Любовта е около мен!

Преди 6 месеца се влюбих в нашият домоуправител.Чичо Стойко му е името.Като споделих това с него и започнах да се возя в асансьора без пари.Не давахме и вече за чистачка на входа.Той имаше 680 компота в мазата си.140 от круши,200 от сливи и другите 340 бяха смесени от джанки, шипки-за разхлабване и череши.Отделно имаше и 3 качета с кисело зеле и сланина.А пък Жигулата му-като Ферари-червена с тасове.Имаше и лепенка лепната на задния капак"Ти гониш".Като минаваше с нея покрай блока,винаги плачех от умиление.Той идваше всеки ден на таван да ми чете стиховете ,които беше написал през нощта за мен!Много обичаше да пие чай и затова бях 1 седмица в балкана да му бера липа и жълт кантарион за потенцията му.За 74-те си години се държеше.Аз бях само на 15 .Родителите ми бяха против наща връзка.Щяхме да избягаме заедно,но не си взе пенсията навреме и не можахме да си вземем билети за рейса до Ивайловград.Оттам щяхме да минем границата незаконно и да работим на черно,но да бъдем заедно.Обичам го и сега,но съм в казармата и ни е трудно да комюникираме.

Обичах го силно и искренно!

Това е продължението на "Любовта е около мен"!Та значи ,излезох аз от казармата и той-дедо Стойчо де-дойде с Жигулата и ме взе от поделението.Не мога да Ви опиша в какъв възторг бях като го видях отпред.Мойте родители и те бяха отвън с "Лексуса".Като ги видяхме се качихме в Жигулето и потеглихме с бясна газ.Те след нас.Започна опасно за живота преследване.Стойката си беше забравил очилата и не виждаше пътя,затова се налагаше аз да му казвам.Но за съжаление си беше забравил и слуховия апрат и като виках,отзад и нашите чуваха накъде караме и не можехме да се откъснeм.На един завой дедото влезе с 80км в час и не можа да излезе от завоя.Оттам се набихме с колата в един обор пълен със слама.Измъкнахме се и избягахме в Балкана.Направихме си колиба и живяхме там 5 месеца.Стойчо не се бръснеше и от брадата му оплетох два пуловера и едни ръкавици без пръсти.Ядяхме какво ли не-салам,шунка,коприва-пресна,жълъди и листа от дъб.но от лисата много го мъчеха хемороиди,затова му сготвих два пъти мусака!Една вечер колибата ни беше зоабиколена от хайдути и ни плениха.Взеха 200 лв откуп за мен от мойте родители ,а за Стойката искаха 3 лв,но нямаше кой да им ги даде.Преди да го освободят са го наебали хубаво-12 човека.Като го пуснали,той взел да ходи след тях и да им се моли да го вземат .Можел да им помага като им леел куршуми или да тегли топа!Голем мръсник излезе дедо ти Стойчо!А щях да му приписвам къщата в драгалевци и 30 000 евро.Педерас!

тови с крещи за триене.

егати жалкия напън.

То и затова не е с постоянния му ник. Като стил ми прилича на един нерегистриран от един друг клуб.

ще полетиш ли с мен

на мен пък ми се видя смешно

ми смешно си е...

аз добре се посмях

Vivre mes differences ou sauver les apparences?

От една страна наистина е смешно, но е твърде нестройно, противоречиво и твърде... не мога да намеря точната дума, но просто не го смятам за подходящо за тук. И автора също го е сметнал за неподходящо, защото се е скрил, но въпреки това го е пуснал. Аз поне имам смелостта да захапя някого открито, когато го направя.
А ако си падаш по подобен тип разказчета ето ти още нещо такова, което аз лично смятам за неподходящо за мястото, където е написано.
Може би за такива неща трябва да има (ако го няма) клуб "Гавра", но авторите им няма да ги пускат там, защото там те не биха били четени от тези за които са писани.

ще полетиш ли с мен

Браво! Кефи ме! Напомня ми за подобен реален случай от пловдив Ха ха ха ха

но е твърде нестройно, противоречиво и твърде... не мога да намеря точната дума, но просто не го смятам за подходящо за тук

е, едва ли с това кандидатства за Нобелова награда за литература, та да оценяваме литературните достойнства... Нито пък ние сме литературен клуб...

Говорили сме и преди за отношението към вицовете за гей-хора, за шегите... Аз лично не виждам нищо обидно тук, въпрос на чувство за хумор вероятно.

Vivre mes differences ou sauver les apparences?

Хм, ебаси тъпото Даже не ми е смешно....

Повечето го намериха за смешно.

Въпрос на вкус, явно.

А да кажа, че го съжалявам за ниския праг на разбирането му за любов ли? Или да си признавам, че ме хвана бяс за изгубеното време да го чета?Ето затова не ми беше смешно. Утре може и да се поусмихна, но сега - не.

> А ако си падаш по подобен тип разказчета ето ти още нещо такова

Мнооооооооооооооооооого дълго бре!

Може би си прав, но вътре в мен има един счетоводител, който отчита противоречията около мен. Дали ще е разказ или ще са думи на познат - счетоводителят вътре в мен ги анализира и преценява много внимателно.
Досадно е, но след като няколко пъти съм прекарван от хора, които съм смятал за приятели и на които аз съм бил приятел просто ми е трудно да изключа.
Виж, онова на Бледоликия ме накара да се смея до сълзи...

ще полетиш ли с мен

Но пък как само завършва :))))))) Нямам предвид сватбата с негъра а последния екшън в лагера на индианците.

ще полетиш ли с мен

Аз лично го намирам за обидно на границата на поносимостта. И Fredy е на същото мнение :)))

ще полетиш ли с мен

И аз съм на същото мнение особенно накрая това за 12-те хайдутина и как той им се молил да го вземат с тях... просто без коментар.

Аз пък дори немога да го прочета. До 4-5-тия ред желанието ми да го чета угасна безславно

Да, но има няколко...хм, култови изразчета....сигурна съм, че биха те разсмели с глас:)))

Да се изтрие! Модераторите къде дремат?!?

[image][линк]

еми из това казах, обаче явно повечето се забавляват...