омагьосан кръг

Навярно ще съм поредния човек в опит да раздвижи нещо в този клуб :)
Многократно са пробвали....виждам
И понеже установих че още в зората на новото хилядолетие, дори аз съм чела и писала тук...
получих порив да пусна една тема...

Любопитно защо се получават такива отливи от някои клубове.
Вечни раз/мисли са си вечни, не може повече или по-малко Вечност, нали?
Предполагам и Нета се чуди, дори може би му е мъчно, че не усеща тук да става нещо наситено и интересно :))

Много от хората които са писали тук, пишат и на много други места, с други никове и самоличности.
(аз също:). И се харесват и се обичат, и се мразят и са си неприятни, и се плашат, и се карат и т.н....Дори са си оставили неуредени сметки, или сметки за разчистване както се казва.
Както в риалити.

Открих обаче нещо, което ми се струва важно. Прочетох оная вечер в книгата на един интересен автор следните две любопитни постановки -
'... как две кучета идват всяка сутрин от своя дом, на разходка,.... с непознатия мъж, ... щото според него дълбоко са осъзнали философската идея на думата "игнорирам". Значи... за да можеш да игнорираш пълноценно някого трябва да си до него, т.е. не можеш да игнорираш някой, който го няма...това е извън смисъла влаган в думата игнорирам...Двата песа, затова идват при мъжа за да имат възможност да се упражнят в игнориране....'

другата постановка е ' защо хората не спазват обетите, и обещанията, и заричанията, които си дават в новогодишната нощ? Просто защото ги ЗАБРАВЯТ. след празничната еуфория на новогодишната нощ, богатите трапези и огромното количество погълнат алкохол, светлината на първия ден от новата година абсолютно изличава всякакъв спомен от действията и мислите през изминалите часове... И за да се върнат спомените за действията и мислите, такива каквито са били - трябва да се осигури точно същата обстановка - т.е. приблизително същото количество алкохол и ядене,...и може би приблизително същото обкръжение...А това се случва чак след една година - т.е. на следващата Нова година, когато си припомняш какво си пожелал и обещал, за да разбереш какво не си изпълнил....'


Та, думата ми е, че ЗАБРАВЯМ някои неща...такива...които съм знаела....такива които съм вземала насериозно, ... или на майтап...
А имам много добра памет, приятелите ми разчитат на мен, когато е нужно да възстановя нечии "бели или черни" петна :))
Вероятно е накаква 'частична избирателна амнезия' , но интересно е че когато си ги припомням под влияние на съответните фактори, изпадам в амбивалентност по отношение на себе си. Трудно се определям - в каква светлина да съм в приоритет - да се харесвам ли или да не го правя.
Вие как процедирате?

Отправям един вид зов, към всички които си спомнят и тези които не си спомнят.
познати и непознати.
Нека опитаме ... пак да се игнорираме... доколкото ни позволяват силите.
Може пък да възстановим благоприятни условия за да си спомним.

ама съвсем няма значение на каква тема ще пишете. или какво мнение ще дадете.
точно каквото ви хрумне, ... от раз.

Имаш нещо против да игнорираме клуба? Или упражнението в дейността игнориране на другия ти се вижда нещо похвално???

Ние не сме кучета. А оня писател... титан на мисълта, няма що


Спомням си голямата клубна война преди няколко години, когато от процъфтяващ клуб превърнахме "Вечни размисли" в градобитнина Идеята беше да се срине старото и да се вдигне ново, но мераклии за съграждането така и не се появиха. C'est la vie.



И.Ш.

Яна, радвам се, че си написала написаното. Напоследък мисля не за забравянето, а за това, че когато се връщаш, вратите са затворени. Не можеш да го предугадиш. Не че е сложно, но човек се променя неусетно и някои неща му се взимат за сметка на други и не знам възможно ли е да се премери кое е по-ценно - това или предишното - какво си изгубил, изгубил ли си нещо...

"Спомням си голямата клубна война преди няколко години, когато от процъфтяващ клуб превърнахме "Вечни размисли" в градобитнина "

Виждам, че това продължава да ти носи законна гордост.... В този контекст мисля, че ДА, игнорирането на другия понякога е най-доброто, което можем да направим за него.....

самовлюбена глупачка !!!

-- дразнещо:

За законна гордост не знам, но удовлетворение... а и беше забавно.



И.Ш.

игнорирането, като нещо в което съм намерила определена доза интересна възможност да завържа връзка с някого...
като на майтапче - сещаш се навярно...
и знаеш ли защо? защото от това много боли - когато някой те отхвърли, пренебрегне или избегне - особено когато е нескопосано - а хората много често така се държат един с друг. Гадно е и ... затова съм си направила нов подход към установяване на контакти. Да не позволявам на никого да ме накара да се почувствам кофти, само затова че ме е 'игнорирал'
успях ли да обясня ?!

а автора е Дъглас Адамс, не си ли чел книгите от поредицата за Галактическия стопаджия?
много свежарски :)

И аз помня оня екшън преди няколко години
ти навярно си имал 'физическо' участие в сриването на старото :)
с компютри ли се занимаваш ?


C'est la vie
не може съвсем всички да са се изпокрили...

Забавно за кого?

Да...това със затворените врати е много изнервящо. И аз съм се сблъсквала с такива ситуации. Понякога опитвам да вляза със взлом...имам як ритник...много се упражнявам. Ама насила не става :)
Обаче си мисля ... има няколко причини за сме ги заключили вратите, или някой друг да го е направил

или ТАМ има нещо много важно, което трябва да намерим - но трябва да изчакаме подходящия момент
Или ТАМ има някой друг с когото това е свързано , и затова трябва да го намериш - за да ти отключи
'ценно - безценно'
тези две противоположни думички - все е хубаво...

Ох... Дъглас Адамс!! Сега се сетих за случката, само дето си мисля, че той я описваше с голяма доза ирония

Не, не се занимавам с компютри



И.Ш.

За мен - със сигурност. Ако има и други, да се обадят



И.Ш.

дори само по трите удивителни разбрах , че си ми абсолютно достойна конкурентка в това занимание

не се издразвай излишно - по добре , хайде да споделим опит...

и ти си участвала нали ?

имаш ли 'рани' от битките , па макар и словесни ?

За други, на които им е било забавно не знам, но други, които помнят какво беше клубът от създаването си до момента на твоето "удовлетворение" (разбира се, че в израза и помен от физиологичен намек) и какво е сега, познавам лично. Поздравявам те с научно-творческите успехи.

И понеже тиси в най-добра позиция, хайде сега, да обясниш на Яна какво може, какво не бива, какво е похвално и и други такива основополагащи за нормалното общуване понятия.

Чао, да ти се връща!

:) а, когато правиш нещо с ирония, на шега...на майтап...
когато има повод и дори само усещане за смях - много уважавам такива подходи
дори и сериозното се приема по-леко и по-приятно

А освен това, от такива ситуации винаги мога да "изляза на далавера" ... нещо като дарба имам :)

а с какво се занимаваш ?

Хубаво де, къде са ония други, които помнят какво беше клубът от създаването си до момента на моето "удовлетворение"? Скромно премълча коментара си на думите ми, че мераклии да съградят клуба наново няма... ако изобщо имаш такъв.

Да не говорим, че на тоя клуб по би му подхождало заглавието "Дървени философии".



И.Ш.

Обезораъжаващо дружелюбна си

Занимавам се с... "...през деня неуморно изграждам..."



И.Ш.

приемам това което каза за мен, като комплимент
въпрос на стил, нали се сещаш ...това е едно хубаво преимущество в очите на много хора - да си имаш стил.

не че не мога да се дърля с хората, и да се карам, и да им изкарвам кирливи ризки с разни скандали...но предпочитам по по-елегантен начин...

ама стига съм се обяснявала...
така ... мога да се обяснявам до утре сутринта.

но може би така, ще разбера какво правиш през нощта :)
това ти беше уловката, нали? през деня изграждаш , а през нощта разрушаваш или сриваш ?

Hubavo razsajdavash , no e malko abstraktno.

Спя



И.Ш.