Празни мисли

Какво остава след една любов? Ще ме намираш ли още по улиците, през които сме минавали, хванати за ръка? Ще се преобръща ли всичко в теб, когато видиш тъмните ъгли, в които сме се крили нощем. От спомена какво е да ме притискаш с тялото си до стената, или пък аз теб. Нещата, които наричахме "наши", ще изчезнат ли?! Или пък в парка, там никога вече не бих могла да преминавам, без да се сетя за разходките през лятото, през есента, зимата... онзи петък, в който си тръгнахме заедно, а после се любихме. Нямаше студ. Някои думи са само нашите думи. Ще можеш ли пак така да се усмихваш, чувайки ги от друг? Всичките тези кафета, в които сме седели. Тихо, за да не се прекърши мелодията. Когато любовта си тръгва и оставаме само добри познати. Тогава пръстите забравят ли допира? И ако случайно докоснат нечие друго тяло, няма ли веднага да се отдръпнат, познали несъвършенството на собствените си сетива. Измислената реалност. Мога да се науча да спра да искам всичко това. Сигурно мога и да оцелея. Отново. Когато се събудя, да не протягам ръка, още объркана от сън, с мисълта, че си някъде до мен. Когато заспивам, да не се моля и да не си те представям отново, и отново. И сега мога да те видя. След като любовта си отиде, ще ме има ли?

За пореден път ми напомняш защо не понасям жените и искам само секс от тях Много сте влюбчиви бааааххх маауму(казано просташки), защо така не може да забравяте , рестартирате и да се отдавате на новото......страстното и дивото.......а да не живеете с минали спомени, любови и т.н.................колкото и да се опитвам пусто не го разбирам........................явно ще си търся жена-мъж.


Feel the desirE

да бе жена-мъж... що не си внесеш нови жени от Венера.... и да ги научиш на любов-секс по мъжки
аз вече си поръчах нова пратка мъже от Марс и съм им приготвила наръчник за общуване с жените...



Вчера е история, утре е мистерия, днес е подарък .

Не понасяш влюбчивите жени?! Супер! И аз. Ще ме излъжеш, обаче ко ми кажеш, че не си бил влюбен. Номерът е в играта, нали.-.. Иначе мога да бъда цинична и аз. Тъпото е, че не би имало смисъл.

Ами и това е вариант.............да си отгледам жена каквато аз искам от малка.
П.П:Казваш че чакаш пратка мъже...........заприходи ли ги вече., или ще оставиш един двама така за лично ползване., ако има и женска пратка от към вас.......да се обадиш ей.......да им слагам наръчник викаш за твоята пратка.........а как ги искаш мъжете от твоята пратка, с костюми и папионки мисля да ти ги пратя.


Feel the desirE

Ами ставаме двама значи дето не ги понасяме.
Може би като бях малък......много малък............и докато не научих че всичко е една голяма лъжа..........не сбърках не е лъжа..............една голяма игра исках да кажа.........и в израстването ми..........научих се как да побеждавам в тази игра и да взимам това което искам.


Feel the desirE

Pearl, благодаря ти. Написах това, защото не вярвам. А не защото съм влюбчива. И ми е трудно да се променя.

Не можеш да си отгледаш жена. Това е като да накараш растение, което е свикнало да расте на високо, изведнъж да тръгне надолу. Жените се намират. Както и мъжете. И това е чудото.

Написала си го тинтири минтири......бла бла бла......дрън дран дрън..............незнам дали това ти си го написала........но написаното е от влюбена и загубена патка., хайде патенце да кажа..............влюбена си и още........толкова добре те усещам и надушвам най-вече, че дори не ми трябва да те познавам за това.


Feel the desirE

всичко което казваш ще се случва докато се влюбиш в друг ... това поне го умеете :) поле само ще се присещаш без емоции
но все пак да не забравяме че не сме специалисти и всичко зависи от характера и индивидулна ценностна система

Обичал ли си? До такава степен, че да боли?! Затова и написах всичко това. Защото често се обръщаме към хората, които никога не са ни забелязвали, с илюзията, че точно това е любов... Или тези, които твърдят, че не могат без нас. Но ги няма, когато ги търсим. Някой тук пише за жените, които лъжат мамят... А ако аз вярвам, че колкото повече лъжеш, толкова по-добре? Иначе не би било нормално да се раздаваш и да се сриваш накрая.

ами за да говоря така смело че на вас ви се отдава сигурно сам обичал до болка и то до такава че да не ти се живее .. и сега пак колкото пъти си в същаото положение боли та се не трае ама ти вече си казваш ще му мине и го подтискаш ..... и пак ще си го кажа всичко си зависи от човека не толкова от игричките :)

и какво искаш да вземеш от "играта"? Ебане? Ами че за това не е необходимо изобщо пръста да си мръдваш, само ли да започваш такава дълга, уморителна и със съмнителен изход игра... Почват я тези, които ти е връхлетяло по невнимание и от които не зависи дали да я играят или не.

Какво остава след една любов? При мен остана разбитото сърце, чувството, че умирам всеки ден по малко, докато накрая съвсем изчезна. Останаха и спомените - нашето място, където спирахме с колата и правехме любов докато и двамата останем без дъх, нашето кафене, нашата песен... Като чета твоите "празни мисли", разпознавам себе си и своята любов.
Нищо не мога да направя, за да го върна. Не, не че не съм опитвала, но той ми даде ясно да разбера, че вече не иска мен и любовта ми. Желаех го, а и все още го желая повече от всичко на света. Няма да го получа. Това поне го разбрах. Разбрах и още нещо - че ще се изправя и ще продължа напред. Може би не сега, не веднага, болката е твърде силна, но ще го направя. Защото аз, както и ти, имам право да бъда щастлива. И ще те има, мила, повярвай ми, въпреки него, въпреки всичко....

Какво да кажа аз, като ни разделиха странични хора.

Знам, че ще ме има. Винаги оцеляваме. Независимо какво се е случило. Тъжното е, че всичко това става за сметка на вярата. Аз не се и тръшкам, както казаха някои. Може би защото е Коледа и изпитвам носталгия, знам ли. Но винаги в такива дни се сещам за хората, които съм загубила. Или тези, загубили мен.

Това, което си написала е трогателно. Жалко, че няма кой да го оцени. Съчувствам ти защото и аз съм в такава ситуация. Знам, че тези хубави спомени си ги спомняте и двамата, но за теб те имат по-голям смисъл. За теб тази любов е всичко заради, което си струва да живееш. Вярвам, че всеки човек си има половинка, която е точно за него. Някой ден ще я намериш и ще и дадеш всичко това, което искаш да му дадеш на него. В този някой ден ще разбереш, че си е струвало да се научиш да обичаш до смърт. Струвало си е самотата, безсънните нощи, изпушените цигари, изпития алкохол, сълзите, молбите и всичко останало. Живей заради този ден!

Ей ей ей я по така кво си се оклюмала свършило било ми много му здраве що е живот пред теб е тури си розовите очила и давай напред миналото минало настоящето е най важно така че намери начин сега сега да ти е добре мани си тия мисли от главата