Избор...

Хм...
Една философско-житейска "задача-закачка".
Условие:дадени са по условие 2 жени. Едната
те обича (много) и е готова на всичко за теб,
но ти не я обичаш. (макар, че ти е симпатична,
но не е това което трябва да бъде).
Втората ти я обичаш (много) и си готов на всичко
за нея, но тя не те обича (макар, че си и симпатичен,
но не е това което трябва да бъде).

Задачата е: Коя бихте избрали вие?
Въпроса не е само към мъжете, защото аналогичен може да
се зададе и към жените разбира се.

А?

Ще зарежа цялата работа и ще си потърся някой 3-ти, с който нещата да "както трябва".

Подкрепям!

Приемам, че мъжът е наясно със себе си, тъй както и въпросните дами знаят какво искат. Ако е така и не е възможно развитие в отношенията - няма успешна партньорска комбинация между тях основана на любов и обич.

Ако някой не е наясно с това, което иска - има вероятност да преследва другия от чиста амбиция, а не от чувства.

Всъщност избор за какво се предполага да се прави?

__Уеб сайт на разведените__
~~~ Per aspera ad astra! ~~~

hm много готин въпрос, но и дрона много точен отговор ти даде,ако това е истина е мн кофти ситуация, не че някои от хората не биха се възползвали от това да го обърнат в своя полза (не се визирам )

Има още куп гадни комбинации:

- мъжът не е наясно какво иска и все притичва тук към едната ту към другата .... така наранява жената, която го обича, и от друга страна сам себе си наранява....

- влюбената жена продължава да живее с надеждата, че ако го заобича още малко, ако направи за него и още нещо той може би.....

- жената, която не го обича, но защото и е симпатичен, защото любовта му я ласкае и защото може би в момента няма нищо по-добро насърчава влюбения мъж и той ще продължи да тича след нея с надеждата на взаимност.

Та по този повод - Надежда всяка тука оставете.

Абе вариантът "Drona" си е най-чист, но най-рядко се среща. Много често правим някакви свръхкомпросмиси със себе си.... Тънкажът идва от това - какви компромиси не можем да правим щото е ясно, че "човек, който да е съвсем какъвто трябва" едва ли съществува .....

>> Всъщност избор за какво се предполага да се прави?

Ами всъщност въпроса неявно означава избор между това
кое е по-важно според вас "да обичаш" или "да те обичат" ?
Схващам, че е малко (много?) шантаво :) ама това което
може да ти се случи - да седнеш да го измислиш - не можеш.
Пък (що ли така ми се струва) това не е много измислена или
рядка ситуация?

>>> Абе вариантът "Drona" си е най-чист, но най-рядко се среща.
Може би да...

Споко! Всичко ще се изясни.

Но вторият и отговор е житейски по-верен.

Не мога. Аз просто не съм вълшебник.
Можеш. Говори... и се слей с думите си!!!

на какъв философско-житейски етап от живота си е лирическия герой в момента на поставянето на задачката.

Примерно аз съм правила няколко пъти избор 2 и веднъж избор 1 и във всички случаи се е оказвало грешка.

Така че от известно време поддържам твърдо "варианта Дрона" и не съжалявам :)


Ти имаш ли?

Със сигурност стигне ли се до такава ситуация един да търчи подир друг, който търчи подир трети и всеки, който е отпред няма интерес към човека отзад - комбинацията е нестабилна и саморазпадаща се. Няма "правилен избор" в такива рамки.

Човекът най-отзад - изглежда бързо губещ и онеправдан, но най-рано от всички получава знак да потърси промяна - вън или навътре в себе си. Човекът по средата - обикновено сяда между два стола, губейки най-много време. Човекът най-отпред - той си задоволява някои, но далеч не всички нужди и просто си чака по-сгодна партия.

Затова и мисля, че при подобна ситуация (както съм я додефинирал в предишния ми постинг) най-вероятно е всеки от тримата да се нуждае от някой друг, но да не го е осъзнал или пък да не си го признава.

Мислене му е майката и способност за рационална преценка - всеки сам може да реши какво иска и от какво има нужда, за да си намери вътрешния баланс.

__Уеб сайт на разведените__
~~~ Per aspera ad astra! ~~~

Ъ-ъ-ъ....

кога си видял мислене и рационализъм там, където се вихрят чувствата?

аз варианта "Дрона" сега го усвоявам

Още ближа рани и за това темата ми е толкова близка на сърцето. :))))))))))

Ситуацията, за която говорим е особена. Всеки от героите и - макар и по различно време, и начин, стига до рационален подход.

Например -

- Този, тичащ отпред - той по дефиниция не е в чувствена мъгла.
- Човекът по средата - когато започне да си задава въпроси подобни на тези, за които Naive пише - тогава възниква рационалното за него. Причината може да е например страхът или осъзнаването, че може да остане без нищо.
- Този, който е отзад - той изпитва най-голяма болка. Рационалното ще дойде например при достигане на праг в болката - когато тя спира да действа усилващо чувствата му.

__Уеб сайт на разведените__
~~~ Per aspera ad astra! ~~~

За съжаление, повечето чувстващи хора избират вариант 2.
Страдат, и се връщат към вариант 1, когато вариант 2 ги отблъсне -
имат нужда някой да ги приюти и им даде топлина и обич.
Разумните хора (тези, които са препатили или имат вродената
способност да надушват печелившите ситуации) избират вариант 1
и се придържат към него - някои постоянно, а други до появата на № 2.
Лошото е, че обикновено обичащия/та те (№ 1) в повечето
е по-свестен от № 2 (обичания/та от теб), но ти го осъзнаваш
твърде късно, ако изобщо имаш смелостта да си го признаеш.
Темата е необятна и сложна.
Аз самата, въпреки разочарованията си, така и не бих могла да се
свържа трайно с човек, който ме обича, без да е обичан от мен.
Някак си се чувствам измамница. Дали пък не е просто мазохизъм?

Няма правилен избор между тези два.
Аз бих се отказала изцяло и от двамата.

Или в КРАЕН случай - съвсем в моя си стил - - бих правила -
само и единствено 4 Б секс с този, който обичам, докато му се наситя и ме отврати накрая - престана да го обичам... и само 4Б с този който ме обича, докато ми се насити и се отврати - и ме отблъсне...
И няма да забравям последното" Б" - БЕЗ ОБВЪРЗВАНЕ!

Това в повечето случаи е достатъчно да похаби отношенията и чувствата само за няколко месеца - тогава ще съм свободна и от двамата.
А междувременно и тримата ще сме станали доста по-опитни, както в секса, така и в намирането на подходящ следващ партньор - защото ще знаем, в кого и защо- не бива да се влюбваме идиотски...

Qui scribit, bis legit.

Темата е страхотна и отговорите вероятно са безброй. Но дали поставената задача не е прекалено упростена. Защото в живота никога няма точно толкова чиста ситуация. Винаги в уравнението участват още много параметри - да кажем семейство, деца, среда, той/тя дето е по средата - абсолютно непредвидими дори и за самите себе си, и т.н.

Много ще се радвам ако успея да намеря отговорът от някой, който познава по-добре алгебрата на живота. Макар че проклетият отговор май го знам. Или поне така си мисля .

Netty,
В решението си допускаш малка грешка, която го прави неприложимо за съжаление . В любовта не се получава насищане и от там отвращение. Поне не за периода който споменаваш. Реално вместо отворена линия с начало и край, се попада в кръгове (буквално на ада за всеки).
А за разума остава най-неприятната роля - да стои отстрани, да кърши ръце и да наблюдава собствения си разпад без да може да стори нищо.