Сталинград

Сталинградската битка е една от най-жестоките касапници на Втората световна война. В нея непобедимият до тогава Вермахт търпи първото си голямо военно поражение. Когато през август 1942г. 6та немска армия в състава на група армии "Юг" навлиза в града нищо не предвещава какъв ад предстои да се разиграе. За Фюрерът "Русия вече е мъртва", показалката над оперативните карти е насочена към нефтените залежи в Кавказ. Съветското командване е решено буквално на всяка цена да не допусне падането на града в немски ръце. В хода на подготовката зад Волга са натрупани огромни умопомрачителни количества огнестрелно и артилерийско въоръжение, НКВД разстрелва хиляди руски войници, за да задържи дисциплината - този факт се крие и до днес… В хода на продължилите до края на януари жестоки сражения загиват 800 000 съветски и 250 000 немски войници. Фонтани от минометен обстрел се надигат над Волга, рояци от "Щуки"Ju 87 налитат конвоите, немците бият жестоко, но имат сериозни проблеми с доставките, които не могат да достигнат жизненият минимум от 200 тона дневно. Резултатът освен убиване на коне за храна и е канибализъм…Гьоринг очевидно е надценил възможностите на Луфтвафе. Над двете летища съветската авиация извършва систематични бомбардировки. Главната причина за немският неуспех е упоритостта на Хитлер, за когото Сталинград се превръща във въпрос на личен военен престиж. От оперативна гледна точка 6та армия може да бъде спасена с изтегляне до средата на ноември месец. Правени са два неуспешни опита за деблокаж единият от които с 4та танкова армия на ген.Манщайн. Градът е обграден от Съветската армия в рамките на щателно разработена от Ставката операция "Сатурн" пряко командвана от генерал Жуков. Над разрушените сгради се стеле гъста мъгла от взривове, зловещ тропот на картечници и пронизително свистене на куршуми, отчаяни заканителни псувни на руски и немски огласят разкопаните опръскани с кръв улици, престрелки се водят и в канализацията…войниците кръщават сталинградската битка "Войната на плъховете". 6та армия на фердмаршал Паулус отхвърля ултиматум и се държи буквално до последният боеспособен немски войник под ураганен зверски артилерийски обстрел затисната в тесен джоб. Противно на утвърдени виждания в историческата наука Сталинградската битка не обръща хода на събитията на източният фронт, а се явява зловещо предупреждение за предстоящият фатален за Германия сблъсък. От предалите се на 2 февруари около 180 000 немски войници едва 4000 ще видят отново Германия…След капиталуцията на 6та армия, червеноармейците обръщат артилерията към полуразрушените военно полеви болници. Ранени и измъчени от град и болести немски войници са изгаряни живи с напалм по улиците на разрушения град.




Wehrmacht at Stalingrad

Nazi&Soviet front line 1942

Браво много хубава статия откъде е източника?

1. По други оценки, съветските загуби надхвърлат ЕДИН МИЛИОН души, може дори да са над 1,5 млн.

2. В плен се предават само 90 000 германци - от 330 хиляди, обкръжени във втория пръстен.

3. Няколко дни преди капитулацията, Главната квартира в Берлин повишава Паулус с една степен - мисля, че го правят "генерал - фелдмаршал", и му предлагат да се застреля. Паулус не го прави, предава се в плен и започва активна антигерманска дейност....

4. Главната причина обаче, за невероятната ярост и ожесточение при воденето на тази битка от съветска страна е една, и се нарича с предизвикващата тикове у всички ни дума - ПЕТРОЛ. Едно от проклятията на съвременната ни цивилизация......

При евентуална загуба на Сталинград и прерязване на Волга от германците, Червената армия, в най буквалния смисъл на думата, е оставала ИЗОБЩО БЕЗ КАПКА ПЕТРОЛ... Вярвам, всеки си представя картинката - армия, която няма гориво за танковете, самолетите и транспорта....

Причините за това са: 1. Прерязването на жп линиите от Северен Кавказ към Москва 2. Овладяването от германците на нефтените находища около Майкоп и Грозни, в Северен Кавказ.

Впрочем, в подобно положение се озовава Вермахта, след като през 1944 г. Червената армия завладява находищата в Плоещ и в полските Карпати....

Така че, по това време, снабдяването на цялата Червена армия с горива се е извършвало само от един източник - находищата около Баку, на полуостров Апшерон.

Петрола оттам е товарен във варели, които са хвърляни директно във водата (не са потъвали, защото отн. тегло на петрола е около 0,8, и действува Архимедовата сила). Навързани със въжета и прикачени към влекачи, варелите са били провлачвани непосредствено по фарватера на река Волга, до една относително малка рафинерия в покрайнините на Москва...

Ето защо, за Червената Армия и съветското командуване, задържането на Сталинград и недопускането на евентуално форсиране и прерязване на Волга от германците е било наистина въпрос на живот и смърт...

Така че, извода, че тази битка не е обърнала хода на войната, изглежда напълно коректен. Но победата при Сталинград създава една от най важните предпоставки за бъдещите успехи на Червената армия - запазва източниците й на петрол....

I'm moving along on the wings of time...

И стратегическата инициатива след тази битка преминава към Червената армия.Някои смятат че прекаленото разширяване на фронта от германците е било грешка заради численото превъзходство на руснаците.Райха така и не успява да дастигне нефтените находища в каспийско море.Те завземат украинската житница но руснаците използват необятните черноземи в средна азия-казахстан.Въглища и желязо добиват от Урал и Кузбас(така май се казваше тоя район в азиатска Русия).Въобще руския народ се мобилизира до краен предел и използва всеки свой ресурс.Без победата на Червената армия изхода на втората световна война щеше да бъде предопределен.Нито Великобритания нито Сащ щяха да имат шанс срещу една обединена Европа управлявана от третия райх.
А колко милиона млади хора от всякакви народности загиват в месомелачката на войната.

На вас вече ви написах, но нека и другите прочетат - най-доброто нещо, което някога съм чел за Сталинградската битка, а аз съм чел и съм се интересувал за нея почти толкова колкото от цялата световна война е на Йохим Видер - "Катастрофата на Волга". Можете да я намерите в руската виртуална библиотека [линк].

А не мислите ли, че ОКВ са имали един единствен правилен избор - да сконцентрират целият удар в едно единствено направление към Москва и да съсипат Съветският съюз в рамките на 3 месеца до края на септември 1941г. Ако целият ресурс се концентрира в една група армии "Център" с 3 млн. войници и около 4000 танка Москва ще падне през септември 1941г., болшевиките няма да могат толкова бързо да изтеглят заводите си зад Урал. Друг е въпросът, че при това положение южното и северното направление остават напълно открити, което излага на удар Румъния /Плоещ/ и Финландия, откъдето Червената армия може да заобгради и пререже комуникациите на Вермахта, ако е достатъчно бърза. По същество това представлява най-радикалният вариант, най-радикалната концепция на "Барбароса"...








Wehrmacht in Soviet Union

Сталин вероятно щеше да търси преговори и щеше да ги получи. След това съдбата на Великобритания щеше бързо да бъде решена, А Щатите (недосегаеми на своя остров) след 10 или 20 г щяха да обявят Германия за достатъчно демократизирана за да влязат отново в дипломатически отношения с нея. Имаше един много хубав стар филм изграден на базата на тази несъстояла се възможност (Е, американците пак спасиха света на кино, но филмът беше добре обмислен).

Вашингтон освободи хамариканците, Колт ги направи равни, а Калашников им еба мамата.

Наистина ли е имало фламандски , испански и френски
експедиционни корпуси в Русия?
Това, че е нямало български войски
го знаем
и се ..
гордеем.

да, спомням си го, не беше лош филма. Случайно да помнишш как се казваше?

Er muoz gelichesame die Leiter ibewerfen, so Er an ir ufgestigеn
ist...

Не беше ли Фатерланд?

Имало е всякакви национални части предимно в СС.
Скандинавска дивизия "Викинг", фламандсики части , френски"Шарлеман", испанската Синя дивизия, с която Франко хем отбил номера, че помага на Хитлер, хем се поотървал от най-крайните си хора като ги протил на екскурзия, имало е шведи, норвежци, холандци, че даже и араби. Имало е казашки части (Хитлер смятал казаците за потомци на готите). Имало е повече от един милион руснаци, борещи се с болшевизма - така наречените хиви. По късно е имало босненско мюсюлманска СС дивизия "Ханджар", албанска "Скендербег" (тях сърбите и досега помнят). Имало е армиите на Власов и Камински. А за ОУН и за Армия Крайова и немците и руснаците са били врагове и те са воювали и с едните и с другите.

Сталин на няколко пъти е търсил възможност за мирни преговори /например чрез Деказонов в Стокхолм/, в първите етапи на войната. Обаче Хитлер категорично не е желаел да преговаря. Независимо, че планът "Барбароса", който е типично въплъщение на представата на Хитлер за "евтина война", е сериозно ресурсно недоосигурен, е имало реална, макар и малка, възможност германците да победят. Тази възможност се съдържа в изключителните бойни качества на германската армия. Тя обаче не е реализирана не толкова заради тактически грешки при воденето на войната, а заради генералната СТРАТЕГИЧЕСКА грешка, допусната от Хитлер. В тази кампания той се опитва да постигне едновременно две диаметрално противоположни цели - да сломи болшевишкия режим на Сталин и да унищожи физически руския народ. Ако се беше появил като "освободител" от режима, първата цел щеше да бъде реализирана и то навярно с лекота, както показват първите седмици на войната. Спасяването на Сталиновия режим обаче е пряко следствие от опита да се достигне втората цел. Руснаците постепенно разбират, че са между чука и наковалнята и това изяжда главата на Хитлер. Той е смятал, че заради възрастта си не разполага с достатъчно време да се заиграва с руснаците - и е играл хазартно. Този хазарт е можел и да успее. Но от момента, в който САЩ се намесват във войната, поражението на Оста е просто въпрос на време. Никакви бойни умения не са били в състояние да компенсират огромното икономическо, технологично и демографско надмощие на съюзниците. В този смисъл Сталинградската битка е само закономерен епизод. Но ми се струва, че е правилно тя все пак да се приеме за повратната точка, след която германския натиск започва да отслабва. Такава точка, колкото и условно да е това понятие, е също Ел Аламейн на Африканския фронт и морската битка при Мидуей на тихоокеанския военен театър.

Филмът, за който споменаваш, е по книга - Фатерланд - и е напълно възможен сценарий, стига в историята да имаше "ако". Все пак, в действителния вариант на историята, една друга "Империя на злото", не различаваща се принципно от хипотетичната във "Фатерланд", се срути не толкова от героичните американци, колкото от собствената си тежест, поради липсата на здрава икономическа основа. Отсъствието на икономическа логика /заместена с политическа/ в изграждането на всяка тоталитарна империя, предопределя съдбата и. Тя може да бъде, както беше казал някой, само черна запетая в човешката история, но никога точка.

Истинската грижа на човечеството е човека

По мое мнение, правилната стратегия за Вермахта, е нещо от този сорт:
- кампанията се планира в рамките на две лета;
- между операциите трябва да има паузи около месец - месец и половина;
- всяка от операциите е с ограничени цели, за които се съсредоточават главните сили, на второстепенните направления се прилага маневрена отбрана;
- в рамките на първата година целите трябва да са Ленинград, линията пред Москва, Киев, Крим. За втората година остава Москва и чак след нея - южните направления.

За СССР правилната стратегия е отстъпление и съсредоточаване на силите за 1-2 максимум решаващи операции, без това разпръсване, което се получава през декември 1941ва и което практически води до загуба на инициативата още в рамките на януари 1942ра.

Бойна слава - българският военноисторически портал

Може да се теоритизира всякак, а истината е, че Германия не е разполагала с ресурс за подобно нещо. Блиц крига не е просто хрумване, той е наложена от обективните условия необходимост. Все пак в Барбароса графикът на генерал Маркс е свръхоптимистичен. Обаче ресурсната недоосигуреност не е резултат толкова от обективен недостиг на средства, колкото от манията на Хитлер за икономии и някои политически моменти. Той например до последно се е противил икономиката да се постави изцяло на военна нога и го е направил, когато е било твърде късно. Все пак е разбирал, че Германия е способна на огромно, но непродължително свръхусилие. Резултат от това разбиране е концепцията на блиц криг. Подхода е, както казах, изключително хазартен.

Истинската грижа на човечеството е човека

За настъпление, в което има оперативни паузи от по месец-месец и половина, ресурсите ще им стигнат. Както показва и практиката. Разбира се, така или иначе, говорим си за теоретични ситуации, които просто няма как да се случат в реалността, главно поради причини от субективен характер (Хитлер, Кайтел, Браухич, Халдер). За да се проведат нещата в горе-долу този порядък, то главнокомандващ ОКХ трябва да е Манщайн.
За ресурсите, ако разгледаме нещата по-подробно, то боеприпасите си набавят в немалка степен от пленени складове, горивото, при тези оперативни паузи ще стигне съвсем точно. А и най-вече ще се разреши проблема с темповото изоставане на Вермахта, което се натрупва в края на всяко по-родължително настъпление, както ще се разрешат и проблемите със снабдяването.

Бойна слава - българският военноисторически портал

да замълча, защото започваме да издребняваме - но някак си не си представям сериозно планиране, предвиждащо снабдяване с гориво и боеприпаси от пленени складове. Пък и аз имах предвид общия икономически потенциал, когато говорех за недостатъчен ресурс. Настъплението с "оперативни паузи" едва ли заслужава коментар - на мен поне ми се струва гротескно несъстоятелен план. Германците са имали достатъчно добра представа за истинските си възможности - и затова са се нуждаели от бърза и зашеметяваща победа над Русия. Като предишните, изумили целия свят. Всяка "оперативна пауза" ще даде възможност на противника да активизира неизмеримо по-големият си общ потенциал. Тъкмо след Сталинград, Ел Аламейн и Мидуей става напълно очевидно как държавите от Оста, които само година по-рано са изглеждали в очите на всички значим политически и военен фактор, бързо се смъкват до действителното си ниво - средно големи държави, които отчаяно се опитват да отблъснат противник, извличащ ресурс от 3/4 от земята.

Истинската грижа на човечеството е човека

На източния фронт, да наистина не са участвали българи... но после.... Май все пак е имало и БГ SS- бригада, па макар и една
[линк]

Извинявай, "Настъплението с "оперативни паузи" едва ли заслужава коментар - на мен поне ми се струва гротескно несъстоятелен план." - нека прочетем поне нещо по военна стратегия и оперативно изкуство и после да си говорим по тези въпроси. Във всеки случай, това изречение е несериозно или показва липса на познания. А да обяснявам нещата от А и Б просто не ми се иска.
За пленените гориво и боеприпаси го дадох само като пример, пленените количества не са малко, но това наистина не е съществено в случая. Ако имам време ще намеря точните количества и тогава ще продължим дискусията по темата.
За немските възгледи върху тяхната си и върху руската военна мощ, извинявай, обаче: "Германците са имали достатъчно добра представа за истинските си възможности - и затова са се нуждаели от бърза и зашеметяваща победа над Русия." ми се струва странно заявление на човек, който претендира да знае нещо за периода. Особено след крайно слабото представяне на РККА във финландската война.
Както и да е, не виждам причина да споря на толкова ниско ниво. Препоръчвам ти, ако искаш да продължим дискусията по темата да прочетеш поне нещо по нея. Даже има и съвсем достъпни и донякъде "вестникарски" по стил примери, ако искаш, виж в militera.lib.ru, най-кратките възможни статии са тези на Переслегин, като коментар към някоя от книгите на Н. Попел. Има и по-дълги и по-сериозни четива, ако се интересуваш, ще ти дам примери.

Бойна слава - българският военноисторически портал

За съветите, Месир, ви благодаря и при случай непременно ще се възползвам. Но спора няма да продължим - той не води до никъде, така че аз поне ще спра до тук.

Истинската грижа на човечеството е човека

Франко е бил далновиден политик като ловко е маневрирал между интересите запазвайки собствените си интереси и следствие на това управлява доста години след края на Втората световна война .