Обичта към децата

Искам дая ви питам нещо, за което мисля напоследък.
Как изразявате обичта си към децата и сигурни ли сте, че те съвсем правилно си тълкуват вашето поведение?
Например купуването на подаръци и сладки неща се възприема като жест на обич, но какво правите срещу изнудване от рода на "Ти не искаш да ми купиш кукла, защото не ме обичаш!" или "На Марийка баща и я обича повече, защото и купи колело, а ти не искаш нищичко да ми купиш!"
В смисъл, как успявате да разграничите в представите на детето обичта и купуването на подаръци като две различни неща?
И съответно кое е това действие, с което научавате децата да асоциират "обичането"?

Купувай само ако има нужда. Не награждавай доброто поведение /успех в училище/. Дай цялата си обич, само защото ги обичаш и те ще се научат, че купуването и обичта нямат нищо общо.

Даже си спомням, че е имало случаи моите родители да ми купуват отдавна жадувани неща след голяма издънка....

Съпричастността към проблемите, които има във всеки един момент е онова, което убеждава моя син в обичта ми към него. Ненатякването на грешките. Спокойното отношение към издънките му и разумното и ангажирано обсъждане на ситуацията. Готовността да се притека на помощ когато я иска от мен, без да се натрапвам като майка-орлица. Свободата, която му давам да има свое мнение и факта, че се съобразявам винаги с него. Доверието ми в неговите възможности и това, че никога не го сравнявам с никого. Фактът, че никога за нищо не съм го излъгала, нито съм скрила нещо от него. Това, че винаги искам неговото становище по въпроси от общ интерес и дори по такива, които ме засягат мен самата. Уважението, което имам към него като към мислещо /и то не зле/ същество и равнопоставеността ни при взимане на решения за неща, които ни засягат. Старанието да бъде убеден в правотата на дадена постановка и нежеланието ми да се наложа на всяка цена само защото съм родител. Убедеността, която има, че никога и при никакви обстоятелства няма да го предам.

"Силата на духа е за предпочитане пред красотата на сълзите" /Еврипид/

Даже си спомням, че е имало случаи моите родители да ми купуват отдавна жадувани неща след голяма издънка....

И на мен така, ама не ми ги даваха.
Купуваха ми нещото и го скриваха някъде.

Моите деца са все още много малки /на 6 и на 4 г./, но никога не са се съмнявали в обичта ми и никога досега не съм чула от някой от тях "Мен никой не ме обича" или "Ти не ме обичаш вече, щом..." или нещо подобно. Виж, чувала съм го от племенниците си по разни поводи, но никога не съм се замисляла за това, защото не съм от пряко засегнатите.

Децата ми не свързват и купуването на подаръци с израз на някаква безмерна обич. Не знам, може би им купувам прекалено много . Но истината е, че ако подаръка се изтълкува като едва ли не единствената явна демонстрация на обич от моя страна сериозно бих се притеснила. И така поставена темата ме изненада. Никога не са ме изнудвали да им купувам каквото и да било. Не са се пробвали дори, защото явно им е ясно, че и света да обърнат, ако не го направят по правилния начин няма изобщо да ме склонят за каквото и да било. Искат си разбира се, но ако аз откажа това не е драма. Обикновено обяснявам защо не искам или не мога и това е. Не са ми се тръшкали, не са се опитвали да се налагат, не са ме изнудвали.

Как им показвам, че ги обичам? Ами показвам им го непрекъснато. Целувам ги, прегръщам ги, създавам им усещането за сигурност, казвам им го непрекъснато, успяла съм да ги убедя, че каквото и да стане, аз и баща им винаги ще сме на тяхна страна и ще направим всичко възможно да ги защитим и те да се чувстват сигурни и спокойни /дъщеря ми имаше един такъв случай вече и усети, че аз и баща й сме до нея и бихме я пазили и защитили от всичко. Затова и преживя този момент относително леко, защото беше сигурна в обичта и подкрепата ни. Аз обаче бих предпочела да не го разбира по този точно начин, но както и да е./

Та така, не мисля, че при нас подаръците и обичта се свързват причинно-следствено.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...

Действието за изразяване на обич е прегръдка и детето ми никога не предпочита кукла пред това"да се гушкаме"

при нас изнудвания от типа "Ти не искаш да ми купиш кукла, защото не ме обичаш!" или "На Марийка баща и я обича повече, защото и купи колело, а ти не искаш нищичко да ми купиш!" няма

всъщност ние се стараем да ги възпитаме в уважение към парите, учим ги да се справят с пари, като получат пари от бабите за ЧРД, от сурвакане или ей така ние им ги пазим и като искат нещо да си купят отиваме в магазин или на Славейков. нямаш си на идея колко са спестовни и как премислят какво точно да си купят /само нещо особено необходимо се купува накрая, т.е. необходимо по техните виждания - 4 год. 1/2 и 10 год. и 1/2 са, малкия още не се разпорежда сам/ и гледат да си запазят парички....

в нашето семейство няма и идея че покупките имат нещо общо с обичането. купуват се неща които са необходими, понякога някоя глезотия....

а за действието с което децата свикват да свързват обичта - май добрите думи, прегръдка, сгушването на лаф на канапето всички заедно, приказки вечер, игра с тях...май са много

отдавана търся отговор на този въпрос. Лутам се в крайности от майка тип "желязната лейди" за големия до майка тип "разглезваща" след раждането и на малкия /разбира се новите правила са и за двамата/.
Но честно казано понякога се укорявам, че им уйдисвам така лесно на капризите и че не съм по-твърда. В други моменти пък реагирам прекалено твърдо, според мен и ме е яд на овнешкия ми инат. Хем виждам, че може и по-меко хем защото вече съм казала нещо не върви да се отметна. Мдааа за мен лично обичта не се мери в броя купени шоколади и колички и разрешените за гледане филми, но истината е че аз ен съм на 7 години и истината е че след изброените радости децата направо преливат от любов към нас.

Мился, че децата в ранна възраст имат точнен индикатор за справедливост, любов и т.н. Друг е въпроса как (се опитават да) ни манипулират.
Вярно, че никога не се карам без да обясня защо, но ми се е случвало, дори когато забраня нещо или се скарам за нещо, синът ми да дойде малко по-късно и да ме гушне или да ми каже, че ме обича, вече преглътнал или забравил за "караницата". Интересно е и това, че въпреки, че част от комплекта баби-дядовци се прави на маймуни да му угоди с подаръци и какво ли не, фаворити на детската любов си оставаме аз и баща му и по-строгата му баба. Дали усеща, че не само в угодията се изразява любовта, това не знам.