Равносметка
5 отговора
243 прегледа
Равносметка
Много си падам по равносметките в края на даден период - нещо като счетоводство на чувствата, емоциите, постиженията, победите и загубите...
Та да ви питам и вас: Какво постигнахте през изминалата година? Какво спечелихте и какво загубихте? И най-вече какво научихте за самите себе си - най-доброто и най-лошото?
За мое голямо съжаление през тази година разбрах, че мога да бъда зла. Че има неща, които не мога да простя. Но също така разбрах, че мога да продължа напред без да се обръщам назад и без да губя усмивката си
. И, че в крайна сметка съм толкова силна, колкото сама пожелая да бъда. А вие?
Когато силно желаеш и се бориш за нещо, цялата вселена ти помага да го постигнеш
Та да ви питам и вас: Какво постигнахте през изминалата година? Какво спечелихте и какво загубихте? И най-вече какво научихте за самите себе си - най-доброто и най-лошото?
За мое голямо съжаление през тази година разбрах, че мога да бъда зла. Че има неща, които не мога да простя. Но също така разбрах, че мога да продължа напред без да се обръщам назад и без да губя усмивката си
. И, че в крайна сметка съм толкова силна, колкото сама пожелая да бъда. А вие?Когато силно желаеш и се бориш за нещо, цялата вселена ти помага да го постигнеш
Аз пък хич
не си падам по равносметки
Може би защото за да направиш нещо като счетоводство на чувствата, емоциите, постиженията, победите и загубите изисква да се изправиш лице в лице с всички събития от изминалата година или дори години - зависи за какъв период от време правиш равносметка. Изисква да дефинираш, категоризираш и разпределиш всичко или поне основното случило се през живота ти за изминалата година. Да се сблъскаш отново със събития или ситуации които са ти болезнени или пък неловки; да видиш кога и как и какво си казал/направил "правилно" или "погрешно". С две думи: изисква си работа и обръщане към миналото, а нито едното нито другото са ми по вкуса
А най малко ми харесва моментът, в който ми се налага да призная, че съм сгрешила или че нещо съм объркала или че просто съм постъпила безотговорно/незряло/глупаво.
Но по изключение просто тази година ми се налага да направя равносметка, прекалено много се промених вътрешно, за да мога да избегна процеса на правене на равносметка
Необходимо е да структурирам всичкото знание, което придобих за самата себе си като личност; късчетата информация - вярно получени от много нетрадиционен източник - които ми показаха коя съм и каква съм и защо действам така както действам. Далеч съм от мисълта че съм завършила процеса на самопознание - всеки един ден ми носи нещо ново, всяка една нова среща или ситуация едновременно ми помагат да опозная старото си Аз и в същото време ме и променят - променят същото това Аз което съм и ме доближават до това Аз, което трябва да бъда, което съм родена да бъда.
Преди година предложението да си направя равносметка и списък на нещата, които искам да постигне ме докара почти до истерия. Тази година макар и да не съм очарована от идеята съм наясно, че без това няма да се мине: просто животът ми ще трябва да се подчинява на някакъв план или ще загина без да имам цел към която да се стремя. Прекарах цяла година в нищо_неправене - принципно не е зле - но се питам колко време мога да живея на минимума на възможностите си и потенциала си? Колко време мога да се оставям на течението и да позволявам на хаоса да ръководи живота ми? Реалните/материални постижения са може би нула: освен че си оправих банковата сметка и си изплатих кредитите и временно съм стабилна финансово. Победите: знания. Загуби: стари представи/мисловни модели/модели на поведение. Най доброто и най лошото: за това трябва да прегледам една цяла година, а това отнема време и е трудоемко, но общият извод е: осъзнаването е болезнен процес - хахаха, каква изненада
Може би защото за да направиш нещо като счетоводство на чувствата, емоциите, постиженията, победите и загубите изисква да се изправиш лице в лице с всички събития от изминалата година или дори години - зависи за какъв период от време правиш равносметка. Изисква да дефинираш, категоризираш и разпределиш всичко или поне основното случило се през живота ти за изминалата година. Да се сблъскаш отново със събития или ситуации които са ти болезнени или пък неловки; да видиш кога и как и какво си казал/направил "правилно" или "погрешно". С две думи: изисква си работа и обръщане към миналото, а нито едното нито другото са ми по вкуса
А най малко ми харесва моментът, в който ми се налага да призная, че съм сгрешила или че нещо съм объркала или че просто съм постъпила безотговорно/незряло/глупаво.
Но по изключение просто тази година ми се налага да направя равносметка, прекалено много се промених вътрешно, за да мога да избегна процеса на правене на равносметка
Необходимо е да структурирам всичкото знание, което придобих за самата себе си като личност; късчетата информация - вярно получени от много нетрадиционен източник - които ми показаха коя съм и каква съм и защо действам така както действам. Далеч съм от мисълта че съм завършила процеса на самопознание - всеки един ден ми носи нещо ново, всяка една нова среща или ситуация едновременно ми помагат да опозная старото си Аз и в същото време ме и променят - променят същото това Аз което съм и ме доближават до това Аз, което трябва да бъда, което съм родена да бъда.
Преди година предложението да си направя равносметка и списък на нещата, които искам да постигне ме докара почти до истерия. Тази година макар и да не съм очарована от идеята съм наясно, че без това няма да се мине: просто животът ми ще трябва да се подчинява на някакъв план или ще загина без да имам цел към която да се стремя. Прекарах цяла година в нищо_неправене - принципно не е зле - но се питам колко време мога да живея на минимума на възможностите си и потенциала си? Колко време мога да се оставям на течението и да позволявам на хаоса да ръководи живота ми? Реалните/материални постижения са може би нула: освен че си оправих банковата сметка и си изплатих кредитите и временно съм стабилна финансово. Победите: знания. Загуби: стари представи/мисловни модели/модели на поведение. Най доброто и най лошото: за това трябва да прегледам една цяла година, а това отнема време и е трудоемко, но общият извод е: осъзнаването е болезнен процес - хахаха, каква изненада
Re: Равносметка
Пораснах. Макар и с една година само.
Остарях. Пак с толкова.
Открих Дон Кихот-ът в себе си. И Санчо Панса, неизменно присъстващ.
Спечелих важна битка - една от онези, които водиш със себе си. Войната все още се води, без изгледи скоро да приключи. И победителят не е ясно кой ще е.
Отрих нещо, което мога да правя, без да съм подозирала. И цената, която трябва да се плати, за да го направиш добре.
В момента се уча да балансирам между себе си и света, да търся вдъхновение и от не-чак-толкова изпепеляващи емоции, да дишам ида се вглеждам във всяка падаща капка дъжд и да откривам вселената в нея.
Нова година иде...
If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.
Остарях. Пак с толкова.
Открих Дон Кихот-ът в себе си. И Санчо Панса, неизменно присъстващ.
Спечелих важна битка - една от онези, които водиш със себе си. Войната все още се води, без изгледи скоро да приключи. И победителят не е ясно кой ще е.
Отрих нещо, което мога да правя, без да съм подозирала. И цената, която трябва да се плати, за да го направиш добре.
В момента се уча да балансирам между себе си и света, да търся вдъхновение и от не-чак-толкова изпепеляващи емоции, да дишам ида се вглеждам във всяка падаща капка дъжд и да откривам вселената в нея.
Нова година иде...
If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.
Re: Равносметка
Какво постигнах - само едно-единствено нещо, но се борих цяла година за него, така че съм доволна.
Какво научих за себе си
- че раста и старея само на години и физика
- че мога да прощавам, въпреки клетвите, които си давам докато съм афектирана
- че мога да игнорирам наистина хората, които ме дразнят, вместо да влизам в безкрайни и безсмислени конфликти с тях
- че трудно мога да бъда сериозна (в смисъл без да се хиля и шегувам с всичко), дори и когато имам проблеми
- че мога да пия над литър вино
Какво научих за себе си
- че раста и старея само на години и физика
- че мога да прощавам, въпреки клетвите, които си давам докато съм афектирана
- че мога да игнорирам наистина хората, които ме дразнят, вместо да влизам в безкрайни и безсмислени конфликти с тях
- че трудно мога да бъда сериозна (в смисъл без да се хиля и шегувам с всичко), дори и когато имам проблеми
- че мога да пия над литър вино
Re: Равносметка нема смисъл да си правя...
кат са гътна некой ден, Он сам че извади дебелио тефтер и че ми каже: кога, къде, как и по колко съм грешал/добрувал, колко има да се горещя в Ада и колко има да кукувам в Рая =))
какъв смисъл има ся, Василиса, да си правя тънки сметки без КръчмаряТ
какъв смисъл има ся, Василиса, да си правя тънки сметки без КръчмаряТ