Нова връзка

Здравейте
Много време се двоумях как да постъпя и дали да ви занимавам с проблемите си.
За някой от вас може би те щте се сторят маловажни дори.
Историята ми е следната
Разведена съм от една година,след един голям фарс наречен брак продължил цели 4 години
бях почти сигурна че няма да имам нищто сериозно с мъж или поне не в близките 30-40 години,само че както е казано"когато хората си правят планове Господ се смее"
И така запознах се с един мъж и въпреки че много се съпротивлявах се влюбих и така се стекоха обстоятелствата че той се премести при мен,отношенята ни са направо страхотни дори и не съм очаквала че така може да се допълвам с някого.
Но има и друго имам дете на 3 години което преди време пратих при родителите си защтото работата ми за момента беше такава че не можех да я съвместявам с водене на малката на градина и т.н. а пък и те имаха много свободно време.Но не издържах дълго разбира се.
сега средата на януари може би щте си взема детенце при себе си.
Чудя се обаче и не ми дава мира едно.С приятеля ми сме от доста кратко заедно,окло 4 месеца,и макар да се разбираме прекрасно и той да обожава малката ми дъщеря си мисля че никой не знае какво го очаква утре.Някак си не искам тя да се привързва към него и после евентуално него да го няма.
Това ще е страхотен шок за нея като се има предвид че баща и не се интересувал от нея от както се изнесохме от апартамента му.

Това е накратко надявам се да не съм ви отегчила с историята си

Или игра на "сляпа баба"?

Какво значи това: да не би детенцето да се привърже? Ами какво по-хубаво от това?

Представяш ли си да обичаш някого и да искаш да живееш с него, а пък детето да го възненавиди и да го подритва и обижда като чуждо тяло в къщата?

Ами като не искаш детето да страда, след като се е привързало, дръж се на положение и си стабилизирай връзките с този човек - умно и целомъдрено - и (веднъж патила) не преставай да обичаш! Можем да обичаме винаги, тези неща идват отвътре, от душата ни - и не зависят чак дотолкова от човека отсреща. Има една малка повест на Чехов - "Три години" - прочети я като имаш време. Много е поучителна.

Хайде със здраве, че малко се отнесох!


Love should be everything or not at all...

Здравей J@J,

Не знам дали проблемът ти не идва (да речем) от натрупване на някакви (евентуално подсъзнателни) въпроси за бъдещето на новата ти връзка или изпитваш съмнение от тип "много хубаво не е на хубаво", поради негативния опит, който вече имаш. Аз лично ти желая не само много хубаво, ами и много повече от едно тривиално "много хубаво".

Сигурно много може да говорим за механизма на възникване на притесненията ти (бих те посъветвал да си изясниш този въпрос), но той няма голямо значение в настоящия момент. Нека си представим възможното развитие на живота ви с хоризонт 1 година (леко произволно определям този интервал - би могъл да бъде и няколко години, но при всички случаи това е времето, в което нормално една връзка от любов и страст преминава към устойчиво състояние на партньорска обич и любов, или се разпада)

Разглеждам следните ситуации:

Ситуация А
Живеете заедно с малкото дете. За да се развива успешно връзката ви - едно от необходимите условия е детето и новият ти партньор взаимно да се привържат и то не в смисъл "гост", а в родителски смисъл.

Ситуация Б
Продължавате да живеете, както досега. За да се развие връзката ви - ще е необходимо ти да подтиснеш в известна степен майчинските си инстинкти, да приемеш, че няма активно да участваш в живота на детето си, но и да изключиш, на практика напълно, новия си партньор от създаване на взаимна връзка с детето. Ще напомня - докато и двете страни се възприемат като "гости" - връзката е от друг тип и не можеш да съдиш какво би се получило при съвместен живот.

Ситуация В
Раздяла със сегашния ти приятел, търсене на нов партньор в или не в комплект с детето.

Нарочно опростявам ситуациите - не отчитам възможността да решите да си създадете и отгледате ново дете/деца. Не отчитам всички нормални кризи в партньорството, които се случват през първите, а и последващите години, които могат да доведат до различни последствия за връзката ви. Приемам и, че вече можеш (можете) да си позволиш да вземеш детето при себе си.

Целта ми е да покажа, че нямаш кой знае каква алтернатива - ако искаш да градиш - не трябва да предвиждаш раздялата. О да - можеш да предпазиш детенцето от последствията на евентуална раздяла, но това предпазване като един Параграф 22 ще отслаби връзката (защото ти ще си в ситуация на емоционален дискомфорт) и евентуално ще я разруши.

Можеш да опиташ да предпазиш детенцето от толкова много неща... От привързване например, но истината е, че точно разделите ни карат да оценяваме това, което имаме. Можеш да го предпазиш от наранявания, затваряйки го в къщи, но така ще го лишиш от движение, социални контакти и т.н. Можеш да предпазиш малката си дъщеря от любовни разочарования в бъдеще, възпитавайки я по подходящ начин, но така би я лишила от красотата и силата, която носи любовта...

Нарочно пресилвам... Обичаш и си обичана - ами свали го гарда и най-вече съграждай новото си семейство, а не стени предпазни. Да може пак да си ранена, може и детенцето - отново. Всичко може, но ти се бори за хубавото най-вече и недей да проектираш предпазване от лошото, още повече то е само евентуално... Бъди нормално предпазлива - да речем с една идея в повече, отколкото ако беше без детенце.

Желая Ви щастие в новата ти връзка! Каквото и да се случи - дано да е добро!

__Уеб сайт на разведените__
~~~ Per aspera ad astra! ~~~

Сигурно си чела приказката за Нероден Петко, защото я преразказваш. Не само с този, с всеки друг мъж може да се срещнеш и разделиш, но щом сте стигнали до решение да живеете заедно, значи това не е поредната връзка еднодневка и не виждам защо още в началото мислиш за края и.

да се притесняваш. Аз съм в аналогична ситуация. Вярно, че трябва да проявиш известен нюх дали този мъж наистина е достоен да навлезе по-дълбоко в живота ти (естествено със съзнанието, че няма 100% гаранция). Задължително проведи разговор с него в този смисъл - сподели му притесненията си - добре анализирай реакцията му.
Ако си сигурна в човека (преобладаващо) давай смело!
Предимствата, освен това, че щастието ще ти е пълноценно, са огромни:
- ще имаш човек до себе си, на който да можеш да разчиташ включително и по отношение на детето;
- ще изпиташ любимия си доколко ще бъде адекватно поведението му спрямо детето ти и спрямо децата въобще, а оттук и доколко е стабилно отношението му към теб, защото човек, който действително те обича, би обичал и детето ти, като част от теб;
- детето ти ще бъде задоволено откъм необходимостта му от мъж в дома - повярвай ми, децата имат нужда от това - някак си инстинктивно намират нещата за по-завършени, когато хората, които го обичат и непрекъснато са с него са двама;
- мъжът ще допринесе за по-доброто и по-лесното възпитание на детето, защото вече няма да ти се налага да играеш едновременно ролите на "Добрия, лошия и злия"....

А по отношение на страховете ти да не би детето да се привърже прекалено, а вие с приятеля ти да се разделите - според мен няма страшно предвид на факта, че детето е едва на 3 години. На тази възраст децата нямат точна представа за време, нито пък могат тепърва да се привържатчак толкова драматично. Това, от което те имат нужда е да бъдат просто обичани, забавлявани и респектирани. Не налагайте на детето едва ли не да заобича приятеля ти. Той трябва да го спечели като приятел.

Все пак трябва да се подготвите психически и двамата с приятеля ти за проявите на ревност, опитите за манипулация и всяквите други хитринки на децата в тази възраст. Тези неща се преодоляват малко или много с топло отношение, разговори, игри и.... много търпение.

Who cares?!?

Брех, за 4 месеца не бързай с доверието. Дано да не е при теб поради липса на квартира. Беше по оптимално да го прецениш, ако не се нанесе при теб. Иначе това дете какви спомени ще има ако не се получи? Излизай с него първоначално и по дълго докато го опознаеш, пък чак тогава взимай решения. А защо да не се изнесе от вас и пак да се виждате?

и факта, че една самотна работеща жена с малко дете у дома няма никакво време да излиза повече от един път седмично на срещи с цялата там присъща за такива случаи предварителна подготовка - намиране на човек, който да поеме детето за неопределено време, грижи за блестящ външен вид (нали се сещате, че при редките срещи поне той трябва да е налице), психическа нагласа да изглежда безгрижна, жиднерадостна, позитивна и т.н. глупости, за да не се почувства господина прекалено обременен с грижите й и др. под.
И така кой знае колко дълго може да продължи всичко... През цялото това време евентуалният кандидат за сериозна връзка може и изобщо да не разбере от какво действително има нужда жената срещу него. А то, според мен е не просто флирт и неангажиращ секс, а обич и разбиране.
Сигурно има жени, които успяват да се справят, балансирайки между това да бъдат идеалната любовница и идеалната майка, но аз например не успях. Заживях с приятеля ми на третия месец от познанството ни и вече почти година сме заедно.

Who cares?!?

Абсолютно си права, няма как да стане. Аз издържах два месеца така. Два или три пъти седмично излизахме, след това отивахме у тях към 11 часа, правехме разни работи до 2-3 часа и аз се прибирах. Заспивах в 4, ставах в 6,30, след това работа, манджи, простотии... Накрая на втория месец имах черни кръгове около очите с размер на конски капаци, заспивах на бюрото, по светофарите и т.н. и се чудех дали щом все още мога да правя секс, значи съм жива.

здрасти и от мен, ще чета наред писмото ти, и ще гледам да ти кажа за всяко въпросително по нещо от мен.
защо си се двоумила? нали това е клуб за точно такива неща! не може да не си чела и да си видяла че всички тук пишат с недежда за това да намерят, добра дума,разбиране,съвет от друг човек от които всеки е имал нужда но понякога се случва така че все няма подходящ такъв или не искаме тези около нас да си врат носа, бъди по смела, tuk w neta pone si anonimna i можеш да си излееш мъката на воля, а в клубчето има хора които са минали по този път,защо да търсиме да откриваме топлата вода отново, мисля че е по добре само да спазваме технологията на производство и да не търсиме ново производство.ХМ това за господ се уверих на коледа че е вярно, но няма да пиша тук за това. От написаното ти мисля че си много млада, пък чак да не се 30-40 години, недеи така кво ще се случи тогава( (сетих се вица за пижамата),за всеки идва такъв момент, а и другото кво те притеснява тогава щом и тои има готино виждане за нея, кво си мислиш че ще се случи? тои знае за нея, ако е разумен ще знае че ти вървиш заедно с нея, значи седни и поговори с него за това (ако не си го направила) ами искаи и неговото мнение, сигурен съм че тои се е досещал че това ще се случи все някога, ако е исакл жена без дете нямало е да се закача с теб. Маи много го мислиш, а помисли ли че един мъж за да се премести при една жена какво му струва значи е взел решението за себе си, така че не се разсеиваи в тази си посока, ами гледаи да си правите хорошо-то с него а то квото има да става ще се случи, когато си мн предпазлив сам се самоубиваш-по добро убииство от това няма. Или пък сетих се ето го златния съвет напускаи го и живеи сама да края на живота си така няма никои да ...... аиде по смело бе жена

П.П. с наи-добри намерения съм

нищо не съм казал, адвокат да не чува А ина4е ще видим, никои не е застрахован, писах го преди малко, иначе даваме си тапиите за ергени в монашеското и спиме сами и спокоини добре че не съм я получил още че ..... ще взема да се поддам и да ходя да разгледам манастирите, еи така от лубопитство мани дано всичко е наред знам ли

...не ходи в гората.

Горе главата и късмет!

Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!

Постъпи така, както ще е най-добре за теб и детето. Препоръката ми е да не правиш компромиси със себе си, за да не се изгубиш, но няма как да разбереш дали ще потръгне, ако не опиташ.
Успех!

Така е прав си че е по-добре в някои отношения тя да се привърже ,но има и друго.
Повече от година на нея и липсва контакт с мъж като се изключи дядо и разбира се,но то е друго той все пак и е дядо и тя много добре го осъзнава,ако ме разбираш.
Така че тя лесно се привърза именно защото приятеля ми до някъде замества бащата с когото тя донякъде бе свикнала.Другото е че той знае как да се държи с децата,защото почти е отгледал по-малкия си брат.
Но все пак си има едно голямо АКО,макр че не може да се отрече че аз подхождам доста по-трезво сега....вече препатила

what goes around comes around

Здравей Ryan,
Благодаря ти за написаните редове,
Винаги е по-лесно безпристрастен човек да ти даде съвет и да анализира ситуацията.
Може би си прав че се страхувам че"Много хубаво не е на хубво",сигурно е така.
Надделява майчинския инстинкт в мен и въпреки това съм подвластна и на чувствата сидонякъде съм гузна за това.Но на първо място е детето разбира се и приятелят ми го знае,даже сме го обсъждали.Никога не бих я пренебрегнала за нищто на света.Отношенията ми с него не могат и не трябва да бъдат за нейна сметка.
Прав си разбира се че докато не заживеем заедно тримата само може да се гадае за резултата.Добър или лош изхода от ситуацията е един

what goes around comes around

Не ча мисля още от началото за края...
просто не мога да подходя безрасъдно водена от чувства и страсти,защтото решението ми не касае само мен.

what goes around comes around

Здравей отново J@J,

Ами хайде пък да не си гузна! :)

Та защо трябва майчинският ти инстинкт да конфликтира с чувствата и новия партньор? Децата и партньорите - това са паралелни процеси, които текат в живота ни и макар да взаимодействат, споделяйки общи, често ограничени (например време), ресурси - съвсем не се налага да ги подреждаме в редица и приоритет абсолютен да им назначаваме.

Изкуството да имаш стабилна връзка в частност предполага и това - партньорите правилно да споделят и премерват личните си, и с децата отношения. Особено в случай като твоя, когато живееш съвместно с партньора си - ми ще трябва да го приобщиш (допуснеш - дори срещу майчинския ти инстинкт и недоверие) към споделени грижи, внимание и ресурс с детето, за да може той не само да "...го знае..." ами и вътрешно разбира, приема, да се кефи от това и в крайна сметка да се чувства пълноценно в семейството си.

Не гледай едностранно - "...Отношенията ми с него не могат и не трябва да бъдат за нейна сметка..." - това важи и за партньора ти - той също не бива да бъде пренебрегван или да се чувства тъй. Той следва да е "номер едно" за теб - като партньор, тъй както и детето.

За това наричам процеса на навлизане на нов човек в диадата родител/дете "приобщаване" - партньора ти към теб с детето, детето към приятеля на мама, а мама - към важните за нея хора. Всички в тази новообразувана триада имат да извървят свой си, понякога нелек, но важен и необходим път.

Когато има приобщаване - тогава няма борба за ресурс (да речем времето на мама), а има съучастническа съпричастност. Това значи примерно, че вместо ти да делиш времето си между детето и партньора - напротив - двамата с него ще имате съвместно повече време за детето и за себе си.

Просто звучи а... А всъщност иска голяма доза липса на егоизъм във възрастните. Особено, когато са любовно зависими един от друг... Щото любовта е силно егоистично чувство. Ето преминал е пикът на първоначалната любовна еуфория и ти започваш да се чувстваш гузна - не пренебрегваш ли детето си, не поставяш ли твоите интереси, чувства или нужди над неговите...

Спокойно! Приеми детето си като човек - точно, защото то си има свои нужди - за него най-добре е да разбира (а на тази възраст просто наблюдава и приема), че родителите/партньорите са хора със своите си нужди. Много силно условие за щастие на децата, особено по-малките, е родителите им да са щастливи. Не се отказвай от щастието си - ако връзката ти те прави щастлива - супер, не се притеснявай - няма нищо лошо в това и няма да си по-лоша майка, а напротив!

Всичко най- на трима ви желая :)
За много години!

__Уеб сайт на разведените__
~~~ Per aspera ad astra! ~~~

Айде хаирлия да е....
Земете се с момчето ,пък.. квото сабя покаже!
Тоя тип е голям смелчага щом се е захванал с тебе... Питай ергените ,те щи кажат! Дано му стига куража за по сериозна връзка ,щото не е лесно! /справка - ергените/
Успех стискам ти палци.
Сега по сериозно. Направи следното: Стреляй от упор! Питай го какви са му намеренията поне в близките 5-6 години и дава ли си сметка ,че ще има дете! Ако ти отговаря уклончиво /като мене/ значи се замисля ,а ако се е решил твърдо на тая връзка.... ти се замисли! Като млад ерген се женех по 3-4 пъти годишно ,само и само да ми пуснат!
И да знаеш от мене ,тва мисленето е сложно нещо и не е за всеки!


И аз и ти можеме, но козата...

Благодаря ти за написаното
Точно това е трудното да преценя човека както казваш.Никога няма 100% гагранция и това е ясно на всеки.
За сега както ти се изрази "преобладаващо" съм почти сигурна .
Иначе предимствата едно дете да се отглежда от двама души а не от един няма да коментирам.Разбира се не винаги е възможно

what goes around comes around