Някой
25 отговора
1117 прегледа
...имало едно време...
Имало едно време една фея...Дълго скитала тя по белия свят и накрая стигнала до една сива гора. Била толкова странна, къде ли не обикаляла по света, но никъде не била виждала такова нещо - сива гора
Поспряла се феята, почудила се, помислила и накрая решила да влезе в гората...Било тихо, дори ветрец не подухвал в клоните на дърветата. Но тук нещо не било наред - уж всичко изглеждало нормално, но не било....тя не знаела какво я кара да мисли по този начин, но вътрешно, много дълбоко в себе си чувствала, че тук има нещо за нея...от тук минавал пътя и.
...И така феята-момиче тръгнало смело навътре в гората....
...вървяла, вървяла....разглеждала наоколо - попадала на странни поляни, със странни птици, които пеели странни песни, виждала различни хора - едни застинали, други заслушани в себе си, трети - агресивни, четвърти - обречени.... и т.н.
....минали дни....месеци...години....феята вървяла, спирала се, говорела с различни хора, спъвала се, падала, ставала и отново тръгвала.....(за подробности четете в "Архив"
)
...и така лутайки се в гората ден след ден, неусетно феята станала жена. Всичко в нея се променило - от израза на лицето и до мислите, желанията и постъпките и.
...и така в един зимен ден, когато била напълно изгубила надежда да срещне момчето, за което всички знаели, но никой не говорел...тя съвсем случайно или по-скоро съдбовно Тя попаднала на него. Вероятността била 1:1000, но тази среща била предопределена... Много неща трябвало да се случат през това време, но нищо не било случайно. Всяко действие ги приближавало все повече и повече до този момент - момента, в който тези две търсещи и изстрадали души се докоснали. В самото начало тя не го познала....за нея той бил един от всичките останали мъже, които попадали на пътя и.
Как станало това ли?:)) ...Съвсем тривиално - един ден, присядайки на една пейка и рееки поглед в минаващите хора покрай нея, в един миг тя го видяла... и го заговорила...съвсем невинно, сякаш по детски....Единственото, което искала било да поговори с някой, да сподели, да изкаже на глас мислите си, терзанията, радостта, мъката....всичко, което се случва на един човек в сивото, забързано ежедневие....Той и отвърнал, погледнал я,...приседнал до нея ... в началото на разстояние. Но постепенно дистанцията между тях се стопявала - той се отпуснал, тя също....и така започнали да говорят един за друг денонощно....Отваряли се един към друг все повече и повече.....Минало доста време, дните идвали и си отивали, вялало дъжд, игрявало слънце, но те не обръщали внимание. Били важни единствено разговорите им....
Той я гледал и си мислел, колко е крехка,нежна, невинна, истинска....напълно различна от всички останали жени.
А тя - тя виждала неговата сила, смелостта му да бъде такъв, какъвто е, живота, който се зараждал отново в очите му. ...и в един миг, тя го видяла в действителност. Прозряла, че това е човекът, който може би щял да разчупи леда на вледененото и сърце; да пресуши сълзите и; да върне усмивката на устните и; да я дари с онази любов, за която всеки мечтае.
....и тогава феята се уплашила, скочила без предупреждение, без обяснение, ...обзета единствено от страха този мъж да не се окаже поредния "парашутист" в живота и.......скочила и избягала.
Момчето-топлина се стреснало, било изумено....не знаело какво става, защо тя постъпва така, ....ядосало се на нея. Та той искал единствено да я направи щастлива. Защо се питал той? Защо Тя, която винаги е твърдяла, че иска единствено и само него, постъпва така? Та нали това искаше - искаше той да се промени, искаше да отвори сърцето и душата си за нея, искаше да и каже истината, искаше да бъде с нея, искаше го повече от всичко на света.
Защо? Защо? Защо?...се питал той.
Минали дни, урагана в него утихнал, всичко си продължило по-старому...Тя присъствала в съзнанието му, но той бил свикнал да живее с мисълта и мечтата за нея.....Докато един ден, също толкова неочаквано Тя се появила отново.....бледа, тиха, плаха,....погледнала го и прошепнала една-единствена дума: "Върнах се!".
Той бил изумен....отново......сега пък защо? На какво се дължи този обрат в нейното поведение. Не я разбирал, опитвал се, но не можел да проумее действията и, усещал донякъде чувствата, които тя изпитвала, но поведението и било толкова странно.....Не можел да и се сърди за дълго, прекалено дълбоко я бил допуснал в себе си....толкова, колкото никоя друга преди нея. Никой не успяла да накара сърцето му да забие отново......А той го искал, искал го от толкова дълго време - да се намери жена, която да стопи бариерите, да премине през преградите и да стопли и успокои наранената му и неразбрана душа. А тя? Тя го направила...успяла да оцвети бавно и постепенно сивия му живот с всички цветове на дъгата. Тя била неговата радост, неговото момиче, неговият живот.
...и той и простил......приближил се, докоснал я........била толкова лека и ефирна, че го направил с крайчеца на пръстите си....Погледнал я в очите, повдигнал брадичката и...и я целунал.......
Това било началото на едно ново начало...началото на една изпепеляваща любов....започнала много отдавна, минала през ада и рая и достигнала до живата реалност. Тази реалност, в която той я срещнал на живо....Тази среща била предопределена от съдбата, която заедно с Любовта помогнали на Феята и Момчето-топлина да превърнат виртуалното в реалност....
....и така те се срещнали....
Поспряла се феята, почудила се, помислила и накрая решила да влезе в гората...Било тихо, дори ветрец не подухвал в клоните на дърветата. Но тук нещо не било наред - уж всичко изглеждало нормално, но не било....тя не знаела какво я кара да мисли по този начин, но вътрешно, много дълбоко в себе си чувствала, че тук има нещо за нея...от тук минавал пътя и.
...И така феята-момиче тръгнало смело навътре в гората....
...вървяла, вървяла....разглеждала наоколо - попадала на странни поляни, със странни птици, които пеели странни песни, виждала различни хора - едни застинали, други заслушани в себе си, трети - агресивни, четвърти - обречени.... и т.н.
....минали дни....месеци...години....феята вървяла, спирала се, говорела с различни хора, спъвала се, падала, ставала и отново тръгвала.....(за подробности четете в "Архив"
)
...и така лутайки се в гората ден след ден, неусетно феята станала жена. Всичко в нея се променило - от израза на лицето и до мислите, желанията и постъпките и.
...и така в един зимен ден, когато била напълно изгубила надежда да срещне момчето, за което всички знаели, но никой не говорел...тя съвсем случайно или по-скоро съдбовно Тя попаднала на него. Вероятността била 1:1000, но тази среща била предопределена... Много неща трябвало да се случат през това време, но нищо не било случайно. Всяко действие ги приближавало все повече и повече до този момент - момента, в който тези две търсещи и изстрадали души се докоснали. В самото начало тя не го познала....за нея той бил един от всичките останали мъже, които попадали на пътя и.
Как станало това ли?:)) ...Съвсем тривиално - един ден, присядайки на една пейка и рееки поглед в минаващите хора покрай нея, в един миг тя го видяла... и го заговорила...съвсем невинно, сякаш по детски....Единственото, което искала било да поговори с някой, да сподели, да изкаже на глас мислите си, терзанията, радостта, мъката....всичко, което се случва на един човек в сивото, забързано ежедневие....Той и отвърнал, погледнал я,...приседнал до нея ... в началото на разстояние. Но постепенно дистанцията между тях се стопявала - той се отпуснал, тя също....и така започнали да говорят един за друг денонощно....Отваряли се един към друг все повече и повече.....Минало доста време, дните идвали и си отивали, вялало дъжд, игрявало слънце, но те не обръщали внимание. Били важни единствено разговорите им....
Той я гледал и си мислел, колко е крехка,нежна, невинна, истинска....напълно различна от всички останали жени.
А тя - тя виждала неговата сила, смелостта му да бъде такъв, какъвто е, живота, който се зараждал отново в очите му. ...и в един миг, тя го видяла в действителност. Прозряла, че това е човекът, който може би щял да разчупи леда на вледененото и сърце; да пресуши сълзите и; да върне усмивката на устните и; да я дари с онази любов, за която всеки мечтае.
....и тогава феята се уплашила, скочила без предупреждение, без обяснение, ...обзета единствено от страха този мъж да не се окаже поредния "парашутист" в живота и.......скочила и избягала.
Момчето-топлина се стреснало, било изумено....не знаело какво става, защо тя постъпва така, ....ядосало се на нея. Та той искал единствено да я направи щастлива. Защо се питал той? Защо Тя, която винаги е твърдяла, че иска единствено и само него, постъпва така? Та нали това искаше - искаше той да се промени, искаше да отвори сърцето и душата си за нея, искаше да и каже истината, искаше да бъде с нея, искаше го повече от всичко на света.
Защо? Защо? Защо?...се питал той.
Минали дни, урагана в него утихнал, всичко си продължило по-старому...Тя присъствала в съзнанието му, но той бил свикнал да живее с мисълта и мечтата за нея.....Докато един ден, също толкова неочаквано Тя се появила отново.....бледа, тиха, плаха,....погледнала го и прошепнала една-единствена дума: "Върнах се!".
Той бил изумен....отново......сега пък защо? На какво се дължи този обрат в нейното поведение. Не я разбирал, опитвал се, но не можел да проумее действията и, усещал донякъде чувствата, които тя изпитвала, но поведението и било толкова странно.....Не можел да и се сърди за дълго, прекалено дълбоко я бил допуснал в себе си....толкова, колкото никоя друга преди нея. Никой не успяла да накара сърцето му да забие отново......А той го искал, искал го от толкова дълго време - да се намери жена, която да стопи бариерите, да премине през преградите и да стопли и успокои наранената му и неразбрана душа. А тя? Тя го направила...успяла да оцвети бавно и постепенно сивия му живот с всички цветове на дъгата. Тя била неговата радост, неговото момиче, неговият живот.
...и той и простил......приближил се, докоснал я........била толкова лека и ефирна, че го направил с крайчеца на пръстите си....Погледнал я в очите, повдигнал брадичката и...и я целунал.......
Това било началото на едно ново начало...началото на една изпепеляваща любов....започнала много отдавна, минала през ада и рая и достигнала до живата реалност. Тази реалност, в която той я срещнал на живо....Тази среща била предопределена от съдбата, която заедно с Любовта помогнали на Феята и Момчето-топлина да превърнат виртуалното в реалност....
....и така те се срещнали....
Re: ...хихи...
много съжалявам но ми се струва, ча това произведение на литературното изкуство се нарича приказка по простата причина че е невъзможно да се случи. ако беше малко вероятно да се случи щеше да се нарича историята за сивата гора. Трикси на мен ми се струва че е твърде хубаво за да бъде вярно! има ли нещо общо с реалната действителност или всичко това е плод на голямо желание да ти се случи?Това е история на една приказна любов
Този път е истинско Квазимодо...това, което съм написала се случи реално. Мога да ти кажа и точно за кой човек се отнася написаното по-горе. Когато го написах, му казах да влезе в този клуб и да го прочете. Споменах също, че ако има някакви забележки към горе-описаното може да напише своя интерпретация по темата. И знаеш ли той какво ми написа след това?
"как да създам моя интерпретация Си като ти така емоционално и добре си ги описала нещата че ме оставяш с отнето красноречие!"
Така, че това е историята на една приказка, започнала много отдавна, но станала реалност сега!!!!
П.П. И знаеш ли кое му е най-хубавото. Че много малко хора, знаят предисторията и. Повечето ще отворят темата, ще видят че няма нищо интересно и дори няма да си направят труда да отворят отговорите. А там ще тече живот.....всичко ще бъде изкрящо, реално и тръпнещо.....
Но на всичко това ще се насладят само малцина - тези, които могат да "виждат" отвъд думите.
"как да създам моя интерпретация Си като ти така емоционално и добре си ги описала нещата че ме оставяш с отнето красноречие!"
Така, че това е историята на една приказка, започнала много отдавна, но станала реалност сега!!!!
П.П. И знаеш ли кое му е най-хубавото. Че много малко хора, знаят предисторията и. Повечето ще отворят темата, ще видят че няма нищо интересно и дори няма да си направят труда да отворят отговорите. А там ще тече живот.....всичко ще бъде изкрящо, реално и тръпнещо.....
Но на всичко това ще се насладят само малцина - тези, които могат да "виждат" отвъд думите.
Re: Това е история на една приказна любов
А аз къде да се впиша в пейзажа ма...??? Нали и аз трябваше да участвам. Или на мен ми е отредена ролята на елхичката
Тогава няма да ми закачаш гората. То там и без това няма пейки. Ще се видите примерно на 4-ти км. То като те чета неусетно оставам с убеждението че скоро си излязла оттам
Тогава няма да ми закачаш гората. То там и без това няма пейки. Ще се видите примерно на 4-ти км. То като те чета неусетно оставам с убеждението че скоро си излязла оттам
една приказна любов
Ами регистрирай се бе човече...и ще участваш в историята. Че то така и баба знае. Хиксове колкото искаш на тази земя.....Въпроса е крайният резултат
Относно гората и да искам да я закачам вече не мога....сега там може само да се провежда литературно четете...хихихихии
Не можах да изляза от 4-ти километър, защото не успях да вляза:)))
Казаха, че не ме искат - била съм прекалено откачена и за тях.
Но виж теб може и да те приемат..хихи
П.П. А къде искаш да участваш по-точно - при каскадьорите, в главните роли или при масовите сцени като статист??????????