Тема за радости.

прости ми забележката , но така поставен въпроса или темата е стряскаща(в добрия смисъл) и ще ти обясня защо...като я прочетох в мен изплува спомен ...завършила съм езикова гимназия и още в подготвото ...разни хора ми казваха "кажи сега нещо на фенски" и аз блокирах...просто не знаех какво точно да кажа...
Изводът ,който си правя е , че явно хората са добре имат страшно много прекрасни ,смешни и забавни спомени и случки...и не могат да изберат коя точно да разкажат...дали да бъдат от детсвото ..например как са ходили с баща си за риба...този ми е любим ...ставах в 4.00..а съм поспалана по принцип...дали да бъде от първи любовни трепети ..може и пети ...десети дали да бъдат коледни ...или пролетни...

винаги може повече

снощи, докато обикалях улиците и магазините, се разминах с много чаровен младеж и си се усмихнахме един на друг.
вчера друг младеж, виждайки ме, че се запътвам към вратата, специално ме изчака и я задържа, докато вляза. и с него си се усмихнахме.
тази сутрин, докато пиех кафе, имаше репортаж за детска градина - дадоха много дечица...
вали сняг
в бяло съм и ми е хубаво и празнично

може би там и тогава друга съм била...

Препоръчвам ти приказката на Пауло Коелю, от вчерашния брой на в-к "24 Часа".
Приятно четене и всичко най-хубаво през Новата 2005 Година

На прозореца на офиса на 4 етаж има само клони на дърво с по 2 пръста натрупан сняг по абсолютно всяко клонче и нищо друго не се вижда. Влиза някой в стаята и се залепва на прозореца да го гледа, дървото имам предвид, мълчи, стои и го гледа.
Прозорците в къщи на тавана са изцяло покрити със сняг, на тавана съм и съм потрупана. Когато за пръв път видях прозорец, плътно покрит със сняг, ми се стори невероятно. Мисля, че никой няма точна представа как изглежда това да си потрупан със сняг, ако не го е видял. На моята приятелка това й се струваше задушаващо, а на мен ми е Юютно
В парка всяка сутрин кучетата, които разхождат и някои безстопанствени, но не озлобени, не знам защо не са озлобени, наистина ме карат искрено да се смея. Могат да бъдат много смешни. Въпреки че по дифоут не харесвам кучетата, защото не обичам животни, които така крещят лаейки и не мога да ги слушам. Но когато се премятат от радост и си траят и са искрено смешни, са много смешни

Лично обръщение:
първият абзац в темата ти не ми допадна
защо ти трябва да се изразяваш толкова сложно
дълго и сякаш много държиш на това да ти се разберат емоциите
защо?!
в смисъл, защо ми е на мен да ти разбера емоциите, а не съдържанието на думите
не можеш ли да поемеш дълбоко въздух и да се успокоиш

и на мен ми се случва, така - ама много си липсвам понякога... чак не знам как да се върна :))

приятно вспомнить ... ама честно ме изнервя, защото се ядосвам, че сега не могат да се случват подобни неща

руската ти кутийка ме подсети

... на бригада съм, международна. има руска и немска група...аз съм талисманчето на руснаците...пренесох се в техния лагер да живея...научиха ме да пия водка от халба и да ям от оня кисел хляб...и навярно за да утвърдя голямата любов към братския съветски народ...влюбих се в Миша...и в близката гора...трябваше да има секс...Но работата се изложи в сублимния момент...Миша заспа сред листака...голяма излагация...:)))

А в същото време немците ...сигурно заради конкуренцията с руснаците...искаха да се напиват точно толкова порядъчно...но тогава беше голямата криза ...и липса на алкохол по магазините...от близкия Хран. магазин...бяха си купили (немците)...Една бутилка бренди и една каса...Винен оцет 8 градуса...някой ги бе излъгал че получаващия се коктейл е страхотен ...Нямам идея как оцеляха след това...

-----------------
не знам тези случки, могат ли да се отнесат към радостни такива?! аз им се радвам - щото ме разсмиват :)

ти написа ли писмо на Дядо Коледа ?

~~~

MC&HNY

мии.. може би за една много специална шоколадовокарамелена торта, която беше дълга два часа, широка около пет пакета какао и други неща и много мнмннн тежка.
млясссшшштрааааааакк
не разбрах дали точно я ядохме или се замеряхме, но ставаше все по-интересно (пък и гледката беше внушителна и без звук. имах усещането, че ако някоя дума е особено силна ще изпълзи като насекомо и ще се залепи към стената)))
изведнъж просто се засмяхме.
и аз го обичам. по своему. и споделено. безсмислено да се пита. и отговаря. дори не знам какво.
но знам, че в този момент исках да се протегна и да натисна копчето на асансьора
последен етаж и небето
дзъъъън
протягам се върху копчето
не може по-нагоре
но е прекрасно чувството и усещането
обещавам си да порасна. и някой ден равновесие.
така също да се наспя навреме за дядо коледа
и да не ме стряска бръмченето, проклетата мисъл, че съм забравила да целуна някого за лека нощ /довиждане/ благодаря.. ей такива неща

Една снежна зима - ама много снежна в двора при бабата и дядото - около метър сняг, аз на 5-6, печката - също, цепеници до червено, ...аз се уча да чупя орехи с теслата, съседчето се учи да ги държи Най- странното е че сърдити няма, и на двамата пръстите ни здрави
дали може да каже някой после, че на лудите не им вървяло

по повод дънките ти - честито - се сетих...
днес ще е големият купон на банката, та снощи, като тръгвахме, един от шефовете вика - и утре ви чакам с голи гърбове. съботата аз също толкова жизнерадостно си мислех какво да си облека, че дори ми мина през ума да си купя нещо специално. тази сутрин обаче хич не ми беше до празнуване, щото се събудих в 4.30 ч, не за друго, та сега съм без новичко - пък било и дънки, ама...пак си ми е хубаво
важното е да има настроение, нали

може би там и тогава друга съм била...

хубави неща имаше по бригадите.... А на розобер в долината на Розите била ли си?


Непременно трябва да си поискаш нещо! :)
Защото се получава дисбаланс - само ти изпълняваш желания, а не ти остава възможност дори да си поискаш

Аз от преди няколко години имам поискано - Цвете от Луната съм си пожелала. ама май още не са цъфнали? трябва да разбера, кога им е сезона, може да не е по Коледа


Верно ти трябва целия дипломатически талант за целта с вълшебната пръчица.
Имам идея - дъщеря ти не е ли почитателка на списание УИЧ ?
на колко години е ?
ако обича да се прави на млада магьосница - трябва да се мине с номера, че тя трябва сама да си я заслужи, или намери, или направи такава:))
ако иска да стане най-добрата !
аз този номер у дома съм го заложила от доста години, и не само за КОледа....щото иначе става неконтролируемо

Приятен ден и усмивки ти пожелавам !

~~~

превод - ВК&ЧНГ

От два дни си мисля за пустите радости... Ми нищо не се сещам..., не че е нямало, но аз им запомням есенцията и дъха, а не подробностите...
Обаче, ето ти днес радост:

Закъсняла съм още със ставането... Кафето на крак, гримът в движение, и навън сняг! Трябва да подчертая, че аз само като го погледна този сняг и падам. Буквално. Изобщо не ми е необходимо да стъпя на него, че и леда му да намеря. Само го виждам и краката ми започват да се усукват около собствената си ос и аз падам гордо и достойно. Проблемът е, че тъкмо се специализирам в това и пуква пролет, така че всяка зима започвам нови падъчни тренировки... И като необиграна още в началото на сезона по падане изпитвам известен страх, в резултат на което разстоянието от 100 метра го взимам за около 40 минути, щото внимателно, да не падна...
Таксита няма. Споменах ли, че закъснявам?
С физиономията на осъден на смърт се качвам на първия спрял тролей. Започвам бърза класация на сетивата си - в смисъл кое е най - издръжливо и кое най - силно да запуша - дали слуха си заради чалгата, или обонянието заради чесъна, или сетивността на кожата си заради мокрите чадъри и коси...
И изведнъж съм в книга на Ричард Бах.
Вътре е топло, украсено е с всевъзможни гирлянди, носи се силна италианска музика. Шофьорът посреща всеки, качил се от първата врата с думите: "С коя песен да те поздравя? Ако познаеш кой изпълнява тази ще се возиш без билет." Ведър, усмихнат, разказва историята на всяко парче, че и на музикантите... Абсолютна нереалност. Имаше едно време в Операта един сервитьор, който по - малко от 99 не можеш да му дадеш, имаше осанката на Йосиф Петров, Бог да го прости. Горд един такъв и достоен и много, много нереален...
Хората благи. Кротки. Мноооого бавно поддават на настроението му, но поддават... И се диша. Има пространство някак, независимо от правостоящите...

Не ми се слизаше накрая...

И не паднах, дори и на връщане...

Коледа ли идва, що ли?