ще ме разберат ли?

Най-любимия и съкровен за мен човек се самоуби. Обеси се .Не успях да му помогна достатъчно, не можях да го спра, може би донякъде го подтикнах. Не искам да продължавам без него, искам да съм с него, искам да го намеря и да сме заедно, защото той ме обичаше и ме мразеше безумно, аз изпитвах същото. А сега само го обичам. Питал ме е дали ще го последвам ако се самоубие. Не искам да продължавам без него. Не мога да продължа без него. Близките ми искат да съм щастлива. Казват-ще сме добре само ако ти си добре. Да съм щастлива тук е невъзможно, пътят е един. Дали ще ме разберат?Ще съм щастлива само ако си отида. Ще разберат ли???

Необходимо ти е:
- да споделяш
- да си оставиш време
- да се движиш много - сред хора и сред природата
- да "разговаряш" с Него в мислите си, сякаж е до теб
- да вярваш
- да вярваш
- да вярваш в Себе си, в това,
- че с интелигентност и позитивна енергия ще разсееш суициталните мисли
- че ти предстоят нови фази в живота
- че ти предстоят промени и развитие!!!

не питах това, не искам някой да ме спасява и разубеждава, искам само да отида при него, защото той никога,никога,никога няма да се върне при мен.
знам,че самоубийството донякъде е егоистичен акт, дали близките ми ще разберат, че НАИСТИНА ще съм по-добре ако си тръгна, за да го намеря и да съм с него?трябва да ме разберат и да не страдат,нали???

надали ще разберат
естествено много ще страдат
няма да те последват
но и тук вече няма да бъдат
все някой ден ще притихнат
надали някога ще го приемат
надали някога ще се съгласят
надали ще разберат
че си им отнела най-мило и скъпо създание
... и още нещо има, относно онзи когото смяташ да последваш

приела съм, че си млада и опитах така да ти отговоря ... още въпроси?

какво е нещото относно този, когото искам да последвам

да последвам някого или нещо, било мил човек било мила връзка ... просто е относително понятие, от своя дълъг живот аз знам, че се случва да срещнеш отново нещо също ... в такава насока бяха мислите ми и като казвам, че знам, аз наистина знам и помня и ... говоря за себе си, не бъди нелюбезна ако насоката на мислите ми не ти допада:)

...че може винаги да бъде отложено с още един ден. Никой не може да ти обещае по-хубави дни. Много често следват по-лоши. Но понякога стават чудеса и животът започва да има други, много по-красиви измерения.
Ти сама си решаваш. Аз на твое място бих изгорял от любопитство какво ще се случи утре.

Човек никога не е сам. Той просто не знае това.

Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!

В отговор на:

---

Човек никога не е сам. Той просто не знае това.

---

ей сега се скарахме, твърдя че:
Човек винаги е сам, и е хубаво да го знае

да те разберат.

живяла си и преди да се появи този любим човек.

и колкото дължиш на него, двойно повече дължиш на близките си - ако той е поискал да го следваш, то те искат да останеш. и няма да разберат защо си тръгнала след някой, който не е знаел как да бъде до теб тук - по същия начин той няма да знае как да бъде до теб и "там", дори да го намериш.

щастието не е нещо, което можеш да проумееш - така че не казвай "да съм щастлива тук е невъзможно". ако в момента не можеш да бъдеш щастлива, тогава поне опитай да направиш други хора щастливи.

Първата и най-голяма заблуда при много хора е, че всички напуснали земния живот заминават в някаква територия, където ти ако умреш ако си пожелаеш можеш да ги откриеш от раз и за да сте заедно отново.

Огромна Заблуда! ОТКАЖИ СЕ ОТ НЕЯ! Няма такова нещо !!!

Всяка душа следва своя индивидуален и уникален път на еволюция и когато напусне тази земя отива ТАМ КЪДЕТО Е НАЙ-ДОБРЕ ЗА ТАЗИ ДУША ДА БЪДЕ за да продължи еволюцията си на друг план. Същото ще се случи и с твоята душа. НО САМОУБИЙСТВОТО СЕ ТАКСУВА КАТО НАРУШЕНИЕ НА КОСМИЧЕСКИТЕ ПРАВИЛА - ТОЗИ ЖИВОТ ТИ Е ДАДЕН С ОПРЕДЕЛЕНА ЦЕЛ И ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ /и то не е в никакъв случай - да се привързваш към когото и да било до смърт/ Къде ще отидеш след самоубийството си - никой не може да гарантира ...... А НАЙ-МАЛКОТО ПРИ ЛЮБИМИЯ ТИ ЧОВЕК - ТОВА Е ПРОТИВ КОСМИЧЕСКИТЕ ЗАКОНИ УПРАВЛЯВАЩИ ЖИВОТА И СМЪРТТА.

Живей и търси смисъла на живота. Истинското Себе си.


Узнай и ти!




Глупостта ви вече не ме вбесява......

Два пъти една и съща грешка е множко, направо много...любимият ти човек си замина-ти не го оцени когато го имаше, а когато го загуби...сега се каниш да погубиш живота си за да го оцениш когато го загубиш ...трябва да разбираш вече, че някои неща не се връщата назад и това си има цена

Ще се радвам, ако оцениш глупостта на всичко казано, но само на всичкото.

Здравей,
Честно казано твоята история ме шокира. Не знам какво да ти кажа или че ако ти дам съвет то би бил уместен или полезен за теб, затова ще ти кажа само какво мисля и ще оставя ти да избереш дали ще го приемеш или не.
Мисля, че всяка голяма болка минава с времето, колкото и силна да е тя, може би ще минат години докъто се притъпи. Сигурно е че няма да забравиш никога, просто е невъзможно нито пък да се обвиняваш. Чувставата, които изиптваш, самотата и безисходицата рано или късно ще се обесилят от времето и тогава само от теб ще зависи да допуснеш отново човек /любим/ до себе си.
Колкото и да не ти се вярва в момента - животът е прекрасен, жалкото е че можем да го оценим едва тогава, когато ни се случи нещо лошо и погледнем от другата страна очарованието на малките неща, които ни карат да бъдем щастливи.
Пишеш, че имаш близки, които те обичат. Ти също ги обичаш, защо дори си помисляш да подложиш и тях на това, което изипитваш ти в момента!?!? Ако не искаш да живееш заради себе си то живей задаи тях дори и един човек на този свят да те обича истински то си струва да живееш заради него....

Le vieil homme part tout seul, a la recherche d'un grand poisson.

Доста убедително си се запътила към място, от където никой не се е върнал. Как така си сигурна, че ще бъдеш точно там, където искаш? Това, че толкова силно обичащ някой, ме навежда на мисълта, че си всеотдайна и не мога да приема, че проявяваш егоизъм към всички хора, които обичат теб.
Извини ме за въпроса, но наистина ли ти се вижда нормално това изречение "Питал ме е дали ще го последвам ако се самоубие." ?

Постоянно се нуждаеше да му доказвам любовта си по най-различни и особени начини, затова ме беше питал дали ще го последвам ако се самоубие. Не е вярно,че не съм го оценила докато беше жив. Обичах го безумно, а го мразех,защото постоянно си вредеше и се унищожаваше сам.Явно така и не осъзна,че го обичам повече от всичко.
Предпочитам да няма връщане, изборът ме побърква.

.. справка в квантова психология...

Блестящо си го написал!!!

Поклон! та-та-та-тааааа!!!

не верността на твърденията визирах ... мисля знаеш

Пуснах темата си преди да прочета твойта, извинявай.

They call me white Devil, black Jesus