Плутон

Смъртта не унищожава - тя просто ни прави невидими.
(индийска мъдрост)



Той е прохладен, дълбок и тъмен. Загадъчен, мистичен и тежък. Обсебващ. Прилича на змията, спотайваща се зад камъка и дебнеща нищо неподозиращата мишка. Змията е един от символите на Плутон и негово перфектно въплъщение и метафора - с нейната студена, зловеща красота. Отровата, която убива, но и лекува. Всъщност змията не е лоша, а просто гладна. В света на животните няма морал, нито добро, нито зло. Плутон усеща смъртта отдалеч, надушва я като лешояд – сякаш има невидим радар, с който улавя вибрациите й. И винаги пристига навреме, за да поеме душата в прегръдките си и да я пренесе в отвъдния свят. Да ускори процесите на разлагане – защото те са всъщност процес на трансформация. От разпадащата се плът се ражда нов живот. От болката се ражда катарзис, от мрака – светлина. А от сблъсъка – любов… От любовта – война, от войната – смърт… И после всичко отначало…

Той не е нито добър, нито лош. Ние, хората проектираме в него наши чисто човешки качества, каквито всъщност той няма. Той е чиста енергия, както всяка друга планета, но нашите умове са така устроени, че непрекъснато се опитваме да му придадем форма, лице и нрав, наподобяващи нашите… За да можем да го обхванем с фантазията си, да стане обозрим, разбираем и да придобие някакъв смисъл за нас…

Плутон е силата, която ни кара да се ровим в Тъмната страна – нашата собствена или чуждата. Той е и силата, която ни принуждава да го правим, когато дълго отказваме да чуем посланията му. Ужасът, който ни стисва за гърлото от непрогледната тъмнина, сенките, които ни се привиждат там, съскащите шумове, които ни се счуват… И демоните, които изпълзяват от скривалищата си. Всъщност Плутон е Тъмната страна - и едновременно с това фенерът за осветяването й.…

Плутон знае, че сексът и смъртта си приличат. Привидно се изключват взаимно. Но всъщност се докосват. Ерос и Танатос – двете лица на Плутон. Оглеждат се едно в друго, дефинират се едно друго. Сексът е живот. Смъртта е невидимото лице на живота. Близостта на смъртта възбужда – когато наблизо мирише на смърт, ти се чука най-много, особено ако успееш да избършеш паяжините от сатурнов морал, които обикновено ти пречат да го осъзнаеш или признаеш. Оргазмът прилича на умиране. Онази неоново-бяла светлина, която избухва пред очите ти, докато тялото ти почти се разпада от удоволствие, прилича на ослепителния тунел, през който душата ти се стрелва по пътя към Отвъдното. Писъците от екстаз или болка често също си приличат. Сексът е единственото нещо на света, което едновременно максимално ни приближава и отдалечава от смъртта.

Плутон е онази особена тежест в слънчевия сплит, когато те обзема предчувствие за наближаваща промяна… Промяна, която знаеш, че вече ври, клокочи и зрее някъде в подсъзнанието ти, но не успяваш да се добереш и да обелиш онези пластове от душата си, които я покриват и да успееш да я зърнеш. И въпреки това я усещаш и предчувстваш… Усещането често прилича на призрачно присъствие, спотайващо се в тъмното на крачка от теб – не го виждаш, но го чувстваш със всяка своя клетка, молекула и атом. Почти чуваш дишането му… Когато напрегнеш очите си, за секунди успяваш да различиш контурите на силуета му… Очакваш всеки момент нещо да те сграбчи, но никога не знаеш кога точно ще се случи това… Знаеш само, че докосването му ще те превърне в нещо друго – ще те трансформира, претопи и преобрази. Привидно ще си останеш същият…понякога… Може да останат същите очите ти, цвета на косата ти, дрехите, които гладиш сутрин, преди да тръгнеш на работа… Но енергиите, клетките ти, биополето ти, ДНК-структурата ти – те никога повече няма да са същите… Ще се промени ароматът ти, вибрациите ти… Всъщност и очите ти ще се променят…

А понякога - не. Може и да не се промени нищо. Може да ти се стори, че оня смътен силует в тъмното е бил привидение или сън, който малко след събуждането избледнява и изветрява. Или че е било някакъв мрачен, архаичен образ, случайно изпълзял от подсъзнанието ти – а съзнанието ти се е опитало да придаде форма и име на смътната тревога, пронизала ума ти... И все пак по кожата ти остава полепнало предчувствието, че той ще се върне...

Когато най-накрая Плутон се отдалечи, се оказва, че нищо не е там, където си го оставил. Не можеш да познаеш душата си, дома си – нищо не е на мястото си. Или пък е – но сякаш някой така е “сменил” очите ти, че не успяваш да забележиш старите неща, дори да са на обичайните места. Откриваш, че вече много неща нямат значение. Неща, които преди си смятал за страшно важни, заради които си се напивал, будувал, плакал – сега ти изглеждат дребни и незначителни. Понякога си просто благодарен, че си още жив – и това ти изглежда достатъчна причина да поемеш дълбоко въздух, да се отпуснеш на фотьойла да прозореца и унесено да се загледаш в тихия дъжд навън….

това астрология ли е или що?

Жива астрология.
Проблем?

... душата ми, тая прекрасна паянтова лудница... - Мирела Иванова

изпадам в луд възторг от фенове на линда гудман
проблем ли?

напротив
ситуацията е комична
да не мислиш че само аз се смея на подобни неща а

утре ще медитирам над тази тема за плутон

всички знаем, че смехът е здраве.
Лошо няма, смейте се.
И после - здрави като бикове и почти толкова умни.

Айде, нЕма нужда...

А на "Линда Гудман" не можеш да обидиш. Повечето от моето поколение в БГ сме започнали с "Планетите на любовта" и Линда Гудман. Мен лично трябва ли да ме е срам от този факт?
Още повече, че стилът й и образите, които създава, са уникално живописни и увлекателни. За мен. А съм сигурна, че не е само за мен.

Комичен в случая е единствено коментарът, че е комично, без да е показано как няма да бъде комично. И, ако не е комично, дали ще може да бъде възприето от тези, които не са на твоя номер небе?
Живо ме интересува.

Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...

... нека само да ми приплутонее... и без това натам върви...

Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...

донякъде си права за линда
аз май и имам всичките книги или почти всичките.
не става дума нито за срам или друго подобно
очаквах го това с показването
наистина хубаво е думите да имат реализация
в скоро време и това ще го има.всички предпоставки са на лице.
как ще бъде възприето ли
ми не много добре най вероятно
но ти гарантирам за качеството.
не е лесно човек да немери съмишленици и да са на един акъл
но те уверявам че и други изразяват подобни мисли като мен.
малко са наистина ,но те не могат и да са много де.
виж са
ако присъствието ми тук ви дразни то вземи и го кажи

Дразнят ме само присъствия, които целят някой да се почувства зле от тях. Това за присъствията. Но ме дразнят и мнения, които спират до ".. ама и така не е". Което е друго. Много друго.
Нека да стане дискусия, нека да стане и спор даже - но да има позиция и аргументи. И всеки да спечели по нещичко от това. Когато никой не печели, ми става тъжно...
Очаквам скорото време с нетърпение!
Междувременно, отивам да си подострям аргументацията, клавиатурата и ноктите... мдам... очертава се да стане интересно!

Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...

БлагоДаря!
Дойде ми много балсамиращо в тези дни на "Плутониада".
Има и още нещо... това да не можеш да познаеш дома си, душата си тези дни е по няколко пъти на ден... постоянно, не само като отмине, все едно някое тежко детенце ти е седнало в скута....

Смъртта не унищожава - тя просто ни прави невидими.

Тцък тцък,предния ми профил беше "невидим" ма минах на "фантом"

Абе този ефект се получава от всичките висши планети май. Само маниерът, "почеркът" им е различен. Уран сякаш поразява с мълния - внезапно и изневиделица - иначе последиците са същите, ама става по-бързо и неочаквано. А Нептун - него си го представям като отравяне на кръвта - бавно, постепенно и неусетно. Но накрая пак не можеш да се познаеш.
Та тъй...

Готин анализ, защото става и за ежедневен разказ.

Да не убиваш! Е кауза осъдена на смърт.

А това като за мисъл на деня. А?

Все още днешния ден - 08.01 - си го бях оградила с кръгче в календара. Първоначалният ми замисъл беше да ме подсеща, че Меркурий ще се измъкне от примката, Сянката си, или каквото там - и ще настъпи по-нормален период за писане, четене, казване и разбиране. Демек, бях си го набелязала за вид личен мой си празник. Сега обаче осъзнавам, че се вкопчвам в Меркурия си като удавник за сламка. Нали съм с претенциите за възвишена душевност... Да, ама не.

Имам проблем с енергията на висшите планети!... Уфффф, казах си го...
Отчаяно се опитвам да бъда "нормална". Да не се различавам по нищо от другите. Да се чувствам на място с работно време от 09.00 до 18.00. Да ми е удобно да ходя с костюм. И най-вече да не "нося трагедията в погледа си" - това ми го каза шефът, преди да се разделим на съвсем.
А опитите ми наистина са отчаяни...

Аз съм само едно дребно самонадеяно човече, което си въобразява, че има власт над Съдбата си. Че може да се свие на кълбо и да сменя цвета си според околната среда. И да се вижда ясно само тогава, когато трябва да обере овациите и 3-4 Оскара за главната роля. Защото изпитвам и страх, и срам да си призная простичко, че Уран, Нептун и особено Плутон си ме подмятат като топка. И всеки път, когато някой от тях бие сервис, аз мога да кажа единствено: оххххххх... Защото те управляват мен, не аз тях.

Мен наистина ме е страх от тъмното. До такава степен, че по улиците, по които минавам, рядко има осветление. Или пък лампите изгасват в момента, в който се изравня с тях. Нарочно го правят. За да не знам нито пред мен какво е, нито зад мен. За да разчитам само на сетивата и инстинктите си, ако искам да се прибера. За да виждам Смъртта си в лицето на всеки, с когото се случи да се разминем край някой ъгъл. И за да не знам да се радвам или да съжалявам, когато се окаже, че не е Тя.
Така, де, ако е Тя - това значи, че ще спре да ме е страх...

Може би, ако успея да приема за естествено да ме е страх от определени неща, то те ще си изчезнат сами. Само че не го намирам за естествено. До такава степен, че се чувствам длъжна да проверявам страховете си. По няколко пъти. Тъмното ли?!? Я, сега, да видим по коя улица няма осветление... мдам... точно през нея минава пътят ми... А ако по някакво чудо всички попътни улици са осветени, точно тогава е най-подходящо да мина през Парка. Какво да направя, като ми се гледат звезди посред София?!? Но сенки няма. Или е нищо, или не са сенки. И най-често също зяпат звездите. Или ровят по кофите за боклук.

... обаче... пак странно... така, както гладко си ми течеше мисълта, когато стигна до демоните - изведнъж всичко изчезна... заглъхна... и се разпиля. Какво е "демони"? И какво е "скривалище на демони"?
... сякаш "фенерът" светна и се оказа, че в стаята няма никой, освен мене...

Да вървя на майната си?!?
Че аз оттам идвам, бе...

А за щастливците с Плутон-Меркурий в съвпад гмуркането в Марианската падина е постоянно... Нещо като професионален ловец на бисери..., а и ако не намериш вярната перличка - излизане няма..., но няма да мрънкаме поне слизането е осигурено.....
Ако някой път ми се наложида взимам награда, ще кажа: Благодаря на Плутона си!...."

темата за плутона е покъртително слаба и това само показва ,че го е писал някой с слаб плутон не добре поставен или някой неразбрал плутона.

Или пък я е чел някой, дето не може да чете... но това е друг въпрос.
Ти що не го напишеш по-добре?

За бившите или добро, или нищо. За мен - нищо..

хареса ми разказа,хубаво е че си признаваш че той теб управлява..А като те е страх от тъмно си вземи оръжийце, и аз спя с едно под възглавницата от месец два насам_))... Не че имам плутон в първи де

ще го напиша като имм време ще седна и ще го напиша и по -добре ще излезне.

И ако е възможно - нали знаеш - без граматически и правописни грешки

... душата ми, тая прекрасна паянтова лудница... - Мирела Иванова