Без рецепта
29 отговора
670 прегледа
Заключена
Без рецепта
Без рецепта или Размишления за «Клуб готварски рецепти» без рецепти или «Война в кухнята»
Уважаеми Дами и Господа ,
Воденето на дискусия в цивилизована форма е трудно, а когато контра-аргументите се привършват, умният човек или премълчава, или се извинява за допуснатата грешка. Зациклянето и полемиката с примесването на лични нападки говори, че характерът на дадена личност не е от най-приятните.
Всеки участник в Нета, изпращайки своя постинг изказва своята гледна точка, позовавайки се на личния си опит и разбиране по дадена тема.
Публичното обръщение по дадена тема към останалите участници не означава, че авторът й действително счита обръщението си за истина, а фактически по този начин той се старае или да предизвика някой от останалите, или да ги накара да замълчат. Много неудобно обаче е положението, когато всичко се обръща против теб. Аз съм против оскърбленията и не поддържам този начин за водене на спор (ако това, което става в момента във форума, може да се нарече спор).
Най-учудващ е обаче фактът, че един и същи човек, който допреди малко е изсипал една кофа грубости от устата си, в следващия постинг се обръща възпитано и любезно към някой друг. Такова раздвоение на личността, може да се нарече само по един, единствен начин - симптом на шизофрения в нов модерен вариант - Интернетна шизофрения. Не знам какво да мисля и за поредното “недоразумение” - клонирането на Сапиенс в бивш-настоящ и с около десетина никове. Не е трудно да привлечеш вниманието върху себе си и да предизвикаш съжаление.
Двама са тези, които предизвикват дразгите, не умеят да се сдържат и непрекъснато водят диалози. Наричам ги диалози, а не спорове, тъй като крилатият израз «В спора се ражда истината» тук не е валиден. Останалите не ги включвам, тъй като те според мен са прелетни птици и тяхното хоби не е кулинарията.
Как се нарича поведението на човек, който не желае да признае грешката си и независимо от това, че чувствува че не е прав, продължава безсмислен диалог, нерядко придружен с обидни и саркастични забележки?
Нямам желание да се ровя в цитати, ние всички сме неформални участници в развихрилите се непристойни диалози. В това число слагам и себе си, тъй като в момент на минутна слабост си позволих да отвърна (в темата за болярските кюфтета и копъра). Но неучастието или по-точно безучастността, също има и своите неприятни страни.
Дори и човек да се опита да игнорира, просто не успява, защото веднага след постването на някоя рецепта започват ехидни бележки, граматични и езикови поправки, че дори и етимологични нескончаеми диалози (или монолози?). «Дръжте крадеца», викнал крадецът и избягал. Точно такъв е и принципът на гореспоменатите монолози/диалози.
Доколкото се разбира от името на клуба, тук се събират хора, които обменят информация по кулинарни теми. Отговор на даден въпрос по мое мнение, може да се даде по два начина – кратък, директен и конкретен отговор, без задълбочаване в подробности или подробен отговор с всички възможни описания.
За мое огромно съжаление мога да кажа, че в по-голямата си част постингите на личностите-привидения със забодени на тях бележки-никове за имената им, нямат никакъв кулинарен характер. В по-голямата си част са обидни за обкръжаващите ги участници във форума. И това продължава вече много дълго време.
Търсейки рецепта за новогодишната баница, вие попадате в центъра на истинска битка - разнасят се изстрели, чуват се ругатни, боботят топовете на тежката артилерия на Google, а отгоре се стели дим, завоалиран от името на темата. Хората взаимно се унищожават един друг емоционално.
Кой, кога и защо е започнал? Всички вече са забравили, това е вече история, дори и за тези, които някога са решили да направят добро и да сформират клуб «Готварски рецепти». А какво да кажат новаците - задават си кротко въпроса или споделят с всички новото си кулинарно постижение или кухненска придобивка и .... ай-ай, какво става . Невинният въпрос предизвиква буря от квалифицирани и непрофесионални забележки и свършва с обиди и размяна на нецензурни реплики. Най-пресен пример мога да дам с нещастния новак, който потърси рецепта за салата с кус-кус. Тъжно, но той повече няма да се върне в клуба след тези прекрасни рецепти, които получи. Воюващи страни? Война в кухнята? Неприятно, нали?
Много от посетителите на този клуб са се прехвърлили вече на друго място или отчайвайки се да намерят хубава идея за менюто си, купуват готварска книга и започват да готвят по нея. Слава богу, един положителен резултат.
Искам да се обърна и към търсещите рецепти. Много често се търсят разпространени рецепти, които не е проблем да бъдат открити в Нета или в готварските книги. Добре е питащият да положи малко усилия и да потърси рецептата, преди да си зададе въпроса. Още повече че има закована тема, в която са събрани множество линкове на БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. Начинът по който се задават въпроси е много важен. На въпроса “Как се приготвя свинско с кисело зеле?” - малко хора биха обърнали внимание. Но на въпросът - “Трябва ли да запържва месото преди да се сложи зелето?” - е по-вероятно някой да даде компетентен и опитен отговор.
Саркастичният и неприязнен отговор на зададен въпрос убива желанието на който и да е за продължаване на диалога. Вежливостта никога не е излишна, точно обратното , тя привлича вниманието и създава добро име на човека.
Затова отново се връщам на едно изключително неприятно усещане, което получавам при четенето на постингите на Сапиенс и Един. Не мога да си обясня, как един и същи човек може да има две лица – едното възпитно, любезно и интелигентно, а другото – грозно, неъзпитано, грубо и хулиганско. И може би поради тази причина, възприемам нормалната забележка отправена от тях като грубиянство, а не като начин на общуване в една нормална здрава група, без заобикалки, без намеци , начин на общуване чиято цел е да се даде решение на даден проблем.
Най-добрият начин за реагиране е следният – ако не искате да помогнете на участниците в клуба, просто мълчете. Но понякога от атрофирана вежливост, мълчанието се схаща като признание за незнание и некомпетентност. Следователно би трябвало да се намери златнота среда, а не да се допуска клубовете да се превръщат в място за безсмислени разговори и напълно безполезни забележки. Златната среда е ДРУЖЕСКО ОТНОШЕНИЕ към останалите. Прикрити от анонимността на Нета май забравихме това хубаво качество на човека – дружелюбността?
А как би трябвало да се реагира на грубостта? В една голяма група, каквато е клуба би трябвало да има човек, който спокойно и без нерви да реагира по подходящ начин – или със спокойни думи да обясни положението или просто да изтрие въпросния постинг, естествено давайки обяснение за начина си на действие, ако има необходимите права. А когато това не се случи, този към когото са се отнесли грубо или са го пренебрегнали, ще остане с чувството, че именно той не се държи в моралните рамки на клубното общество.
Не знам дали някой си дава сметка за това, че някой е дал право на всички нас да се забавляваме или да получаваме информация и че този някой освен, че работи на някакво друго място, се старае да поддържа сайта, в който всички ние сме участници?
Да се поставят на място грубияните и предизвикателните личности е трудно нещо. Понякога може да се намеси и субективното мнение, но въпреки всичко то е за доброто на всички. Двете страни на медала са различни – да отрежеш със скалпел грубостта или да я оставиш? Този, който прави това трябва да бъде напълно уверен във верността на своята позиция. Границата между посочването на евентуална грешка и невежливостта е толкова тънка, че при една неподходяща реплика , дори и най-вежливият човек може да я премине. Така че, ако този който е дошъл в клуба да се развлича, а не да получава информация, ще бъде по-добре да махне пръстите си от клавиатурата и да не рискува да попадне в подобни дискусии.
Обществените норми не се самоподдържат – поддържат ги хората. Поддържат ги активно, открито и публично. Няма смисъл да се приема като лично оскърбление нечий коментар (отново признавам, че аз допуснах подобна грешка). Напълно е възможно и вероятно някой да има друго мнение по даден въпрос.
Животът често ни сблъсква с хора, имащи противоположно мнение по много въпроси. Някои обичат спокойното обсъждане, което обикновено води до полезен резултат. Други предпочитат да премълчат и въпреки всичко да постигнат своето, а трети упорито настояват, тропайки по масата и изискват публично признание за своята правота. Ако въпросът за вас е важен, вие ще се опитате да отстоите мнението си по подходящ начин. Но ако не е, защо трябва да се ядосваме за дреболии, можем и да отстъпим.
От друга страна , малкото камъче преобръща колата и ние ставаме нелоялни, с което можем да получим един единствен резултат – отчуждение, самотност и мъка. Така е в живота.
А как е в клубовете? Лични обиди, стари конфликти, задкулисни интриги, грубо изясняване на отношенията ....
Общото впечатление е като че ли едва ли не всеки пост е написан от деца, а не от умни и сериозни хора. 16-18 годишни юноши и девойки си разменят реплики на ниво : «Глупак! » ... «Ти си глупак!» ... «Я се погледни, по-голям глупак от теб няма!».
Скъпи приятели, за всекиго от нас клубът е място за отдих и удоволствие. Ако продължава така, ще загубите доверие в себе си. Не смятайте, че животът ви в Интернета не е променил характера ви.
Размишленията ми по повод на тази неприятна ситуация са едновременно и обръщение към вас. Умолявам ви скъпи колеги, отнасяйте се един към друг с уважение и прекратете никому ненужните и нежелани оскърбления един към друг.
Ако считате, че някой е обидил вас или вашите знания и опит, премълчете, откажете се от контакт в каквато и да е било форма с него.
Надявам се че участниците в клуба ще ме поддържат и няма да ме осъдят строго заради молбата ми да общуваме в мир и съгласие.
А какво да направим? Съмнявам се, че ще можем да проведем другарски съд. Да хвърляме спасителни пояси или да сложим капани? Или модератор (възпитател)?
Errare humanum est !
Имаше няколко изядени буквички
Уважаеми Дами и Господа ,
Воденето на дискусия в цивилизована форма е трудно, а когато контра-аргументите се привършват, умният човек или премълчава, или се извинява за допуснатата грешка. Зациклянето и полемиката с примесването на лични нападки говори, че характерът на дадена личност не е от най-приятните.
Всеки участник в Нета, изпращайки своя постинг изказва своята гледна точка, позовавайки се на личния си опит и разбиране по дадена тема.
Публичното обръщение по дадена тема към останалите участници не означава, че авторът й действително счита обръщението си за истина, а фактически по този начин той се старае или да предизвика някой от останалите, или да ги накара да замълчат. Много неудобно обаче е положението, когато всичко се обръща против теб. Аз съм против оскърбленията и не поддържам този начин за водене на спор (ако това, което става в момента във форума, може да се нарече спор).
Най-учудващ е обаче фактът, че един и същи човек, който допреди малко е изсипал една кофа грубости от устата си, в следващия постинг се обръща възпитано и любезно към някой друг. Такова раздвоение на личността, може да се нарече само по един, единствен начин - симптом на шизофрения в нов модерен вариант - Интернетна шизофрения. Не знам какво да мисля и за поредното “недоразумение” - клонирането на Сапиенс в бивш-настоящ и с около десетина никове. Не е трудно да привлечеш вниманието върху себе си и да предизвикаш съжаление.
Двама са тези, които предизвикват дразгите, не умеят да се сдържат и непрекъснато водят диалози. Наричам ги диалози, а не спорове, тъй като крилатият израз «В спора се ражда истината» тук не е валиден. Останалите не ги включвам, тъй като те според мен са прелетни птици и тяхното хоби не е кулинарията.
Как се нарича поведението на човек, който не желае да признае грешката си и независимо от това, че чувствува че не е прав, продължава безсмислен диалог, нерядко придружен с обидни и саркастични забележки?
Нямам желание да се ровя в цитати, ние всички сме неформални участници в развихрилите се непристойни диалози. В това число слагам и себе си, тъй като в момент на минутна слабост си позволих да отвърна (в темата за болярските кюфтета и копъра). Но неучастието или по-точно безучастността, също има и своите неприятни страни.
Дори и човек да се опита да игнорира, просто не успява, защото веднага след постването на някоя рецепта започват ехидни бележки, граматични и езикови поправки, че дори и етимологични нескончаеми диалози (или монолози?). «Дръжте крадеца», викнал крадецът и избягал. Точно такъв е и принципът на гореспоменатите монолози/диалози.
Доколкото се разбира от името на клуба, тук се събират хора, които обменят информация по кулинарни теми. Отговор на даден въпрос по мое мнение, може да се даде по два начина – кратък, директен и конкретен отговор, без задълбочаване в подробности или подробен отговор с всички възможни описания.
За мое огромно съжаление мога да кажа, че в по-голямата си част постингите на личностите-привидения със забодени на тях бележки-никове за имената им, нямат никакъв кулинарен характер. В по-голямата си част са обидни за обкръжаващите ги участници във форума. И това продължава вече много дълго време.
Търсейки рецепта за новогодишната баница, вие попадате в центъра на истинска битка - разнасят се изстрели, чуват се ругатни, боботят топовете на тежката артилерия на Google, а отгоре се стели дим, завоалиран от името на темата. Хората взаимно се унищожават един друг емоционално.
Кой, кога и защо е започнал? Всички вече са забравили, това е вече история, дори и за тези, които някога са решили да направят добро и да сформират клуб «Готварски рецепти». А какво да кажат новаците - задават си кротко въпроса или споделят с всички новото си кулинарно постижение или кухненска придобивка и .... ай-ай, какво става . Невинният въпрос предизвиква буря от квалифицирани и непрофесионални забележки и свършва с обиди и размяна на нецензурни реплики. Най-пресен пример мога да дам с нещастния новак, който потърси рецепта за салата с кус-кус. Тъжно, но той повече няма да се върне в клуба след тези прекрасни рецепти, които получи. Воюващи страни? Война в кухнята? Неприятно, нали?
Много от посетителите на този клуб са се прехвърлили вече на друго място или отчайвайки се да намерят хубава идея за менюто си, купуват готварска книга и започват да готвят по нея. Слава богу, един положителен резултат.
Искам да се обърна и към търсещите рецепти. Много често се търсят разпространени рецепти, които не е проблем да бъдат открити в Нета или в готварските книги. Добре е питащият да положи малко усилия и да потърси рецептата, преди да си зададе въпроса. Още повече че има закована тема, в която са събрани множество линкове на БЪЛГАРСКИ ЕЗИК. Начинът по който се задават въпроси е много важен. На въпроса “Как се приготвя свинско с кисело зеле?” - малко хора биха обърнали внимание. Но на въпросът - “Трябва ли да запържва месото преди да се сложи зелето?” - е по-вероятно някой да даде компетентен и опитен отговор.
Саркастичният и неприязнен отговор на зададен въпрос убива желанието на който и да е за продължаване на диалога. Вежливостта никога не е излишна, точно обратното , тя привлича вниманието и създава добро име на човека.
Затова отново се връщам на едно изключително неприятно усещане, което получавам при четенето на постингите на Сапиенс и Един. Не мога да си обясня, как един и същи човек може да има две лица – едното възпитно, любезно и интелигентно, а другото – грозно, неъзпитано, грубо и хулиганско. И може би поради тази причина, възприемам нормалната забележка отправена от тях като грубиянство, а не като начин на общуване в една нормална здрава група, без заобикалки, без намеци , начин на общуване чиято цел е да се даде решение на даден проблем.
Най-добрият начин за реагиране е следният – ако не искате да помогнете на участниците в клуба, просто мълчете. Но понякога от атрофирана вежливост, мълчанието се схаща като признание за незнание и некомпетентност. Следователно би трябвало да се намери златнота среда, а не да се допуска клубовете да се превръщат в място за безсмислени разговори и напълно безполезни забележки. Златната среда е ДРУЖЕСКО ОТНОШЕНИЕ към останалите. Прикрити от анонимността на Нета май забравихме това хубаво качество на човека – дружелюбността?
А как би трябвало да се реагира на грубостта? В една голяма група, каквато е клуба би трябвало да има човек, който спокойно и без нерви да реагира по подходящ начин – или със спокойни думи да обясни положението или просто да изтрие въпросния постинг, естествено давайки обяснение за начина си на действие, ако има необходимите права. А когато това не се случи, този към когото са се отнесли грубо или са го пренебрегнали, ще остане с чувството, че именно той не се държи в моралните рамки на клубното общество.
Не знам дали някой си дава сметка за това, че някой е дал право на всички нас да се забавляваме или да получаваме информация и че този някой освен, че работи на някакво друго място, се старае да поддържа сайта, в който всички ние сме участници?
Да се поставят на място грубияните и предизвикателните личности е трудно нещо. Понякога може да се намеси и субективното мнение, но въпреки всичко то е за доброто на всички. Двете страни на медала са различни – да отрежеш със скалпел грубостта или да я оставиш? Този, който прави това трябва да бъде напълно уверен във верността на своята позиция. Границата между посочването на евентуална грешка и невежливостта е толкова тънка, че при една неподходяща реплика , дори и най-вежливият човек може да я премине. Така че, ако този който е дошъл в клуба да се развлича, а не да получава информация, ще бъде по-добре да махне пръстите си от клавиатурата и да не рискува да попадне в подобни дискусии.
Обществените норми не се самоподдържат – поддържат ги хората. Поддържат ги активно, открито и публично. Няма смисъл да се приема като лично оскърбление нечий коментар (отново признавам, че аз допуснах подобна грешка). Напълно е възможно и вероятно някой да има друго мнение по даден въпрос.
Животът често ни сблъсква с хора, имащи противоположно мнение по много въпроси. Някои обичат спокойното обсъждане, което обикновено води до полезен резултат. Други предпочитат да премълчат и въпреки всичко да постигнат своето, а трети упорито настояват, тропайки по масата и изискват публично признание за своята правота. Ако въпросът за вас е важен, вие ще се опитате да отстоите мнението си по подходящ начин. Но ако не е, защо трябва да се ядосваме за дреболии, можем и да отстъпим.
От друга страна , малкото камъче преобръща колата и ние ставаме нелоялни, с което можем да получим един единствен резултат – отчуждение, самотност и мъка. Така е в живота.
А как е в клубовете? Лични обиди, стари конфликти, задкулисни интриги, грубо изясняване на отношенията ....
Общото впечатление е като че ли едва ли не всеки пост е написан от деца, а не от умни и сериозни хора. 16-18 годишни юноши и девойки си разменят реплики на ниво : «Глупак! » ... «Ти си глупак!» ... «Я се погледни, по-голям глупак от теб няма!».
Скъпи приятели, за всекиго от нас клубът е място за отдих и удоволствие. Ако продължава така, ще загубите доверие в себе си. Не смятайте, че животът ви в Интернета не е променил характера ви.
Размишленията ми по повод на тази неприятна ситуация са едновременно и обръщение към вас. Умолявам ви скъпи колеги, отнасяйте се един към друг с уважение и прекратете никому ненужните и нежелани оскърбления един към друг.
Ако считате, че някой е обидил вас или вашите знания и опит, премълчете, откажете се от контакт в каквато и да е било форма с него.
Надявам се че участниците в клуба ще ме поддържат и няма да ме осъдят строго заради молбата ми да общуваме в мир и съгласие.
А какво да направим? Съмнявам се, че ще можем да проведем другарски съд. Да хвърляме спасителни пояси или да сложим капани? Или модератор (възпитател)?
Errare humanum est !
Имаше няколко изядени буквички
Редактирано от Znak на
Re: Без рецепта
Първо: Ти също си многознаещ и честолюбив и реакцията ти срещу определени участници в клуба не е предизвикана от кой знае колко благородни подбуди. Иначе щеше да видиш къде всъщност се крият причините за неприятните кавги напоследък и кой стои в основата им. Кой прилита като лешояд, когато съзре спор или кавга и след това ги разпалва, докато постигне низките си цели. За съжаление, ти си заобиколил много внимателно съответната личност в текста си.
Второ: Мнението ти е много дълго, нечетливо форматирано и няма кой да се занимава да го чете. Иначе си си чел прилежно уроците и много неща си запомнил.
-- Liebchen - sweetnessheart, what watch?
-- Ten watch.
-- Such much?
Второ: Мнението ти е много дълго, нечетливо форматирано и няма кой да се занимава да го чете. Иначе си си чел прилежно уроците и много неща си запомнил.
-- Liebchen - sweetnessheart, what watch?
-- Ten watch.
-- Such much?
Редактирано от Eдин на
Re: Без рецепта
Много съм впечатлена от умерения и благ тон, с който изказваш общоизвестни истини!
Иска ми се да бях написала аз това. Много е вярно.
Аз също много съжалявам, че в определени моменти се поддадох и се увлякох в глупави спорове. Защо ли?! Просто ми стана неприятно как се правят забележки на невинни клубари и реагирах. Оттам ме погнаха и мен. Аз можех да замълча още тогава, но исках да им покажа че според мен не са прави.
Но това за мен е минало и се връщам към него само за да се извиня на хората, които съм подразнила, въпреки че спорове съм имала само с двама души тук.
Иска ми се наистина тонът тук да бъде вежлив и нека да употребя паразитната думичка добронамерен.
Такъв е в другите клубове, в които пиша.
И отново ми прави впечатление кой как реагира на темата ти. Намериха се отново хора, които да реагират заядливо. ЗАЩО? Тази тема е написана толкова вежливо, спокойно и безпристрастно.
След като на такава спокойна тема се залепиха обиди, мисля си, че съвсем основателно е да има мод. Дори повече от наложително.
Иска ми се да бях написала аз това. Много е вярно.
Аз също много съжалявам, че в определени моменти се поддадох и се увлякох в глупави спорове. Защо ли?! Просто ми стана неприятно как се правят забележки на невинни клубари и реагирах. Оттам ме погнаха и мен. Аз можех да замълча още тогава, но исках да им покажа че според мен не са прави.
Но това за мен е минало и се връщам към него само за да се извиня на хората, които съм подразнила, въпреки че спорове съм имала само с двама души тук.
Иска ми се наистина тонът тук да бъде вежлив и нека да употребя паразитната думичка добронамерен.
Такъв е в другите клубове, в които пиша.
И отново ми прави впечатление кой как реагира на темата ти. Намериха се отново хора, които да реагират заядливо. ЗАЩО? Тази тема е написана толкова вежливо, спокойно и безпристрастно.
След като на такава спокойна тема се залепиха обиди, мисля си, че съвсем основателно е да има мод. Дори повече от наложително.
Re: Без рецепта
Модератор би станал най-вероятно абетора под името Sapiens-s-s или някой друг зает прякор. Никак няма да му е тежко, защото той не го иска това, за да върши някаква работа, а заради значката на ревера.
-- Liebchen - sweetnessheart, what watch?
-- Ten watch.
-- Such much?
-- Liebchen - sweetnessheart, what watch?
-- Ten watch.
-- Such much?
Re: Без рецепта
Няма да ги изберем ние. Те сами ще се изберат. Всеки може да си регистрира толкова профили, колкото иска, и да гласува с всички тях едновременно. Ето затова не може да има честно гласуване и всяко гласуване може да бъде манипулирано.
-- Liebchen - sweetnessheart, what watch?
-- Ten watch.
-- Such much?
-- Liebchen - sweetnessheart, what watch?
-- Ten watch.
-- Such much?
в отговор на Sapiens-s-s
#16
Re: Смотльо!
Крадецът вика "Дръжте крадеца!"
-- Liebchen - sweetnessheart, what watch?
-- Ten watch.
-- Such much?
-- Liebchen - sweetnessheart, what watch?
-- Ten watch.
-- Such much?
Re: Без рецепта
Мнението ти не е обективно.
Умишлено пропускаш главния подбудител и виновник за скандалите в клуба.
Той не го прави за пръв път.
Но го прави по абсолютно същия начин, както и преди няколко месеца.
Моля да не се спекулира и с прякора ми.
На 01.01.2005 официално обявих, че
СМЕНЯМ ПРЯКОРА СИ ОТ SAPIENS-S-S НА GO-TIN.
Неприятното е, че някакъв селски хитрец, bababata веднага се възползва и открадна ника ми съвсем тенденциозно, за да се представя за мене, като включително открадна и сигнатурата ми.
БИВШИЯТ SAPIENS-S-S ВЕЧЕ Е GO-TIN, което много лесно можеш да провериш, като кликнеш върху новия ми ник, ще видиш, че зад този ник стои именно sapiens, а не bababata.
Не съм длъжен да бъда закован за ника си от страх, че някой ще го открадне и спекулира с това.
"Неназованите неща не променят смисъла си"
Умишлено пропускаш главния подбудител и виновник за скандалите в клуба.
Той не го прави за пръв път.
Но го прави по абсолютно същия начин, както и преди няколко месеца.
Моля да не се спекулира и с прякора ми.
На 01.01.2005 официално обявих, че
СМЕНЯМ ПРЯКОРА СИ ОТ SAPIENS-S-S НА GO-TIN.
Неприятното е, че някакъв селски хитрец, bababata веднага се възползва и открадна ника ми съвсем тенденциозно, за да се представя за мене, като включително открадна и сигнатурата ми.
БИВШИЯТ SAPIENS-S-S ВЕЧЕ Е GO-TIN, което много лесно можеш да провериш, като кликнеш върху новия ми ник, ще видиш, че зад този ник стои именно sapiens, а не bababata.
Не съм длъжен да бъда закован за ника си от страх, че някой ще го открадне и спекулира с това.
"Неназованите неща не променят смисъла си"