юношески книги ми остават още не повече от десет, после ги пускам да плуват из библиотеката, отсега са обещали те да четат на малкия...

Не съм измислила още трик да не ми се доспива на приказките... И мисля, че е не толкова психическа, колкото физическа умора и от възрастта... на 22-23, като съм чела на големите тия неща, не ми се спеше, сега тия козлета, джуджета и прочие ме омайват, все едно съм се напила... Ииии, трябваше да го дам тоя съвет на майката, дето се черпи вечер за заспиване... Вместо черпене - братя Грим, махаме ви главите за нула време

Я остави детето да си играе! И без това като тръгне на училище ще го ръчкате да учи, остави го сега да се занимава с това, което му е интересно! И защо да може да чете преди първи клас, след като и без това ще се научи след няколко месеца.
И аз не можех да чета преди първи клас. Родителите ми се опитваха да ме научат, но аз не исках! То и в края на първи клас още сричах, но сега чета дългите текстове по литература...

нали това е била идеята на приказките - да приспиват хлапетиите, за да може родителите им да бъдат оставени после на спокойствие поне за малко :))

Нормално е да заспиваш, докато ги четеш... загадката е защо дребосъците не заспиват изобщо, а искат още


Ти имаш ли?

Слаш бате, Слаш!
Ей за такава коса си мечтая цял живот!

You can have anything you want
But you better not take it from me

Чудя се, ти ходеше ли на работа? Като те чета, направо ти се възхищавам, нищо че ми беше противник в темата за избора на училището за първи клас. Мисля, че бях чела и за книгите, които сте чели, ти и децата и които ти си им прочела. Направо ми падна шапката. Винету да я прочета на детенце.Та аз я четох някъде към трети-четвърти клас, вярно беше ми любима, ама майка ми пусто никога не би го направила, не защото не ме обича, а защото просто нямаше време. Виждам, че си една страхотна мама, само дето аз нямам силите за такъв труд, май! има още много да лапам мухите!!!

откакто второто ми дете стана на 8 месеца, та допреди половин година съм работила плътно - на две и на три места... но си избирам основно работа, който мога да върша у дома на компютъра, това позволява да си гледам и децата по сравнително задоволителен начин


и за да не изглеждам като многорък октопод-организатор, само да вметна, че намирам време да чета и на себе си и на децата с цената на отказване от други неща... вкъщи е лудница, не гладя чаршафите и изобщо се случва по седмица да не пипвам ютия, подовете са домакинска работа за децата, тоест върши се нередовно и май съм посредствена домакиня във всяко едно отношение освен в готвенето...

и още - у нас няма ТВ и никога не е имало - това пести много време

ау, аз си мислех че само аз съм такава мама мързелана да ми се доспива. ама не може така, и посред бял ден да седнем с книжката, съвсем съм будна и пак почвам да се прозявам. до тогава съм си чела моя книга и не ми е проблем. явно е свързано с четенето на глас, с дишането. и аз не съм сигурна.

Да.Забелязал съм че става при дълго говорене във отпуснато състояние, ако не е интересно, дишането ти се забавя от говоренето, кислорода понамалява и...хърр...


Елате повече!

Тц, при мен не е от неинтересно. на мен са ми интересни нещата, имала съм случай да му чета и моите книги че му е интересно - същото става. прозявка, след прозявка.

и аз съм така - домакинството на заден план, песните, танците, игрите и книжките с детето-на преден

след прочитането на постинга ти нещо се вдъхнових, вечерта изключих телевизора и ако знаеш какъв купон стана...... а и домакинската работа нашега свърших

По принцип не е задължително да може да чете уж в първи клас, но и мен ме наплашиха, че едва ли не, ако не може да чете дъщеря ми вратата на школото ще тропне с трясък под носа й и тя там едва ли ще бъде допусната. И аз миналата година накупих всякакви помагала и буквари и реших да я уча да чете. Тогава тя беше на 5 години. Сега е предучилищна. Та започнахме ние и се оказа, че тя категорично отказва да се занимава. С числата нямаше проблем тогава - смяташе до 20, броеше, множества разпознаваше, съставяше си сама задачи и с часове сама си се занимаваше. Но буква само й покажи и край! Даваше пълно заето. Добре че бяха математическите й трепети и самозанимания, иначе щях да реша, че детето ми е направо тъпо. И аз реших, че явно ще се явим в първи клас неумеещи да четем, примирих се и прибрах помагалата и буквара.

И това до една вечер преди месец, когато тя сама дойде с буквара в ръка и каза "Искам да четем". Аз буквално настръхнах като си представих какво ме чака, но се навих и седнахме. Оказа се, че тя сама си срича и няма нужда от мен. Е, помагам й, вече започна да слива и думата от сричките, става бавно, но детето се справя. Сега се занимаваме всяка вечер по 30-40 минути с буквара. Но по нейно желание. Ако тя не каже "Няма ли да четем?" аз няма да настоявам. Просто бях решила, че в училище ще се учи.

Та мисълта ми е, щом не иска и не проявява интерес, остави за училище - там, където му е мястото и времето.

И друго, за което съм съгласна с ЕТ - детето ако не вижда около него да се чете трудно би се насочило само към книга. А и е хубаво да му се чете. Моята обича да й четат, сега се е запалила и по детските списания, намира разни интересни неща там и може и затова така да се е отворила на четене. А може и просто в предучилищната да са събудили интереса й.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...

като каза цифри и букви се сетих за една история със сестра ми :)

значи тя от малка я научиха и на буквите, и на числата, и един ден, малко преди да навърши 4, двете се возим в асансьора на път за вкъщи ((живеем на 11тия етаж))

малката започва да брои етажите .... 4, 5, 6... леко учуден поглед Г... 8...9..
и наистина седмицата на етажа е малко странно написана... много смешно ми стана :)

та така с ранното изучаване на буквите и числата :)

---

fear leads to anger... anger leads to hate... hate leads to suffering...