Граници ...

Това сякаш е закономерност при повечето от нас, които израстнаха по "онова" време - родителите ни не се чувстваха никак комфортно да говорят на сексуална тематика с нас. Майка ми реши в един момент, че може би не е лошо да опипа почвата с познанията ми, но куражът и стигна дотам. С много шикалкавене се задоволи с напомнянето за скрити рискове и нуждата от употреба на презервативи. И толкоз.

Интересно ми е, ако не е проблематично, да споделиш (нямам деца все още) как разнищи въпросите с мастурбацията? Според мен, покрай нуждата да информираш потомството, все пак има някаква тънка граница на дискретност и мярка, която е добре да бъде спазена...Как се справи ти?


Digitally Yours!

Хахахаха не мога да хапна от 1 час защото чета и пиша във форума...Случвало ли ви се е :)
Може пък да е интересно с тия фереджета...изненадата ще е пълна, въображението работи на пълни обороти (ха, даже се римува), фантазията е на фина настройка, и после вече така си се наточил че въобще не ти пука какво се крие под парцалчето. Затова имат по десетина деца...

Чудесно, мисля, че горе-долу сме на един акъл. Тя и моята скоро ще навърши 9. Само за тая пуста и женска мастурбация сякаш че ми е малко неудобно да обяснявам, ама пък то и не е назрял моментът. За сметка на това мисля, че достатъчно други щекотливи теми съм коментирала с нея. То си зависи на кой въпрос кога ще му дойде редът

Оооооо, да! Да ... да ... да ... даааааа ...

Чакай сега, аз съм си забранила по-млади мъже само за секс, не и за съавторство, така че ти не отпадаш И може би в хода на творческия процес твоят стар дух ще ми помогне да се отърся от закостенелостта и ... абе, да стана кат`нова

Оооооо, да! Да ... да ... да ... даааааа ...

Ами това което описваш за фереджетата с пълна сила важи за интернет запознанствата...фантазията ти работи на пълна сила и самонавиването е с такава интензивност че в момента на истинската среща дори да попаднеш на крокодил не можеш да се спреш докато не се награбите след толкова чакане:)...така че явно човечеството има нужда от фереджета и когато ги няма си рпави виртуални такива:)....

"след дълго скитане попаднах на правия път ... и тръгнах обратно"

Оххх...така ми олекна (плюе в пазвата три пъти звучно)....доста се бях стреснал...но сега слънцето отново изгря за да озари страдащата ми душа....
Радвам се че нямаш предубеждения спрямо възрастта...много хора ги имат...и вероятно повечето са прави и все пак винаги има едно "но"
Освен това човек се учи, аз също...ако ме отсвириш заради възрастта ми това би сложило прът в колелата на моята любознателност, което освен нехумано е и антицивилизационно защото младеща трябва да бъде учена и насочвана....така че бъдещето на човечеството може да е в твоите ръце и не само ръце:):)
...а и знае ли човек винаги има възможност да те изненадам с нещо приятно :)

"след дълго скитане попаднах на правия път ... и тръгнах обратно"

Ами виж, първо на първо, аз си помислих, че като казваш "приятелка" имаш предвид гадже - и тогава разбира се, че ще помагаш. Пък ако е приятелка в другия смисъл, щом сте стигнали дотам да ти сподели такова нещо, какво да ти кажа - и тогава разбира се че ще помагаш
Естествено, със съвет и приятелска подкрепа

Оооооо, да! Да ... да ... да ... даааааа ...

Май си прав...за съжаление .Но, от друга страна, "кой подбира-мастурбира", и на мен ми се е случвала такава изненада на виртуална среща. Всичко под ножа. Почнах да ставам вулгарен, но така е като не съм доспал...

Има една безмилостна житейска логика в това за подбирането и матурбирането:)....всеки е имал такива изненади...най-интеесното е че понякога грешката се оказва вярна:)
надявам се че не си доспал по добър повод....

"след дълго скитане попаднах на правия път ... и тръгнах обратно"

Да те отсвиря ... колко вдъхновяващо прозвуча Да се върнем на темата. Аз през цялото време тук защитавам правото на невръстните дечица да им се говори по въпросите на секса, а какво остава за едно по-големичко детенце като теб Ако трябва да си говорим сериозно, един мъж да речем над 25 е достатъчно израснал интелектуално, за да ми е приятно да си говоря с него. Но докато не наближат 40, повечето не узряват емоционално и затова ги избягвам. Е, те някои и изобщо не узряват де
А "младеща" дали не трябва първо да я научим малко на правопис или по-скоро може би да не бърза като пише и да проверява за грешки? Книга ще пишем все пак ...

Оооооо, да! Да ... да ... да ... даааааа ...

Какво значи "емоционално узрял"? Не пиатм за да се заяждам или да сменям темата, просто ми е интересно какъв може да бъда на 40

И досега ми е много смешно, когато се сетя как майка ми докато бях в пубертета редовно ми казваше “като пораснеш трябва да поговорим за разни неща като майка и дъщеря”. Е кажете ми как като за 10-ти пореден път са ти казали това, а този разговор така и не се е провел, да не избухна в смях като чуя тази реплика.
Сексуалното си образование дължа на сестра ми и книгите, и разни други неща
Но като говорим за родители друг един факт ми е правил впечатление – безпогрешния инстинкт на баща ми относно хората, с които съм.

Много дълго за обяснение и съвсем не по темата. И изобщо, емоциите не се разказват ... те се чувстват. По-добре ли ще ме разбереш, ако се изразя така: според мен при мъжете интелектуалното развитие неколкократно изпреварва емоционалното.

Оооооо, да! Да ... да ... да ... даааааа ...

Закачам се за теб.
До сега четях само по простата причина, че синът ми е още много малък и не съм попадала в ситуация. Прочела съм доста литература - др Спок, Фр. Дохърти (май че така беше) и так далее. Имайки предвид и собствения си опит като дете :). На тази база, мнението ми ще се ограничи до пожелателно.
Редно е да се говори с децата по темата, дори е задължително. Но трябва да се спазват изискванията за възрастта (какво може да чуе и разбере детето). Да му се дават нужните "материали", за да може детето от един момент нататък правилно само да изгражда своята база данни. Някой беше казал това по-горе. Така постъпваха моите родители. Всъщност,както и да го мисля, златната среда отново е златна. Но, ако отчетем и днешната среда и време (дойде момента и аз да кажа тази фраза...), как да преценим грамажа на порцията, която поднасяме на детето? Ето това ми е малко мъгляво.

Хехехе, напомняш ми как, като бях на 9 или 10 години майка ми беше решила да ми обясни за женския цикъл. Дотогава никакви такива разговори не е имало, а след години пък стана много отворена, но тогава явно й е било трудно да започне. Та привика ме тя в кухнята и произнесе заплашително: "Я ела тука, другарко, да си поговорим ние с теб". Нямаш идея колко се стреснах. Помислих, че съм направила някаква беля и ще ми се кара, а то на жената й било неудобно ...

Оооооо, да! Да ... да ... да ... даааааа ...

Веднъж с най-добрата ми приятелка обсъждахме дали родителите ни още правят секс, аз направо попитах майка ми - това си беше шах с пешката за горката жена, а си мислех, че сега като съм по-голямо ще стават по-лесно нещата... :)

Е, за тези неща грамажът на порцията се преценява малко на магия. Може би просто трябва да се вслушаме в детето. Истината е, че те разбират и чувстват ония тънки нюанси в отношенията много повече, отколкото си мислим ... и много повече от нас ...

Оооооо, да! Да ... да ... да ... даааааа ...

Знаеш ли, точно това си мислех и аз. Макар и на година и нкл месеца, синковеца много точно умее да квалифицира отношението към него, както принципно, така и моментното.
И явно, отношението е водещата нишка, през каквото и да било. Но веднага скачаме на другото стъпало - къде е границата му свободата (в комплект с доверието, авторитета на родителя и самоосъзнаването на детето като личност) и свободията. Защото няма ли опасност в един момент да пропусна нещо и да престана да бъда авторитет за детето си? Сблъсквала съм се със случай: бабата възпитава строго и престава да бъде авторитет за дъщеря си. Тя от своя страна предлага на собственото си дете свободата, която не е имала. И това дете загубва границите. Много сбит преразказ направих...
Имаше една фраза - по острието на бръснача...

Може да се каже, че се отклоняваме от темата ... а всъщност може и да не е така. Смятам, че трябва да има правила. И да се следи за тяхното спазване. Несправедливо е да накажеш детето за нещо, което не е знаело, че не бива да прави. Идиотско е да го оставиш напълно да му се размине, ако е нарушило утвърдено правило. Може да има и правила за родителя. И, освен това, преди да влязат в сила, правилата могат да се обсъдят от двете страни. Ще се изненадаш колко скоро ще бъде възможно това. Веднага щом започне да говори смислено.
Има и друго. Детето очаква родителят да му се налага. В много голяма степен. Колкото е по-малко, толкова повече понася и очаква налагане. Защото така то е сигурно, че родителят знае как трябва да се постъпи и е спокойно, че може да разчита на него. Е, по-късно ще разбере, че мама и тати не са идеални, но на година и нещо определено му е раничко за такива прозрения

Оооооо, да! Да ... да ... да ... даааааа ...

лелеее....какъв купон сте заформили докато ме нямаше мен...

when you're low
i'll be there
by your side baby